РЕШЕНИЕ
Гр.Кърджали, 28.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кърджалийският районен съд в публичното заседание на двадесет и шести септември
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Дарина
Байданова
при секретаря Марияна
Суркова разгледа докладваното от съдията гр.д. № 329 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от Е.А.М. против Ф.Н.Н., с която
ищецът претендира да бъде признато по отношение на ответника, че е собственик
по давност на посочения в исковата молба недвижим имот, чието владение е
продължило повече от 20 години. Твърди, че ответникът се е снабдил с Нотариален
акт за констатиране собственост върху недвижим имот , придобит по наследство и
давност №13, том 2, peг. №4125, дело №200 от 2014 г. , издаден на 17.03.2014 г.
от нотариус К.Д., вписан в службата по вписванията при Районен съд-Кърджали
, без същият да е живял въобще в него
или да го е владеел. Твърди, че ответникът след като е напуснал пределите на
Република България през 1989 година , никога не се бил завръщал в село Долна
Крепост, като живеещите в това село не го познават и не са го виждали повече от
20 години. Според ищцата , находящите се в процесния поземлен имот жилищна
постройка и навес, описани в исковата молба, са
построени от нея и съответно ремонтирани през годините само и единствено
от нея. Моли да бъде установено по отношение на
ответника, че ищецът е собственик
на недвижим имот , представляващ поземлен имот с пл. сн. № 36 , находящ се в
кв. 5 по действащият ПУП на с. Долна Крепост, общ. Кърджали, обл. Кърджали,
целият с площ от 660 кв.м. , ведно с построените в него : 1 Двуетажна
полумасивна жилищна сграда, построена през 1920 година в западната част на
имота, със застроена площ от 72 кв.м. и разгъната застроена площ от 144 кв.м.,
състояща се от на първият етаж от две стаи, коридор и килер и на вторият етаж
от три стаи и коридор и Навес с оградни стени, представляващ едноетажна паянтова
сграда, изградена на източната имотна граница, със застроена площ от 60 кв.м.,
съдържаща три склада, с посочени граници и съседи на поземления имот. Моли да бъде отменен Нотариален акт за констатиране собственост
върху недвижим имот придобит по наследство и давност №13,том 2,рег.№4125, дело
№200 от 2014 година издаден на 17.03.2014 година от нотариус К.Д.. Претендира
разноски. В съдебно заседание чрез
упълномощен адвокат поддържа иска и моли съда го уважи. Заявява, че ищцата не разполага със
строителни книжа за построената в периода 1998г. – 1999г. Представя списък на
разноските по чл. 80 от ГПК. Излага съображения и в писмени бележки.
Ответникът Ф.Н.Н. в срока по чл.131 от ГПК депозира
отговор от ответника , с който намира исковете за допустими , но неоснователни,
като оспорва твърдените в исковата молба обстоятелства и заявява, че до 2017
год. ответникът лично или чрез своите деца ползвал и владеел процесния недвижим
имот, необезпокоявано и несмущавано повече от тридесет години, като същият декларирал имота и заплащал дължимите
местни данъци и такси. Освен това, той бил вписан в разписния лист като
собственик на процесния имот с българските му имена Ф.Н.Н.. Заявява, че той
лично или чрез своята дъщеря и син извършвал ремонтни дейности в имота до 2017
г. Твърди, че ищцата не е адресно регистрирана на адреса, на процесния имот, не
е живяла и не е ползвала имота до 2017 год., а ползвала съседен недвижим имот.
През 2017 год. се самонастанила в недвижимия имот, собственост на ответника и
предприела незаконни действия по разрушаване на сградата и осъществяване на
строеж в имота без редовно издадени строителни книжа. Твърди, че през тези
тридесет годни жителите в с.Горна Крепост, общ.Кърджали, не са имали съмнение,
че собственик на имота е Ф.Н.Н.. Моли искът да бъде отхвърлен. Претендира
разноски.В съдебно заседание чрез адвокат-пълномощник оспорва иска и заявява,че
според разписния лист имотът е владян от ответника поне от 1988г. Моли съдът да
отхвърли иска и да му присъди разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства –
писмени и гласни, поотделно и в тяхната съвкупност, както и доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
С протоколно определение от 26.09.2019г. съдът на осн.
чл.214,ал.1 от ГПК е допуснал изменение на предявения иск, като е допълнил петитума,както следва: по отношение на т. 1 - Двуетажна
полумасивна жилищна сграда, построена през 1920 година в западната част на
имота, със застроена площ от 72 кв.м. и разгъната застроена площ от 144 кв.м.,
състояща се от : на първия етаж от две стаи, коридор и килер и на втория етаж
от три стаи и коридор с „понастоящем представляваща двуетажна масивна жилищна
сграда, включваща два входа, построена през 1998г. със застроена площ от 145,22
кв.м. и разгърната застроена площ от 290,44 кв.м.“ и по отношение на т.2 на петитума: „Навес с
оградни стени, представляващ едноетажна паянтова сграда, изградена на източната
имотна граница, със застроена площ от 60 кв.м., съдържаща три склада,“ с :
„понастоящем представляваща едноетажна
сграда със смесено предназначение със
застроена площ 33 кв.м. и и разгърната застроена площ от 33 кв.м., включваща
един вход, построена през 1998г.“.
От приобщената по делото
доказателствена съвкупност се установява,че ответникът Ф.Н.Н. /Ф.Н.Н./ се
легитимира като собственик по силата на съставен на 17.03.2014г. нотариален акт
№ 13/17.03.2014г. по дело № 200/2014г. по описа на нотариус К.Д. за
констатиране собственост върху недвижим имот,придобит по наследство и давност,
на поземлен имот с пл. сн. № 36 , находящ се в кв. 5 по действащият ПУП на с.
Долна Крепост, общ. Кърджали, обл. Кърджали, целият с площ от 660 кв.м. , ведно
с построените в него : 1 Двуетажна полумасивна жилищна сграда, построена през
1920 година в западната част на имота, със застроена площ от 72 кв.м. и
разгъната застроена площ от 144 кв.м., състояща се от на първия етаж от две
стаи, коридор и килер и на втория етаж от три стаи и коридор и 2. Навес с
оградни стени, представляващ едноетажна паянтова сграда, изградена на източната
имотна граница, със застроена площ от 60 кв.м., съдържаща три склада при
граници на имота: северозапад – имот с пл.сн. № 33, югозапад - имот с пл.сн. № 37, югоизток-път, североизток
– имот с пл.сн. № 34,като по преписката е приложена скица извадка от плана на ***
към 22.11.2010г.,от която се установява ,че имот с пл.сн. № 36 по същия план е
записан по разписен лист на името на Ф.Н.Н. /Ф.Н.Н. – ответник в настоящото
производство/.
На 31.03.2014г. ответникът е декларирал притежавания от
него имот в община Кърджали с декларация вх. № 672/31.03.2014г., посочвайки ,че
е собственик по давност на поземления имот и построените в него жилище на 2
етажа с РЗП 144 кв.м., построено през 1920г. и навес с площ 60 кв.м., построен
през 1960г.
Установява се, че в периода от 1998г. до 31.12.2018г.
ответникът е заплащал дължимите данъци и такса смет за същия имот в приход на
общинския бюджет и че в периода 2009г. – 2019г. многократно е влизал и излизал
от страната.
На 12.08.2010г. е
издадена категоризация за обект „Кафе-аперитив“ на името на „Еми-59“ ООД, с ЕИК
***, с управител ищцата, с адрес ***, регистрирано в ТР на 18.11.2009г.
От разпита на свидетеля С.А.Ч. – син на ищцата, се
установява,че ответникът подарил през
1998г. къщата на мъжа на ищцата и казал,че няма да живее повече в България и
през същата година свидетелят започнал да събаря старата къща и през 1999г.-2000г.
започнали строежа на новата къща, продължил 9 години – до м.септември 2009г.,
през което време никой не е живял в новоизградените две стаички освен него и майка му-ищцата при
завръщането им в страната и мъжът на ищцата – М.,който се занимавал с
майсторите и починал в периода 2006-2008г. Ищцата останала в имота, отворили павилион,
магазин – ресторант. Тогава ответникът дошъл и казал,че иска за неговата къща
лек автомобил, но синът му - на 3/4.05.
2009-2010г. не я харесал. Освен къщата направили гараж и съединили двете къщи с
тераса. Лелята на свидетеля Н. А. работела в заведението от 2007г. 2 - 3 години. От построяването на къщата през 2009г.
ответникът не бил идвал. Ищцата плащала тока и водата на името на Ф.. Ищцата
плащала данъци на името и на ответника. В старата къща на Ф. имало вода и ток.
Децата на ответника нямали багаж до 2016-2017г.,като дъщеря му живеела в селото
,когато започнали да събарят къщата. Свидетелят се връщал от чужбина веднъж
годишно и отсядал в новата къща при майка си .
Св.Н. А. С. - сестра на ищцата, свидетелства,че до къщата
на мъжа на ищцата в ***,била къщата на Ф., която била стара каменна къща и двата
имота имали обща граница. Къщата на Ф. била
съборена с нейно участие през 1997г. -1998г. и на нейно място била изградена нова
- на два етажа и магазин, кафене и стаи.Новото строителство продължило 9-10
години до 2008-2009г. и след завършването отворили магазин и кръчма. Свидетелката
работела в магазина, в кафето била чистачка и сервитьорка и работела от 2009г.
до затварянето преди 2-3 години, като живеела при сестра си в новата къща,след
завършване на строителството. Ответникът дошъл 3 години след началото на
заведението и се скарали с ищцата, а след това и със свидетелката, тъй като искал
пари и показал документ, че къщата е негова.
При тях идвал човек на име Д., който редовно идвал и искал пари, откакто
свидетелката живеела при сестра си от 2009г. Ищцата отказала да му дава пари. Докато
се строяла новата къща, синът на ищцата работел в чужбина и се връщал да строи.
Свидетелката заявява,че живяла в старата къща 1975, 1976, 1977 г. , а в новата от
1997-1998г.-1999г. Преди 2000г. разрушили старата къща,но не старата къща на Ф..
Заведението било в къщата на Е., останала от М.. Е. плащала данъците за новата
къща, на името на ответника.ищцата нямала документи за къщата на Ф. и в нея нямало ток и
вода. М. – мъжът на ищцата преди да почине им казал,че Ф. дал на него къщата.
Св.С.С.Н. – племенница на ответника свидетелства, че през
1973-1974 г. била ученичка в пети клас, когато ответникът купил къща в *** и
5-6 години живели заедно в нея. Нейният баща бил най-големият брат, Ф. -
средният и имали още един малък брат, който починал. В къщата останали да
живеят Ф., малкият му брат, майка им и две сестри, които се изселили. След
1996-1997г. М. останала да живее там и гледала брат си З.. Е. живеела в
съседния имот, в много стара къща. През 1997г. ищецът заминал и казал на Е. да
живее в къщата, докато оправят тяхната къща, на която правели ремонт. М. оставила
свой багаж - русенски легла, юргани, дюшеци и до 2015-2016г. всичко било там. Е.
започнала да строи от мястото,където имало слама, люцерна – построила 2 стаи,
но Ф. не бил дал съгласие и те нямали никакви документи. През годините и Ф. и синът
му идвали и искали да се разберат със съседите, като плащали данъците. Дъщерята
на Ф. отначало живеела в същата къща , но по-малкият брат на баща,който имал нова
къща ѝ казал,че може да се премести при него и че ще продадат старата ,
заради което тя се преместила. Синът на Ф., роден през 1985г.,живеел в къщата
докато завърши средно образование и сестра
му го гледала в старата къща. В *** свидетелката отива на гости по празниците. Е.
разрушила старата къща след 2000г. и строяла 4-5 години. Д. бил съсед на
старата къща. Заведението в мястото на ответника
било построено от Е., а тя 3-4 години по-рано построила 2 стаички. Ответникът
много пъти искал да се разберат за мястото му с Е., но тя била в Германия.
Според св.Н.А.О. – съседка на страните,живуща ***, но
посещаваща *** всяка седмица,заради родителите си, ответникът имал имота от
майка си и от баща си, която представлявала двуетажна къща –на първия етаж 3
стаи, стълбища за втория етаж, на втория етаж - 4 стаи, едната от които за
багаж, а на влизане -навес. На Е. имотът
бил съседен имот. Ф. заминал в Турция през 1998г., като дъщеря му останала да
живее в тази къща и синът му,който бил ученик и завършил основно образование –
8-ми клас - в България, след което и той заминал за Турция. Дъщерята на
ответника М. останала в къщата на баща си и до 2014- 2015г., след което
напуснала. Ф. се връщал в селото и през 2014-2015г. и той се разболял тежко,
като преди това идвал често 3-4 пъти в годината – първо при дъщеря си, после –
след като къщата била съборена - при брат
си. До 2016г. къщата на Ф. била на мястото си, като Е. /Е./ след това я разрушила
без съгласието на Ф., който получил инсулт като разбрал, че къщата е
съборена и подал жалба. Той разрешил временно на Е. да отседне в неговата
старата къща, без да се е съгласявал да я продава и дъщеря му плащала данъците.
В къщата имало ток и вода. Е. /Е./
направила заведение и като разрушила къщата на Ф., М. трябвало да отиде в
съседната къща и дори багажът ѝ бил изхвърлен на двора - легла,
гардероби. Всички в селото видели, че имало багаж на двора. Сега имало тераса
между двата имота и гараж. Д. бил пълномощник на Ф..
От заключението по назначената съдебно-техническа
експертиза, в т.ч. и устния доклад на в.л. в съдебно заседание, се установява,
че за поземлен имот с пл.сн. № 36,находящ се в кв.5, по действащия КРП на ***,
одобрен със заповед № 406/28.03.1989г. на ОбНС, е отреден УПИ /парцел/ VIII –
36, кв.5, но няма данни за уредени регулационни сметки и
уличната регулация не е приложена. ПИ с пл.сн.№ 37 по същия план с площ 629 кв.м. е отреден УПИ /парцел/ IХ. На място в имот с пл.сн.№ 36 е установена двуетажна МЖС с пристроени към
нея магазин, зала за игри, две външни тоалетни в един обем и кухня към кафе
зала,като отразената в нотариалния акт сграда
- двуетажна ПМЖС, построена в западната част на имота през 1920г., не
съществува и има РЗП 145,22 кв.м. ,включваща 2 входа с година на строителство
преди 1999г., допълнително надстроена и укрепена. По отношение на описания в НА
сграда – навес с оградни стени, представляващ едноетажна паянтова сграда на
източната имотна граница на имот с пл.№ 36 със застроена площ 72 кв.м., се
установява, че същата не съществува и представлява двуетажна сграда с тераса
със застроена плок 145,22 кв.м.,с година на строителство - преди 1999г. Установените на място сгради
не съответстват на описаните в НА за констатиране собственост върху недвижим
имот,придобит по наследство и давност № 13 , том 2, рег.№ 4125, дело № 200 от
17.03.2014г. по описа на нотариус К.Д.,тъй като същите са съборени и на тяхно
място са построени нови сгради. Сградите в двата имота са обединени, като
магазинът представлява отделен обем,свързан с двуетажната жилищна сграда
посредствум склад. Липсват одобрени строителни книжа за строежа на
претендирания от ищцата недвижим имот с пл.сн. № 36,кв.5 по действащия ПУП на ***,
общ.Кърджали. В.л. на поставени въпроси допълва,че поземлен имот с пл.сн.№ 36 с
посочена площ от 660 кв.м. в НА е с размери от скица 720,50 кв.м. Липсват
строителни книжа и съответно
проектиране.
С оглед изложеното дотук, съдът намира следното:
Ищецът черпи правата си въз основа на изтекла в негова
полза придобивна давност върху поземлен имот и построените в него масивна
жилищна сграда и навес с начало 1998г. Установено бе по делото – от показанията
на св. Н.А.О. – единствената незаинтересована по делото свидетелка, че по
същото време ответникът Ф.Н. се изселил в РТурция, но оставил в своя имот и
къща да живеят дъщеря му и синът му, роден през 1985г., който по това време
завършвал основното си образование. Установено бе,че ответникът редовно се
завръщал в селото до 2014г., което се установява и от справката от полицията, като
до разрушаване на къщата му оставал в нея,а след това при брат си, където
заживяла и неговата дъщеря, която оставила багаж в имота на баща си. Установено
бе,че ответникът разрешил временно на ищцата да отседне в неговата къща, но не
е давал съгласие да я продава, индиция за което са заплащаните от негово име
данъци в периода от 1998г. до 2018г. и несменените партиди за електричество и
вода. Нещо повече, същият се установи,че е упълномощил трето лице, който през
всичките тези години посещавал ищцата и претендирал заплащане на парична сума
за ползване на имота на ответника. Не бе установено по категоричен начин ищцата
да е установила своя власт върху поземления имот на ответника и построените в
него постройки, като е отблъснала неговото владение и спокойно да е владяла
същите, тъй като доказателства в тази насока не бяха събрани. Показанията на
свидетелите С.А.Ч. – син на ищцата и Н. А. С. - сестра на ищцата, от една
страна не са категорични и нещо повече, са противоречиви, относно началото на
владението, периодът на строителството на новата сграда и доколкото не се
подкрепят от други доказателства, както и след като съдът прецени,че същите са
заинтересовани от изхода на делото, не следва да се кредитират. Установено бе, че
ответникът се възпротивил на владението, установено от ищцата, тъй като никога
не бил давал съгласие, освен за ползване на имота. Установено бе ,че същият се
легитимира като собственик на процесния имот по наследство и давностно владение
от родителите си, което не бе надлежно опровергано в процеса. Заключението на
в.л. относно времето на строителство на новата сграда в процесния имот,
доколкото същото се базира на данни, получени от ищцата, а именно,че
строителството е с начало 1999г., предвид обстоятелството, че липсват надлежно
одобрени строителни книжа и други доказателства ,които да го подкрепят, не се
възприема от съда.
Или, в случая, ищецът не е получил владението върху процесния
имот на правно основание, годно да го направи собственик, а когато се завладява
изцяло чужд имот, презумпцията на чл. 69 ЗС действа дори да няма основание за
установяване на фактическата власт и предвид липсата на основание, имотът се
придобива след 10 години. А тежестта на доказване на признаците на владението е
на лицето, което се позовава на придобивна давност - Решение № 436 от
21.03.2006 г. по гр.д. № 1366/2005 г./, ВКС, ІV г.о., Решение № 45/15.04.2014г.
по гр.д.№ 6619/2013г. ІІ гр.о. Предвид изложеното по-горе,обаче, в процеса
ищецът не установи пълно и главно доказване на твърдението си за изтекла в
негова полза придобивна давност, поради което не е налице хипотезата на чл.79,
ал.1 от ЗС, респ. не се доказа Е.А.М. да е собственик на процесния имот, поради
което искът за собственост следва да бъде отхвърлен.
С оглед крайния изход на делото, предявеният акцесорен иск
по чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на Нотариален акт за констатиране собственост върху недвижим
имот,придобит по наследство и давност № 13 , том 2, рег.№ 4125, дело № 200 от
17.03.2014г. по описа на нотариус К.Д., следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото, ищецът няма право на разноски.
На осн. чл.78,ал.3 от ГПК в полза на ответника следва да
се присъдят направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 840,00 лв.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.А.М., с ЕГН **********,***, против Ф.Н.Н., с ЕГН **********,***,
иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено по
отношение на Ф.Н.Н., с ЕГН **********, че Е.А.М., с ЕГН **********, е
собственик по давност на недвижим имот, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с пл. сн. №
36 , находящ се в кв. 5 по действащия ПУП на с. Долна Крепост, общ. Кърджали,
обл. Кърджали, целият с площ от 660 кв.м. , ведно с построените в него : 1.
ДВУЕТАЖНА ПОЛУМАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, построена през 1920 г. в западната част
на имота, със застроена площ от 72 кв.м. и разгъната застроена площ от 144
кв.м., състояща се на първия етаж от две стаи, коридор и килер и на втория етаж
от три стаи и коридор, понастоящем представляваща двуетажна масивна жилищна
сграда, включваща два входа, построена през 1998г. със застроена площ от 145,22
кв.м. и разгърната застроена площ от 290,44 кв.м. и 2. НАВЕС С ОГРАДНИ СТЕНИ,
представляващ едноетажна паянтова сграда, изградена на източната имотна
граница, със застроена площ от 60 кв.м., съдържаща три склада, понастоящем представляващ едноетажна сграда със смесено
предназначение със застроена площ 33
кв.м. и и разгърната застроена площ от 33 кв.м., включваща един вход, построена
през 1998г., при граници на поземления имот: северозапад – имот с пл.сн. № 33,
югозапад - имот с пл.сн. № 37,
югоизток-път, североизток – имот с пл.сн. № 34, с начало на владението 1998г., като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.А.М., с ЕГН **********,***, против Ф.Н.Н., с ЕГН **********,***,
иск с правно основание чл.537,ал.2 от ГПК за отмяна на Нотариален акт за констатиране собственост върху недвижим
имот,придобит по наследство и давност № 13 , том 2, рег.№ 4125, дело № 200 от
17.03.2014г. по описа на нотариус К.Д..
ОСЪЖДА Е.А.М., с ЕГН **********,***, да
заплати на Ф.Н.Н., с ЕГН **********,***, направените по делото разноски в
размер на 840,00 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Кърджали
в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия: