№ 27
гр. Червен бряг , 31.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на втори декември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Йохан М. Дженов
при участието на секретаря Елеонора П. Йотова
като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Административно
наказателно дело № 20204440200269 по описа за 2020 година
на Червенобрежки районен съд на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.59 от ЗАНН
В Червенобрежки районен съд е постъпила жалба от П. С. П., с ЕГН ********** от ..........
подадена по реда на чл. 59 ЗАНН, против Наказателно постановление № 20-0374-000697 от
17.08.2020 г. на Началника на РУ – Червен бряг, към ОДМВР – Плевен, с което на
жалбоподателя на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал. 2, предл.2 от ЗДвП му е наложено
административно наказание – ГЛОБА в размер на 200.00 лв. /двеста лева/ за това, че на
01.08.2020 г. около 12:40 ч., в общ. Червен бряг, на път III - клас № 306 /пътна отсечка от гр.
Червен бряг, посока и на 1900 м. преди моста за с. Чомаковци/, управлява МПС лек
автомобил – ..........., като не спазва необходимата дистанция с движещия се пред него лек
автомобил, с рег № .........., който намалява скоростта рязко за да помогне на участници в
ПТП с автомобил с рег. № 9222КС и предизвиква ПТП с материални щети, представляващо
нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП. Изразява становище, че не е извършил вмененото му
нарушение на ЗДвП. Счита, че има съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, противоречие с материалните разпоредби и
несъответствие с целите на закона, тъй като органите не са съобразили обстоятелството, че
именно другия участник с неправомерното си поведение е станал причина и осъществил
ПТП, предприемайки забранена маневра на място непосредствено преди мост и при
действие на пътна маркировка забраняваща това.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление.
Жалбоподателя – редовно призован в съдебно заседание се явява лично. Навежда
подпобни доводи за допуснати процесуални нарушения при установяване на нарушението и
1
съставянето на АУАН, а оттам и на издаденото въз основа на него наказателно
постановление. Позовава се на събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Ответникът по жалбата – редовно призован не изпраща представител и не релевира
становище по същата.
Съдът като съобрази събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на страните, намира за
установено следното:
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:
Обжалваното наказателно постановление е получено на 28.08.2020 г. Жалбата е подадена
същия ден, видно от поставения печат върху нея, т.е. в преклузивния срок по чл. 59, ал.2 от
ЗАНН от активнолегитимираното лице, поради което е допустима и следва да бъде
разгледана.
ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЖАЛБАТА:
Разгледана по същество същата е основателна.
Предмет на преценка в настоящето производство е както материалната законосъобразност
на наказателното постановление, така и съответствието му с процесуалния закон.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, след чиято преценка в тяхната
съвкупност и поотделно, а така също и във връзка с оплакванията в жалбата, съдът приема
за установено следното:
На жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение за това,
че на 01.08.2020 г. около 12:40 ч., в общ. Червен бряг, на път III - клас № 306 /пътна отсечка
от гр. Червен бряг, посока и на 1900 м. преди моста за с. Чомаковци/, управлява МПС лек
автомобил – ..........., като не спазва необходимата дистанция с движещия се пред него лек
автомобил, с рег № .........., който намалява скоростта рязко за да помогне на участници в
ПТП с автомобил с рег. № 9222КС и предизвиква ПТП с материални щети, представляващо
нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП.
Въз основа на така съставения акт за установяване на административно нарушение е
издадено Наказателно постановление № 20-0374-000697 от 17.08.2020 г. на Началника на РУ
– Червен бряг, към ОДМВР – Плевен, с което на П. С. П. от гр. София на основание чл.53 от
ЗАНН и чл.179, ал.2, предл.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание – ГЛОБА
в размер на 200.00 лв. /двеста лева/.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Безспорно е установено от доказателствата по делото, а и не се спори и между страните,
че на процесната дата, жалбоподателя е управлявал МПС в посочения пътен участък. В
същото време другия участник в процесното ПТП и свидетелите намиращи се на
местопроизшествието не са изслушани като такива, а като свидетел на нарушението е
записан в АУАН-а лице, което не е свидетел.
Посоченото представлява нарушение на процесуалните правила по констатиране на
нарушението и съставянето на АУАН, обосновало издаването на атакуваното наказателно
постановление.
Съдът счита, че изначално актосъставителят е приел и описал фактическа обстановка в
2
АУАН напълно неподкрепена от обстоятелствата, установени тогава на
местопроизшествието, както и от дадените от двамата водачи сведения, след което същата
обстановка е изцяло пресъздадена и в процесното НП.
На първо място актосъставителят е приел, че жалбоподателят е управлявал собственото си
МПС, като не спазва необходимата дистанция с движещия се пред него лек автомобил, с рег
№ .......... и е реализирал ПТП, като е квалифицирал деянието му именно по чл.23, ал.1 от
ЗДвП, за което въобще не са налице такива доказателства. Напротив, от показанията и на
тримата свидетели, е видно че удара между двете МПС е осъществен в района
непосредствено преди моста, както и че самият удар е бил страничен/отзад за МПС-то на
жалбоподателя. Към административната преписка, изискана от съда, липсват протокол за
ПТП, схеми и декларация от водачите- участници в ПТП-то. Всичко това сочи към
единствения извод, че жалбоподателя П. се е движил напълно законосъобразно и със
скорост, осигуряваща безопасното завършване на предприетата маневра, навлизане от
главен в земен път, каквото е предвидено в разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. С други
думи, видно от събрания доказателствен материал по делото – свидетелските показания на
разпитаните свидетели и писмените доказателства, съдът намира, че в случая,
жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение.
Свидетелите Н. З. З. и А. П. Г. не са очевидци на възникналото ПТП, респективно не са
свидетели на извършването на нарушението, вменено на жалбподателя, но съдът кредитира
техните показания, в частта в която се установяват водачите на двата автомобила, участвали
в ПТП и обстоятелствата, които те са възприели при пристигането си на
местопроизшествието, като деформации по МПС и разположение на части от МПС по
платното за движение. Съдът не кредитира показанията на св. З., относно механизма на
възникването на ПТП, а именно, че автомобилът на жалбоподателя се е движил не
спазвайки необходимата дистанция с движещия се пред него лек автомобил, с рег № .......... и
предизвиква ПТП. Съдът намира показанията на св. З., в тази им част като неточни и
неподкрепени с каквито и да е писмени доказателства – местоизвършване на самия удар
между двата автомобила, а именно станал почти в края и извън пътното платно, снимков
материал, схема на ПТП-то, разположение на автомобилите на пътното платно след
идването им, обяснения на водачите и др.
От събрание по делото гласни и писмени доказателства не се установява изложената в
акта и наказателното постановление фактическа обстановка, т.е че П. не е извършил
деянието, така както му е вменено нарушението по чл.23, ал.1 от ЗДвП.
Наказателното постановление е съставено при особено съществени нарушения на
установените в ЗАНН процесуални правила за съставяне на акт за нарушение и съответно
този акт не може да се ползва с установената в чл. 189, ал. 2 ЗДвП доказателствена сила.
Не се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на виновно извършено от
жалбоподателя административно нарушение. Фактическата обстановка в акта за
установяване на административно нарушение (респективно в наказателното постановление)
се основава единствено върху твърденията на контролните органи по КАТ, а не са издирени
и разпитани свидетели на ПТП-то, като дори на другия участник в пътнотранспортното
3
произшествие не е установена самоличността и не са снети обяснения. На въпросното ПТП
е имало много свидетели – очевидци, както в участващите в него МПС-та, така и такива
стоящи в близост до местопроизшествието. При съставяне на акта не са разпитани свидетели
– очевидци според императивните изисквания на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН.
Не е изяснена фактическата обстановка на извършеното ПТП, като към преписката не е
представен Протокол за ПТП и не са разпитани свидетели или да са извършвани каквито и
да е измервания – на спирачния път и т.н. Актът е съставен от неочевидец и свидетелят по
акта също не е очевидец, като само въз основа на тези данни е недопустимо ангажирането на
административната отговорност на единия участник в ПТП-то.
При извършената проверка относно формалните изисквания на ЗАНН, съдът констатира
допуснато съществено процесуално нарушение още при съставяне на АУАН.
Законодателят е предвидил четири категории свидетели, които е допустимо да присъстват
при съставяне на акта и да го подпишат. Първата - свидетели, присъствали при извършване
на нарушението, а именно лицата, възприели пряко и непосредствено един или повече
елементи от състава на нарушението и/или личността на нарушителя, и които в най-голяма
степен биха могли да допринесат за изясняване на обективната фактическа обстановка.
Втората - свидетели, присъствали при установяване на нарушението, а именно лицата,
възприели факти и обстоятелства относими към датата, мястото и условията, при които
съответния контролен орган е възприел елементи от състава на нарушението или данни за
неговия извършител, и чиито показания биха могли да дадат ясна престава за това, дали
възприетите факти и обстоятелства са надлежно обективирани в акта. Третата - свидетели,
присъствали при съставяне на акта, а именно това са лица както от посочените по-горе две
групи, така и лица, които не са възприели нито факта на извършване на нарушението, нито
условията, при които то е било установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на
изготвяне на акта. Четвъртата - свидетели на отказа на нарушителя да подпише акта, а
именно това са лица, чието участие се налага, само в случай, че лицето, посочено като
нарушител, се възползва от процесуалната възможност по чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. Видно от
изложеното, тези четири категории свидетели, удостоверяват различни факти и
обстоятелства. Съгласно чл. 40, ал. 3 от ЗАНН до участието на свидетели от третата група се
прибягва само ако липсват свидетели, присъствали при извършването или установяването на
нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие. В конкретния
случай АУАН е съставен в присъствието на свидетели от третата група, въпреки че водачът
на другия лек автомобил, както и множество др. лица са били на мястото на съставяне на
АУАН и не са посочени каквито и да било причини за невъзможността акта да се състави в
тяхно присъствие, с което е допуснато съществено процесуално нарушение, което води до
отмяна на НП и като незаконосъобразно.
Неспазването от страна на административнонаказващия орган на изискването на
цитираната норма от ЗАНН в издаденото наказателно постановление да бъде посочено не
само датата и мястото, където е извършено нарушението, описание на нарушението,
обстоятелството, при които е извършено, но и на доказателствата, които потвърждават
извършеното административно нарушение, води до ограничаване правото на защита на
4
жалбоподателя, а също така прави невъзможно упражняването на съдебен контрол за
законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, доколкото районният съд в
производството по обжалване на наказателните постановления по реда на чл. 59-63 от
ЗАНН, следва да установява съществуването или несъществуването на описаното в
наказателното постановление административно нарушение и съответно съпоставянето на
фактически установеното действие или бездействие на жалбоподателя със съответната
законова норма, регламентираща същото като административно нарушение. Като
установяването в хода на съдебното производство на съществуването или несъществуването
на описаното в наказателното постановление административно нарушение, предпоставя
индивидуализа-цията на съответното административно нарушение съобразно всички
изисквания на чл. 57 от ЗАНН.
Докато законът в чл. 53, ал. 2 от ЗАНН дава възможност на административно-наказващия
орган да издаде наказателно постановление, макар в акта за установяване на
административно нарушение да е допусната нередовност, стига да е установено по
безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата
вина, то това положение не се отнася до издаваното наказателно постановление, при което
административнонаказващият орган следва да спази всички изисквания на нормите на
ЗАНН, включително и чл. 57, ал. 1, т. 5, като неспазването на това изискване води до
незаконосъобразност на наказателното постановление и същото следва да бъде отменено
само на това процесуално основание, без да се разглежда спорът по същество.
При така изложените правни и фактически съображения съдът намери, че атакуваното
наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като е издадено в разрез с
материалноправните норми и установените процесуални правила и като такова следва да
бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 20-0374-000697 от 17.08.2020 г. на
Началника РУ Червен бряг към ОДМВР Плевен, с което на П. С. П., с ЕГН ********** от
.......... на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал. 2, предл.2 от ЗДвП му е наложено
административно наказание – ГЛОБА в размер на 200.00 лв. /двеста лева/, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Плевенски
административен съд по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс, в 14 дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
5