О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№…………
гр. Варна, 13.07.2020 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВАРНА, XXV състав, в закрито съдебно заседание на тринадесети юли, през
две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ТАНЯ ДИМИТРОВА
разгледа
докладваното от съдия Таня Димитрова административно дело № 1328/2020 г.
по описа на АдмС – Варна, като за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 197 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с
чл. 27, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни
и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ).
Образувано е по
жалба на Д.С.К. с ЕГН **********,***, срещу Решение № 03-РД/1508 от 15.06.2020
г., постановено от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за
прекратяване на производството по оценка на проектно предложение с
идентификационен № BG06RDNP001-6.002-0004 в ИСУН, УНР: 501310, ИД № В ИСАК: 03/06/4/1/00360, подадено от
оспорващата.
С жалбата се
настоява, че оспореното решение е незаконосъобразно, неправилно, в противоречие
с материалноправните норми и в съществено нарушение на
административнопроизводствените правила. Според оспорващия мотивите за недопускане
на проектното предложение са основани единствено на предположения и
вероятности, като се изтъква, че според всички приложени документи към
проектното предложение е записано, че планираната за изграждане сграда е с
предназначение занаятчийско ателие и дейността, която ще се осъществява е
изработка на накити и провеждане на демонстрации. Позовавайки се на
предварителната оценка на проектното предложение – 43 точки, оспорващият сочи,
че планираните дейности и приложените документи са в съответствие с критериите
и описаните в раздел 13.1. от Условията за кандидатстване допустими дейности.
Твърди се, че заключението на оценителната комисия, че проектното предложение
цели осъществяване на недопустими дейности, е неправилно и недоказано, като
същото не се базира на факти и доказани обстоятелства с документи, а са
направени субективни предположения и очаквани вероятности. Сочи се, че в
регламентирания 15-дневен срок е изпратен отговор на уведомителното писмо, като
неправомерно и необосновано е прието, че заявените разходи са необосновани и
това може да бъде проверено и доказано. Настоява се, че за определяне на
икономичността, ефективността и изпълнението на критерия „Бизнес планът показва
подобряване на дейността на стопанството или предприятието, както и икономическата
жизнеспособност на проекта“ са предвидени показатели за оценка на ефективността
на инвестицията и финансовите показатели, които се изчисляват по конкретни
формули, описани в Бизнес плана, и на база получените стойности на конкретния
проект се преценява дали планираните инвестиционни разходи водят до подобряване
на цялостната дейност на кандидата и икономическата жизнеспособност на проекта.
Позовавайки се на показателите на конкретното проектно решение, оспорващият
твърди, че е доказана икономическата жизнеспособност и подобряване на
цялостната дейност на кандидата, което означава, че неправилно и напълно
субективно и недоказано е заключението на комисията, че планираните
инвестиционни разходи са твърде високи, след като показателите показват, че
проектът е допустим на база финансови показатели. На следващо място се заявява,
че проектното предложение не предвижда настаняване на гости в планираните за
изграждане помещения, дори изрично в отговора на уведомителните писмо е
декларирано, че не се предвижда и няма
да бъде осъществявано настаняване на гости в помещенията, а и в техническата
документация, свързана с издаването на разрешението за строеж никъде не
фигурира като план изграждането на помещения за настаняване на гости. Поддържа
се, че са налице противоречиви твърдения и действия, доколкото с обжалваното
решение е прието, че не е доказана еднозначно възможната двойна употреба, но
въпреки това възраженията на оспорващата са счетени за неоснователни. Искането
е да се отмени оспореното решение, като се претендира и присъждането на
направените по делото разноски.
Ответникът -
Ръководителят на Управляващия орган на Програма за развитие на селските региони
за периода 2014-2020 г. (РУО на ПРСР), Изпълнителният директор на Държавен фонд
„Земеделие“, не ангажира писмено становище по жалбата (както изисква нормата на
чл. 198, ал. 2 от АПК).
Жалбата е редовна и допустима - отговаря на
изискванията на чл. 150 от АПК, подадена е в едноседмичния срок по чл. 27, ал.
4 от ЗУСЕСИФ, изхожда от надлежно легитимирана страна с правен интерес и е насочена
срещу подлежащ на обжалване акт. Оспорваното решение е изпратено/публикувано в
ИСУН на 16.06.2020 г., а жалбата е подадена на 22.06.2020 г. (видно от входящия
й номер в АдмС - Варна). Съгласно чл. 27, ал. 4 от ЗУСЕСИФ прекратяването по
чл. 34, ал. 4, т. 2 подлежи на обжалване по реда на глава десета, раздел IV от АПК.
Съобразявайки посочените от жалбоподателя основания,
изразените становища на страните и фактите, които се извличат от събраните по
делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК,
определяща обхвата на съдебната проверка, Административният съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
На 02.12.2018 г. Д.С.К.
кандидатства по обява по заповед № РД09-829/04.09.2018 г. в процедура чрез
подбор № BG06RDNP001-6.002 „Инвестиции, насочени към развитие на занаяти“ на проектни предложения по
подмярка 6.4.1. „Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности“ от мярка 6
„Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските
райони (ПРСР) 2014-2020 г. - с проектно предложение с идентификационен № BG06RDNP001-6.002-0004 в ИСУН, с наименование „Създаване на занаятчийско ателие в с. Солник,
община Долни чифлик“.
Произведените по
проектното предложение продукти включват: голямо и малко колие, комплект обеци,
кърпа 25х25 см за хоро, накит за глава към народна носия, кърпа за глава (вала)
90х90 см, демонстрации-посещение.
Разходите за
инвестициите (общо в размер на 169 617,08 лева), за които се кандидатства
са:
1. СМР – събаряне на стара постройка, изграждане на занаятчийско ателие с
дворна настилка и паркинг – общо 144 553,08 лева;
2. Създаване на уебсайт, система за онлайн разплащания и мобилно приложение за
онлайн услуги – общо 11 064 лева;
3. Консултантски услуги – Бизнес план и управление на проекта – общо
14 000 лв.
От кандидата, с
уведомително писмо, са поискани подробни и обосновани обяснения за:
1. необходимостта от изграждане и обособяване на всяко едно помещение в
сградата предвид факта, че в табл. 5 от бизнес плана е предвиден само 1 човек персонал;
2. нуждата от обособяване на мострена зала за демонстрации, начина на
провеждане и годишния брой на същите;
3. необходимостта от паркоместа за сградата.
В отговор
кандидатът дава следните пояснения:
1. В предвидената за построяване сграда от 167 кв.м, на един етаж има 3 бр. работилници,
мострена зала, битова част и стая за почивка.
Едната от
работилниците е с размери 17,2 кв.м, а другите две са по 15,1 кв.м. Първата
работилница ще бъде използвана най-активно от майстора, с достатъчно място за
упражняване на занаята и подходящ работен плот. Второто и третото работни
помещения се предвиждат за това посетителите сами да имат възможност да
участват в любителска изработка на накит, под напътствията на занаятчията, след
провеждане на демонстрация на накитите в друго помещение. Капацитетът на залата
за демонстрация е 8 човека и поради тази причина една такава група трябва да
бъде разделена на 2 части по 4 човека в двете по-малки работилници, за да бъде
осигурена тиха, спокойна среда за извършване на любителска творческа дейност.
При организирано посещение на района от голяма туристическа група, за да не се
застъпват групите, следва след демонстрацията едните посетители да влязат в
работилниците за любителска изработка, а новата група да отиде в мострената
зала. Когато не се използват двете по-малки работилници за любителска
изработка, същите ще се използват от други работещи с оглед разрастване на
дейността. Майсторът занаятчия планира да обучава до двама чираци, когато
развие стабилна дейност – предвижда за това 3-тата прогнозна година от бизнес
плана. Обучението на чираците било средно около 4 години, те се учели на занаят
и обикновено за тях не са предвижда заплащане, поради което в бизнес плана не
са включени разходи за заплати и осигуровки.
Мострената зала
(34 кв.м) – помещение за демонстрации на занаятчийска дейност.
Битова част (10,6
кв.м) – ще се ползва от работещите за консумация н храна и напитки и за
приготвяне на напитки за клиентите, поради отдалечеността на населеното място и
липсата на места за хранене в близост.
Стая за почивка
(12 кв.м) – предназначена за физиологична почивка на работещите.
Баня + WC (2,2 кв.м) – за покриване на хигиенни нужди.
Склад (12 кв.м) –
за съхранение на материали и артикули.
Килер (2,6 кв.м) –
намира се между втора и трета работилница и служи за съхранение на материали и
артикули за любителска изработка и за обучение на чираците.
2.В отговор на
въпроса от уведомителното писмо относно „Вертикална планировка площадкови
мрежи“ е представена обяснителна записка от проектанта за размера общо 117 кв.м,
вкл. 85 кв.м плочник и 32 кв.м паркинг с 2 бр. паркоместа. Двете паркоместа са
обосновани с липсата на регламентирана автобусна линия до с. Солник и
отдалечеността на населеното място и очаквани планирани посетителски групи от
средно 8 човека, т.е. два автомобила.
3. Предвид липсата
в инвентарната книга на кандидата към 02.12.2018 г. на данни за налични активи
– работни инструменти за осъществяване на дейността, в отговора на
уведомителното писмо, кандидатът представя попълнена Таблица 1А от бизнес плана
– Работни инструменти (игли, куки, клещи, ножичка) на стойност 200 лева, като
уточнява, че ползване на шевна машина и оверлог не било предвидено, тъй като
платовете щели да се подгъват на ръка и други работни инструменти не се
предвиждат.
