Решение по дело №54/2020 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 28
Дата: 28 февруари 2020 г. (в сила от 28 февруари 2020 г.)
Съдия: Свилен Петров Сирманов
Дело: 20204500600054
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 22 януари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ 28

гр..........Русе, 28.02.........2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

........................................Русенският...............окръжен съд.............наказателна......колегия в открито..........................

заседание.........тринадесети януари...................................................................................................................................................................................................................................

през две хиляди и двадесета...................година в състав:

Председател:..........Свилен Сирманов..............................................

Членове:........Петър Балков....................................................................

........Александър И......................................

при секретаря..............Недялка Неделчева...........................................................................................и в присъствието на

прокурора..................................Андрей Ангелов.......................................................като разгледа докладваното от

......................................................................съдията Сирманов................................................................................в.н.о.х....дело №...54...по описа

за...2020...год., за да се произнесе, съобрази следното:.............................................................................................................

Производството е по гл.ХХІ от НПК.

С присъда № 165 от 19.11.2019г., постановена по НОХД № 2239/2019г., Районен съд - Русе, признал подсъдимия П.П.Я., с постоянен и настоящ адрес ***, ЕГН **********, за виновен в това, че на 02.11.2019г., в Русе, управлявал моторно превозно средство - л.а.„Шкода Фабия”, с peг.№ Р 0758 КА, в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на сви­детелството за управление на моторно превозно средство, наложена със заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-1085-000725 от 13.06.2018г.5, в сила от 02.07.2018г., на началник Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Русе, поради което и на основание чл.343„в” ал.З, вр. ал.1 и чл.54 от НК, го осъдил на лишаване от свобода за шест месеца. На основание чл.373 ал.2 от НПК, вр. чл.58„а”, ал.1 от НК, намалил това наказание на лишаване от свобода за четири месеца, като определил за изтърпяването му първоначален строг режим. Кумулативното наказание глоба определил в размер петстотин лв.

Недоволен от присъдата останал прокурорът, който я проте­стирал с молба да бъде изменена в частта досежно размера на определеното наказание лишаване от свобода, като същото бъде увеличено на една година и шест месеца. В протеста са развити оплаквания за авна несправедливост на наложеното наказание, като единствено отменително основание. Доказателствени искания не са направени.

Недоволен от присъдата останал и адв.Л.П., упъл­номощен защитник на подсъдимия П.Я., който я обжалва с мол­ба да бъде изменена, като наказанието бъде намалено. Алтернативно поддържа искане наказанието лишаване от свобода да бъде заменено с пробация, в хипотезата на чл.55 ал.1 от НК. Оплакванията могат да се свържат с явна несправедливост на наложеното наказание. Доказателствени искания не са направени.

В съдебно заседание на въззивната инстанция, представителят на Окръжна прокуратура - Русе, поддържа протеста на съдържащите се в него основания. За въззивната жалба дава становище, че е неоснователна.

Подсъдимият П.Я., редовно призован, не се явя­ва и не взема становище по протеста и жалбата. Защитникът му оспорва протеста и поддържа жалбата на посоченото в нея основание.

Съдът, след про­вер­ка на присъдата по основанията, по­со­­­­­­че­­­­­­ни в протеста и жалбата, както и из­ця­ло слу­жеб­но на ос­но­ва­ние чл.314 ал.1 от НПК, кон­­­­­­­­­­­ста­­ти­ра:

Първоинстанционният съд е събрал достатъчно доказателства за правилно изясняване на делото и след като ги анализирал обосновано приел за установени след­ните фак­тически положения:

Подсъдимият П.Я. е роден на ***г***. За­вършил е средно образование, неженен, осъждан, не работи. Притежава свидетелство за правоуправление на моторно превозно средство и като такъв е многократно наказван за нарушения по ЗДвП. Със заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-1085-000725 от 13.06.2018г. (в сила от 02.07.2018г.) на началника на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Русе, временно му било отнето свидетелството, тъй като на 12.06.2018г., в с. Червена вода, Област - Русе, управлявал лек автомобил „БМВ 325И”, с peг.№ FN02EVT, след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Въпреки това на 02.11.2019г. той привел в движение л.а. „Шкода Фабия”, с peг.№ Р0758КА и го управлявал по улиците на Русе. Малко след 15:00 часа, в района на булевард „Липник”, срещу магазин „Мосю Бриколаж”, в платното за движение, водещо в посока към кръстовище „Олимп” бил спрян за проверка от свид.С. И. и неговият колега Ц. П.. Двамата били *******. В хода на проверката подс. П.Я. не представил свидетелството за регистрация на управляваната от него лека кола, на полицейските служители. Впоследствие свидетелят С. И. направил справка чрез работна станция за отдалечен достъп, при която установил, че управлява автомобила в срока на заповед за прилагане на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство. Установил още, че не бил заплатил сумите по няколко административни наказания „глоба”, които му били наложени заради извършени от него нарушения на ЗДвП. За това, че подсъдимият управлявал моторно превозно средство в срока на заповед за прилагане на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството му за управление, както и с оглед това, че не представил свиде­телството за регистрация на управлявания от него л.а., свид.С. И. съставил АУАН бл.№ 378298/02.11.2019г. Във връзка с наличието на незаплатени суми по административни наказания „глоба” полицейският служител Ц. П. съставил на подсъдимия АУАН бл. № 378465/02.11.2019г. Двата акта били подписани от подсъдимия без възражения.

Като анализирал така установените фактически положения, пър­­­воинстанционният съд приел, че подс.П.Я. е осъ­­ще­стви­л обек­тивните признаци на престъпния състав по чл.343„в” ал.З, вр. ал.1 от НК, тъй като на 02.11.2019г., в Русе, управлявал моторно превозно средство - л.а.„Шкода Фабия”, с peг.№ Р0758КА, в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на сви­детелството за управление на моторно превозно средство, наложена със Заповед за прилагане на Принудителна административна мярка № 18-1085-000725 от 13.06.2018г.5, в сила от 02.07.2018г., на началника на  Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Русе.

В съответствие с доказателствата по делото, съдът приел, че деянието е осъществено от подсъдимия при условията на пряк умисъл и отмерил наказание лишаване от свобода за шест месеца, кое­то в съответствие с изискването на чл.370 ал.2 от НПК, намалил с една трета. За изтърпяване на така определеното наказание лишаване от свобода за четири месеца, определил първоначален строг режим.

Преценявайки какво наказание да наложи на подсъдимия, първоинстанционният съд очевидно приел значителен превес на смекчаващите вината обстоятелства, макар да пропуснал да го посочи. Като смекчаващи вината обстоятелства обсъдил младежката възраст на подсъдимия, признанието на вината, изразеното съжаление и заплащането на всички наложени наказания, а като отегчаващо - наличието на предходни осъждания, включително за същото престъпление.

Според допълнителните съображения към протеста, така определеното наказание е прекомерно снизходително, тъй като процесното деяние било извършено по-малко от три месеца, след като подсъдимият бил освободен условно предсрочно от изтърпяване на предходно наказание, с остатък два месеца. Това, наред с многото наложени административни наказания сочело за трайни престъпни навици и характеризирало подсъдимия като личност с по-висока степен на обществена опасност.

В същото време според жалбата, първоинстанционният съд бил взел под внимание само отегчаващите вината обстоятелства. Характерът на извършеното, ведно с възрастта, процесуалното поведение на подсъдимия, предвид направеното признание и продължителният период, през който бил лишен по административен ред от свидетелство за правоуправление на моторно превозно средство, представлявали основания за замяна на наказанието лишаване от свобода с пробация.

Преценявайки отново относимите обстоятелства, Окръжният съд приема, че е налице незначителен превес на смекчаващите ви­ната обстоятелства. Подсъдимият вече е навършил двадесет и осем години и има значителна съдебна биография, поради което относителното значение на „младежката му възраст” е незначително. Същото се отнася и до направеното признание, тъй като съдебното производство е протекло по реда на гл.ХХVІІ от НПК, където за него е получил редукция на наложеното наказание по чл.58„а” от НК. Заплащането на дължимите (още преди извършване на деянието) глоби и продължителния срок за който свидетелството му било отнето по административен ред, са въобще неотносими към вида и размера на наложеното наказание. В същото време, недооценени от първостепенния съд останали отегчаващите вината обстоятелства. Подсъдимият е многократно наказван по административен ред за нарушение на правилата за движение. Нещо повече - осъждан е трикратно за престъпления от общ характер, като последното наказание е наложено за идентично с процесното престъпление и дори е изтърпяно ефективно. Само дни след изтичане срока на условно предсрочното му освобождаване, подсъдимият извършено процесното деяние.

Тези обстоятелства налагат извод, че същият е личност със завишена степен на обществена опасност, спрямо когото снизходителните наказания не са в състояние да осигурят постигане целите на специалната превенция.

При установените данни, е налице лек превес на смекчаващите вината обстоятелства, при който справедливо е наказанието лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца.

По изложените съображения, Окръжният съд преценява, че протестираната присъда трябва да се измени като размерът на наложеното наказание лишаване от свобода се увеличи от шест месеца на една година и шест месеца, а след редукцията по чл.58„а” от НК, на една година лишаване от свобода. В този размер, ведно с кумулативното наказание глоба в размер петстотин лв., то ще бъде достатъчно за постигане целите по чл.36 от НК при минимално прилагане на наказателна репресия.

В останалата част, при­съдата е законосъобразна и обоснована, а при разглеждане на делото не са до­пус­нати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, по­ра­ди което следва да се потвърди.

Мотивиран та­ка и на ос­но­ва­ние чл.337 ал.2 т.1 и чл.338 от НПК, съ­­дът

р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ присъда № 165 от 19.11.2019г., постановена по НОХД № 2239/2019г., от Районен съд - Русе, в частта, с която на подсъдимия П.П.Я., е наложено наказание лишаване от свобода за четири месеца, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

УВЕЛИЧАВА размера на наказанието лишаване от свобода, наложено на подсъдимия П.П.Я., със снета в присъдата самоличност, за престъпление по чл.343„в” ал.З, вр. ал.1 от НК, от четири месеца на ЕДНА ГОДИНА.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.

2.