Решение по дело №543/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на глава XII от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр.чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Й. С. Ш., чрез пълномощника – адв. У., срещу Решение № 103/25.03.2025г., постановено по НАХД № 1167/2024г., по описа на Районен съд – гр. Пазарджик, с което е потвърден електронен фиш за налагане на глоба сер. К № 9452516, издаден от ОДМВР Пазарджик /ЕФ/, с който на кастора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300лв., на основание чл. 189, ал.4, вр.чл. 182, ал.2, т.4 от ЗДвП, за нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП.

В касационната жалба и в съдебно заседание адв. У. релевира съображения за неправилност на обжалваното въззивно решение, вследствие на което същото следва да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и несъответствие с материалния закон. Сочи, че при издаване на ЕФ не са спазени изискванията за неговото съставяне и съдържание. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и издадения ЕФ, както и за присъждането на разноски.

Ответникът по касационната жалба - ОДМВР-Пазарджик редовно призовани, не изпращат процесуален представител. В представено писмено становище, молят съда да отхвърли касационната жалба, като необоснована и недоказана. Прави се искане за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Прокурора при Окръжна прокуратура – гр. Пазарджик намира касационната жалба за неоснователна, моли въззивното решение да бъде потвърдено.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК и се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, а по същество НЕОСНОВАТЕЛНА.

Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства.

Съдът, като извърши служебна проверка, по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено по отношение на акт, подлежащ на съдебен контрол, от компетентен съд, в рамките на правомощията му, в съответствие с приложимите материално-правни норми. Не е налице съществено нарушение на процесуалните правила.

Установена е следната фактическа обстановка:

Чрез издаденият електронен фиш на жалб. Ш. е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв., на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, за това, че на 03.07.2024 г. в 11.11 часа в обл. Пазарджик, главен път I-8, км.201 с посока на движение от гр. Пазарджик е управлявала лек автомобил „Тойота Ярис 1.3“ с ДК № [рег. номер], като при максимално разрешена скорост за движение извън населено място от 90 км/ч., заснет с мобилна радарна система АТСС (ARH CAM S1) и отчетен толеранс от минус 3 % от измерената скорост при извършено нарушение на скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 120cd11 - установена стойност на скоростта 126 км/ч., с което е нарушила разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

При вярно установена фактическа обстановка, контролирания съд е направил верни правни изводи. Касационната инстанция споделя правните съображения, изложени в обжалваното решение, което намира за правилно и законосъобразно.

Административен съд – гр. Пазарджик не установи при постановяване на решението, районният съд да е допуснал съществени процесуални нарушения. Обжалваното решение е постановено след извършване на цялостна проверка за законосъобразност на издадения електронен фиш. Фактическата обстановка по делото е правилно установена при спазване принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН. Събрани са писмени доказателства и веществени доказателствени средства, относими към всички факти, включени в предмета на доказване. Изводите за осъществяването на правно релевантните факти са направени след обективно, всестранно и пълно обсъждане на приобщения доказателствен материал в неговата съвкупност. В решението е обективирана извършената от съда дейност по оценка на доказателствата, като са посочени фактите, които са приети за установени и доказателствата за това.

Превишението на скоростта на процесния автомобил е установено с АТСС ARH CAM S1 № 120cd11, записано в протокола по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата / Наредбата /. АТСС, видно от приложените удостоверение и протокол е одобрен тип средство за измерване и е налице съответствие с одобрения тип. Следователно контролните органи са изпълнили изискванията на чл.4 от Наредбата - контролът да се осъществява с АТСС, одобрено по реда на Закона за измерванията, притежаващо удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминало първоначална или последваща проверка от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.

