№ 34
гр. Котел, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на шести март през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Катерина Г. Дедова
при участието на секретаря Христина Д. Джондрова
като разгледа докладваното от Катерина Г. Дедова Гражданско дело №
20242210100566 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл.
„Позитано“ № 5, чрез адв. М. Д., АК - Сливен срещу Ц. Д. М., ЕГН
*************, с адрес гр. Котел, ул. “Еленица“ № 1, ет.3, ап. 9, с която се
иска ответникът да бъде осъден да му заплати сума в размер на 12340,50 лв.,
представляваща заплатено обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност“ за щети, причинени на трето лице в резултат на управление на
МПС с несъобразена скорост, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на настоящия иск до окончателното
изплащане на задължението. Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че между ищеца и М.П.Л., ЕГН
********** е била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ със
застрахователна полица № BG/03/122003165119, валидна от 26.10.2022г.до
25.10.2023г. по отношение на лек автомобил марка „Шкода“, модел „Фабия“ с
рег. № *************.
В исковата молба се навеждат твърдения за настъпило ПТП на
15.09.2023г. около 21,25 ч. в гр. Сливен, в областта на кръстовището между
бул. „Цар Освободител“, бул. „Цар Симеон“ и бул. “Илинденско въстание“,
при движение с несъобразена скорост лек автомобил с марка „Шкода“, модел
„Фабия“ с рег. № *************, собственост на М.П.Л., ЕГН ********** и
управляван от ответника се блъска в спрелия на червен светофар лек
автомобил марка „Мицубиши“, модел „Аутландер“ с рег. № *************,
управляван от Г. Й. Т., ЕГН ********** и собственост на Д.И.Т., ЕГН
**********. В резултат на това по задната част на лек автомобил
1
„Мицубиши“, модел „Аутландер“ с рег. № ************* са настъпили
тотални щети, а виновният водач – ответникът Ц. М. е напуснал мястото на
ПТП-то. На ответника бил съставен АУАН. Твърди се, че по тази причина в
дружеството-ищец е образувана щета № 471022232306325, а стойността на
нанесените щети е определена на 12340,50 лв., представляващи демонтаж и
подмяна на описаните детайли и труд. Навеждат се твърдения, че въз основа
на представените опис по претенция № 50-05030-00088/23 от 21.09.2023г. и
доклад по щета № 471022232306325 ищцовото дружество е заплатило на Г. Й.
Т., в качеството и на упълномощено от собственика на лек автомобил
„Мицубиши“, модел „Аутландер“ с рег. № *************, лице сумата от
12340,50 лв., представляваща обезщетение за покриване на причинените от
застрахователното събитие щети по застрахования автомобил. Навеждат се
твърдения, че тази сума е заплатена от ищцовото дружество, което обуславя и
правния интерес на ищеца да предяви настоящия иск за възстановяване на
заплатеното от него. Твърди се също, че на ответника е изпратена покана да
заплати доброволно първоначално изплатената от застрахователя сума, но към
момента на подаване на исковата молба такова плащане не е постъпило.
Посочва банкова сметка, по която може да се извърши плащането.
На тази основа прави искане ответникът да бъде осъден да му
заплати сума в размер на 12340,50 лв., представляваща заплатено обезщетение
по застраховка „Гражданска отговорност“ за щети, причинени на трето лице в
резултат на управление на МПС с несъобразена скорост, при което виновният
водач напуска мястото на ПТП-то, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на настоящия иск до
окончателното изплащане на задължението. Претендира и направените от
него разноски.
В съдебните заседания ищецът не се явява, не се явява и неговият
процесуален представител адв. М. Д., но същият депозира становища, в които
се сочи, че поддържа иска и претендира съдебно-деловодните разноски в
производството.
В законоустановения едномесечен срок ответникът е подал отговор на
исковата молба. Ответникът твърди, че предявеният иск е допустим, но
неоснователен. В отговора се твърди, че не оспорва обстоятелството, че на
15.09.2023г. е настъпило ПТП с участието на ответника, който е управлявал
лек автомобил марка и модел „Шкода Фабия“, с рег. № ************* и лек
автомобил марка и модел „Мицубиши Аутландер“ с рег. № *************.
Посочват, че има валидно сключена застраховка гражданска отговорност по
отношение на лек автомобил марка и модел „Шкода Фабия“, с рег. №
*************. Ответникът оспорва количеството и стойността на
претендираните щети (ремонт, монтаж и подмяна на детайли и труд) по лек
автомобил марка и модел „Мицубиши Аутландер“ с рег. № *************.
Навеждат се твърдения, че щетите по този лек автомобил не са в описания в
исковата молба обем, както и че по автомобила са извършвани дейности,
които не са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
2
Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и да
присъди, сторените от него разноски в настоящото производство.
В съдебните заседания ответникът се явява лично и се представлява от
адвокат М. Й., който моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявения иск като недоказан, като претендира и разноски
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
Видно от приложена по делото застрахователна полица №
BG/03/122003165119 e, че между ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ и
М.П.Л. е била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ валидна от
26.10.2022г.до 25.10.2023г. по отношение на лек автомобил марка „Шкода“,
модел „Фабия“ с рег. № *************, като неразделна част полицата е
издадена зелена карта BG/03/122003165119/01.
По делото е представено заявление за изплащане на застрахователно
обезщетение по застраховки „Каско“ и „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при имуществени вреди, подадено до ищеца от Г. Й. Т., в
което е посочено, че в гр. Сливен „при изчакване на червен светофар водач на
Шкода ни удари и напусна ПТП“, както и, че има щети върху задната част на
автомобила (л.8-9).
На 19.09.2023г. е съставен протокол за ПТП № 1815411, в който е
посочено, че на 15.09.2023г. в 21,25 ч. в гр. Сливен, на кръстовището на бул.
„Цар Симеон“ и бул. „Ил. Въстание“ е настъпило ПТП с участници лек
автомобил с марка „Шкода“, модел „Фабия“ с рег. № *************,
собственост на М.П.Л., ЕГН **********, управляван от ответника, който при
движение с несъобразена скорост се блъска в спрелия на червен светофар лек
автомобил с рег. № *************, управляван от Г. Й. Т., ЕГН ********** и
собственост на Д.И.Т., ЕГН **********, като е отбелязано, че участник 1 се
блъска в спрелия на светофар участник 2 отзад (участник 2 чака на червен
светофар), като това е онагледено със схема. Посочено е, че настъпилото ПТП
е с материални щети и за двата автомобила, както и, че има други материални
щети, а именно: „един брой светофарна трисекционна уредба, работеща в
нормален режим“.
По делото е представен опис на претенция № 52-05030-
00088/23/21.09.2023г., в който са посочени увредените детайли, като е
отбелязано количество – 1, п - "п", степен и боя. В легендата е посочено, че
това „п“ означава – за подмяна. Като собственик на МПС с рег. №
************* е посочен Д.И.Т. (л. 10-12).
3
В кориците по делото се съдържа още и протокол № 7795-16952867922
съставен за оглед по претенция № 52-05030-00088/23/21.09.2023г., в който са
посочени констатираните увреждания, като е представен и опис-заключение
по претенция № 52-05030-00088/23/21.09.2023г.
В кориците по делото е представен още и доклад по щета №
471022232306325, в който е отразено, че се предлага да се изплати
обезщетение от ищцовото дружество на Г. Т. на стойност 12 340,50 лв., както и
че има основание за регрес към Ц. Д. М.. Предложената сума е заплатена на Г.
Й. Т., като е приложено и банково нареждане (л. 22). Представено е и
нотариално заверено пълномощно от Д.И.Т. към Г. Й. Т. да го представлява
пред ищцовото дружество с право да получи от негово име и за негова сметка
застрахователно обезщетение по щетата.
От представената регресна покана по щета с № 471022232306325 е видно,
че ищцовото дружество е отправило искане до ответника да възстанови
заплатената от ищцовото дружество сума от 12340,50 лв., като в поканата е
посочено, че ответникът е управлявал МПС „Шкода“ с рег. № С6189МН и на
15.09.2023г. виновно е причинил вреди на МПС „Митцубиши“ с рег. №
*************.
По делото е изготвена и съдебно автотехническа експертиза. От
заключението и от изслушването на вещото лице става ясно, че същото е
изготвено на базата на материалите по настоящото гражданско дело, както и
на извършени от вещото лице проучвания. В заключението е посочено, че е
налице причинноследствена връзка между механизма на ПТП-то и нанесените
щети по увредения автомобил „Мицубиши“ модел „Аутландер“ с рег. №
*************, както и че стойността на причинените материални щети
(включително и за труд за монтаж и демонтаж) възлизат на стойност 12340,50
лв.
В с.з. вещото лице поддържа изготвеното заключение.
Съдът намира заключението за обективно и ясно. Същото не е оспорено
от страните по предвидения в процесуалния закон ред и срок. Изготвено е от
вещо лице с необходимата квалификация, което в пълнота е отговорило на
поставената задача. Поради тази причина съдът го възприема при формиране
на фактическите си изводи.
По делото са допуснати и разпитани четирима свидетели – Г. Й. Т., П. Д.
В., Х.Х.Х. и Н.Е.Д..
4
Изложената фактическа обстановка, досежно случилото се на 15.09.2023
г. в гр. Сливен, се извежда както от писмените доказателства, така и от
съвкупния анализ на показанията на всички разпитани свидетели. В разказите
им не се съдържат празноти и съществени противоречия. От показанията на
свидетелката Г. Т. става ясно, че към момента на ПТП-то, управлявайки
другото МПС, участник в ПТП-то същата е била спряла автомобила на червен
светофар, когато ответникът удря колата.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите, тъй като същите
кореспондират изцяло с останалия, събран по делото, доказателствен
материал и ще ползва същите при формиране на фактическите си изводи.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства ценени, както
по отделно, така и в тяхната съвкупност и способстващи за установяване на
спорните факти и обстоятелства.
При тези фактически констатации съдът достигна до следните
правни изводи:
Съдът намира, че е сезиран с иск с правна квалификация по чл. 500,
ал. 1, т. 3 от КЗ.
В разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК законодателят установява
задължение за всяка страна да установи фактите, на които основава своите
искания или възражения. Оттук следва, че всяка страна носи доказателствена
тежест за фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици. При
неуспешно проведено пълно и главно доказване на тези факти, съдът следва
да ги приеме за неосъществили се в обективната действителност и на тази
основа да постанови решението си.
Съдът е указал на ищеца, че е негова тежестта, в условията на пълно и
главно доказване, да установи наличие на валидно застрахователно
правоотношение към датата на застрахователното събитие във връзка с лекия
автомобил, управляван от ответника; настъпване на застрахователно събитие
по начин, място и време, описани в исковата молба; обстоятелството, че
ответникът е управлявал МПС с несъобразена скорост и напускане на
местопроизшествието; настъпили имуществени вреди, следствие твърдяното
ПТП; тяхната стойност, съответно заплащане на обезщетение на увреденото
лице/неговият застраховател/, отправена покана до ответника.
Съдът е указал на ответника, че е негова тежестта да докаже
твърденията и възраженията си, че щетите по автомобил марка и модел
‚Мицубиши Аутландер“ с рег. № ************* са извършвани ремонти
дейности, които не са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, но са
претендирани от ищцовото дружество като такива.
В конкретния случай е налице предявен иск по чл.500 от КЗ, т.е. се
5
касае за упражняване на регресни права на застрахователя срещу деликвента,
възникнали след изплащане на застрахователно обезщетение на трето лице,
претърпяло вреди вследствие на противоправното поведение на прекия
причинител. За разлика от общите норми на чл.410 и чл. 411 от КЗ, уреждащи
право на застрахователя, изплатил застрахователно обезщетение на
пострадалото лице, да се суброгира в правата му срещу причинителя на
вредите, регресното право по чл.500 от КЗ има специален характер. То
възниква по силата на закона от специален фактически състав при наличие на
определени условия и е предвидено само при един вид застраховане -
застраховката „Гражданска отговорност“. В този случай регресното право е
санкционна последица за виновния причинител, като последният понася
реално своята гражданска отговорност. Основанието за плащане на
застрахователното обезщетение на третото лице е законът, а регресното право
на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" срещу
застрахования/прекия причинител възниква, когато застрахователят се
освобождава от отговорност по застрахователния договор /към застрахования/
на основания, регламентирани точно от действащата правна уредба, като в
тези случаи застрахователят е задължен пак по силата на закона да плати
застрахователно обезщетение на пострадалото трето лице. Застрахователната
закрила по застраховка "гражданска отговорност" покрива отговорността
както на собствениците, така и на ползвателите и държателите на МПС и
упълномощените от тях лица.
Първата предпоставка се извежда от приложената застрахователна
полица № BG/03/122003165119, от която е видно че между ЗЕАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ и М.П.Л. е била сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ по отношение на лек автомобил марка „Шкода“, модел „Фабия“
с рег. № *************. Периодът на застрахователно покритие е бил от
26.10.2022г.до 25.10.2023г. Не се спори по делото, че именно ответникът е
управлявал въпросното МПС.
Всички елементи на деликтната отговорност са налице: По делото не
се спори и съдът е обявил за безспорно, че на 15.09.2023г. е настъпило ПТП с
участието на ответника. Спорен е единствено въпросът за вида и размера на
претърпените вреди вследствие на ПТП-то.
Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ освен в случаите по
чл. 433, т. 1 от КЗ /умишлено увреждане от страна на застрахования/
застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от
застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато
виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното
произшествие преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде
6
оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина.
От съвкупния анализ на доказателствата по делото се установява, че
ответникът е виновен за настъпването на ПТП-то и същият е напуснал
мястото на ПТП-то. По делото не са представени доказателства, от които да се
заключи, че ответникът е имал нужда от спешна и неотложна медицинска
помощ, както и изобщо такава да му е оказана, макар от свидетелските
показания да се установява, че по същия е имало наранявания в следствие на
инцидента, както и че е бил откаран до медицинско заведение (не са
представени доказателства, че същият е бил прегледан). По делото не се
доказа и твърдението на ответника, че по автомобила са извършвани
дейности, които не са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, тъй
като не бяха ангажирани доказателства в тази посока, а от свидетелските
показания на водените от ответника свидетели може да се заключи с
категоричност, че същите са се интересували от състоянието на ответника, а
не са гледали в детайли повредите по двата автомобила.
Заключението на вещото лице по изготвената САТЕ и писмените
доказателства по делото водят до извод, че процесното ПТП е реализирано по
начина, описан в документите. От всичко гореизложено и от анализа на
представените по делото доказателства се извежда и положителен извод за
съществуването на причинно-следствена връзка между процесните щети и
деянието.
Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, вината се предполага до доказване на
противното. Доколкото липсват доказателства за оборване на презумпцията,
следва да бъде направен извод, че ответникът е причинил процесните
имуществени вреди виновно.
За пълнота съдът намира, че следва да посочи, че в своя защита
ответникът не релевира правопогасяващи възражения за плащане на цялата
или на част от дължима сума на ищцовото дружество.
Съдът намира, че следва за пълнота да отбележи, че едва в хода на
устните състезания процесуалния представител на ответника навежда
твърдения за недостоверност на представените от ищцовата страна писмени
доказателства. Съдът, макар да не дължи произнасяне в тази насока, намира,
че следва да отбележи, че ответникът и неговият процесуален представител са
пропуснали всички процесуални срокове, за да оспорят по допустимите в
процесуалния закон начини и ред, приетите по делото писмени доказателства.
Установи се още от заключението на вещото лице по приетата по делото
съдебно автотехническа експертиза и от неговите твърдения в съдебно
заседание, че стойността на нанесената щета на автомобила е в размер на
7
общата сума от 12340,50 лева. Вещото лице заяви пред съда, че всички
детайли, „описани в опис – претенцията“, но непосочени в огледа са били
„деформирани вследствие на инцидента, тъй като се намират“ в задната част
на автомобила, която е била увредена при ПТП-то.
От данните по делото става ясно, че Г. Й. Т. в заявлението си до
ищцовото дружество за изплащане на застрахователно обезщетение в графата
„описание на щетите“ е посочила - „увредена задна част“, както и, че при
огледа по претенцията е присъствал собственикът на автомобила Димитър
Танев.
Другите две предпоставки за уважаване на претенцията също са
доказани – наличие на валидно застрахователно правоотношение и извършено
плащане от застрахователя на застрахователното обезщетение.
От доказателствата по делото категорично може да се заключи, че
ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, в качеството му на застраховател е
платило сума в размер на 12340,50 лв. за претърпените от увреденото лице
имуществени вреди.
Всичко изложено обосновава извод за основателност на претенцията
на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ срещу Ц. Д. М., а именно за
плащане на сумата от 12 340,50 лева, представляваща заплатено обезщетение
по застраховка „Гражданска отговорност“ за щети, причинени на трето лице в
резултат на управление на МПС, при което виновният водач е напуснал
мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди
идването на органите за контрол на движение по пътищата, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
настоящия иск до окончателното изплащане на задължението, вследствие на
ПТП, настъпило на 15.09.2023 г. в гр. Сливен, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на предявяване на иска (23.08.2024г.) до
окончателното изплащане.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, в полза на ищеца се поражда правото да му
бъдат заплатени направените разноски, съразмерно на уважената част от
претенцията.
Ищецът е представил списък на разноските. В настоящата инстанция
е направил разноски в размер на 2605 лева (адвокатско възнаграждение в
размер на 1510 лева; държавна такса в размер на 495 лева; депозит за вещо
лице в размер на 500 лева; депозит за свидетели в размер на 100, 00 лева).
Съдът намира, че по отношение на депозита, който страната е направила за
свидетели следва да отбележи, че същият е останал по сметка на РС Котел,
тъй като свидетелите не са поискали сума за пътни разноски. От това е видно,
че тази сума не може да бъде възложена в тежест на ответника, а същата
подлежи на възстановяване на ищеца след нарочна молба до съда.
В съответствие с правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на
8
ответника следва да бъде възложена за плащане сумата от 2505 лева –
разноски в исковото производство.
При тези мотиви, Районен съд Котел
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ц. Д. М., ЕГН *************, с адрес гр. Котел, ул.
“Еленица“ № 1, ет.3, ап. 9, да заплати на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл.
„Позитано“ № 5, на основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, сумата от 12 340,50
лева (дванадесет хиляди триста и четиридесет лева и петдесет стотинки),
представляваща регресна претенция за изплатено от ЗЕАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ на Г. Й. Т. (пълномощник на Д.И.Т., собственик на увредения
автомобил) застрахователно обезщетение по застраховка „ГО“, вследствие на
ПТП, настъпило на 15.09.2023 г. в гр. Сливен, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на предявяване на иска – 23.08.2024 г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Ц. Д. М., ЕГН *************, с адрес гр. Котел, ул.
“Еленица“ № 1, ет.3, ап. 9, да заплати на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл.
„Позитано“ № 5, сумата от 2505 лева (две хиляди петстотин и пет лева) –
разноски по гр.д. № 566/2024 г. по описа на Районен съд Котел.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Сливен, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство
изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Районен съд – Котел: _______________________
9