С Уведомително писмо
с изх. № 01-6500/590 от 25.02.2020 г. от Председателя на оценителната комисия,
назначена със Заповед № 03-РД/3318 от 16.08.2019 г. на Изпълнителния директор
на Държавен фонд „Земеделие“, Д.С.К. е уведомена за недопускане на проектното й
предложение до техническа и финансова оценка. (Уведомяването е чрез ИСУН и с
изпращане на писмо чрез пощата).
Кандидатът
възразява с писмо комуникационен № BG06RDNP001-6.002-0004-M002 от ИСУН с дата
04.03.2020 г., т.е. в едноседмичния срок по чл. 35, ал. 6 от утвърдената
процедура за обработка на проектни предложения по подмярка 6.4.1. „Инвестиции в
подкрепа на неземеделски дейности“ от ПРСР 2014-2020 г.
Видно от Протокол
от 21.05.2020 г. назначената от Изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“ оценителна комисия по процесната процедура чрез подбор разглежда
постъпилото възражение по проектното предложение на оспорващия, недопуснато до
техническа и финансова оценка по въпросната процедура, и приема същото за
неоснователно. В становището на оценителната комисия е посочено, че
констатациите за възможна двойна употреба (като къщи за гости и/или за лично
ползване) не могат да бъдат доказани еднозначно към настоящия момент, поради
което недостатъчно обоснован и необвързан с правна норма би бил извода, че
проектното предложение няма да отговаря на изискванията на раздел 13.1 от
Условията за кандидатстване. В допълнение комисията констатира, че са изложени
факти, потвърждаващи извода, че предложените за финансиране разходи не са
обосновани и не отговарят на принципа за добро финансово управление, по
специално от гледна точка на икономичност, ефективност и ефикасност, обаче „липсва
детайлно изложение на факти за технологична необходимост на заявени за
финансиране разходи за осъществяване на занаятчийската дейност и преценката им
съобразно чл. 186, § 3, б. „е“ от Регламент 2018/1046“. Комисията е
констатирала непосочването, че инвестиционното намерение (заявените за
финансиране разходи) на съответния занаятчия са необосновани, надхвърлят
многократно разходите, които са необходими и достатъчни за изграждането на
помещения, съответстващи и присъщи на занаятчийската дейност и поради това
същите не са приемливи, тъй като заложените цели и резултати могат да бъдат
постигнати с по-малки разходи от заявените. Комисията изразява съгласие с
крайния извод за недопускане до техническа и финансова оценка, но сочи, че мотивите
са недостатъчни и неиздържани от правна гледна точка и следва да бъдат
допълнени в решението за прекратяване в насока, че инвестиционното
намерение/заявените за финансиране разходи на съответния занаятчия не са
съобразени с изискванията на чл. 186, § 3, б. „е“ от Регламент 2018/1046.
С обжалваното Решение
№ 03-РД/1508 от 15.06.2020 г. Изпълнителният директор на Държавен фонд
„Земеделие“ е прекратил производството по оценка на проектното предложение на
основание чл. 34, ал. 4, т. 2 от ЗУСЕСИФ и чл. 18, ал. 9, т. 2 от Постановление
№ 162 на Министерски съвет от 5 юли 2016 г. за определяне на детайлни правила
за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмите, финансирани от
европейските структурни и инвестиционни фондове за период 2014-2020 г.
Обжалваното
решение преповтаря съдържанието на уведомителното писмо от 25.02.2020 г. по
отношение предвижданията на проектното предложение и направените изводи във
връзка с констатираните индикатори, както и възраженията на кандидата срещу
недопускането на проектното предложение до техническа и финансова оценка. В
решението е включена констатацията от уведомителното писмо от 25.02.2020 г., че
процесното проектно предложение представлява обект, чието функционално решение
предполага използването му с туристическа цел или лично ползване, поради което
проектното предложение няма да отговаря на раздел 13.1. „Допустими дейности“ от
Условията за кандидатстване, тъй като по въпросната процедура чрез подбор
„Инвестиции, насочени към развитие на занаятите“ по подмярка „Инвестиции в
подкрепа на неземеделски дейности“ не се финансират проекти, насочени към
туристически дейности по смисъла на Закона за туризма. Цитирана е в решението
нормата на чл. 3, ал. 1 от Закона за туризма, според която „туристически
дейности“ са: 1. Туроператорската и туристическата агентска дейност; 2.
