Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№……………/22.02.2021 г., гр.София

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори януари през  2021 година, в следния   състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ  НАЙДЕНОВА

                                                               мл.съдия КРИСТИНА ГЮРОВА

 

секретар Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско     дело    номер   13006  по    описа   за  2019  година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

            С решение № 169048 от 17.07.2019 г. постановено по гр.д. № 6594/2018 г. на СРС, 158 състав,  е осъдена А.Й.Б., /конституирана в хода на процеса на мястото на починалия ответник А.Б.Б./ да заплати на „Т.С.” ЕАД, сумата 1937.01 лв. - главница за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. - 30.04.2016 г. в топлоснабден имот, находящ се в гр. София, общ. Красно село, *******с аб. № 115277 и сумата 39.81 лв. - главница за такси за дялово разпределение за периода м. 05.2015 г. - м.04.2016 г., ведно със законната лихва върху двете главница за топлинна енергия и дялово разпределение от датата на подаване на исковата молба - 30.01.2018 г. до окончателното им заплащане, като са отхвърлени иска за сумата 368.29 лв. - законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2015 г. - 18.01.2018 г. и иска за сумата от 9.49 лв.. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху таксата за дялово разпределение за периода 15.09.2015 г. - 18.01.2018г., като неоснователни. С решението съдът се е произнесъл и относно разноските, като е осъдил ответницата да заплатят на ищеца 354 лв., и обратно ищецът да заплати на ответницата   56.16 лв. разноски в производството по съразмерност.

            Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца - „Т.“ ООД.

Това решение е обжалвано в срок от ищеца “Т.С.” ЕАД,  в частите, в които исковете му срещу ответницата за лихви са били отхвърлени и за разноските като последица от това. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и несъобразяване с чл.31, ал.2 от ОУ за продажба на ТЕ, и за процесуалвни нарушения поради неуказване на ищеца да представи констативни протоколи по чл.593 от ГПК за датите на публикуване на фактурите. Моли да се отмени решението и исковете да се уважат, прави и искане за разноски.

Ответницата А.Й.Б. чрез пълномощник адв.М.З., оспорва жалбата с писмен отговор и моли жалбата да не се уважава, претендира разноски по списък по чл.80 от ГПК.    

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в жалбеие съгласно чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:

Първоинстанционното решение, е валидно, а в обжалваната част-допустимо, тъй като има съдържанието по чл.236 от ГПК и съдът се е произнесъл съобразно предявените с исковата молба претенции.

В частта, в която предявените осъдителни искове са били уважени,  решението на СРС като необжалвано е влязло в сила и не подлежи на въззивна проверка за допустимост и правилност.

При произнасянето си по правилността на решението в обжалваните части, съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба на ответниците оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

На основание чл.289-300 от ГПК въззивният съд е задължен да приеме, че между страните по стора съществува облигационна връзка по доставка на ТЕ за битови нужди при договор при Общи условия, обвързващи ответницата като собственик на жилище в топлоснабдена сграда-етажна собственост, и за дължимост на сумата 1937.01 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. - 30.04.2016 г., както и на сумата от 39.81 лв. - главница за дялово разпределение за периода м. 05.2015 г. - м.04.2016 г., ведно със законната лихва върху двете главница за топлинна енергия и дялово разпределение от датата на подаване на исковата молба- 30.01.2018 г. до окончателното им заплащане.

За отхвърления иск за вземане ца лихви за забава върху тези главници за периода преди подаване на исковата молба, което е предмет само на въззивна проврека за правилност,  въззивният съд намира, че не са допуснати сочените с жалбата нарушения с обжалваното решение. Първоинстанционнитя съд е отхвърлил иска з алихви за минало време върху главницата-цена на ТЕ, поради липсата на доказателства, установяващи връчването на съобщението и изпадането в забава, респективно публикуването на фактурата по смисъла на чл.32, ал.2 от приложимите ОУ. За исковия период са приложими ОУ одобрени през 2013 г., в сила от м.02.2014 г. приети по делото. Съгласно чл.32, ал.2 от Общите условия от 2014 г. след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на месечните фактури и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл.33, ал.2 от ОУ от 2014 г. клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 за потребено количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на продавача. В чл.33, ал.4 от ОУ от 2014 г. е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2, ако не са заплатени в срока по ал.2. От анализа на посочените разпоредби на Общите условия следва, че, макар да са изискуеми месечно дължимите суми в 30-дневен срок от датата на публикуването на задълженията /съгласно чл.32, ал.1 от ОУ от 2014 г./, длъжникът изпада в забава само при неизпълнение на задължението си за заплащане цена на ТЕ в 30-дневен срок от публикуване на фактурата за потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен период.  Ищецът не е доказало делото дали и кога е публикувал фактурите за ТЕ за исковия период м.05.2014 г.-м.04.2016 г., следователно лихвите върху главниците за тези месеци се явяват недължими и за тях искът за лихви следва да се отхвърли. Съдът няма задължение да указва на ищеца какви точно доказателства да ангажира за установяване изпадане на дължника в забава, пред въззивния съд ищецът не е поискал представяне на нови доказателства за установяване на този факт, при което следва да понесе последицата от процесуалното си бездействие.

По отношение на иска за лихви върху сумата за дялово разпределение, с въззивната жалба няма конкретни оплаквания, същата в тази част е бланкета, при което, и след като не се установи нарушение на императивни материално правни норми при служебната проверка по чл.269 от ГПК, въззивният съд приема, че решението в тази част е правилно и препраща към мотивите му съгласно чл.272 от ГПК.

Поради съвпадане крайния решаващ извод на двете съдебни инстанции за неоснователност на отхвърлените исковете, решението на СРС в обжалваните части следва да се потвърди, вкл. и относно разноските, определени според изхода на спора.

По разноските за въззивната инстанция: Разноски на въззивника-ищец не се дължат предви изхода на спора. На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответницата 300 лв. разноски за адв.възнаграждение, съгласно списъка по чл.80 от ГПК и договора за правна защита, представен с отговора на въззивната жалба, удостоверяващи плащането им в брой, което е в минималният размер на адв.възнаграждение по чл.7, ал.1, т.1 от Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС, който съдът не намира за основателно да намалява.

Воден от горните мотиви, СГС

 

Р Е Ш И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 169048 от 17.07.2019 г. постановено по гр.д. № 6594/2018 г. на СРС, 158 състав,  в обжалваните части, в които са били отхвърлени предявените искове за лихва за забава, вкл. и в частите за разноските.

            ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК „Т.С.” ЕАД ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ  на А.Й.Б., ЕГН ********** с адрес ***, сумата  300 лв. разноски за въззивната инстанция.

            Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца - „Т.“ ООД.

            РЕШЕНИЕТО е окончателно съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.                           2.