№ 22967
гр. София, 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20251110114259 по описа за 2025 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.26,ал.1,предл.3 от ЗЗД,вр.чл.26,ал.1,предл.2 от ЗЗД,вр.чл.19,ал.4
от ЗПК и чл.143 от ЗЗП и чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД от И. И. Г – Д,ЕГН
**********,с адрес гр.С,с пълномощник адв.М. М.,с адрес гр.Ппротив
„А“ЕООД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от И. Ш,с искане да бъде прогласена недействителност
на договор за поръчителство и за осъждане на ответника да върне сумата от
119,17 лева,заплатена по договора за поръчителство,ведно със законната лихва
от предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди,че между страните е сключен договор за
поръчителство при възнаграждение от 119,17 лева,като договорът е сключен с
цел обезпечаване на договор за кредит,сключен на 10.08.2024 г. с „К“ЕАД. В
исковата молба се релевират твърдения,че договор за поръчителство е
недействителен като накърняващ добрите нрави и сключен при явна
нееквИ.лентност на престациите. Моли съда да прогласи недействителност на
договора,както и да осъди ответникът да възстанови заплатената по договора
за поръчителство сума от 119,17 лева. Ищцата моли съда да постанови
решение,с което да уважи исковете.
В срока за подаване на писмен отговор ответникът „А“ЕООД заявява,че
не оспорва сключването на договор за поръчителство,твърди,че парична сума
от 119,17 лева е заплатена по договора за поръчителство,сочи,че договорът за
поръчителство е действителен. Ответникът моли съда да отхвърли исковете.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
1
следното :
Представен е договор за потребителски кредит,сключен на 10.08.2024 г.
между „К“ЕАД и И. И. Г – Д. Съгласно чл.4 от договора е предвидено
обезпечаване на договора за заем с договор за поръчителство с одобрено от
заемодателя юридическо лице.
Приет е договор за предоставяне на поръчителство от 10.08.2024
г.,сключен между „А“ЕООД и И. И. Г – Д при възнаграждение в размер от
119,17 лева.
С определение на съда е отделено като безспорно и ненуждаещо се от
доказване в отношенията между страните,че е сключен договор за
поръчителство,по който е заплатена сума от 119,17 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Уважаването на иск за прогласяване недействителност на договорно
правоотношение е обусловено от провеждането на доказване,че е налице
такъв порок,при който договорът още към момента на неговото сключване не
би могъл валидно да породи правни последици. Софийският районен съд
приема,че сключеният договор за поръчителство между страните в
производството се явява недействителен и исковата претенция за прогласяване
неговата недействителност се доказана по основание. При сключване на
договор за потребителски заем Закона за потребителския кредит ( ЗПК )
регламентира чрез императивни разпоредби условията,на които заемното
правоотношение следва да отговаря,за да бъде действително. Тези разпоредби
са предвидени за предоставяне защита на потребителя,който е икономически
по-слабата страна,за да бъде избегнато прекомерното увеличаване общия
размер на дълга,както и за да бъде обезпечено правото на заемополучателя
към сключване на договора за заем да има конкретна и точна представа за
общия размер на задължението,което поема. Съгласно чл.19,ал.4 от ЗПК при
сключване на договор за заем с физическо лице размерът на годишния
процент на разходите не би могъл да надвишава 50 % от размера на заемната
парична сума. Цитираната разпоредба е императивна,т.е. страните не могат да
уговорят дължимост на парични суми по договора за заем,които нарушават
установената горна граница на ГПР. Съдът намира,че в хипотезата,когато
общият размер на дълга нараства чрез поемане на задължения по втори
договор – за поръчителство договорът за поръчителство се явява
недействителен,тъй като чрез сключването на този втори договор се цели да
бъде заобиколена забраната,установена съгласно чл.19,ал.4 от ЗПК. В
конкретния случай ищцата Г - Д е сключила два договора на 10.08.2024 г. – за
паричен заем при заемна парична сума от 400 лева и за поръчителство при
възнаграждение,дължимо в полза на поръчителя в размер от 119,17 лева.
Съдът счита,че макар да са сключени два отделни договора,то договорът за
поръчителство се явява недействителен,защото чрез сключването му се
достига до нарушаване на императивна правна норма,установена в полза на
потребителя,съответно този договор нарушава закона и добрите нрави. С
оглед това,че чрез приемане на разпоредбата на чл.19,ал.4 от ЗПК се цели
предоставяне защита на заемополучателя потребител чрез регламентиране на
максималния размер на дължимата парична сума над заемната парична
сума,съдът приема,че противоречи на закона уговаряне на допълнително
2
дължими парични суми независимо от това дали тези допълнителни парични
суми са уговорени по договора за заем или по друг договор,например за
поръчителство. В тази насока съдът счита,че следва да бъде отбелязано,че ако
размерът на възнаграждението по договора за поръчителство бъде включен
като разход по договора за паричен заем,би се достигнало до нарушаване на
императивна правна норма. Софийският районен съд приема,че чрез
уговаряне на възнаграждение по договор за поръчителство независимо от това
дали заемополучателят по договора за паричен заем би допуснал неточно
изпълнение или би изпълнил точно своите задължения за връщане на заемната
парична сума се нарушава принципът на добросъвестност,с оглед което
договорът за поръчителство е недействителен и не би могъл валидно да
породи последици. Уговарянето дължимост на възнаграждение независимо от
това дали за насрещната страна – дружеството поръчител би възникнало
задължение по договора за поръчителство води до извод за нееквИ.лентност
на престациите,поради което този договор се явява недействителен. Така
мотивиран,съдът намира,че договорът за поръчителство,при който е
уговорено възнаграждение за дружеството поръчител независимо дали
поръчителят ще изпълни вместо заемополучателя по договора за заем се явява
недействителен и искът подлежи на уважаване. Допълнителен аргумент,за да
бъде счетено,че договорът за поръчителство следва да бъде прогласен като
недействителен е и обстоятелството,че преценката за кредитоспособността на
лицето,кандидатстващо за кредит следва да бъде осъществена към момента на
разглеждане на искането,но не се явява оправдано от гледна точка на закона
изпълнението на задължението по договора за заем да бъде гарантирано чрез
сключване на договор за поръчителство,по който кредитополучателят поема
допълнителна финансова тежест. Изложените съображения мотивираха съда
да счете,че исковата претенция за прогласяване недействителност на договор
за поръчителство подлежи на уважаване.
Софийският районен съд намира,че исковата претенция,предявена от
ищцата Г - Д с правно основание чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД е доказана по
основание,а и по размер и следва да бъде уважена изцяло в пълния предявен
размер от 119,17 лева. Когато е предявена искова претенция с правно
основание чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД,страната ищец е длъжна да докаже факта
на плащане,а в тежест на ответника е възложено доказването,че има основание
да получи плащането. Съдът приема,че ищцовата страна е доказала
заплащането на парична сума в размер от 119,17 лева,в която насока това
обстоятелство не е спорно между страните. Съдът намира,че ответникът не е
доказал да има основание да получи плащането. В хипотезата,когато парична
сума е заплатена по недействителен договор,плащането е реализирано при
начална липса на основание,респективно платената по недействителен
договор парична сума подлежи на възстановяване. Софийският районен
съд,отчитайки уважаването на иска за прогласяване недействителност на
договора за поръчителство приема,че липсва основание за реализиране на
плащането на възнаграждение по договора за поръчителство,поради което и
искът следва да бъде уважен пълния предявен размер от 119,17 лева.
При този изход на делото съдът приема,че в полза на ищцата следва да
бъде присъдена сумата от 100 лева внесена държавна такса. Съдът счита,че в
полза на адв.М. М. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в
3
размер от 480 лева за предоставена безплатно правна помощ,в която насока
съдът отчита,че са предявени два иска,взе предвид материалния интерес по
делото,наличието на установена съдебна практика по казуси,както процесния
казус,отчете,че делото е разгледано в отсъствие на страната,както и взе
предвид,че подлежащите на доказване факти по двата иска се припокрИ.т,а и
отделно от това,съдът намира,че при съобразяване решението на СЕС по дело
С-438/2022 г. съдът не е обвързан от минимум на адвокатско
възнаграждение,определен в наредба.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН договор за поръчителство от
10.08.2024 г.,сключен между И. И. Г – Д и „А“ЕООД,по искова претенция с
правно основание чл.26,ал.1,предл.3 от ЗЗД,вр.чл.26,ал.1,предл.2 от
ЗЗД,вр.чл.19,ал.4 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП,предявена от И. И. Г – Д,ЕГН
**********,с адрес гр.С,с пълномощник адв.М. М.,с адрес гр.Ппротив
„А“ЕООД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от И. Ш.
ОСЪЖДА „А“ЕООД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от И. Ш да заплати на основание чл.55,ал.1,предл.1 от
ЗЗД на И. И. Г – Д,ЕГН **********,с адрес гр.С,сумата от 119,17 лева ( сто и
деветнадесет лева и седемнадесет стотинки ) – платена без основание парична
сума по договор за поръчителство от 10.08.2024 г.,ведно със законната лихва
върху главницата,считано от предявяване на иска – на 12.03.2025 г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „А“ЕООД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от И. Ш да заплати на основание чл.81 от
ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на И. И. Г – Д,ЕГН **********,с адрес гр.С,сумата
от 100 ( сто ) лева съдебноделоводни разноски.
ОСЪЖДА „А“ЕООД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от И. Ш да заплати на адв.М. М.,с адрес гр.П сумата от
480 ( четиристотин и осемдесет ) лева адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатно правна помощ.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4