Решение по дело №1007/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Касатор е И. М. С., [ЕГН], изтърпяващ наказание в затвор Бургас. Касаторът взема участие в касационното производството лично и чрез осъществяващ правна помощ – адвокат И. С. от АК Бургас.

Ответник по касация е главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) към Министерство на правосъдието [населено място]. Ответникът не взема участие в касационното производството и не изпраща представител.

В касационното производство участва и прокурор от Окръжна прокуратура Бургас, съгласно изискването на чл.217 ал.3 от АПК.

Касационната жалба е насочена срещу решение № 3416/10.04.2025г. по а.д. № 1202/2024г. на Административен съд Бургас, с което е отхвърлен иска на С. против ГДИН за заплащане на 30 000лв., представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в поставяне в неблагоприятни условия по см. на чл.3 от ЗИНЗС, вследствие на незаконосъобразни действия на длъжностни лица от администрацията на затвора Бургас, свързани с осигуряване на нормални санитарно-битови условия в спално помещение 207 – липса на достатъчна жилищна площ; липса на проветрение на спалното помещение; нехигиенни условия на живот; наличие на дървеници, хлебарки и мишки; малки прозорци, за периода от 10.06.2022г. до 18.11.2022г.

В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Касаторът счита, че в първоинстанционното производство неправилно са ценени събраните доказателства. Излага доводи, че свидетелските показания не отговарят на истината и са дадени под натиск от страна на ответната страна, поради което съдът неправилно ги е кредитирал. Иска отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на предявения иск. Не сочи нови доказателства.

Ответникът по касация и ответник по иска не изразява становище по касационната жалба.

Участващият в производството прокурор излага становище за неоснователност на касационната жалба. Иска първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Не сочи нови доказателства.

Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.211 от АПК от страна, за която решението е неблагоприятно.

По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна проверка в тази насока на основание чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че първоинстанционният съдебен акт е валиден и допустим.

Относно правилността на съдебния акт съдът взе предвид направените от касатора оплаквания, както и извърши служебна проверка за съответствие на решението в обжалваната му част с материалния закон, съобразно изискването на чл.218 от АПК, при което прие следното.

Не се установиха допуснати съществени нарушения на процесуални правила при провеждането на първоинстанционното съдебно производство. Обосновано и въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът е изложил в мотивите на решението фактическите си констатации. Фактите по делото са правилно установени от първоинстанционния съд въз основа на събраните доказателства, поради което настоящата инстанция не намира за уместно цялостното им преповтаряне в настоящите мотиви, при което на основание чл.221 ал.2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд в тази им част.

Съдът е приел, че през процесния период от 10.06.2022г. до 18.11.2022г. ищецът е пребивавал в затвора Бургас в група за лица със статут на обвиняеми и подсъдими, като бил настанен в спално помещение № 207. Констатирал е, че спално помещение № 207 е с площ 19,74 кв.м. и е предназначено за настаняване на до четири лица, поради което съответства на изискването на чл.43, ал.4 от ЗИНЗС. Установил е също, че размерите на прозорците са стандартни за цялата сграда, като в процесното спално помещение и двете крила на прозореца са напълно отваряеми, така че да е възможно проветряване на помещението. Уточнено е, че поставянето на мрежи на прозорците е в изпълнение на чл.44 от ЗИНЗС. Първоинстанционният съд е приел още, че хигиената в спалните помещения не е задължение на администрацията на Затвора и на основание чл.88а ал.1 от ППЗИНЗС лишените от свобода сами е следвало да поддържат хигиената в спалните помещения. Съдът е приел за недоказано и твърдението на ищеца относно наличие на инсекти и гризачи в спалното помещение. В тази връзка се е позовал на свидетелските показания, както и на представените от ответната страна доказателства за предприети мерки по дезинсекция и дератизация на спалните помещения, включително и на това, обитавано от ищеца. При тези изводи, съдът е приел, че ищецът не доказва нарушение от затворническата администрация на чл.3 от ЗИНЗС, поради което е отхвърлил иска като неоснователен.

Горните фактически констатации на съда са обосновани, предвид събраните доказателства.

Неоснователни са направените оплаквания за неправилна преценка на доказателствата. Първоинстанционният съд обстойно е обсъдил всички събрани доказателства и твърдения на страните, отнасящи се до обстоятелства, които са съществени с оглед очертания предмет на делото. Несъгласието на страните с дадената от първоинстанционния съдебен състав оценка на събраните доказателства, с фактическите констатации и правната оценка на установените факти не сочи допуснато процесуално нарушение, доколкото в мотивите на съдебния акт много подробно са обосновани възприетите от съда по вътрешно убеждение изводи.

Основните възражения на касатора относно преценката на доказателствата, извършена от първоинстанционния съд се изразяват в неправилно кредитиране от страна на съда на свидетелските показания, за които се сочи че са дадени под натиск и не съответстват на истината. Дадените пред първоинстанционния съд показания на свидетеля Ц. кореспондират с останалия доказателствен материал и същите не въвеждат основания за съмнение за тяхната достоверност, поради което настоящата инстанция, приема че първоинстанционният съд правилно ги е кредитирал. Следва също така да се отбележи, че евентуалното установяване на престъпно деяние „лъжесвидетелстване“ би било основание за отмяна на влязло в сила решение, ако бъде установено по съответния ред, предвиден в НПК. Само твърденията за извършено лъжесвидетелстване, без влязла в сила присъда, не могат да бъдат основание за отмяна на оспореното решение на първоинстанционния съд в настоящото производство.

Правилно е приложен и материалния закон, а направените в тази насока оплаквания на касатора са неоснователни. Претенцията на ищеца е предявена с правно основание чл.284 от ЗИНЗС, съгласно чиято ал.1 държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3. В мотивите на първоинстанционното съдебно решение подробно са изложени правни изводи за произтичаща от установените факти липса на конкретни нарушения по чл.3 от ЗИНЗС. Наред с това и в изпълнение на чл.284 ал.2 и 3 от ЗИНЗС съдът, след като е изискал от ответния специализиран орган по изпълнение на наказанията да предостави информацията, необходима за правилното установяване на фактите по делото, е обсъдил и взел предвид кумулативното въздействие върху ищеца на условията, в които се е изтърпявало наказанието процесния период, продължителността, както и всички други установени обстоятелства (в рамките на въведения с исковата молба предмет на делото), които имат значение за правилното решаване на спора. Конкретно съдът обосновано е приел, че не е налице противоправно поведение на затворническата администрация, препятстващо предоставянето на С. на нормални санитарно-битови условия през процесния период, които да не съответстват на законовите ограничения при престой в затворническа институция.

Предвид горното настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е неоснователна и на основание чл.221 ал.2 АПК съдебното решение следва да се остави в сила.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. решение № 3416/10.04.2025г. по а.д. № 1202/2024г. на Административен съд Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.