Решение по дело №767/2019 на Районен съд - Харманли

Р Е Ш Е Н И Е

 

№

 

гр.Харманли,   10.12.2019 год.

 

Харманлийският районен съд в открито съдебно заседание на осемнадесети ноември  през  две хиляди и деветнадесета  година, в състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНКА КИТОВА

          

 

 

Производството е образувано по искова молба Н.Д.И. с ЕГН ********** ***  против  Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението"  при МВР със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. *** за заплащане на сумата от 1 672.49 лева, представляващи допълнително възнаграждение за положен труд през нощта от 22.00 до 06.00 часа за периода  от 29.07.2016г. - 29.07.2019г., сумата в размер на 213.79  лева лихва за забава върху главницата, изчислена върху всяко неизплатено допълнително възнаграждение за положен нощен труд, считано от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане до датата на предявяване на иска, ведно със  законна лихва върху сумата по главния иск, считано от 29.07.2019г. - датата на предявяване на настоящия иск, до окончателно изплащане, с правно основание  чл.178, ал.1,т.3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че от 2004г. е започнал работа  в ГД „Пожарна безопасност и защита на населението" МВР, РСПБЗН-Харманли на длъжност  "пожарникар" и „ст.пожарникар". През периода 29.07.2016г. - 29.07.2019г. е изпълнявал служебните си задължения на смени, всяка, от които с продължителност от 24 часа, съгласно месечни графици, при сумирано отчитане на работното време на тримесечие, по правилата на чл.187, ал.3 от ЗМВР. През посочения по-горе период е отработил 201 смени по 24-часа, в които е положил труд между 22.00 и 06.00 часа. Съгласно чл.179, ал.1 от ЗМВР на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение. За описаното време, по силата на изрична законова делегация на чл.187, ал.9 от ЗМВР са били действащи последователно Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., издавани от Министъра на вътрешните работи , както и Наредба № 8121з-908 от 02.08.2018г. за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители в министерството на вътрешните работи за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22.00 до 06.00 часа за полагане на труд на официални празнини, за времето на разположение и за изпълнение на специфични служебни дейности, в сила от 14.08.2018г. Първата, обнародвана в ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г. в сила от 1.04.2015 г. била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.д. № 5450/2016 г влязло в сила от датата на постановяването му и обнародвано. В периода от отмяната, до издаването и обнародването на Наредба № 8121з-776 (02.08.2016 г.) е действала Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., която изрично в чл.31, ал.2 предвиждала, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6.00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. В Наредба № 8121з-592 /обн.ДВ бр.40 от 02.06.2015 г./ и в Наредба № 8121з-776 /обн. ДВ бр.60 от 02.08.2016 г./ липсвала изрична норма съответстваща на чл. 31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 за преобразуване на часовете положен нощен труд. Липсата на изрична норма, обаче не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлявало празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Това доказвало и приемането на Наредба № 8121з-908 от 02.08.2018г. за условията и реда за изплащане на допълнително възнаграждение за нощен труд,в сила от 14.08.2018г. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР следвало субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата (обн.ДВ бр.( от 26.01.2007 г.). където в чл. 9, ал.2 било предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Понятието "нощен труд" намирало своето легално определение в чл.140 от Кодекса на труда, съгласно който: ал.1 - нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. В ал.2 било регламентирано, че нощен е трудът, който се полага от 22.00 ч. до 06.00 ч. Следователно коефициентът се определя като нормалната продължителност от 8 часа дневен труд се раздели на нормалната продължителност от 7 часа нощен труд или 8:7=1.143.

Така, положеният от ищеца труд през нощта от 22.00 до 06.00 часа за периода 29.07.1016г. - 29.07.2019г. възлизал в размер на 1608 часа, които следвало да бъдат приравнени към дневен труд с коефициент 1.143 и да му бъдат изплатени 1838 часа. Такова преизчисляване не било направено от работодателя му ГД „Пожарна безопасност и защита на населението”, в резултат на което не му били изплатени 230 часа положен нощен труд, представляващи допълнително възнаграждение в размер на 1 322.00 лева.

С оглед на изложеното, с исковата молба моли да се постанови решение, с което да се осъди Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението" МВР да  заплатят на ищеца сумата от 1 322 лева (хиляда триста двадесет и два лева), представляващи допълнително възнаграждение за положен труд през нощта от 22.00 до 06.00 часа за периода 29.07.2016г. - 29.07.2019г., сумата в размер на 140 лева (сто и четиридесет) лихва за забава върху главницата, изчислена върху всяко неплатено задължение -допълнително възнаграждение за положен нощен труд, считано от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане, до датата на предявяване на иска, да заплати законна лихва върху сумата по главния иск, считано от 29.07.2019г. - датата на предявяване на настоящия иск, до окончателно изплащане, а така също да заплати и направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК  е постъпил писмен отговор от ответника. В  същия ответника счита, че  предявеният иск е допустим,като предявен в законоустановения срок и от лице имащо право на иск. Не е спорно, че през процесния период ищецът е бил в служебно правоотношение с ответника Главна дирекция пожарна безопасност и защита на населението - МВР (ГДПБЗН - МВР), възникнало на основание Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Ответникът оспорва предявените искове, както по основание така и по размер като неоснователни и недоказани по съображения. Относно претенцията за трансформиране на нощния труд в дневен, чрез умножаване с коефициент на плащане на допълнително възнаграждение за нощен труд като извънреден такъв за процесния период от 29.07.2016 г. до 29.07.2019 г., счита, че  НСОРЗ се прилага за работниците и служителите по трудово правоотношение във всички предприятия по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда (КТ) независимо от формата на собственост и източниците па финансиране, с изключение на служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл. 107а КТ (чл. 2. ал. 2 НСОРЗ). Ищецът е държавен служител и неговото служебно правоотношение било уредено в специалния ЗМВР. Правилото за преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни часове се прилагало за работещите по трудово правоотношение, защото в КТ е регламентирана различна нормална продължителност на дневния и на нощния труд. Нормалната продължителност на работното време през деня била до 8 часа (чл. 136, ал. 3 КТ), а на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица била до 7 часа (чл. 140. ал. 1, изречение второ КТ). Съгласно специалния закон ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР  била 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Съгласно ал. 3 на същата разпоредба при работа на смени било възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, от което следвало, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа и не била налице твърдяната от ищеца празнота на правната уредба. За периода, за който ищецът търси допълнително възнаграждение като извънреден труд след превръщане на нощния труд в дневен с коефициент 1,143  от 29.07.2016 г. до 29.07.2019г. са действали последователно две наредби, които уреждат въпросите за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР: Наредба № 8121з—592 от 25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР (Обн. ДВ. бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г., отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 I. на ВАС по адм.дело № 5450/2016 г.. обнародвано на 29.07.2016 г. ДВ. бр. 59) (Наредба №8121з-592/25.05.2015 г.); Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките па държавните служители в МВР Обн. - ДВ. бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г. (Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.). В чл. 3. ал.3 и на двете наредби, било регламентирано, че за държавните служители в МВР с възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 ч. и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период", което съответства на регламентацията на този въпрос в чл. 187. ал. 3 ЗМВР. Ответникът сочи, че в ЗМВР в чл. 187, ал. 3 ЗМВР,  законодателят е определил продължителност на нощния труд от 8 часа, поради което  не била налице празнота, а специфична законова уредба, различна от общата, с която е допусната продължителност на нощния труд от 8 часа. Според специалната разпоредба на чл. 187, ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР и издадената наредба в изпълнение на същия закон нормалната продължителност на дневното работно време на държавните служители в МВР е 8 часа (чл. 187, ал. 1 от ЗМВР), а положения труд през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Следователно съотношението на нормалната дневна продължител-ност на работното време (чл. 187. ал.1 ЗМВР) към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР (чл. 187, ал. 3) е 8 часа : 8 часа. което е равно на коефициент 1, а не както е по КТ - 8 часа : 7 часа, което е равно на 1.143. За държавните служители, чиито служебни правоотношения са уредени от ЗМВР, какъвто е ищецът, когато положеният нощен труд е в рамките на 8 часова продължителност, той не се трансформирал в дневен такъв, а се заплащал по смисъла на Заповед № 8121з-791/28.10.2014г. (приложена като доказателство) на министъра на вътрешните работи по 0,25 лв. на час. Превръщането на нощните часове положен труд с коефициент 1.143 било установено с цел увеличаване заплащането за положен нощен труд с допълнително възнаграждение от 0,25 лв, а не за генериране и заплащане на извънреден труд. В МВР било разрешено полагане на 8 нощен труд, за разлика от другите държавни служители, на които е разрешено полагането на 7 часа нощен труд. Това водило до неприложимост на посочения коефициент, тъй като същият се получавал от съотношението на 8 ч. дневен труд към 7 ч. нощен труд. Ако се извършело заместване по посоченото съотношение, за служители на МВР същото ще е 8 ч. дневен труд към 8 ч. нощен труд, при което се получава коефициент 1. Следователно, ответникът вече бил изпълнил задължението си и е изплатил изцяло   и своевременно положения от ищеца нощен труд. В съшия смисъл са Решения на Районен съд - Плевен от 22.07.2019 г. по  дела: 3352, 1645, 1960, 1963, 1990, 2131 по описа на съда за 2019 г. Моли съдът  да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове, като неоснователни и недоказани.