Видно от посоченото в протокол за проверка №121-СГ-ИСИС/01.09.2023г. на БИМ относно преносима система за контрол на скоростта с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1, №120cd11, е налице съответствие с одобрения тип. Съгласно удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126, процесното АТСС е одобрен тип средство за измерване. Видно от протокол №1006р-12307/16.07.2024г. за използване на автоматизирано техническо средство или система - протокол по образец по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/2015 г., приложима съобразно чл.165, ал.3 от ЗДвП, за дата на използване – 03.07.2024г. от 07.30ч. до 12.30ч., е посочено мястото на контрол – обл.Пазарджик, път I-8 км.201, с посока на движение към гр.Пазарджик, при ограничение на скоростта от 90 км/ч, дигитална снимка за временно монтирано АТСС, режим на измерване – стационарен, регистрационния номер на служебния патрулен автомобил, имената и подпис на съответното длъжностно лице при ОДМВР – гр. Пазарджик, приело протокола, имена и подпис на длъжностното лице, извършило проверка, както и останалите реквизити по образец. Същият представлява официален документ по смисъла на чл. 93, т. 5 от НК - съставен по предвидения ред от длъжностно лице в кръга на службата му и има доказателствена сила за описаните в него обстоятелства.

В процесния ЕФ по категоричен и ясен начин е посочено мястото на извършеното административно нарушение и посоката на движение на процесното МПС. Снимковият материал, приложен към последния / с посочване ДК № на автомобила, дата, час и място на нарушението/ еднозначно дава възможност за определяне на рег. номер и посоката на движение на МПС, както и на установеното превишение на скоростта. Липсват нарушения при съставяне на протокола за използване на АТСС по чл.10 от Наредбата. В разглеждания случай скоростта на автомобила е установена в пътен участък, където максимално разрешената скорост е 90 км/ч., като приложения снимков материал, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.15 от ЗДвП е годно веществено доказателство.

Стационарно преносимият уред за контрол на скоростта /СПУКС/ на моторни превозни средства ARH CAM S1 е предназначен за автоматично фиксиране и на допуснатите нарушения за скорост, като уредът измерва скоростта и разстоянието на преминаващите МПС само в автоматичен режим от статив/тринога/ или от конзола в патрулен автомобил в станционарно положение. Принципът на работа на системата е основан на лазерен модул, който може да произведе стойност на базата на излъчен лазерен лъч, отразен от преминаващите превозни средства, като измерванията се документират от две конструктивно идентични камери, оборудвани с обективи, с различни фокусни разстояния и след всички измервания и направените изчисления, устройството предоставя една валидно измерена текуща скорост на всяко от наблюдаваните МПС. Всички заснети МПС, индексирани с превишена скорост, се съхраняват в устройството, с възможност за автоматично предаване в цифров вид на разпознатите регистрационни табели, придружени със снимков материал и данни. Системата включва стационарно преносими уреди за контрол на скоростта, специализиран софтуер, интегриран със софтуера за проверка и автоматизираната система "Административнонаказателна дейност" за обработка на нарушенията за скорост и генериране на електронен фиш.

В приложението към въпросното удостоверение за одобрен тип средство за измерване е указан начина по който се извършва измерването и се разчитат снимките направени с устройството, визуализиран и в ръководството за използването му.

На фигура 3 от приложението озаглавена „Преглед на събитието“ е посочено, как се определя зоната на измерването. Посочено е, че пресичането на линиите на маркерите в средата на страните на изображението показват, скоростта на кой автомобил от снимката е засечена. Същевременно са обособени три зони на измерване: - лазерна измервателна зона /площ покрита от лазерния лъч/; - ръб на измервателна площ /определя се от пресичането на линиите ограничени с черта с тъмен цвят, разположена над маркерите в средата на страните на изображението/ и зона за безопасност /определя се от пресичането на линиите ограничени с черта с бял цвят, разположена над маркерите в средата на страните на изображението/.

Като уточнение на „зоната за безопасност“ е посочено, че „в този кръг е позволено само едно превозно средство, за да се запази абсолютната сигурност.“

От приложената по делото снимка, въз основа на която е издаден процесния фиш е видно, че в зоната за безопасност попада само автомобила на касационния жалбоподател. Тоест, изискването в зоната за сигурност на измерване да попада само един автомобил не е нарушено, което обуславя и абсолютната сигурност на измерването. Системата от процесния вид измерва скоростта на движещи се МПС в автоматичен режим и принципът на работа е основан на лазерния модул, който може да произведе стойност на базата на излъчен лъч, отразен от преминаващи превозни средства. Лазерният импулс се отразява от МПС и се връща към системата, като за всички заснети МПС, които са индексирани с превишена скорост има съхранени данни в локална база, които могат да се възпроизвеждат с възможност за предаване на разпознатите регистрационни табели, придружени със снимков материал. Тоест, от установеният принцип на работа на АТСС става ясно, че тя не допуска съмнение относно това за кой автомобил е регистрираната отчетената скорост.

Гореизложеното отговаря и на изискванията, залегнали в чл. 746, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Изискванията от Наредбата се включват в метрологичните характеристики, които пък са част от метрологичния контрол, който се извършва за гарантиране на точност и достоверност на измерванията по аргумент от чл. 5 от Закона за измерванията. Удостоверението за одобрен тип средство за измерване удостоверява по безспорен начин одобряване на типа на средството за измерване, което по правилото на чл. 32, ал. 1 от Закона за измерванията означава, че средството е изпитано и е установено съответствие с типа на средствата за измерване и изискванията към тях, част от които изисквания са посочените такива в чл. 746, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, което от своя страна обуславя, че използваното АТСС отговаря на изискванията на Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол.

Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с наказателно постановление и с „електронен фиш“, като по този начин се гарантира бързина на процеса по установяване и налагане на наказанията. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Посоченото отсъствие на контролен орган касае издаването на електронния фиш, а не както понякога се тълкуваше
преди изменението на закона, че контролният орган трябвало да отсъства от мястото, на което е било монтирано автоматизираното техническо средство при заснемане на нарушението.
Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е
нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо
средство, т.е. да няма човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. В процеса по издаването на ЕФ не участват двете страни, характерни за първата фаза на административнонаказателното производство.
С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г.,
законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът „автоматизирано“ техническо средство, а съгласно § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП -„Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес“, тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган.
В мотивите към проекта на Закона за изменение и допълнение на ЗДвП
се посочва, че една от причините за въведените изменения е именно
Тълкувателно решение № 1 от 2014 г. на Върховния административен съд, с което реализирането на административнонаказателната отговорност за нарушения на Закона за движението по пътищата чрез издаване на електронен фиш при осъществяване на контрол с мобилни системи за контрол било преустановено и това рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите. Посочва се, че използването на мобилни технически средства е автоматизиран процес, при който единствената намеса на контролния орган се свежда до позиционирането и настройката на автоматизираното техническо средство. Същите установяват нарушенията по аналогичен със стационарните средства способ. Всички автоматизирани технически средства - мобилни и стационарни, са преминали метрологична проверка съгласно Закона за измерванията, в това число и софтуера за обработка на доказателствения материал и са въведени в експлоатация при стриктно спазване на нормативните предписания. При въвеждането в експлоатация на всяко техническо средство, сертифициращият орган - Български институт по метрология, осъществява проверка и на софтуерната програмата, генерираща снимковия материал, което е отразено и в сертификата и първоначалната метрологична проверка. Принципът на действие, както на стационарните, така
и на мобилните системи е един и същ: измерване на скоростта от
сертифициран измерител и задействане на камера, визуализираща
измерването, респективно превозното средство. Обработката и издаването на електронен фиш и за двата вида системи е от централизирана информационна система. Ето защо, съдът намира, че процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение. Именно по тази причина в електронния фиш липсва посочване на конкретен издател, тъй като операторът на системата за видеоконтрол няма това качество и не може да се счете, че ЕФ представлява документ с характеристиките на тези, уредени чрез ЗЕДЕУУ и ЗАНН. Видно от приложената по делото Заповед № 8131з-1632/02.12.2021г., издадена от министъра на вътрешните работи, в частност т.1.3 ОД на МВР и СДВР в рамките на обслужваната територия са определени като служби, осъществяващи контрол по ЗДвП, поради което е спазено изискването на чл. 39, ал.4 от ЗАНН. След като сред реквизитите на ЕФ, изброени в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП законодателят не е предвидил посочването на конкретен негов издател, то и възраженията в тази насока са неоснователни, освен всичко посочено по-горе.

В Глава четвърта „Технически средства и системи за контрол“, Раздел I „Работа с техническите средства и системи за контрол“ от Инструкция № 8121з-749/20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, издадена от министъра на вътрешните работи /Инструкцията/ са уредени процедурните правила по използване на АТСС, което както вече беше обяснено по-горе е предварителната дейност по издаване на ЕФ от съответната ОДМВР/СДВР, тъй като полицейските служители не са овластени да издават ЕФ при работа с АТСС. На следващо място в жалбата, послужила за образуване на съдебното производство пред РС-гр. Пазарджик не са налице доводи, относно това, че съставителя и проверилия Протокола не са преминали изискуемият се инструктаж и нямат съответната компетентност, съгласно цитираните в касационната жалба текстове от Инструкцията, следователно жалбоподателят не е имал възражения относно тези обстоятелства, не е поискал и събирането на доказателства в тази насока, както пред въззивния съд, така и пред касационната инстанция, по аргумент от чл. 219, ал.1 от АПК. Тези съображения са изцяло относими и по отношение релевираните в касационната жалба доводи за съхранението и обработването на данните за нарушенията и компетентните за това служители. Приложените от касатора съдебни решения не представляват актове по смисъла разпоредбата на чл. 130 от ЗСВ, в която хипотеза биха били задължителни за страните и съдът, поради което нямат обезателен характер, за да повлияят на вътрешното убеждение на съдебните състави. Последните са постановени в изключително дълъг период времево назад, когато са действали различни от настоящите материално-правни и процесуално-правни норми, като с оглед наложилата се практика по идентични казуси са изгубили своето правно значение.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. Самият електронен фиш е приравнен от законодателя на наказателно постановление, тъй като с него, освен че се установява нарушението, се налага и конкретно наказание за това нарушение. Тоест тук процедурата е различна от тази по ЗАНН, като няма отделен АУАН и НП, а двата акта са инкорпорирани в електронния фиш.

Правилно въззивният съд, въз основа на събраните по делото доказателства е приел, че касаторът е нарушил чл.21, ал.1 от ЗДвП. Правната квалификация е правилна и е наложено съответното за извършеното нарушение наказание, в предвидения от закона абсолютен размер.

Обжалваното решение е постановено въз основа на събраните доказателства, като първонстанционния съд е изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи с допустимите от закона доказателства, дали е извършено нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, както и законосъобразността на наложеното административно наказание. При субсидиарното прилагане на НПК, контролирания съд, е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, по който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото, при съблюдаване на процесуалните правила относно събирането, проверката и анализа на доказателствената съвкупност и не е допуснал процесуални нарушения.

Първоинстанционния съд не е допуснал твърдяните от касатора процесуални нарушения, тъй като е обсъдил в цялост доказателствата по делото и правилно е приложил материалния закон.

Касационната инстанция се солидаризира изцяло с мотивите на районния съд, поради което и на основание чл.221, ал.2 от АПК не намира за нужно да ги повтаря. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства от кръга на подлежащите на доказване, Административен съд – гр. Пазарджик приема, че доводите на касационния жалбоподател не се подкрепят от доказателствата по делото и релевираните в жалбата отменителни основания не са налице.

С оглед изхода на спора, на ответника по касационната жалба се дължат претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение, в минимален размер от 80 лева, доколкото делото не се отличава с фактическа и правна сложност.

С тези аргументи, касационната инстанция намира, че обжалваното решение не подлежи на отмяна по чл.348, ал.1 от НПК, вр.чл.63в от ЗАНН и като правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-гр. ПАЗАРДЖИК, ХII-ти касационен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 103/25.03.2025г., постановено по НАХД № 1167/2024г., по описа на Районен съд – гр. Пазарджик.

ОСЪЖДА Й. С. Ш. да заплати на ОДМВР – гр. Пазарджик сумата от 80 лева, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.