Хотелиерство; 3. Ресторантьорство; 4. Предоставянето на тематично ориентирани
допълнителни туристически услуги в областта на морския, ски, културния, балнео,
СПА, уелнес, селския, винения, еко, конгресния, детския и младежкия,
приключенския, спортния, ловния, голф и други видове туризъм; 5. Предоставянето
на екскурзоводски услуги, водене на туристи в планинска и природна среда и
предоставянето на услуги за спорт. Органът се позовава и на разпоредбата на чл.
3, ал. 2, т. 11 от Закона за туризма, според която туристически обекти са:
центровете за изкуство и занаяти и центровете за временни изложения с
туристическа цел. Посочено е и че с оглед вида на предложените за финансиране
разходи спрямо проекта на кандидата, както и описаните цели и резултати, които
ще бъдат постигнати с изпълнението му, може да се приеме, че заявените за
финансиране разходи за изграждане на описаните сгради, не са приемливи и не
отговарят на принципа за добро финансово управление, поради което тяхното
одобряване и разходване за сметка на бюджета на ЕС и на националния бюджет се
явява нецелесъобразно, позовавайки се на чл. 186, § 3, б. „е“ от Регламент
2018/1046.
Решението
възпроизвежда и констатациите и становището на комисията, определена със
заповедта на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за проверка на
основателността на полученото възражение, като е перифразирано напълно в
противоположен смисъл становището на комисията и вместо „В тази връзка не е
посочено, че инвестиционното намерение /заявените за финансиране разходи/
на съответния занаятчия са необосновани ……“ е изписано „В тази връзка е
посочено, че инвестиционното намерение /заявените за финансиране разходи/
на съответния занаятчия са необосновани ……“
Липсват в
решението допълнителни мотиви, както е препоръчала комисията, разгледала
възражението на оспорващата, доколкото мотивите на уведомителното писмо (чието
съдържание е възпроизведено в обжалваното решение) са недостатъчни и
неиздържани от правна гледна точка и комисията посочва, че следва да бъдат
допълнени в решението за прекратяване в насока, че инвестиционното намерение
/заявените за финансиране разходи/ на съответния занаятчия не са съобразени с
изискванията на чл. 186, § 3, б. „е“ от Регламент 2018/1046.
От правна страна съдът съобрази следното:
Приложимият ред за
провеждане на процесната процедура е определен със ЗУСЕСИФ (чл. 24-28 и Раздел
ІІ Предоставяне на безвъзмездна финансова помощ чрез подбор), както и с
приетото на основание чл. 28, ал. 1, т. 1 от ЗУСЕСИФ Постановление № 162 на МС
от 5.07.2016 г. за определяне на детайлни правила за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по програмите, финансирани от Европейските
структурни и инвестиционни фондове за периода 2014 – 2020 г. (ПМС № 162/2016
г.)
В случая по отношение
на процесната процедура на основание чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, със Заповед №
РД-09-829 от 04.09.2018 г. на РУО и зам.-министър на земеделието, храните и горите са утвърдени
Условия за кандидатстване (публично достъпни на сайта на ДФЗ, раздел ПРСР
2014-2020, Мерки за подпомагане чрeз ИСУН www.dfz.bg, както и на
единния информационен Портал на структурните фондове на ЕС www.eufonds.bg/arhive2018..., посочени в молбата на ответника, постъпила в съда на 09.07.2020 г.). Процесните Условия за кандидатстване представляват валиден, влязъл в сила
общ административен акт, който е задължителен за участниците и за оценителната
комисия в процедурата чрез подбор.
Оспореният акт е издаден от компетентен орган.
Съгласно § 4., ал. 1 от ДР на ЗУСЕСИФ за ПРСР функциите на органи за управление, контрол и администриране по този закон се изпълняват от
МЗХГ и ДФЗ - Разплащателна агенция, както това е предвидено в Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и в актовете по неговото прилагане. Съгласно чл. 2д, ал. 1 от ЗПЗП Управляващият орган на ПРСР за периода 2014 - 2020 г. се определя с
решение на Министерския съвет. Нормата на ал. 2 от същата разпоредба предвижда,
че след одобрение от министъра на земеделието, храните и горите, управляващият
орган на ПРСР за периода 2014 - 2020 г. може да делегира чрез договор част от
функциите си по прилагане на програмата на ДФЗ - РА. С Договор №
РД50-74/09.04.2015 г. за делегиране на функции по прилагане на ПРСР за периода
2014- 2020 г. между ръководителя на управляващия орган на ПРСР за периода
2014-2020 г. и ДФ "Земеделие" – РА, съгласуван с министъра на
земеделието и храните, както и Споразумение № РД50-3001 от 30.01.2018 г. за
изменение на договора за делегиране на функции, на основание чл. 2д, ал. 2 от ЗПЗП, е извършено предвиденото в закона делегиране на правомощията във връзка с
прилагането на мерките от ПРСР 2014 – 2020 г., Подмярка 6.4.1. „Инвестиции в
подкрепа на неземеделски дейности”.
