Р Е Ш Е Н И Е
№
28.06.2016г., гр. ***
В ИМЕТО НА НАРОДА
***СКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на първи юни две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря *** и
прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя
гр.д.№145/2016г. по описа на ПлРС,
за да се произнесе, намери за установено следното:
Иск с правно основание чл.422,
вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС
е депозирана искова молба от “ТОПЛОФИКАЦИЯ ***”, ЕАД, гр. ***, против *** с
която се твърди, че въз основа на заявление по чл. 410 от ГПК, е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр.д.№
5713/2015г, по описа на ПлРС, срещу която е
постъпило възражение от страна на длъжника. Твърди се, че ответникът е собственик, респ.
ползвател на топлоснабден имот- на адрес гр. ***, ***, с аб.№ 17263. Твърди се, че същият е клиент
на топлинна енергия за битови нужди и е ползвал ТЕ, за периода
01.11.2011-30.09.2015г. Твърди се, че Общите условия за ползването на ТЕ, са
публикувани във в-к ”Нощен труд”, от дата 13.-14.12.2007г и във в-к „Посоки”,
бр.239/2007г. Твърди се, че сградата-етажна
собственост, на посоченият адрес, в
която се намира абонатната станция, от която се доставя ТЕ до имота, е сключила
договор за извършване на услугата дялово
разпределение с “ХОЛИДЕЙ И РАЙЗЕН” ЕООД, гр. ***. Твърди се, че сумите за
процесния период, са начислявани въз основа на
отчети, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Моли
съдът да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника,
че дължи сумата от общо 4851лв., от които сумата от 4036,78лв.-главница, съставляваща
консумирана и незаплатена ТЕ, за периода 01.11.2011-30.09.2015г., и сумата от
814,22лв- лихва за забава, за периода 04.01.2012-16.10.2015г, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК, до окончателното й изплащане. Претендират се разноски.
Моли съдът да конституира като
трето лице- помагач на страната на ищеца, посоченото дружество “ ХОЛИДЕЙ И
РАЙЗЕН” ЕООД, гр. ***.
Ответникът
*** чрез адв. *** в срока на чл.133 от ГПК, изразява становище за допустимост и
за частична неоснователност на предявения иск. Оспорва се подписа, положен
върху молба за откриване на партида и договор за разсрочено плащане, като се
твърди, че не са положени от отв. ***.. Прави възражение за изтекла погасителна
давност.
Съдът,
като съобрази становищата на страните, на основание събраните по делото
доказателства и закона, намира за установено следното:
С
определение № 1006/15.03.2016г., като трето лице-помагач на страната на ищеца е
конституирано ХОЛИДЕЙ
И РАЙЗЕН” ЕООД, гр. ***. В указаният в съда срок, същото представя по делото
изисканите писмени доказателства.
Безспорно
по делото е установено, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена
заповед за изпълнение №3410/12.11.2015г., по ч. гр.д.№ 5713/2015г. по описа на ПлРС, срещу която
в срок е постъпило възражение от длъжника. В указаният от съда едномесечен срок
е предявен настоящия установителен иск, поради което същият е допустим.
Безспорно по делото се установява
също, видно от представеният нотариален акт за покупко- продажба №
189/10.10.2003г, н.д.№ 779/2003г на Нотариус ***., че отв. *** е собственик на
топлоснобден имот, находящ се на адрес гр.***, ***.
По делото, като писмени
доказателства, са представени заявление
за откриване на партида, от дата 05.03.2015г. и договор за разсрочено плащане №
8747/05.03.2015г., сключен между ищеца и ***, по отношение на които е открито
производство по чл.193, ал.1 от ГПК, досежно тяхното авторство. В рамките на
откритото производство по оспорване, е назначена СГЕ, от заключението на която
се установява, че подписа, положен върху заявлението за откриване на партида,
не е положен от отв. *** Подписът, положен върху договор за разсрочено плащане /следва
да се отбележи, че в договора не е посочено, че същият се сключва с отв. ***./,
също не е положен от С.. По делото се установява, видно от представеното
удостоверение за родствени връзки №
13-93/20.05.2016г, че лицето ***, е съпруг на отв. ***..
По делото се установява също и факта на публично оповестяване на общите условия, чрез публикуването им във в-к
”Посоки”.
По делото е изслушана и ССЕ, от
заключението по която се установява следното: ответникът с аб.№ 17263, за
процесният период 01.11.2011-30.09.2015г., е ползвал доставената от ищеца ТЕ,
като за консумирана енергия, всеки месец са издавани данъчни фактури. Сумите за
ТЕ за процесният период, са начислявани от ищеца, на база изготвени отчети от
фирмата, извършваща дялово разпределение на ТЕ за сградата, на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение, и при ползване на топла вода- на база
показанията на водомерите. Сумите са дадени в табличен вид. ВЛ е установило, че
по данни, в имота има 1бр. водомер и 3 бр. уреди, както и щранг- лира в
банята. Отопляемият обем на жилището е
127,98 куб.м. Вещото лице е посочило, че главницата за ползвана ТЕ, за периода
е в размер на 4036,78лв., от които сума за отопление-сумата от 1348,75лв., ТЕ,
отдадена от сградата – инсталация- сумата от 421,17лв дялово разпределение- 118,01лв.
и БГВ- 2148,85лв. Вещото лице е изчислило и лихвата за забава върху главницата,
за периода 04.01.2012-16.10.2015- в размер на 814,22лв.
ВЛ е установило също, че отв. ***.
е заплатила сумата от 1200лв- в брой, на дата 05.03.2015г. /преди датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-11.11.2015г/, с която е погасена
главницата за периода м. ноември 2010г до м. октомври 2011г, което е съобразено
от експертизата, както и лихва за м. ноември 2011г, в размер на 15,67лв. Установеното
от ВЛ плащане на сумата от 1200лв., на посочената дата 05.03.2015г, съдът
счита, е следва да съотнесе към представеният договор за разсрочено плащане, от
същата дата, в който е посочено, че при подписването му, отв. ***., ще внесе
сумата от 1200лв-първоначална вноска. Видно от съдържанието на договора,
длъжникът е признал съществуването на задължение спрямо ищеца, в размер на 5291,97лв. общо, от които сумата
от 4362,91лв. главница, за периода 01.11.2010-31.01.2015г. и сумата от
929,06лв.- лихва за забава. В случая, съдът намира, че е налице признание на
дълга, което обвързва ответника *** по силата на изричните норми на СК,
доколкото се касае до задължения, за
задоволяване на семейни нужди- арг.
Чл.34, ал.2 от СК. Съдът намира, че твърдението на процесуалният представител
на ответника, че двамата съпрузи живеят разделени, за ирелевантно, доколкото
този въпрос не касае настоящето производство и не следва да бъде обсъждан.
Следва да се отбележи, че по делото няма спор относно подписа, положен за ***,
върху договора за разсрочено плащане, принадлежи на него, като
твърденията са само в насока, че подписа не е положен от *** за което няма
спор. С оглед на изложеното, съдът намира, че на основание чл.116, ал.1, б.а.
от ЗЗД, давността е прекъсната, към
дата 05.03.2015г., и от тази дата е започнала да тече нова
давност/чл.117 от ЗЗД/, която към датата на подаване на заявлението по чл.410
от ГПК, не е изтекла. Съдът намира, че с подписването на договора за разсрочено
плащане на стари задължения, е налице признание на дълга, за посоченият в
договора период и размер, от страна на длъжника, налице е и плащане на част от
задължението-сумата от 1200лв, след изтичане на
давността, и по арг. чл.118, ал.1 от ЗЗД, длъжникът не може да се позове
на изтекла давност за този период от задължението.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Съобразно нормата на чл.153, ал.1 от ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна
собственост, присъединени към абонатна станция, или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на ТЕ, длъжни са да монтират средства за дялово
разпределение по смисъла на чл.140,
ал.1, т.2 от ЗЕ- индивидуални разпределители, съответстващи на действащите в
страната стандарти, или индивидуални топломери, и да заплащат цена за ТЕ, при
условията и реда, определени по наредба
по чл.36, ал.3 от ЗЕ. Съобразно чл.31, ал.1 от Общите условия, клиентите на ТЕ,
са длъжни да заплащат месечните си дължими суми, в 30 дневен срок от изтичане
на периода, за който се отнасят, като при неизпълнение се дължи
обезщетение, в размер на законната лихва, считано от деня на забавата до деня на
постъпване на дължимата сума. Съдът намира, че в случая, от събраните по делото
доказателства се установи факта на реалното доставяне на начислената ТЕ, от
страна на ищеца, до имота на ответника. Безспорно по делото се установи, че
отв. ***., има качеството на ползвате на ТЕ, доставяна от ищеца,
като от друга страна, е налице признание на дълга, чрез подписването на
договора за разсрочено плащане на стари задължения. Следва да се отбележи,че
факта, че заявлението за откриване на партида, не е подписано от отв. *** не
води до отпадане на качеството й на потребител на ТЕ, доставяна от ищеца, с
оглед на изложеното по- горе законово разрешение на въпроса. В случая
качеството на потребител на ТЕ не
възниква по силата на заявление, а по силата на закона/ЗЕ/.
С оглед на изложеното, съдът
намира, че предявеният иск е изцяло основателен и следва да бъде уважен в
заявените в ИМ и в издадената заповед за изпълнение по ч. гр.д.№ 5713/2015г на
ПлРС, размери, и бъде признато за установено, че ответникът ******, сумата от общо 4851лв., от
които сумата от 4036,78лв.- главница,
съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ, за периода 01.11.2011-30.09.2015г. и
сумата от 814,22лв- лихва за забава, за периода 04.01.2012-16.10.2015г, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното й изплащане. Както бе посочено по- горе, в настоящата хипотеза,
давността не е приложима.
С оглед
разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата от 419,45лв-направени разноски по делото, съобразно
представеният списък на разноските по чл. 80 от ГПК. и сумата от 217,02лв. -разноски по ч. гр.д.№ 5713/2015г
по описа на ПлРС.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1
и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че *** ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ НА “ТОПЛОФИКАЦИЯ ***” ЕАД, гр. ***, представлявано от ***, със
седалище и адрес на управление гр.***, ул.”***”, ЕИК ***, сумата от общо 4851лв., от които сумата от 4036,78лв.-
главница, съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ, за периода
01.11.2011-30.09.2015г. и сумата от 814,22лв- лихва за забава, за
периода 04.01.2012-16.10.2015г, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-11.11.2015г., до
окончателното й изплащане, за които суми има издадена заповед за изпълнение
№3410/12.11.2015г., по ч. гр.д. № 5713/2015г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, *** ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ НА “ТОПЛОФИКАЦИЯ ***” ЕАД, гр. ***, представлявано от ***, със
седалище и адрес на управление гр.***, ул.”***”, ЕИК ***, сумата от 419,45лв., съставляващи
направени по делото разноски.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, *** ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ НА “ТОПЛОФИКАЦИЯ ***” ЕАД, гр. ***, представлявано от ***, със
седалище и адрес на управление гр.***, ул.”***”, ЕИК ***, сумата от 217,02лв.- разноски
по ч. гр.д.№ 5713/2015г. по описа на ПлРС.
Решението се постановява с
участието на трето лице- помагач.
Решението
може да обжалвано в двуседмичен срок от съобщението до страните, пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: