РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 12.05.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ
състав, в
публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и първа
година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА И.
при секретаря Лилия
Димитрова като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 5278 по описа за 2020 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са от „Т.П.“
ЕАД
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***В., срещу Ц.М.Д. ЕГН **********,*** съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на
положителни установителни искове с
правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че
ответникът дължи на ищеца обща сума в размер на 879,72 лева, от които 786,95 лева
– главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за периода
от 01.11.2017 г. до 31.01.2020 г., както и 92,77 лева, представляващи лихва за
забава за периода от 03.01.2018 г. до 04.03.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до окончателното погасяване на
задължението, както и направените в заповедното производство разноски.
Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е депозирало
заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника по делото. Сочи се, че с
определение по ч.г.д. № 1346/2020 г. по описа на ПлРС е уважено искането му и е
издадена заповед за изпълнение срещу длъжника,
връчена на същия по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и в указания
от съда срок предявява настоящия иск. Навежда доводи, че ответникът като
собственик /ползвател/ на топлоснабден имот- апартамент, находящ се в ***, е клиент
на топлинна енергия по см. на чл.153 от ЗЕ, според който текст всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Сочи се, че именно поради това за
него важат разпоредбите на действащото законодателство в областта на
енергетиката. Навеждат се доводи, че съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ
продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР към МС. Сочи се,
че съгласно ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване
в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди се, че ОУ от 2007 г.
са публикувани във в. „Нощен труд“ от 13-14.12.2007 г. и във вестник „Посоки“
бр.239/13.12.2007 г. Сочи се, че с ОУ се регламентират търговските
взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и дружеството, в това число
и правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на топлинна енергия; отговорностите при неизпълнение
на задълженията и др. в раздел VІІ от ОУ от 2007 г.-
„Заплащане на топлинна енергия“ е определен реда и срока, по който купувачите
на топлинна енергия / в това число и ответника/ са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за ТЕ, а именно: в 30- дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Излага, че съгласно
чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 от 6 Април 2007г. за
топлоснабдяването, издадена от министъра на икономиката и енергетиката,
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда - етажна
собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по
чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при
спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея. Твърди, че съгласно чл. 1 от ОУ за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, с приемането им се урежда
продажбата на топлинна енергия за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване посредством топлоносител гореща вода между ***, наричано за
краткост “Продавач” и потребители за битови нужди, наричани за краткост
"Купувач/и". Сочи, че съгласно чл.28, ал.4 от Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди, купувачът заплаща на продавача такса за услугата дялово разпределение по
цени обявени от Продавача преди отоплителния сезон. Излага, че сградата-етажна собственост на адрес ***, в
която се намира абонатната станция, от която се доставя ТЕ до имота на
ответника е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия с фирма “Х.И Р.” ЕООД. Твърди, че
претедираните суми за
процесния имот са начислявани от “***по изготвяни отчети от фирмата, извършваща
дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата - “Х.И Р.” ЕООД на база
реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата
на чл.61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за Топлоснабдяването. Поради изложеното моли съда да
уважи предявения иск.
Претендират се и сторените в настоящето производство разноски.
В проведеното по делото о.с.з.
процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск като
основателен и доказан. Претендира присъждане на разноски.
В рамките на предоставения му
срок по чл. 131 особеният представител на ответника е депозирал отговор на ИМ. Оспорва превядените искове по основание и размер.
Оспорва обстоятелствата изложени в исковата молба, като твърди, че ответника
няма правен интерес за предявяване на исковете.Оспорва: твърдението на ищеца,
че е извършвал и предоставял услуги и има облигационни отношения с ответника,
както и че същият е абонат на ищеца; че сградата е в режим на етажна
собственост и твърдението, че имота е топлоснабден и има в него консумирана
топлинна енергия; че има изискуеми задължения на ответника към ищеца. Излага,
че по делото не са представени доказателства, които безспорно да докажат
вземането. Оспорва достоверността па Препис - извлечение от сметка за задълженията
за консумирана топлинна енергия на потребител-10245, както и на процесните
фактури. Моли съда да открие производство по оспорване истинността, датата,
съдържанието на същите.
В проведеното по делото о.с.з. особеният
представител на ответника моли съда да отхвърли иска. Твърди, че по делото не
са представи доказателства, че процесната сграда е в режим на етажна
собственост и, че същата е регистрирана, поради което и счита, че спрямо
ответника не може да се приложи ЗЕ.
В нарочна писмена защита моли
съда да отхвърли предявения иск, за което развива подробни съображения.
В проведеното по делото о.с.з.
третото лице – помагач не изпраща представител.
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е
присъединено ч.гр.д. № 1346/2020 г. по описа на ПлРС, от което е видно, че е
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от ищеца
срещу ответника за следните суми: сумата от 786,95 лева
главница за потребена топлинна енергия в периода 01.11.2017 г. – 31.012020 г., 92,77 лева лихва за забава за периода 03.01.2018 г. до 04.03.2020 г., законна лихва от
датата на подаване на заявлението – 10.032020
г. до окончателно изплащане на вземането, както и направените деловодни разноски за държавна
такса в размер на 25,00 лева и 50,00 лева за юрисконсултско възнаграждение на
основание чл.78, ал.8 от ГПК в ред.към ДВ бр.8/24.01.2017 г. Въз основа на подаденото
заявление е издадена заповед за изпълнение № 781/10.03.2021 г., връчено на
длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и в изпълнение указанията на
съда ищецът е предявил иск за установяване съществуването на вземането си,
предмет на разглеждане в настоящето производство.
Приобщени като част от заповедното
производство са Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „***на потребители в гр. Плевен, от които се установява какви са общите
условия, които действат по отношение на потребителите на топлинна енергия в гр.
Плевен.
Установява се както от
приложената по делото справка за лице от СлВп Плевен, така и от представените
НА за собственост и договорна ипотека, че ответникът е собственик на процесния
топлоснабден имот.
Приобщено като доказателство по
делото е и показание на топломер на абонатната станция ***за процесния период.
Видно е от представения по делото
списък на ЕС, на блок ***, ***, че ответникът е декларирал, че в обитавания от
него апартамент №58 живеят 3 души.
Установява се от представените по
делото КП и свидетелства за проверка, че процесният период топломера на
процесната абанатна станция периодично е подменян и преминавал на проверка,
установяваща, че същият съответства на одобрения тип.
От приложената по делото Препис -
извлечение от сметка за задълженията на консумирана топлинна енергия се
установява и какви са задълженията на ответника по делото
Приобщено като доказателство по
делото е и заключението по допуснатата от съда ССЕ, която съдът кредитира като
обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните по делото. От
заключението на същата се установява, че към датата на ИМ размерът на дължимата
главница е в размер на 786,95 лева и лихва за забава за исковия период в размер
на 92,77 лева.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и
съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За
успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да установи, че
учреденото по негова
инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова
полза Заповед за изпълнение; спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК;
качеството си на кредитор спрямо ответника, че етажната собственост на
посочения адрес е присъединена към топлопреносната мрежа на ***, съответно че
ответникът има качеството потребител на топлинна енергия изискуемост и ликвидност на
вземането, както и размерът на задължението - главница и лихви, както и фактът
на реалното доставяне на начислената топлоенергия - по количество и качество.
Не се
спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на
чл.410 ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми, връчена на длъжника по
реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и в изпълнение указанията на съда
заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване
на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото
производство и неговата допустимост.
По делото не е спорно, а и се установява от
приобщените доказателства, че ответникът е собственик на недвижим имот, находящ се в ***.
Установява
се и, че сградата, в която се намира
имотът е присъединена към топлопреносната мрежа на „Т.П.“ ЕАД. Поради
изложеното съдът приема, че ответникът е потребител на топлинна енергия по см.
на чл.153 ЗЕ според
който текст всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда –
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Съгласно
разпоредбата на чл.150, ал.1
ЗЕ /обн. ДВ 74/2006г./, продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Между
страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни Общи условия за продажба, като видно от събраните доказателства,
същите са публикувани и влезли в сила по реда на чл.150, ал.2 ЗЕ, без да е
необходимо изричното им писмено приемане от клиентите. Спрямо ответника са
влезли в сила ОУ за продажба на топлинна енергия от „Т.П.“ ЕАД на потребители
за битови нужди, доколкото същият не е упражнил правата си по чл.150, ал.3 от
ЗЕ. В чл.31, ал.1 от ОУ е определен реда и срока, по който купувачите на
топлинна енергия, какъвто безспорно е ответника са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия, а именно: в тридесет дневен срок след
изтичане на периода за който се отнасят. Уредена е и отговорността на
потребителя при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на дължимите
суми, а именно: да заплаща на продавача обезщетение в размер на законната лихва
от деня на забавата до момента на заплащането на топлинната енергия.
По делото не се спори, че претендираната от ищеца сума е за топлинна
енергия, отдавана на топлоснабдения имот, сградна инсталация и за дялово
разпределение. Спорно по делото е дали ответника дължи претендираните суми и
дали топлоснабдената сграда е в режим на ЕС.
Терминът „етажна собственост“ в практиката се употребява за означаване на сграда, в която са включени отделни самостоятелни жилищни
и нежилищни помещения, предмет на отделни права на собственост и на общите
части, предмет на съсобственост между същите лица, които притежават тези
отделени права. Видно
е по делото, че в процесната потлоснабдена сграда са налице 68 апартамента,
поради което и съдът приема, че същата се намира в режим на ЕС. Фактът дали
същата е регистрирана настоящият състав на съда приема за ирелевантен,
доколкото регистрирането на същата не е свързано с възникването или
учредяването й. поради изложеното съдът приема, че направените от особения
представител на ответника възражения в тази насока за неоснователни.
Съгласно разпоредбите
на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ. Съгласно чл. 142, ал.2 от ЗЕ
- топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Задължението за заплащане на сумите за отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата
топлинна енергия възниква за потребителя в качеството му на етажен собственик в
топлофицирана сграда.
Съгласно чл. 145,
ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери,
се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. По делото не е спорно, че на
ответника е измерена ТЕ от уреди за дялово разпределение, поради което и дължи
заплащането на същите.
Налице е и задължение за заплащане на
разходите за общата топлоснабдителна инсталация етажна собственост,
собствениците на която не са взели решение да се откажат от ползването на
услугата доставка на топлинна енергия по реда на чл. 153, ал.2 от ЗЕ.
Заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е
резултат от реално ползване или неползване от собствениците или носители на
вещни права върху отделните имоти. Задължението се поражда от факта, че сградната
инсталация е обща част по предназначение, от която никой сам не може да се
откаже. За да е налице пълен отказ от ползването й в такава сграда, може да се извърши само в
посочената хипотеза на чл. 153, ал.2 от ЗЕ, чрез прекратяване на топлоснабдяването
за отопление на цялата сграда, при което 2/3 от собствениците или титуляри на
вещно право на ползване, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия и
декларират това писмено пред топлопреносното предприятие. В случая не са представени доказателства да
е било взето решение на общото събрание на етажната собственост в този смисъл.
Сградната инсталация е обща част по смисъла на ЗЕ, ЗС и ЗУЕС и всички
собственици и носители на вещни права, следва да се считат за потребители и да
поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ. Поради изложеното настоящия
състав на съда приема за доказано, че за ответника, в качеството му на
собственик на недвижим имот, находящ се в сграда – етажна собственост, е
възникнало задължението да заплаща месечните дължими суми за топлинната енергия
за отдадена сградна инсталация.