В съдебно заседание ищецът чрез пълномощника си адв.С. поддържа предявените искове и моли за уважаването им.

В съдебно заседание ответникът чрез процесуалния си представител юрк.С. оспорва исковете и моли за отхвърлянето им като неоснователни.

На основание чл.214 ал.1 от ГПК съдът с протоколно определение от 18.11.2019г. допусна изменение на предявените искове, чрез увеличаване размера на същите, като искът по чл.178, ал.1,т.3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР се увеличава от 1322 лв на 1 672.49 лв., а искът по чл.86 ал.1 от ЗЗД се увеличава от 140 лв. на 213.79  лв.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:

С изготвения по делото проект за доклад с определение от 09.09.2019г., обявен за окончателен в проведеното на 14.10.2019г. съдебно заседание, между страните е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, че ищецът е престирал  труд по служебно правоотношение на длъжност "пожарникар" и „ст.пожарникар" в Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” – Харманли, която е в структурно подчинение на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на неселението” в МВР  за периода 29.07.2016г. - 29.07.2019г. на 24-часови работни смени при сумирано отчитане на работното време.

Приобщени към делото са и Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014г. на министъра на вътрешните работи за определяне размерите на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта между 22.00ч. и 06.00ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, условията и редът за тяхното изплащане на държавните служители в МВР и Заповед № 8121з-40 от 19.01.2015г. на министъра на вътрешните работи за изменение на горната заповед.

От заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза, която съдът кредитира изцяло като компетентна и обоснована, се установява, че с оглед характера на заеманата длъжност през процесният период, ищецът е полагал труд през нощта от 22.00 ч. до 06.00 ч., а отработеното работно време се е изчислявало сумарно. Съобразно задачата, поставена от ищеца, експертизата е извършила преизчисляване на нощните часове към дневни с коефициент 1.143, съобразно чл.9 ал.2 от НСОРЗ. Начина на формиране на коефициента 1.143 е съгласно КТ нощните смени при 5 дневна работна седмица не могат да надвишават 7 часа, а нормалната продължителност на работното време е 8 часа дневно при 5 дневна работна седмица. Поради различната нормална продължителност на дневното и нощното работно време, установени в КТ, за 7 часа през нощта следва да се заплати трудово възнаграждение, колкото за 8 часа през деня. Ето защо, когато нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа и нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа, отношението е 8 ч :7 ч, и коефициентът за превръщане на нощните часове в дневни е равен на 1,143. Заключението на експертизата сочи,че за периода от 29.07.2016г. - 29.07.2019г. ищецът е положил общо 1 712.00 ч. нощен труд, които преизчислени с коефициент 1.143 за превръщането им в дневен труд възлизат общо на 1 956.82 ч. Установява се, че ответникът не е преобразувал нощния труд към дневен, при което на ищеца не са заплати 244.82 ч. положен извънреден труд. Дължимото възнаграждение за последните възлиза общо в размер на 1 672.49 лева. Изчислена е и лихвата за забава върху изчислената главница, и доколкото сумарното отчитане е за тримесечие, лихвата е изчислявана от 1 число на месеца, следващ всяко тримесечие, за период - от изискуемостта до предявяване на исковата молба – в размер на 213.79  лв. За целият процесен период, видно от платежните ведомости на ответника, ищецът е получил допълнително заплащане по 0.25 лв. на час за положен нощен труд съобразно Заповед №8121з-791/ 28.10.2014г. и Заповед №8121з-1429/23.11.2017г., издадени от Министъра на вътрешните работи, с които е определен размера на това допълнително възнаграждение.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Безспорно е между страните, а и от събраните доказателства се установява, че ищецът е бил назначен на работа в ГД „Пожарна безопасност и защита на населението” на длъжност "пожарникар" и „ст.пожарникар" в Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” – Харманли и като такъв е държавен служител, съгласно чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Не се спори и че за процесния период ищецът е полагал труд на 24-часови смени, включващи и нощен труд.

Спорният по делото въпрос е дължи ли се превръщане на часовете положен нощен труд в дневни, респ. заплащане на извънреден труд за така преобразуваните часове труд.

Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗМВР, статутът на държавните служители в МВР се урежда от Закона за Министерство на вътрешните работи, който в чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР предвижда, че на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение и за извънреден труд. Според нормата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън работното време, режимът на дежурства, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни такива. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл. 178 ал.1 т.3 от ЗМВР. Според нормата на чл. 187, ал.9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

В процесния период са действали последователно Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., издавани от министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Текстовете на чл. 3, ал.3 и в трите наредби са идентични и сочат, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00ч. за отчетния период се умножава по 0.143 (чл. 31 ал.2 от Наредбата). Същата е отменена с приемане на Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. на министъра на вътрешните работи, която обаче впоследствие е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016г. На 02.08.2016г. е обнародвана Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., но за периода от отмяната на наредбата от 2015г. до последващото приемане на наредбата от 2016г., действаща е била наредбата от 2014г.  Съгласно чл.31, ал.2 от   Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., обн.ДВ бр.69/19.08.2014 г., отм.бр.40/2015 г., в сила от 01.04.2015 г., с оглед на §4 от ЗР на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 и 6.00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.

Аналогична разпоредба на горепосочената в следващата Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г.; изм. с Решение № 1512 от 11.02.2016 г. на ВАС на РБ, отм. с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС на РБ - бр. 59 от 29.07.2016 г., няма.Чл.195 АПК регламентира действието на решението за отмяна на подзаконовия нормативен акт.

Аналогична разпоредба на чл.31, ал.2 няма и в сега действащата Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. (обн.ДВ бр.60/2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.), с която с оглед на §4 от ЗР се отменя първата горепосочена Наредба - Наредба № 8121з-407 от 2014 г.

В специалния ЗМВР също липсва текст, който да допуска трансформация на  положените часове нощен труд в дневен с коефициент 1,143 или 0,143.

Според чл.9, ал.2 НСОРЗ при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, която разпоредба следва да се приеме за аналогична на тази на горепосочената разпоредба на чл.31, ал.2.В чл.9, ал.1 и ал.3 от НСОРЗ са посочени други хипотези, различни от процесната и са неприложими, поради което  възражението на ответника в тази насока е неоснователно.

Липсата на такава норма в специалния закон, обаче не следва да се възприема като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.  При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007 г.), в която в чл. 9 ал.2 е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Обратното разбиране би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо работниците и служителите по трудови правоотношения /макар и по повод въпроса освободени ли са държавните служители в МВР от заплащане на държавни такси в този смисъл и мотивите към т. 23 от тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС/.

В подкрепа на тези разсъждения е и Р № 311/08.01.2019 г. по гр. д. № 1144/2018 г. на ВКС на РБ, изясняващо че това тълкуване е в съответствие с основния правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в чл. 6 КРБ и чл. 14 ЕКЗПЧОС.

Разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата са приложими по аналогия и по отношение на лица със служебно правоотношение в МВР, тъй като Конституцията на РБългария утвърждава като основно достижение на социалната държава правото на труд и изрично прогласява гаранции за пълноценната му реализация. Основният закон гарантира равенство на правата на лицата, предоставящи наемен труд без оглед на спецификата на правоотношението, в рамките на което реализират правото си на труд, поради което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички служители, полагащи труд. Поради това включеният в рамките на дежурството нощен труд на ищеца следва да бъде приравнен на дневно работно време, на която основа и следва да бъде определен реално положеният от него труд за исковия период. Съдът намира, че определения максимален брой часове нощен труд - 8 часа, съгласно обсъдените наредби, не установява нормална продължителност на нощния труд, а само определя максималния брой часове нощен труд, допустим за полагане от служителите по ЗМВР. Изразът, употребен и в трите подзаконови нормативни акта – „при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч…..“ не сочи задължителност на полагането точно на 8 часови смени, изключвайки 7 часови такива, а правна възможност да се определи такъв график, при който служителите на МВР да покриват цялото денонощие, съобразно своята численост в съответното подразделение.

Неоснователен е  доводът на ответника, че по отношение на държавните служители-полицейски органи е неприложима НСОРЗ и в частност чл.9, ал.2, тъй като в чл.2, ал.3 от същата е посочено, че Наредбата е неприложима за служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл.107а от КТ, поради което е неприложима и за държавните служители-полицейски органи, чийто статут е уреден със специалния ЗМВР. Подзаконовият нормативен акт е Наредба за заплатите на служителите в държавната администрация, като разпоредбата на чл.20 от същата е аналогична на тази в чл.8 НСОРЗ, като видовете допълнителни възнаградения са същите: за нощен труд и за извънреден труд, няма норма, аналогична на тази на чл.9, ал.2 НСОРЗ, но това не води до извод, че същата е неприложима и за държавните служители-полицейски органи, чийто статут е уреден със специалния ЗМВР.

Статутът на трите вида служители на МВР е посочен в чл.142 от ЗМВР , като държавни служители са полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението; държавни служители; лица, работещи по трудово правоотношение, и за тях са приложими съответно ЗМВР, ЗДСл и КТ.

В чл.188, ал.2 ЗМВР е посочено, че държавните служители (в чл.142, ал.1, т.1 и т.2 ЗМВР са посочени два вида държавни служители; чл.187, ал.3 ЗМВР -„държавни служители“), които полагат труд за времето между 22.00 ч. и 6.00 ч. се ползват със специалната закрила по КТ, т.е. би могло да се приеме директно препращане и към чл.140, ал.1 КТ (а не само към ал.4 на този текст;  визираното в ал.2, предл. първо и ал.3 е възприето също от ответника), приложимо и за полицейските служители, тъй като единият от елементите на специалната закрила по КТ следва да се приеме и установената намалена в сравнение с дневната продължителност на работното време през нощта.

 ЗМВР, както и ЗДСл, не регламентират нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица, както и нормалната продължителност на работното време през нощта, както това е сторено в чл.140, ал.1 КТ - до 35 часа, респективно до 7 часа. Тази продължителност следва да е приложима и за смесената работна смяна, която включва дневен и нощен труд, каквато е тази при работа на 12 часови смени, каквито са били тези на ищеца. Те не регламентират и обратното, т.е. че нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е 40 часа, респ. 8 часа (с оглед на чл.187, ал.1 ЗМВР, чл.49, ал.1 ЗДСл и чл.2, ал.1 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.).

Следва да се приеме, че в  чл.187, ал.1 ЗМВР е установено нормалното работно време като едно от видовете работно време ( нормално, удължено, намалено и непълно), като продължителността е установена с оглед на дневната, а не на нощната част от деня, аналогично на уредбата в КТ. Следователно дневното работно време е обичайното работно време за всички служители в МВР, в това число и за ищеца, като то е дневно  от 6.00 ч. до 22.00 ч. и нощно - от 22.00 ч. до 6.00 ч.

Не може да се приеме, че в чл.187, ал.1 и 3, изр.4 ЗМВР е установена по-голяма нормална продължителност на работното време на тази категория държавни служители в МВР: обща и еднаква продължителност на работното време през деня и през нощта от 8 часа. Не е използван израза „8 часа в денонощието“, а „8 часа дневно“, което следва да се приеме за синоним на “8 часа през деня“. В трудовото право „дневно“ е работното време, при което трудът се полага през денната част на денонощието („Трудово право“, 10 издание, „Сиби“).

Относно тълкуването на чл.187, ал.3, изр.4 ЗМВР, който предвижда, че „при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период“, следва да се приеме, по своята правна същност то представлява ограничение на средното работно време за тази категория служители, които полагат нощен труд, на 8 часа за всеки период от 24 часа.

Въз основа на гореизложеното следва да се приеме, че и ЗМВР регламентира нормалната продължителност на работното време за работа при нормални условия на труд-дневното, което е общата мярка за труда и на държавните служители-полицейски органи, поради което не може да не се допуска трансформацията на положени часове  нощен труд в дневен с коефициент 1,143 и не може да се приложи чл.26, ал.1 от  Наредбата № 8121з-776 от 29.07.2016 г. и коефициент 1 (8:8), както и чл.6.2 от представената пред настоящата инстанция заповед от 20.04.2018 г. в тази насока. Ако Наредба противоречи на акт от по-висока степен се прилага по-високият по степен акт с оглед на чл.15, ал.3 ЗНА.

Няма спор, че за всеки положен  час труд в периода от 22.00 ч. до 6.00 ч. на ищеца е заплатено допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта, дължимо съгласно чл.179, ал.1 ЗМВР.

Ако се приложи горепосоченият коефициент 1,143 настоящият състав намира, че няма да е налице  дублирано заплащане на положените часове нощен труд.Това е така, тъй като двата вида допълнителни възнаграждения - за нощен труд и за извънреден труд, са самостоятелни и независими едно от друго ( решение № 14/27.03.2012 г. на ВКС по гр.д.№ 405/2011 г., IV г.о.).Първото е дължимо поради това, че се полага нощен труд от 22.00 ч. до 6.00 ч., а второто  поради това че е положен труд извън установеното за ищеца редовно работно време за месечния, респективно тримесечния отчетен период. Извънреден труд е налице само когато е положен труд извън установеното работно време - когато продължителността на работното време надвишава нормалната такава.При сумирано изчисляване на положения труд, извънреден труд ще е налице само в случай, че отработеното време за съответния отчетен период (с увеличението на часовете положен нощен труд) надхвърля нормата работни часове за отчетния период (решение № 540/7.07.2010 г. на ВКС по гр.д.№ 895/2009 г., IV г.о.).

На настоящият състав е известно Решение № 55/07.04.2015г. на ВКС по гр.д.№ 5169/2014 г.-III г.о., в което е прието, че отношенията между страните във връзка със заплащането и компенсирането на извънредния труд се уреждат от специалния закон - ЗМВР, поради което общите разпоредби на КТ, са неприложими, но то е постановено по приложението на ЗМВР (отм.).

Вещото лице е посочило, че ищецът е положил общо 1 712.00 ч. нощен труд, които преизчислени с коефициент 1.143 за превръщането им в дневен труд възлизат общо на 1 956.82 ч. Установено е, че ответникът не е преобразувал нощния труд към дневен, при което на ищеца не са заплати 244.82 ч. положен извънреден труд. Дължимото възнаграждение за последните възлиза общо в размер на 1 672.49  лева. Изчислена е и лихвата за забава върху изчислената главница, и доколкото сумарното отчитане е за тримесечие, лихвата е изчислявана от 1 число на месеца, следващ всяко тримесечие, за период - от изискуемостта до предявяване на исковата молба – в размер на 213.79  лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 9г от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, в редакцията ДВ бр.41/2017 г. за част от процесния период. За периода от 01.01.2018 г. до 17.07.2018 г. е действала разпоредбата на чл. 9г от НРВПО /нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила на  01.01.2018 г./, съгласно която отработените часове от работника или служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време са повече от часовете, определени съгласно чл. 9б от Наредбата, се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 от КТ пред Инспекцията по труда без превръщане на нощните часове в дневни. Впоследствие разпоредбата на чл. 9г от НРВПО е изменена / ДВ, бр. 58 от 13.07.2018г., в сила от 17.07.2018г./, като думите "без превръщане на нощните часове в дневни" се заличават. От това законодателно изменение е видно, че волята на нормотвореца за процесния период с изключение на периода от 01.01.2018 г. до 17.07.2018 г. е да признае за извънреден труд часовете, получени след преобразуване на нощните часове в дневни съгласно чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ или съгласно чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. Налага се извода, че и в двете хипотези отчетените в повече часове са извънреден труд, като при сумирано изчисляване на работното време отработените часове се определят в края на отчетния период и се съпоставят с работните часове при нормална продължителност на работното време за същия този период. Правилото на чл. 9г от НРВПО намира приложение за два от периодите на отчитане: 01.01.2018 г.- 31.03.2018 г. и 01.04.2018 г. - 30.06.2018 г., но не и за положените за периода от 01.07.2018 г. до 17.07.2018 г. часове нощен труд, тъй като те попадат в отчетния период от 01.07.2018 г. до 30.09.2018 г. и по отношение на тях преценката за наличието на извънреден труд следва да се извърши към 30.09.2018 г., когато вече действа новата редакция на чл.9 г от НРВПО /изм. ДВ, бр.58 от 13.07.2018г./, в която липсва ограничението „без превръщане на нощните часове в дневни“. През целия процесен период е действала разпоредбата на чл. 18 ал. 3 от НСОРЗ, съгласно която при сумирано изчисляване на работното време броят на отработените дни се установява, като отработените часове през месеца след превръщането на нощните часове в дневни се разделят на дневната продължителност на работното време, установена за работното място при подневно отчитане на работното време. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 9 ал. 5 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, съгласно която пресмятане на трудовия стаж се извършва, като изработените часове по графика за периода на сумирането, след превръщане на нощните часове в дневни за смените с повече от 4 нощни часа, се разделят на установената за тях нормална продължителност на дневното работно време.

С оглед на изложеното относно нормативната уредба, касаеща наличието на положен извънреден труд за исковия период от 29.07.2016 г. до 29.07.2019 г., съдът приема, че с изключение на периода от 01.01.2018 г. до 30.06.2018 г. за останалата част от процесния период нощните часове, преизчислени в дневни с коефициент 1,143 следва да се вземат предвид при решаването на въпроса за наличие на положен извънреден труд. За периода от 01.01.2018 г. до 30.06.2018 г. не следва да се преизчислява нощния труд към дневен с коефициент от 1,143, като с оглед заключението на вещото лице описано по – горе, неоспорено от страните общо определената за тези два периода сума в размер на  303,66 лв. следва да се се извади от общо определената сумата от  1 672.49 лв. и разликата от  1368,83 лв.  да се присъди на ищеца като извънреден труд. С оглед недължимостта на главницата от 303,66  лв. недължима се явява и лихвата за забава върху всяка от главниците за съответното тримесечие от 01.01.2018 г. до 30.06.2018 г., респ. с оглед заключението на вещото лице общо определената за тези два периода сума за лихва за забава в размер на 36,75  лв. следва да се извади от общо определената сума от 213.79  лв. и разликата от 177,04 лв. да се присъди на ищеца като лихва за забава върху дължимата главница за извънреден труд.

Искът с правно основание чл.178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР вр. вр. чл.187, ал.5, т.2  от ЗМВР се явява частично основателен и доказан за сумата от 1368,83 лв., до който размер следва да бъде уважен, ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на ИМ – 29.07.2019г. до окончателното й заплащане, като за разликата над 1368,83  лв. до 1 672.49  лв. в размер на 303,66 лв. искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен от съда. Искът с правно основание чл. 86 от ЗЗД се явява частично основателен и доказан за сумата от 177,04  лв., като за разликата над  177,04 лв. до 213.79 лв. в размер на 36,75 лв. искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен от съда.

При този изход на делото, и на основание чл. 78 ал. 1   ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение от 400.00 лв.  Ответникът е направил възражение с правно основание чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца. Минималния размер, изчислен по реда на чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1/2004г., и съобразно чл. 2 ал. 5 от  Наредба /за всеки иск поотделно/, за всеки отделен предявен иск, като дължимото адвокатско възнаграждение е в размер на 338,21  лева.

Поради горното, ответникът дължи на ищеца направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 338,21 лева, съобразно уважената част от исковете.

На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Харманлийския районен съд държавна такса върху цената на уважените два отделни иска в размер на 104,75 лв. /54,75 лв.+ 50.00лв./ и депозит за вещо лице от  84.00 лв.

Воден от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

ОСЪЖДА  Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението"  при МВР със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. ****, представлявана от Директора гл.комисар Н. Н. на основание чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5,т.2 от ЗМВР, ДА ЗАПЛАТИ на  Н.Д.И. с ЕГН ********** ***, сумата 1368,83 лв., дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 29.07.2016г.-29.07.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на делото – 29.07.2019г. до окончателното  изплащане, като за разликата над сумата 1 368,83 лева до пълния предявен размер 1 672.49  лв., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА  Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението"  при МВР със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. *** представлявана от Директора гл.комисар Н. Н. ДА ЗАПЛАТИ на  Н.Д.И. с ЕГН ********** *** на основание чл.86,ал.1 от ЗЗД,  сумата от 177,04 лв., представляваща обезщетение за забава върху неизплатеното възнаграждение за извънреден труд, считано от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане, до предявяване на иска на 29.07.2019г., като за разликата над  сума  177,04   лева до пълния предявен размер 213.79  лв. като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението"  при МВР със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. **** представлявана от Директора гл.комисар Н. Н. ДА ЗАПЛАТИ на  Н.Д.И. с ЕГН ********** ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК,  направени по делото разноски в размер на 338,21 лв., съобразно уважената част от исковете.

ОСЪЖДА  Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението"  при МВР представлявана от Директора гл.комисар Н. Н., на основание чл.78, ал.6 от ГПК, да заплати по сметка на Районен съд гр. Харманли държавна такса в размер на   104,75 лв. и 84,00 лева за възнаграждение за вещо лице.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                           

  СЪДИЯ: