Решение по дело №1422/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3939
Дата: 31 май 2019 г.
Съдия: Боряна Венциславова Петрова
Дело: 20171100501422
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 февруари 2017 г.

Съдържание на акта

 

                                       ДОПЪЛНИТЕЛНО   РЕШЕНИЕ

 

 

гр. София, 31.05.2019г.

 

Софийски градски съд, ГО, ІV-Д въззивен състав, в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

           

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА И.

          ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА 

                                                                  мл.с-я БОРЯНА ПЕТРОВА

 

като разгледа докладваното от мл. съдия Петрова в.гр.д.№ 1422 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното::

 

Производството е по реда на чл.250 от  ГПК.

Съдът е сезиран с молба с вх. № 10374/25.01.2019г. от А. ЕООД,   А.Д.Е., Л. С.Е. и В.А.Д. чрез адв. В.В.– САК с искане за допълване на постановеното по делото решение с № 310 от 15.01.2017г.  по реда на чл.250 от ГПК по отношение на законната лихва върху присъдената по исковата претенция сума.

Молителите поддържат, че постановявайки решението си, съдът неправилно не им е присъдил законната лихва върху уважената главница, въпреки, че  същата е била поискана още с исковата молба.

Насрещната страна по молбата по чл.250 от ГПК – „Ю.Б.“ АД, уведомена за нея я оспорва като недопустима, при евентуалност – като неоснователна. Твърди, че след като молителя не е посочил във въззивната си жалба, че обжалва решението и в посочената от него част, касаеща именно законната лихва, същият не би могъл да претендира допълване на съдебния акт в тази му част.

Съдът намира молбата на А. ЕООД,  А.Д.Е., Л. С.Е. и В.А.Д. с искане за допълване на постановеното по делото решение за допустима. Същата е подадена от процесуално легитимна страна, в законоустановения срок. Разгледана по същество молбата се явява основателна.

По смисъла на чл.214, ал.2 от ГПК законната лихва е законна последица от уважаване на предявената по съдебен ред главница за конкретно вземане. Искането за присъждане на законна лихва може да бъде направено както със самата искова молба, така и на по – късен етап, пред въззивния съд.

В настоящия случай, с решение с № 310 от 15.01.2019г.,  постановено по настоящото дело е било отменено решение № 11336 от 18.07.2016г. , постановено по гр.д.№ 62981/2014г. на СРС, 25 състав в частта, с която са отхвърлени исковете по чл.26,ал.1 от ЗЗД и чл.55, ал.1 , предл.1 от ЗЗД и вместо това е признато за установено, че по иска предявен от А. ЕООД,   А.Д.Е., Л. С.Е. и В.А.Д., клаузата на чл.4, ал.3 от Договор за банков кредит продукт „Бизнес помещения“ № BL-9451 от 17.10.2007г. е нищожна на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави. С въззивното решение на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД е осъден ответникът Ю.Б. АД да заплати на ищците  А. ЕООД,   А.Д.Е., Л. С.Е. и В.А.Д. сумата от 2 136,48 лева, представляваща разликата между сбора на първоначално уговорения размер на месечните вноски и сбора от заплатените от ищците месечни вноски за периода от 17.11.2009г. до 17.11.2014г. , като отхвърля предявения иск за сумата над 2 136,48 лева до пълния предявен размер от 5371,74 лева и за периода от 17.10.2007г. до 17.11.2009г., като погасени по давност.

С искова молба от 17.11.2014г. ищците са поискали присъждане на законната лихва  върху предявената главница от завеждане на претенцията до окончателното й плащане, но съдът не се е признесъл по това искане. Осъдително е решението на въззивния съд и именно той дължи произнасяне по законната последица, каквато е лихвата. По тази причина и при изложените мотиви решението на въззивния съд следва да бъде допълнено.  

Така мотивиран и на основание чл. 250 от ГПК съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

ДОПЪЛВА решение № 310 от 15.01.2019г. СГС, IV- Д въззивен състав, постановено по гр.д.№ 1422/ 2017г., като

ОСЪЖДА Ю.Б. АД, с ЕИК: *****, да заплати на А. ЕООД, с ЕИК: *****,  А.Д.Е., с ЕГН: **********, Л. С.Е. с ЕГН: ********** и В.А.Д. с ЕГН: ********** законната лихва върху сумата от 2136,48  лева, , представляваща разликата между сбора на първоначално уговорения размер на месечните вноски и сбора от заплатените от ищците месечни вноски за периода от 17.11.2009г. до 17.11.2014г., считано от 17.11.2014г. (датата на завеждане на исковата претенция) до окончателното й плащане.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в едноседмичен срок пред ВКС.

ПРЕПИС от него да се връчи на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               ЧЛЕНОВЕ: