№ 19608
гр. София, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. И.А ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. И.А ЗГУРОВА Гражданско дело №
20241110162518 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на В. И. И. срещу Т. А. С. и Г. С., с която са
предявени субективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 42, б. „в“ ЗН вр. чл. 21, ал. 2 ЗН за обявяване на нищожността на
саморъчно завещание, съставено на 11.08.2015 г. от Ж. П. Й., обявено на
19.07.2023 г., поради наличието на единствен мотив за съставянето му, който
противоречи на закона, обществения ред и добрите нрави, поради нарушение
на чл. 21, ал. 2 ЗН и поради невъзможен предмет.
По предявената с исковата молба претенция по чл. 30 ЗН производството
е прекратено поради оттегляне на този иск от ищеца, на осн. чл. 232 ГПК.
Ищецът твърди, че с ответницата Т. А. С. са брат и сестра, а ответницата
Г. С. е негова племенница. Поддържа, че наследодателката Ж. П. Й. /майка на
ищеца и Т. С., съответно баба на Г.-Е. С./ е починала на 11.04.2023 г. Посочва,
че на 11.08.2015 г. Ж. П. Й. е съставила саморъчно завещание в полза на Т. С. и
Г. С., по силата на което е завещала собствената си 1/3 идеална част от
недвижим имот, представляващ едноетажна жилищна сграда със застроена
площ от 72 кв. м., състояща се от две стаи, хол, кухня, сервизи, зимнични и
тавански помещения, заедно с притежаваните от нея идеални части от
поземлен имот с идентификатор ************ по КККР, одобрени със
Заповед №РД 18- 48/12.10.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
адрес на имота гр. ************, целият с площ от 722 кв.м., а по
регулационния план на гр. София - представляващ ********** местност
„Надежда 4“, СО - район „Надежда“. В завещанието изрично било посочено,
че след смъртта на Т. С. завещаният имот следва да се наследи от дъщеря Г.
1
С.. Излага, че в завещанието била изразена воля Т. С. да поеме издръжката и
гледането на завещателя Ж. П. Й. и третото лице Л.В.М.. Поддържа, че на
21.02.2023 г. след направеното саморъчно завещание наследодателката се
разпоредила с правото си на собственост върху завещания имот по силата на
Нотариален акт за учредяване право на строеж срещу задължение за
строителство № ****, том **** дело № ****/21.02.2023 г. на Служба по
вписванията – гр. София. Срещу учреденото право на строеж
наследодателката Ж. П. Й. получила в обезщетение описаните в нотариалния
акт имоти под № 1.3.А)., както следва: № № 1.3.1, 1.3.2, 1.3.3, 1.3.4, 1.3.5 ,
1.3.6 , 1.3.7 и 1.3.8, и имот под номер № 1.3.Б). и се задължила да прехвърли
съответните идеални части от правото на собственост на приемателя на
основание чл. 19 ЗЗД в 20-дневен срок от датата на издаване на
удостоверението за въвеждане на сградите в експлоатация на база нарочно
изготвено ценообразуване за всички имоти, върху които се изграждат
сградите, обхващащи няколко поземлени имота. На 19.07.2023 г. саморъчното
завещание било обявено пред нотариус, за което било образувано завещателно
дело № 4/2023 г. На 20.07.2023 г. завещанието било вписано в Регистъра за
записване на саморъчни завещания, документи и книжа под № 4/2023 г. в
Служба по вписванията – гр. София. Ищецът посочва, че ответниците се
снабдили със Скица на поземлен имот № 15-1320641-15.12.2023 г. на СГКК-
София и в същата като собственици на основание обявеното саморъчно
завещание фигурирали ответниците Т. А. С. и Г. С.. Същите били посочени
като съсобственици на основание процесното завещание и в удостоверението
за данъчна оценка за съответните идеални части от имота. На първо място,
ищецът твърди, че направеното саморъчно завещание е нищожно, тъй като е
съставено с оглед на очаквана бъдеща възмездна престация, като този
единствен мотив на завещанието нарушавал принципа на безвъзмездност и
водел до неговата нищожност поради противоречието му със закона, с
обществения ред и добрите нрави. Така както е съставено, завещанието
съдържа елементите на една двустранна сделка, по силата на която възникват
права и задължения и за двете насрещни страни. Възлагането на задължението
за издръжка и гледане водело до загубване на безвъзмездния характер на
завещателното разпореждане. На следващо място, завещанието съдържало
съществено противоречие по см. на чл. 21, ал. 2 ЗН по отношение на лицата,
за които се отнася – налице били несъвместими завещателни разпореждания.
От една страна, съответните идеални части от имота се завещават в полза и на
двете ответници, а от друга, изрично е посочено, че Г. С. ще наследи
завещаните идеални части след смъртта на майка си Т. А. С., която към
настоящия момент е жива. На следващо място, като порок се сочи, че
завещателят е променила волята си, учредявайки право на строеж върху
завещания поземлен имот на третото лице „****************“ ЕООД, и
задължавайки се да прехвърли съответните идеални части от недвижимия
имот в 20-дневен срок от въвеждане на сградите в експлоатация, като срещу
това е получила в обезщетение посочените в нотариалния акт бъдещи
2
изграждащи се имоти. След сключване на сделката приемателят премахнал
съществуващата сграда, предмет на саморъчното завещание, като върху
завещаната част започнал изграждането на жилищните сгради и гаражи върху
обединените ***********. Поддържа, че завещаната идеална част от
поземления имот била променила предназначението си, тъй като е станала
неделима обща част на изграждащите се две сгради – сграда „А и сграда „Б“,
ведно с гаражи. Твърди, че продажбата на завещаната идеална част от
поземлен имот с идентификатор ************ отменя по същество
завещанието, тъй като завещателят е променил завещания имот така, че той е
загубил предишното си предназначение на индивидуална собственост. Счита,
че е налице и невъзможен предмет на завещанието, тъй като само с решение
на всички лица, притежаващи самостоятелни обекти в изграждащите се сгради
и гаражи, може завещаната идеална част да бъде обособена като
самостоятелна, а това към настоящия момент е невъзможно, тъй като
изграждането на обектите е достигнало етап „груб строеж“. Излага, че
завещанието и сключената прехвърлителна сделка имат един и същ предмет,
но облагодетелстваното лице е различно, което налага отмяна на
завещателните разпореждания в тази част. Завещанието било недействително
и поради това, че била засегната на ищеца запазената част от наследството на
Ж. П. Й.. Моли съда да уважи предявените искове, като обяви спрямо
ответниците нищожността на процесното саморъчно завещание. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците са подали отговор на исковата
молба, с който оспорват исковете като неоснователни. Оспорват твърденията
за недействителност на процесното саморъчно завещание, тъй като то
съдържа всички задължителни по закон реквизити и не противоречи на закона
и добрите нрави. Твърдят, че включеното в завещанието задължение е по-
скоро израз на очакванията на наследодателката Ж. П. Й. за бъдещи грижи,
което не поражда същинско задължение за наследника по завещание.
Поддържат, че посоченото в завещанието разпореждане, че Г. С. следва да
наследи завещаните имоти след смъртта на Т. А. С. противоречи на закона и
действително е нищожно, но не води до недействителност на цялото
завещание. Считат, че правото на собственост върху идеалните части от
завещания недвижим имот не е било прехвърлено към момента на откриване
на наследството, поради което не е налице промяна по отношение
облагодетелстваното лице. В тази връзка акцентират, че предварителният
договор по чл. 19 ЗЗД няма вещно-прехвърлителен ефект, а поражда
единствено облигационно действие. Твърдят, че учредяването на право на
строеж не представлява отчуждение по см. на чл. 41, ал. 1 ЗН. Оспорват
оспореното завещание да нарушава нормата на чл. 29 ЗН, тъй като
наследството включва и други имоти, които са достатъчни. Молят за
отхвърляне на предявените искове. Претендират разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно
чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи,
3
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 42, б. „в“ ЗН вр. чл. 21, ал. 2 ЗН. За основателността им в тежест на
ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на
сочените основания за нищожност на саморъчното завещание: че е съставено
единствено по мотив на наследодателя, който противоречи на закона,
обществения ред и добрите нрави; че противоречи на чл. 21, ал. 2 ЗН; че е с
невъзможен предмет.
Прието като писмено доказателство по делото е саморъчно завещание,
съставено на 11.08.2015 г. в гр. София от Ж. П. Й.. Подписът на завещателя е
нотариално удостоверен с рег. № 14275 от 11.08.2015 г. на Р.Р., нотариус с рег.
№****, с район на действие СРС. Саморъчното завещание е обявено на
19.07.2023 г. от нотариус Р.Р. с Протокол за обявяване на саморъчно
завещание, съхранявано извън нотариална кантора, по нотариално дело №
4/2023 г. и е вписано в Службата по вписванията – гр. София под акт № ***
том X, дело № ******/20.07.2023 г.
Със саморъчното завещание Ж. П. Й. завещава на своята дъщеря Т. А. С.
и на своята внучка Г. С. 1/3 идеална част от правото си на собственост върху
недвижим имот, представляващ едноетажна жилищна сграда, застроена върху
площ от 72 кв. м. и състояща се от две стаи, хол, кухня, сервизи, зимнични и
тавански помещения, заедно с дворното място, върху което е построена
сградата, цялото с площ от 1 007 кв. м., находящо се в гр. ***********, срещу
задължението на Т. А. С. да поеме издръжката и гледането на завещателя Ж.
П. Й. и Л.В.М.. Със саморъчното завещание Ж. П. Й. е изразила воля нейната
внучка Г. С. да наследи имота от майка си Т. А. С. след нейната смърт. В
завещанието е посочено, че това е последната воля на Ж. П. Й., която желае
нейните наследници да изпълнят.
Съгласно чл. 26, ал. 1, пр. последно ЗЗД сделките с неоткрито
наследство са нищожни, но законодателят е предвидил изключение от това
правило в Закона за наследството, уреждайки завещанието като едностранна
сделка, с която завещателят се разпорежда със свое имущество в полза на
друго лице или лица за след смъртта си. Завещанието представлява строго
формален акт с определено от закона съдържание. Нарушението на
императивните материалноправни норми относно неговото съдържание води
до наличието на пороци, обуславящи неговата нищожност или унищожаемост.
В случая процесното саморъчно завещание е оспорено от ищеца като
нищожно поради това, че е съставено с оглед на очаквана от завещателя
бъдеща възмездна престация, като този единствен мотив на завещанието
нарушава принципа на безвъзмездност и води до противоречието му със
закона, с обществения ред и добрите нрави.
Съгласно чл. 42, б. „в“ ЗН завещателното разпореждане е нищожно,
когато изразеният в завещанието мотив, поради който единствено е направено
завещателното разпореждане, е противен на закона, обществения ред и
4
добрите нрави.
Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 21.01.2025 г. на ВКС по т. д. №
2/2023 г., ОСГК завещание, което е направено както заради вече положени
грижи за завещателя, така и с оглед на бъдещи грижи, които ще бъдат
полагани за него до края на живота му, не е нищожно на основание чл. 42, б.
„в“ ЗН. В мотивите към тълкувателното решение е прието, че при завещанието
мотивът – причината, която е накарала завещателя да състави завещанието, е
основанието на тези сделки. Мотивите, изразени в завещанието, разкриват
моралния интерес на завещателя от съставяне на завещанието, неговите цели
и подбуди и могат да са различни - да се отблагодари, да се възнагради, да се
въздаде справедливост, да се поощри, да се прояви щедрост, да се осигури
нуждаещият се, да се накаже безотговорният. Във всеки отделен случай
мотивът на завещанието произтича от конкретните условия на живот и
отразява моралните и материални потребности на личността на завещателя.
Законът в чл. 42, б. „в“ ЗН придава правно значение на мотива, изложен в
съдържанието на завещанието, за действителността на тази сделка. Мотивът
има значение при тълкуване волята на завещателя, само ако е изразен в
съдържанието на завещанието. Мотивът, поради който е съставено
завещанието, да е противен на закона и на обществения ред, означава да
противоречи на императивна правна норма. Ако в завещанието са изразени
няколко мотива, то е достатъчно един от тях да съответства на закона и
морала, за да породи завещанието действие. Пороците в нерешаващите,
допълнителни мотиви не се отразяват на действителността на завещанието.
Затова когато в завещанието, наред с благодарствен мотив за положени грижи
към завещателя, е изразено и очакване за в бъдеще тези грижи да
продължават, това не означава, че завещанието има възмезден характер, и че
по тази причина противоречи на закона, съответно, че е нищожно на
основание чл. 42, б. „в“ ЗН.
В случая по делото се установи, че в съдържанието на процесното
саморъчно завещание е изрично записан следният мотив „завещавам… срещу
задължението Т. А. С. да поеме издръжането и гледането на мен, Ж. П. Й., и
Л.В.М..“
При тълкуване волята на завещателя чрез употребените изрази и думи в
завещанието, съдът достига до извод, че процесното саморъчно завещание е
нищожно, тъй като единственият и основен мотив, формирал волята на
завещателя, е да вмени задължение на едно от лицата, на което завещава, да го
гледа и издържа до края на живота му. Посоченият в съдържанието на
завещанието израз включва в себе си един-единствен мотив - вменяване на
ответницата Т. А. С. на задължения за гледане и издръжка за в бъдеще време,
които имат материален израз, като по този начин се нарушава принципът за
безвъзмездност. В съдържанието на оспореното завещание липсва друг мотив,
в т.ч., и благодарствен такъв за положени грижи към завещателя. В
процесното завещание не е обективиран писмено благодарствен мотив на Ж.
П. Й. за разпореждане с имота в полза на ответниците, нито то съдържа думи
5
и изрази, тълкуването на които да позволи извличането на такъв мотив.
Следователно, процесното саморъчно завещание е съставено единствено с
оглед на бъдеща имуществена облага, която не е била дадена от ползващия се
от завещанието до момента на съставяне на завещанието, т.е., вменява му се
задължение за гледане и издръжка на завещателя за времето след съставянето
на завещанието. Възлагането на такива задължения с материален еквивалент
води до изгубване на безвъзмездния характер на завещанието и до неговата
недействителност като противно на закона. Следователно, единственият
мотив, поради който е направено завещателното разпореждане, противоречи
на закона, тъй като възмездността на разпореждането е несъвместима с
характера на завещанието като безвъзмезден акт.
Изложеното налага извод, че процесното саморъчно завещание е
нищожно на първото релевирано от ищеца основание по чл. 42, б. „в“ ЗН,
поради което останалите наведени с исковата молба основания за неговата
нищожност не следва да бъдат разглеждани в настоящото производство.
Оттук, предявените искове се явяват основателни и оспореното
саморъчно завещание следва да бъде обявено за нищожно на основание чл. 42,
б. „в“ ЗН - поради наличието на единствен мотив за съставянето му, който
противоречи на закона, обществения ред и добрите нрави.
По разноските:
Съобразно изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има единствено ищецът в производството, който претендира и
доказва извършването на разноски в общ размер на 1 630,30 лв., от които
126,30 лв. за държавна такса и 1 504 лв. за адвокатско възнаграждение,
платено в брой по договор за правна защита и съдействие /лист 2/, които
разноски следва да му се присъдят в пълен размер.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯБЯВА за нищожно саморъчно завещание, съставено на 11.08.2015 г.
от Ж. П. Й., с нотариална заверка на подпис с рег. № *******/11.08.2015 г.,
обявено на 19.07.2023 г., вписано в Служба по вписванията – гр. София под
акт № *** том X, дело № ******/20.07.2023 г., с което Ж. П. Й. се е
разпоредила в полза на Т. А. С., ЕГН **********, и Г. С., ЕГН **********, с
1/3 идеална част от недвижим имот, представляващ едноетажна жилищна
сграда, застроена върху площ от 72 кв. м. и състояща се от две стаи, хол,
кухня, сервизи, зимнични и тавански помещения, заедно с дворното място,
върху което е построена сградата, цялото с площ от 1 007 кв. м., находящо се в
гр. ***********, на основание чл. 42, б. „в“ ЗН - поради наличието на
единствен мотив за съставянето му, който противоречи на закона,
6
обществения ред и добрите нрави, по предявените от В. И. И., ЕГН
**********, със служебен адрес гр. *************, срещу Т. А. С., ЕГН
**********, и Г. С., ЕГН **********, и двете със съдебен адрес гр.
************* субективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 42, б. „в“ ЗН вр. чл. 21, ал. 2 ЗН.
ОСЪЖДА Т. А. С., ЕГН **********, и Г. С., ЕГН **********, и двете
със съдебен адрес гр. ************* да заплатят на В. И. И., ЕГН **********,
със служебен адрес гр. *************, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 1 630,30 лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7