По отношение
спазването на изискването за форма на акта:
Оспорваното
решение е издадено в изискваната от закона писмена форма - чл. 59, ал. 2 от АПК. От посочените обаче в решението фактически и правни основания, не стават
ясни юридическите факти, от които органът черпи конкретно упражненото от него
публично субективно право.
Процесното
обжалвано решение пресъздава съдържанието и на уведомителното писмо от
25.02.2020 г., и на становището на комисията, разгледала възражението на
оспорващата, без да са обективирани собствени мотиви на РУО. Липсва дори
посочване, че се възприемат мотивите на комисия, а последните се различават от
приетото в уведомителното писмо. Така например комисията, разгледала
възражението на оспорващата намира, че констатациите за възможна двойна
употреба (като къщи за гости и/или за лично ползване) не могат да бъдат
доказани еднозначно към настоящия момент, поради което недостатъчно обоснован и
необвързан с правна норма би бил извода, че проектното предложение няма да
отговаря на изискванията на раздел 13.1 от Условията за кандидатстване.
Възражението на кандидата е и за допустимост на извършването на демонстрационни
дейности и услуги за участие на посетителите в занаятчийките дейности, а в
становището на разглеждащата възражението комисия липсва каквато и да е
обосновка за основателност или неоснователност на изложените доводи на недопуснатия кандидат. Липсват и самостоятелни
изводи в този аспект и в решението - преповторено е само съдържанието на
уведомителното писмо, без да е налице обосновка дали и защо доводите на
оспорващата, основани на конкретните Условия за кандидатстване, са основателни
или не.
Напълно липсват
конкретни мотиви по отношение на извода, че инвестиционното намерение
/заявените за финансиране разходи/ на оспорващата не е съобразено с
изискванията на чл. 186, § 3, б. „е“ от Регламент 2018/1046. Комисията,
разгледала възражението на оспорващата, е препоръчала излагането на
допълнителни мотиви в този аспект, доколкото мотивите на уведомителното писмо
(чието съдържание е възпроизведено в обжалваното решение) са недостатъчни и
неиздържани от правна гледна точка. Комисията, разглеждащата възражението на
кандидата, само е отчела, че са изложени факти, потвърждаващи извода, че
предложените за финансиране факти не са обосновани и не отговарят на принципа
за добро финансово управление, по специално от гледна точка на икономичност,
ефективност и ефикасност, но изрично е посочила, че „липсва детайлно изложение
на факти за технологична необходимост на заявени за финансиране разходи за
осъществяване на занаятчийската дейност и преценката им съобразно чл. 186, § 3,
б. „е“ от Регламент 2018/1046“. Комисията е констатирала, че не е посочено, че
инвестиционното намерение (заявените за финансиране разходи) на съответния
занаятчия са необосновани, надхвърлят многократно разходите, които са
необходими и достатъчни за изграждането на помещения, съответстващи и присъщи на
занаятчийската дейност и поради това същите не са приемливи, тъй като
заложените цели и резултати могат да бъдат постигнати с по-малки разходи от
заявените. С обжалваното решение обаче не са развити допълнителни мотиви в този
аспект и не става ясно дали ответникът не е съгласен с констатациите на
комисията или не е разчел правилно становището й.
Позоваването на
нормата на чл. 186, § 3, б. „е” от Регламент 2018/1046 и тълкуването принципно
на понятията „икономичност”, „ефикасност” и „целесъобразност”, както и общото
посочване, че „с оглед вида на предложените за финансиране разходи спрямо
проекта на кандидата, както и описаните цели и резултати, които ще бъдат
постигнати с изпълнението му, може да се приеме, че заявените за финансиране
разходи за изграждане на описаните сгради не са приемливи и не отговарят на
принципа за добро финансово управление, поради което тяхното одобряване и
разходване за сметка на бюджета на ЕС и на националния бюджет се явява
нецелесъобразно”, не обуславя извод за наличие на отнасяне на конкретното
инвестиционно предложение за подпомагане към правото.
Нещо повече, РУО
си е позволил да се позове на точно противоположното от заявеното в становището
на комисията, разгледала възражението. Както се посочи, вместо „В тази връзка не
е посочено, че инвестиционното намерение /заявените за финансиране разходи/
на съответния занаятчия са необосновани ……“ е изписано „В тази връзка е
посочено, че инвестиционното намерение /заявените за финансиране разходи/
на съответния занаятчия са необосновани ……“
В случая, от
конкретното съдържание на оспореното решение не стават ясни фактическите
основания за прекратяване на производството по отношение на кандидата. Не е
ясно възприети ли са мотивите, визирани в уведомителното писмо от 25.02.2020
г., за недопустимост на проектното предложение, предвид: 1. възможната двойна
употреба (като къщи за гости и/или за лично ползване); 2. недопустимост на
финансиране на проекти, насочени към туристически дейности по смисъла на Закона
за туризма; 3. липсата на данни за налични активи – работни инструменти за
осъществяване на дейността; 4. нецелесъобразност на финансирането на разходите
по процесното проектно предложение.
