РЕШЕНИЕ
№ 129
гр. С., 24.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Кирил Д. Павлов
при участието на секретаря Екатерина Вл. Баракова
като разгледа докладваното от Кирил Д. Павлов Административно
наказателно дело № 20251870200225 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 - чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. Б. К. от гр. С., ЕГН **********, против
Наказателно постановление № 60 от 15. 05. 2025 година, издадено от началника на РУ С., с
което на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 3000
(три хиляди) лева лева за нарушение чл. 60 ал. 1, т. 3, буква „е“ от ЗОБВВПИ, както и с
глоба от 500 лева за нарушение на чл. 96 ал.4 от ЗОБВВПИ.
В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на
наказателното постановление и се иска отмяната му, включително и поради съществени
процесуални нарушения.
Пред съда жалбата се поддържа лично от жалбоподателя и чрез процесуален
представител по пълномощие адвокат Ц. Т. от САК.
Административнонаказващият орган, при редовност на призоваване, не се явява
в съдебно заседание, не се представлява. От пълномощникът му юрисконсулт П. И. е
представено писмено становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на
обжалваното наказателно постановление като законосъобразно.
Съдът, като прецени изложеното в жалбата и кога е подадена, както и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност прие следното:
Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, срещу подлежащо на въззивно
обжалване наказателно постановление, предвид което се явява процесуално допустима.
След преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на закона,
съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С обжалваното наказателно постановление на жалбоподателя А. Б. К. с ЕГН
********** на основание чл. 184 ал. 1 от ЗОБВВПИ за нарушение на чл. 60 ал. 1, т. 3, т. „е“
1
от ЗОБВВПИ са наложени административните наказания глоба от 3000 (три хиляди) лева и
отнемане за срок от една година разрешението за съхранение, носене и употреба на ООБ №
20150122662, издадено на 29. 06. 2022 година от РУ С., валидно до 21. 06. 2027 година, за
това че на 13. 04. 2025 година около 23:30 часа в района на „Регионален център за събиране
на отпадъци- С.“ пренася в личния си автомобил „Т. К.“, с рег. № ** **** ** законно
притежавана от него ловна карабина „ИЖ-18“, калибър 223, с № *********, като пробата за
наличие на алкохол в издишания въздух отчита 1, 52 промила, както и глоба от 500 лева за
нарушение по чл. 190 ал. 1 от ЗОБВВПИ, за това че на 13. 04. 2025 година около 23:30 часа в
района на „Регионален център за събиране на отпадъци- С.“ в нарушение на чл. 96 ал. 4
пренася в личния си автомобил „Т. К.“, с рег. № ** **** ** законно притежавана от него
ловна карабина „ИЖ-18“, калибър 223, с № ********* заредена с един брой патрон в цевта,
без да е поставена в транспортен куфар или в калъф, със заключващо устройство на спусъка.
От събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност се
установява че действително на 13. 04. 2025 год. около 23:30 часа , в град С., в района на
„Регионален център за събиране на отпадъци- С.“ жалбоподателят А. Б. К. като водач на лек
автомобил „Т. К.“, с рег. № ** **** ** е управлявал този автомобил след употреба на алкохол
е пренасял в управлявания от него автомобил законно притежавана от него ловна карабина
„ИЖ-18“, калибър 223, с № ********* след употреба на алкохол с концентрация на алкохол
в издишания въздух 1, 52 промила, установено с техническо средство " Алкотест Дрегер
7510", фабричен № 0161. Това деяние на жалбоподателя А. Б. К. така както е описано в
обжалваното НП се установява от кредитираните от съда показания на свидетеля Г..
В действителност жалбоподателят А. Б. К. не е извършил нарушение по чл. 184
ал. 1 от ЗОБВВПИ. При съобразяване фактите, които се твърдят в АУАН и в НП, дори не се
твърди да е извършил нарушение по чл. 184 ал. 1 от ЗОБВВПИ. За състава на тази
разпоредба се изисква да е употребил оръжието, това е признак от обективна страна, без
който не може да има нарушение по чл. 184 ал. 1 от ЗОБВВПИ, а употреба на оръжие и
боеприпаси въобще не се твърди в АУАН и в обжалваното НП.
Нарушението по чл. 184 ал. 1 от Закон за оръжията, боеприпасите, взривните
вещества и пиротехническите изделия ЗОБВВПИ е установено за субект на
административно наказателна отговорност, който носи и употребява оръжия и боеприпаси
при и след употреба на алкохол, наркотични или упойващи вещества, установена по реда на
ЗДвП. В случая такова нарушение не е посочено в АУАН, както и в обжалваното наказателно
постановление, а и не се установява от събраните по делото доказателства.
Това че, както е посочено в АУАН и НП А. Б. К. пренася описаната ловна
карабина в управлявания от него автомобил след употреба на алкохол, не налага извод, че е
извършил нарушение по чл. 184 ал.1 от ЗОБВВПИ. По никакъв начин едното пренасяне на
посоченото оръжие така както е посочено в АУАН и в НП не може да се приравни на
изискуемото от закона в санкционната разпоредба на чл. 184 ал. 1 от ЗОБВВПИ носене и
употреба на оръжия и боеприпаси. От никое доказателство по делото не може да се приеме
че жалбоподателят А. Б. К. е носил и употребил оръжие и боеприпаси за да се приеме че е
извършил нарушение по чл. 184 ал. 1 от ЗОБВВПИ.
Следвайки принципа за граматическо и логическо тълкуване и липсата на
алтернативност в основния текст на чл. 60, ал. 1, т. 3 от ЗОБВВПИ, съдът намира, че за да е
налице състава на това нарушение по чл. 184 ал. 1 от ЗОБВВПИ следва да са осъществени
кумулативните признаци на изпълнителното деяние - носене и употреба на оръжие и
боеприпаси. Логически се налага извода, че за да бъде осъществено това нарушение следва
лицето както да носи оръжие и боеприпаси, така и да ги употреби по предназначение. Видно
от събраните по делото писмени и гласни доказателства и отразеното в НП, в момента на
извършената проверка, жалбоподателят единствено е носил огнестрелно оръжие, без да го е
употребил, с оглед на което и липсата на елемент от фактическия състав на описаното
2
нарушение правят деянието несъставомерно.
В частта му относно нарушението, за което жалбоподателят е наказан с глоба от 500
лева наказателното постановление е издадено при съществено нарушение на процесуалните
правила, установени в чл. 57 ал. 1, т. 5 от ЗАНН, изразяващо се в непосочване на
доказателствата от които е установено нарушението и които потвърждават извършването му.
Това е съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 249 ал. 4 от НПК,
приложим и в настоящото производство на основание чл. 84 от НПК, с което е нарушено
правото на защита на жалбоподателя да научи и съответно да се защити относно
приписваното му нарушение и какви доказателства го потвърждават.
Освен, това неспазването на изискването за посочване на доказателствата, с които се
установява и потвърждава нарушението е довело до непълнота на доказателствата.
Никое доказателство не сочи, че визираната в НП и АУАН ловна карабина е
огнестрелно оръжие, а присъда, наказателно постановление и настоящото решение не могат
да почиват на предположение по силата на чл. 303 ал. 1 от НПК, приложим и в настоящото
производство, на основание чл. 84 от ЗАНН.
Без да се поставят под съмнение показания на свидетеля полицай Г. М., този
свидетел няма непосредствени възприятия за нарушението, няма възприятия в какво
състояние е била описаната ловна карабина, към момента в който констатирана у
жалбоподателя, независимо дали е иззета или доброволно предадена на полицаите. Няма
представен по делото протокол за изземване, нито протокол за доброволно предаване на
ловната карабина описана в АУАН и в НП, няма експертиза, нито каквото и да било
доказателство че същата представлява огнестрелно оръжие. А няма и твърдение, че
описаната в АУАН ловна карабина е огнестрелно оръжие.
Видно от съдържанието на административното обвинение, формулирано в АУАН и в
НП наред с нарушението на чл. 57 ал. 1, т. 5 изразяващо се в непосочване на доказателствата
потвърждаващи нарушението, същото е описано непълно, като непълнотата засяга най-
важния признак на нарушението от обективна страна, така както е посочено в закона – чл.
190 ал. 1 и чл. 96 ал. 4 от ЗОБВВПИ, а именно представлява ли огнестрелно оръжие ли
описаната в НП и АУАН ловна карабина. При представените доказателства да се приеме че
пренасянето й е нарушение по чл. 190 ал. 1 от ЗОБВВПИ означава НП и настоящото
решение да почиват на предположение и то за най-важния признак от състава на това
нарушение, при това непосочен в обстоятелствената част на административното обвинение.
При описание на нарушението в АУАН и НП, въобще не е посочен този най-важен признак
от обективна страна за нарушението по чл. 190 ал. 1, във връзка с чл. 96 ал. 4 от ЗОБВВПИ, а
именно огнестрелно оръжие ли е визираната в АУАН и НП ловна карабина. Това е
самостоятелно основание за отмяна на НП и относно това нарушение, като постановено при
съществени нарушения на процесуалните правила на чл. 42 ал. 1, т. 4 от ЗАНН при
съставяне на АУАН и чл. 57 ал. 1, т. 5 от ЗАНН, при издаване на обжалваното НП. Нарушена
е по смисъла на чл. 249 ал. 4, т. 1 от НПК защитата на жалбоподателя относно приписваното
му нарушение, а именно по въпроса за пренасяне на огнестрелно оръжие е обвинен за
нарушение по чл. 190 ал. 1 от ЗОБВВПИ и доказателствата които го потвърждават.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че
издаденото срещу А. Б. К.. наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова
следва да бъде отменено както в частта му относно приписваното на жалбоподателя
нарушение по чл. 184 ал. 1 от ЗОБВВПИ, така и в частта му относно приписваното на
жалбоподателя нарушение по чл. 190 ал. 1, вр. чл. 96 ал. 4 от ЗОБВВПИ.
Тъй като Наказателно постановление № 60 от 15. 05. 2025 год. е издадено в две
самостоятелни части, на отделни хартиени носители за всяко от визираните две
административни нарушения, съдът следва да го отмени за всяко от нарушенията визирани в
3
НП № 60 от 15. 05. 2025 год. Не може да се пренебрегне обстоятелството че при описание на
първото нарушение в наказателното постановление като основание за издаването му е
описан АУАН различен от този в който действително е описано деянието, прието за
нарушение по чл. 184 ал. 1 от ЗОБВВПИ. Тъй като в действителност няма такова нарушение
по изложените по-горе съображения, материално правната незаконосъобразност на НП и
непълното и поради това неясно описание на нарушението без твърдение че оръжието е
използвано, са решаващите основания за отмяна на НП за това нарушение, независимо какъв
номер е посочен на АУАН в НП и независимо от различието му с действителния номер на
АУАН съставен за това нарушение. В конкретния случай това е създало допълнителна
неяснота за жалбоподателя с кой акт за установяване на административно нарушение е
констатирано нарушението му по чл. 184 ал. 1 от ЗОБВВПИ и съответно да се защити за
това нарушение, описано в АУАН и в НП по начин различен от посоченото в закона при
описание на нарушението по чл. 184 ал. 1 от ЗОБВВПИ и обективните му признаци.
Предвид горното и на основание съдът на основание чл. 63 ал. 1, т. 2 от ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление
№ 60 от 15. 05. 2025 година, издадено от началника на РУ -С., както в частта му в която на
А. Б. К. от гр. С., ЕГН **********, са наложени административните наказания "глоба" в
размер на 3000 (три хиляди) лева и отнемане за срок от една година разрешението за
съхранение, носене и употреба на ООБ № 20150122662, издадено на 29. 06. 2022 година от
РУ С., валидно до 21. 06. 2027 година за нарушение чл. 60 ал. 1, т. 3, буква „е“ от ЗОБВВПИ,
така и в частта му в която А. Б. К. с ЕГН ********** е наложено на основание чл. 190 ал. 1
от ЗОБВВПИ административното наказание глоба от 500 (петстотин) лева за нарушение на
чл. 96 ал. 4 от ЗОБВВПИ.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му пред АС С.ия обл..
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
4