По
отношение на начислените такси за услугата дялово разпределение ЗЕ в
неговия чл.139, ал.1 от е
предвидено, че разпределението на
топлинна енергия в сграда-етажна собственост се извършва по система за
дялово разпределение, като същото се извършва от топлопреносното предприятие
или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице,
вписано в публичен регистър - чл.139, ал.2 и чл.139а от ЗЕ. Съгласно
разпоредбата на чл.139в от ЗЕ, когато топлопреносното предприятие или
доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл.139а от същия
закон в публичния регистър, те сключват писмен договор за извършване на
услугата дялово разпределение с лицето, избрано от потребителите. С преминаването от
преки договорни отношения между потребителите и избраната от тях фирма за
дялово разпределение към модел, при който топлофикационното дружество сключва
договор с фирмите за дялово разпределение при общи условия, одобрявани от
ДКЕВР, на практика тези фирми стават
подизпълнители на топлофикационното дружество. Съгласно чл.61 от Наредбата,
дяловото разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда в
режим на етажна собственост, се извършва възмездно.
Цената на услугата дялово разпределение се посочва в сключения договор между
топлофикационното дружество и търговецът, извършващ дяловото разпределение -
чл.139в, ал.3, т.4 ЗЕ. По силата на тези договорни взаимоотношения цената на
услугата се заплаща от топлофикационното дружество на търговеца, извършващ
дялово разпределение, а по силата на чл.33, ал.1 от Общите условия на договорите за продажба на топлинна
енергия потребителите дължат възстановяване на заплатените суми за тази услуга
на топлофикационното дружество. По делото не се спори, че фирмата, която е избрана за
извършване на услугата е „ Х.и Р.“ ЕООД и. че са начислявани суми за
услугата дялово разпределение и, че ответникът не е заплатил процесната сума в
предвидения срок.
С оглед на изложеното
съдът приема, че за ответника е възникнало задължението за плати претендираната
от ищеца главница, вкл. суми за отдадена ТЕ от ИРУ, за отдадена ТЕ за сградна
инсталация и за услуга дялово разпределение. Неизпълнение на задължението в предвидения в
чл.31, ал.1 от ОУ срок мотивира, съдът
да приеме за безспорно доказано, че ответникът
дължи и претендираната лихва върху главницата.
Поради това предявения иск с правно основание чл.422 вр вр.чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора и отправеното искане
в петитума на исковата молба за произнасяне по направените по делото разноски и
съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното и исковото
производство разноски. С поведението си ответникът е станал повод за
водене на делото, поради което не е налице основание разноските да останат в
тежест на ищеца така, както ги е направил и същите следва да бъдат понесени от
ответника. Последният следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сума в размер на 75,00 лева за заповедното
производство.
За исковото производство, в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 495,00 лв. от които
държавна такса в размер на 75 лева, 300 лева възнаграждение за особен
представител и 120 лева за допуснатата по делото експертиза.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Ц.М.Д. ЕГН **********,*** дължи на „Т.П.“ ЕАД ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***В., сума в общ размер на 879,72 лева,
от които 786,95 лева – главница, представляваща стойност за незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.11.2017 г. до 31.01.2020 г., както и 92,77
лева, представляващи лихва за забава за периода от 03.01.2018 г. до 04.03.2020
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до
окончателното погасяване на задължението, на
основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Ц.М.Д. ЕГН **********,*** да заплати на „Т.П.“ ЕАД ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***В., сумата от 75.00 лв., представляваща сторени в заповедното производство
по ч.гр.д. № 1346 по описа за 2020г. на
Плевенски районен съд, разноски, на осн.
чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Ц.М.Д. ЕГН **********,*** да заплати на „Т.П.“ ЕАД ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***В., сумата от 495,00 лв., представляваща сторени в исковото производство
разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението е постановено при
участието на трето лице – помагач- „Х.и Р.“ ЕООД на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: