РЕШЕНИЕ
№ 73
гр. ЛЕВСКИ, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на петнадесети март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Десислава К. Николаева
при участието на секретаря Янка Д. Иванова
като разгледа докладваното от Десислава К. Николаева Гражданско дело №
20214410100738 по описа за 2021 година
въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявена е искова молба от Д. Б. Д. от гр.Левски, чрез адв.М.Д. – САК
против Т. Д. Д. от гр.Левски и ЯВ. Г. Г. от гр.София, с която са съединени при
условията на евентуалност установителни искове с правно основание чл.26,
ал.2, предл.1 от ЗЗД и чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД.
Ищецът Д. Б. Д. твърди, че той и съпругата му М. Д. прехвърлили на
дъщеря си - ответницата Т.Д. собственото си жилище - Самостоятелен обект в
сграда – Апартамент №*, с идентификатор *** с адрес: *** от триетажна
сграда №* на жилищна кооперация „***", разположена в поземлен имот с
идентификатор ****, с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, брой нива на обекта - *, с изложение: юг-запад, състоящ се от две
спални, хол, кухня, клозет, баня, коридори и две тераси, със застроена площ
по документ за собственост от 100 кв.м., а по кадастрална схема с площ 97,17
кв.м, при съседи по документ за собственост: изток - коридор и Х.М.Х., запад
- улица, север - жилищна кооперация „***" - гр.Левски, юг - жилищна
кооперация „***" - гр. Левски, а по схема при съседни самостоятелни обекти
в сградата: на същия етаж - №****, под обекта - няма, над обекта - №***,
1
ведно с прилежащите: ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №4, с южно изложение, със
застроена площ 26 кв.м, при съседи по документ за собственост: на изток -
П.М.В., на запад - В.И.А., на север - коридор, на юг - ЖСК „***" - гр. Левски
и ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ №3, с южно изложение, със застроена площ 26
кв.м, при съседи по документ за собственост: на изток - Ц.Ц.С., запад - А.Т.Т.,
север - коридор, юг - ЖСК „***" - гр.Левски, заедно с 1/6 ид.ч от стълбището,
обща избена външна водопроводна инсталация и допълнения към нея - сонда
за поливане, външна канализация, външна електрическа мрежа до
електрическото табло, обща част от таванско помещение, както и 1/6 от
отстъпеното право на строеж: върху държавна земя, съставляваща парцел
VIII, планоснимачен номер 2556 от строителен квартал 80 по плана на
гр.Левски, както и Гараж №1, който по кадастрална скица е СГРАДА с
идентификатор №****, с адрес ***, с предназначение на сградата: хангар,
депо, гараж, със застроена площ 23 кв.м., при граници: от изток - гараж №* с
№****, от запад — с имот ****, от север - гараж №* с №****, от юг - имот с
№**** срещу задължение на последната да издържа и гледа своите родители.
Сделката била обективирана в Нотариален акт №***, том *, дело №***
на Районен съд – Левски.
Твърди, че с цитирания нотариален акт ищецът и съпругата му си
запазили пожизнено правото на ползване върху цялото жилище.
Съпругата на ищеца починала на ***г., като в следствие на това правото
на ползване на целия имот останало в полза на Д.Д..
Твърди, че с Нотариален акт №*, том *, peг. №*, дело №* от 2019г. на
Нотариус Х.К. ответницата Т.Д. прехвърлила собствеността върху процесния
имот на сина си ответникът Я.Г., като с нотариалния акт запазила пожизнено
правото на ползване върху жилището.
Навежда довод, че клаузата, с която ответницата Т.Д. запазила
пожизнено правото на ползване е нищожна, тъй като имала невъзможен
предмет - правото на ползване било запазено по-рано, през 1993 година в
полза на ищеца и неговата съпруга, а в последствие, след смъртта й, само в
полза на ищеца.
Наведен е довод, че клаузата накърнява добрите нрави - бащата
прехвърлил в собственост на дъщеря си правото на собственост срещу
задължение за издръжка и гледане, като запазил пожизнено правото си на
ползване. Дъщерята, вместо да полага грижи и да издържа своя родител,
2
прехвърлила имота и се опитала да заобиколи правото му на ползване и да
изгони баща си от дома му, като си го запази в своя полза. Изложени са
твърдения, че ответницата пречела на ищеца да упражнява спокойно своите
права, като се настанила в апартамента, ограничавала баща си за това кога да
излиза, къде да се настанява, кога да спи, оспорвала правото на ползване на
имота, упражнила насилие спрямо него.
Моли съдът да постанови решение, с което да прогласи за нищожна
клаузата от Нотариален акт №*, том * peг. №* дело №* от 2019г. на Нотариус
Х.К., с която ответницата Т. Д. Д. е запазила пожизнено правото на ползване
по отношение на Апартамент №*, с идентификатор №***, находящ се в ***,
поради невъзможен предмет, при условията на евентуалност поради
накърняване на добрите нрави.
На основание чл.131 от ГПК препис от исковата молба е връчен на
ответника Т. Д. Д., която в законоустановения срок не е депозирала писмен
отговор.
На основание чл.131 от ГПК препис от исковата молба е връчен на
ответника Я. Г. Г., който е подал писмен отговор чрез пълномощник адв.Л.В.
– САК. Твърди, че не е бил наясно с включената клауза за запазено право на
ползване на имота в полза на ищеца. Твърди, че при сключване на договора
обективиран в нотариалния акт от 2019г., му бил предоставен проект, в който
не е имало подобна клауза, като при подписване на нотариалния акт нямал
спомен да е чул нотариуса да я прочита. Навежда довод, че клаузата
противоречи на закона и на добрите нрави, както и липсва предмет. Заявява,
че не оспорва исковата молба и признава иска.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът не се явява
и не се представлява. Представя писмени бележки, в които излага
съображения за основателност на исковата претенция, тъй като с включената
клауза в договора, обективиран в Нотариален акт №* том *, рег. №*, дело №*
от 2019г. на Нотариус Х.К., ответниците се разпоредили с право, което не са
притежавали. Ищецът имал правен интерес от предявяване на иска, тъй като
от доказателствата по делото било установено, че ответницата Д. не му
позволявала спокойно да упражнява правото си на ползване. Моли исковата
молба да бъде уважена.
Ответницата Т.Д. не се явява и не се представлява. Представя писмени
бележки. Излага твърдения, че имотът й бил прехвърлен срещу задължение за
3
издръжка и гледане, които задължения били изпълнени от нея. Твърди, че по
настояване на съпругата на ищеца процесният имот бил прехвърлен на
ответника Я.Д., като ищецът си запазил правото да живее в апартамента
докато е жив, както и ответницата Т.Д. имала право да живее в имота
пожизнено. Посочва, че не е упражнявала насилие над ищеца и не е
накърнявала добрите нрави. Навежда довод, че клаузата не е нищожна и й се
полага.
Ответникът Я.Г., не се явява и не се представлява в съдебно заседание.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа страна:
Установява се от препис на Нотариален акт за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка №***, том *, дело
№*** на Районен съд – Левски, че ищецът Д. Б. Д. и съпругата му М. П. Д.
прехвърлили на дъщеря си - ответницата Т. Д. Д. следните недвижими имоти:
Самостоятелен обект в сграда – Апартамент №*, с идентификатор *** с
адрес: *** от триетажна сграда №1 на жилищна кооперация „***",
разположена в поземлен имот с идентификатор ***1, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта - 1, с
изложение: юг-запад, състоящ се от две спални, хол, кухня, клозет, баня,
коридори и две тераси, със застроена площ по документ за собственост от 100
кв.м., а по кадастрална схема с площ 97,17 кв.м, при съседи по документ за
собственост: изток - коридор и Х.М.Х.в, запад - улица, север - жилищна
кооперация „***" - гр.Левски, юг - жилищна кооперация „***" - гр. Левски, а
по схема при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж -
№**** под обекта - няма, над обекта - №****, ведно с принадлежащите:
ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №4, с южно изложение, със застроена площ 26 кв.м,
при съседи по документ за собственост: на изток - П.М.В., на запад - В.И.А.,
на север - коридор, на юг - ЖСК „***" - гр. Левски и ТАВАНСКО
ПОМЕЩЕНИЕ №3, с южно изложение, със застроена площ 26 кв.м, при
съседи по документ за собственост: на изток - Ц.Ц.С., запад - А.Т.Т., север -
коридор, юг - ЖСК „***" - гр.Левски, заедно с 1/6 ид.ч от стълбището, обща
избена външна водопроводна инсталация и допълнения към нея - сонда за
поливане, външна канализация, външна електрическа мрежа до
електрическото табло, обща част от таванско помещение, както и 1/6 ид.ч. от
4
отстъпеното право на строеж: върху държавна земя, съставляваща парцел
VIII, планоснимачен номер 2556 от строителен квартал 80 по плана на
гр.Левски, както и Гараж №1, който по кадастрална скица е СГРАДА с
идентификатор №****, с адрес ***, с предназначение на сградата: хангар,
депо, гараж, със застроена площ 23 кв.м., при граници: от изток - гараж №5 с
№****, от запад — с имот ***1, от север - гараж №* с №****, от юг - имот с
№****, срещу задължение на ответницата Т.Д. спрямо прехвърлителите да ги
гледа и издържа до смъртта им.
Съгласно нотариалния акт прехвърлителите си запазват правото на
обитаване на целия имот до края на живота си.
Установява се от препис на Нотариален акт за покупко-продажба №*,
том *, peг. №*, дело №* от 2019г. на Нотариус Х.К., че ответницата Т.Д.
продала същия недвижим имот на сина си - ответникът Я. Г. Г. за сумата в
размер на 9700 лв. Съгласно клаузите на договора продавачът си запазва
правото пожизнено и безвъзмездно да ползва и обитава имотите, предмет на
продажбата.
По делото са представени и други писмени доказателства, от които не се
установяват релевантни за правния спор обстоятелства, поради което съдът
не ги обсъжда.
С оглед на така установеното по делото от фактическа страна,
съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е установителен иск за прогласяване нищожността на клауза
от договор, с правно основание чл.26, ал.2, предл.1 от ЗЗД – поради
невъзможен предмет, съединен при условията на евентуалност с
установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД – поради
накърняване на добрите нрави.
В процесния случай ищецът се явява трето лице за договора, чиято
клауза се иска да бъде обявена от съда за нищожна.
Всяко трето лице има правен интерес от предявяване на иск за
обявяване нищожност на договор или негова клауза, в случай, че атакуваният
договор или клауза накърнява негови права.
В процесния случай от доказателствата по делото се установява, че с
Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
гледане и издръжка №***, том *, дело №* на Районен съд – Левски, в полза
на ищеца е било запазено пожизнено правото на ползване на имота. С
5
клаузата от Нотариален акт за покупко-продажба №*, том *, peг. №*, дело №*
от 2019г. за запазване правото на ползване върху имота в полза на
ответницата, чиято нищожност се иска да бъде прогласена, се накърнява
учреденото на ищеца пожизнено право на ползване, тъй като е налице
конкуренция между едни и същи права, учредени върху един и същи имот.
Предвид на това за ищеца, като трето неучастващо по договора лице, е налице
правен интерес от предявяване на иска.
Съдът намира главния иск с правно основание чл.26, ал.2, предл.1 ЗЗД
за прогласяване нищожността на клаузата поради невъзможен предмет за
основателен, поради следните съображения:
Безспорно установено по делото е, че с договора за прехвърляне на
имот срещу задължение за гледане и издръжка от 1993г. в полза на ищеца
Д.Д. е било учредено вещно право на ползване върху процесния имот до
смъртта му.
Правото на ползване представлява ограничено вещно право, което
собственикът на имота учредява в полза на друго лице ползвател за определен
срок – в процесния случай, до смъртта на ползвателя, с настъпването на който
юридически факт, посоченото ограничено вещно право ще се прекрати.
Правото на ползване е абсолютно право и е противопоставимо на
всички, включително на собственика на имота. При последващо прехвърляне
на имота правата на ползвателя се запазват, имотът се прехвърля заедно с тях
и приобретателят е длъжен да ги търпи, зачита и да не създава препятствия за
тяхното упражняване, докато не бъдат прекратени по предвидените в ЗС
начини. Правото на ползване е и неотчуждимо, като самият ползвател също
няма право да се разпорежда с него.
В процесния случай, с договора за прехвърляне на имот срещу
задължение за гледане и издръжка от 1993г. ответницата Т.Д. е придобила
само голата собственост върху имота, без правото на ползване, което е било
учредено пожизнено в полза на ищеца. Към момента на сключване на
договора за покупко-продажба от 2019г. учреденото вещно право на ползване
не е било прекратено, същото е принадлежало на ищеца, не е било част от
патримониума на ответницата Т.Д.. С договора за покупко-продажба от
2019г. приобретателят – ответникът Я.Г., е придобил само правата,
притежавани от купувача – голата собственост върху имота. Правата на
ищеца като ползвател са запазили действието си и следва да бъдат търпени от
6
последващия приобретател – купувача Я.Г.. От изложеното следва, че
ответницата Т.Д., не е разполагала с правото да запази правото на ползване за
себе си, доколкото същото не й е принадлежало, респективно купувачът Я.Г.,
не придобивайки чрез сделката правото на ползване върху имота,
принадлежащо на друго лице, не е разполагал с правомощието да го учреди в
полза Т.Д..
От изложеното следва извод, че клаузата от договора за покупко-
продажба от 2019г., с която купувачът е запазил пожизнено правото на
ползване върху имота се явява с невъзможен предмет, доколкото такова
право не е съществувало в неговия патримониум. Сделката е нищожна поради
невъзможен предмет, ако към момента на постигне на съгласието, предметът
е фактически или правно невъзможен.
Главната исковата претенция с правно основание чл.26, ал.2, предл.1
ЗЗД се явява основателна и като такава следва да бъде уважена, като бъде
прогласена нищожността на клаузата от Нотариален акт за покупко-продажба
№*, том *, peг. №*, дело №* от 2019г. на Нотариус Х.К., с която продавачът
Т.Д. е запазила правото пожизнено и безвъзмездно да ползва имотите,
предмет на продажбата.
С оглед уважаване на главната искова претенция, съдът не дължи
произнасяне по съединения при условията на евентуалност иск с правно
основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД.
При този изхода на спора, на основание чл.78, ал.6 от ЗЗД ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на Районен съд – Левски
държавна такса в размер на 190,16 лв.
По делото не са представени доказателства за направени от ищеца
разноски, с оглед на което такива не следва да бъдат присъждани в негова
полза.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на основание чл.26, ал.2, предл.1
от ЗЗД на клаузата от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот №*, том *, рег. №*, дело №* от 2019г. на Нотариус Х.К. с район на
7
действие Районен съд – Левски, рег.№021 на Нотариалната камара, сключен
на 23.08.2019г. между Т. Д. Д., ЕГН:********** и Я. Г. Г., ЕГН:**********, с
която продавачът Т. Д. Д., ЕГН:********** си запазва правото пожизнено и
безвъзмездно да ползва и обитава имотите, предмет на продажбата, а именно:
Самостоятелен обект в сграда – Апартамент №2, с идентификатор *** с
адрес: *** от триетажна сграда №* на жилищна кооперация „***",
разположена в поземлен имот с идентификатор ****, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта - 1, с
изложение: юг-запад, състоящ се от две спални, хол, кухня, клозет, баня,
коридори и две тераси, със застроена площ по документ за собственост от 100
кв.м., а по кадастрална схема с площ 97,17 кв.м, при съседи по документ за
собственост: изток - коридор и Х.М.Х.в, запад - улица, север - жилищна
кооперация „***" - гр.Левски, юг - жилищна кооперация „***" - гр. Левски, а
по схема при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж -
№****, под обекта - няма, над обекта - №****, ведно с принадлежащите:
ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №4, с южно изложение, със застроена площ 26 кв.м,
при съседи по документ за собственост: на изток - П.М.В., на запад - В.И.А.,
на север - коридор, на юг - ЖСК „***" - гр. Левски и ТАВАНСКО
ПОМЕЩЕНИЕ №3, с южно изложение, със застроена площ 26 кв.м, при
съседи по документ за собственост: на изток - Ц.Ц.С., запад - А.Т.Т., север -
коридор, юг - ЖСК „***" - гр.Левски, заедно с 1/6 ид.ч от стълбището, обща
избена външна водопроводна инсталация и допълнения към нея - сонда за
поливане, външна канализация, външна електрическа мрежа до
електрическото табло, обща част от таванско помещение, както и 1/6 ид.ч. от
отстъпеното право на строеж: върху държавна земя, съставляваща парцел
VIII, планоснимачен номер * от строителен квартал *по плана на гр.Левски,
както и Гараж №1, който по кадастрална скица е СГРАДА с идентификатор
№****, с адрес ***, с предназначение на сградата: хангар, депо, гараж, със
застроена площ 23 кв.м., при граници: от изток - гараж №* с №****, от запад
— с имот ***1, от север - гараж №5 с №****, от юг - имот с №***.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК Т. Д. Д. , ЕГН:**********, с
постоянен адрес: **** и настоящ адрес: **** и ЯВ. Г. Г. , ЕГН:**********, с
адрес: ****, да заплатят по сметка на Районен съд – Левски държавна такса в
размер на 190,16 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
8
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
9