Така формулираното
съдържание на обжалваното решение препятства възможността адресатът на акта да
разбере фактическите основания за прекратяване на производството му, както и
съдът да извърши проверка за съответствието на акта с материалния закон.
При приложение на
правото на ЕС се изисква и съблюдаване на ХОП, регламентираща правото на добра
администрация, което предполага полагане на дължимите усилия за надлежно
мотивиране на постановяваните актове от държавната администрация, гарантиращи
изясняване и посочване еднозначно и ясно на фактическите основания/причините за
направеното властническо волеизявление на административните органи.
Липсата на ясни
мотиви в случая се приравнява на пълна липса на мотиви, респ. оспореният акт е
в несъответствие с изискванията за форма – чл. 146, т. 2 от АПК. Последното
обосновава извод за незаконосъобразност на оспореното решение в този аспект и
представлява достатъчно основание за отмяната му.
По отношение спазването на
административнопроизводствени правила:
В съответствие с
чл. 34 от ЗУСЕСИФ, въз основа на извършената проверка за административно
съответствие и допустимост комисията по чл. 33 е изготвила списък на проектните предложения, които не се допускат до
техническа и финансова оценка, като в списъка са посочени и основанията за
недопускане. Списъкът е публикуван на интернет страницата на съответната
програма и в ИСУН, а за недопускането е съобщено на оспорващия кандидати по
реда на чл. 22, ал. 3 или 4.
Във връзка с
установеното от комисията при проверката за административно съответствие и
допустимост, комисията е изпратила на кандидата уведомление за установените
нередовности и е определила разумен срок за тяхното отстраняване, който не може
да бъде по-кратък от една седмица. Уведомлението съдържа и информация, че
неотстраняването на нередовностите в срок може да доведе до прекратяване на
производството по отношение на кандидата.
Оспорващият
кандидат, чието проектно предложение е включено в списъка за недопуснати
проектни предложения, писмено е възразил пред ръководителя на управляващия
орган в едноседмичен срок от съобщаването.
Ръководителят на
управляващия орган не се е произнесъл по основателността на възражението на
кандидата от 04.03.2020 г. в едноседмичен срок от неговото получаване, а едва
на 15.06.2020 г. е прекратил производството по отношение на кандидата.
Действително въпросният едноседмичен срок е законоустановен, но трайно се
приема в практиката, че подобни срокове са инструктивни и не погасяват правото
на административния орган да се произнесе и след изтичането им.
Съдът установява
нарушения на административнопроизводствените правила – чл. 35 от АПК, които също
обосновават отмяна на оспорения акт. В случая административният орган не е
изяснил всички факти и обстоятелства, които са от значение за случая, както и
не е обсъдил и преценил всички възражения на кандидата, направени с
възражението срещу уведомителното писмо. Така например не е ясно как
административният орган стига до извод, че проектното предложение на
оспорващата е недопустимо поради неприемливост на заявените за финансиране
разходи, предвид изискванията на чл. 186, § 3, б. „е“ от Регламент 2018/1046.
Не е изяснено инвестиционното предложение дали е обосновано, какъв е размерът
на необходимите и достатъчни разходи, съответстващи и присъщи на конкретната занаятчийска
дейност, същите надхвърлят ли многократно разходите по конкретното
инвестиционно предложение, могат ли заложените цели и резултати да бъдат
постигнати с по-малко разходи от заявените. Не са разгледани възраженията на
кандидата по отношение съобразяването на заявените за финансиране разходи с
изискванията за икономичност, ефективност и ефикасност, които възражения се
основават и на конкретни данни от бизнес плана.
Ако
административният орган беше изяснил всички обстоятелства от значение за случая
и беше обсъдил възраженията на кандидата, то би могъл да стигне извод, различен
от направения с оспорвания акт. Изложеното обосновава извод за наличие на
съществено нарушение на процесуалните правила, което представлява самостоятелно
основание за отмяна на оспорвания акт.
Относно съответствието на акта с материалноправните
разпоредби:
Дори да се приеме,
че не е налице посоченото по-горе нарушение на формата, обуславящо отмяната на
оспореното решение, то същото е неправилно като постановено в противоречие с
материалноправните норми.
Ако възможната двойна
употреба на активите, предмет на инвестицията по въпросното проектно
предложение, да не се използват по предназначение (а като къщи за
гости и/или за лично ползване), е първото основание, за да приеме ответникът, че
кандидатът не отговаря на изискванията на раздел 13.1 „Допустими дейности” от
условията за кандидатстване, то съдът намира, че правилно комисията,
разглеждаща възраженията на недопуснатите кандидати, приема, че към настоящия
момент не може еднозначно да се докаже такава употреба. Такъв извод не следва
да се основава на предположения и вероятности.
Оспорващата с възражението си срещу
уведомителното писмо излага подробни съображение във връзка с предназначението
на въпросната сграда и с разпределението на помещенията, които изцяло
опровергават посочените в уведомителното писмо съмнения в този аспект. Така
например, по отношение индикатора: „Наличие на още две помещения, които не се
споменават, а са обозначени на чертежа като цветарници, с размери подходящи за
Баня и WC към съседните помещения“, с възражението на кандидата се уточнява, че
става въпрос за хоризонтални площадки към всеки от двата планувани входа на
сградата, към които има цветарници, представляващи част от фасадата на
сградата, а не отделни помещения. Пояснява се, че тъй като сградата е
повдигната от терена на няколко броя стъпала, това налага да се предвиди
хоризонтални площадки пред всеки вход с цел достъпност, с минимални размери
150/180 см, съгласно чл. 40, ал. 2 от Наредба № 4 от 2009 г. за проектиране, изпълнение
и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за
населението, включително за хората с увреждания. Изтъква се, че ако в зоната,
обособена като входни площадки, се направят санитарни помещения, то сградата
остава без достъп. От приложените по делото части на инвестиционния проект към
издаденото разрешение за строеж съдът установява, че възраженията на
оспорващата по отношение на въпросните цветарници са основателни.
Вторият посочен
индикатор в обжалваното решение е: В представения от РИОСВ – Варна документ от
10.09.2018 г. инвестиционното предложение на кандидата е посочено като
„Изграждане на занаятчийско ателие с места за настаняване”. Кандидатът твърди,
че става въпрос за техническа грешка и че не се предвиждат места за
настаняване. Съдът намира, че обстоятелството, че инвестиционното предложение,
което е заявено пред РИОСВ за преценка необходимостта от ОВОС, включва и места
за настаняване, в случая не представлява индикатор за възможно и друго ползване
на процесната сграда. Налице е съгласуване с РИОСВ за повече, а впоследствие
инвестиционното намерение явно е променено и инвестиционният проект и
разрешението за строеж е за по-малък обем на възможното застрояване. При
преглед на представените от оспорващата доказателства по административната
преписка се установява, че и в първоначалната виза за проектиране са посочени и
места за настаняване, т.е. не става въпрос за техническа грешка, но последното
е без значение. Релевантни са предвижданията на конкретния инвестиционен проект
към разрешението за строеж. Именно инвестиционният проект към разрешението за
строеж обективира конкретните инвестиционни намерения на възложителя. Възможна
и допустима е промяната в инвестиционните намерения от момента на издаване на
визата до момента на изработване на инвестиционния проект и одобряването му от
главния архитект.
Оспорващата е
пояснила подробно и ясно и липсата на необходимост от шевна машина и оверлог,
предвид посочената от нея технология за изработването на накити, поради което и
това обстоятелство не обосновава извод за недопустимост на проектното
предложение.
По отношение
посочената в решението (пресъздаващо изцяло съдържанието на уведомителното
писмо) недопустимост на финансирането на проекти, насочени към туристическите
дейности, съдът намира, че дейностите, заявени от оспорващата са допустими и
оправдани.
Съгласно Условията за кандидатстване като
допустими дейности в раздел 13.1. са посочени „Неземеделски дейности, които са
насочени към развитие на занаяти (включително предоставяне на услуги, свързани с
участието на посетители в занаятчийски дейности). Освен това в
раздел 22. от Критериите и методиката за оценка на проектните предложения,
критерий 2.2. „Проекти, включващи демонстрационни дейности” се дава приоритет и
допълнителни точки за проектни предложения, включващи демонстрационни дейности.
Изложеното обосновава извод, че според Условията за кандидатстване, противно на
посоченото в обжалваното решение, е допустима за финансиране занаятчийската
дейност, която включва и предоставяне на услуги като участие на посетителите в
занаятчийски дейности, респ. и демонстрационни дейности на занаята.
Конкретното проектно предложение съдържа
само описаните като допустими и приоритетни дейности – развитие на занаятчийска
дейност (изработване на няколко вида накити), демонстрационни дейности и услуги
за участие на посетители в занаятчийската дейност (организиране на посетителски
групи, на които ще се демонстрира занаята и ще бъдат напътствани, като ще им
бъдат предоставени материали и указания да изработят даден вид накит сами). С
основание оспорващата се позовава на обстоятелството, че при предварителното
класиране на проектните предложения по мярката са й присъдени точки за
заявените от нея и планирани инвестиции в помещение за демонстрация на
занаятчийската дейност (видно от Списък на проектните предложения по чл. 9в,
ал. 6, т. 1 от ЗПЗП, публикуван на 15.04.2019 г.)
Неправилно е позоваването на комисията в
уведомителното писмо от 25.05.2020 г. на разпоредбата на чл. 3, ал. 2, т. 11 от
Закона за туризма, според която разпоредба туристически обекти са „центровете
за изкуство и занаяти и центровете за временни изложения с туристическа цел“. В
случая става въпрос за изграждане на занаятчийско ателие в с. Солник, където ще
се практикува само един занаят – „изработване на накити“, ще се извършват
демонстрационни дейности на този занаят и ще се предоставя услуга за любителска
изработка на накит след демонстрацията пред посетителите, като в помещението за
демонстрация ще бъдат поставени мостри на изделията, с оглед нагледното им
представяне. Процесното занаятчийско ателие не следва да бъдe определяно като „център за изкуство и занаяти“ или като „център за
временни изложения с туристическа цел“. Дори да се приеме, че използваното от законодателя в
Закона за туризма понятие „център“ не предполага повече от един занаят или
изложение на произведения на повече от един занаят, то ясно и недвусмислено в
т.13.1. „Допустими дейности“ от Условията за кандидатстване като допустима
дейност е посочена и предоставянето на услуги, свързани с участието на
посетителите в занаятчийски дейности. От друга страна, описаното проектно
предложение представлява обект, чието функционално предназначение не предполага
приоритетно и основно използването му с туристическа цел или лично ползване.
Принадлежността на дейностите, включени в проектното предложение, към
развитието на занаятите (според т. 2 от раздел 13.1. „Допустими дейности“ от
Условията за кандидатстване) следва да определя съгласно чл. 3, ал. 2, т. 1 от
Закона за занаятите. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за занаятите „занаят"
е дейност за производството на изделия и/или предоставянето на услуги по
занаятчийски начин, а съгласно чл. 3, ал. 2, т. 1 от с.з., за да се определи,
че предприятието за производство на изделия или за предоставяне на услуги е
организирано по занаятчийски начин, за определяне на облика му следва да е
изпълнено изискването дейността да е включена в списъка на занаятите съгласно
приложение № 1. „Изработването на накити“ е посочено като т. 3 от Списъка на
занаятите по групи, който списък представлява приложение № 1 към чл. 3, ал. 2,
т. 1 от Закона за занаятите.
В този смисъл
процесното проектно предложение отговаря на раздел 13.1. „Допустими дейности“
от Условията за кандидатстване.
По отношение целесъобразността на предложените за
финансиране разходи, съдът намира, че неправилно и незаконосъобразно е приета
неприемливост на заявените за финансиране разходи, като съобрази следното:
Действително целесъобразността на
предложените за финансиране разходи по проекта следва да е в съответствие с
разпоредбата на чл. 186, § 3, б. „е“ от Регламент 2018/1046 на ЕП, като
допустимите разходи следва да са приемливи, обосновани и да отговарят на принципа
на добро финансово управление, по-специално от гледна точка на икономичност,
ефикасност и ефективност. Икономичност е придобиването с най-малки разходи на
необходимите ресурси за осъществяване на дейността при спазване на изискванията
за качество на ресурсите, а ефикасност е постигането на максимални резултати от
използването на ресурсите за осъществяване на дейността.
В случая обаче ответникът не е направил
конкретна преценка на допустимите за финансиране разходи в съответствие с
горепосочените принципи, не е направена преценка и не е обоснован конкретен
извод, че кандидатът не е удостоверил надлежно необходимостта от извършване на
предлаганите за финансиране инвестиционни разходи.
Ответникът се е задоволил да пресъздаде
съдържанието на уведомителното писмо, в което единствено е посочено, че „с
оглед вида на предложените за финансиране разходи спрямо проекта на кандидата,
както и описаните цели и резултати, които ще бъдат постигнати с изпълнението
му, може да се приеме, че заявените за финансиране разходи за изграждане на
описаните сгради не са приемливи и не отговарят на принципа за добро финансово
управление, поради което тяхното одобряване и разходване за сметка на бюджета
на ЕС и на националния бюджет се явява нецелесъобразно.“ Така посоченото не се
основава на конкретни данни от проектното предложение на оспорващата, а е
принципен извод, който се явява необоснован.
Липсва детайлно изложение на факти за
липсата на необходимост на заявените за финансиране разходи за осъществяване на
занаятчийската дейност, за надхвърляне многократно на разходите, необходими и
достатъчни за изграждането на помещения, за възможност за постигане на
заложените цели и резултати с по-малки разходи от заявените, т.е. липсва
детайлно изложение за преценката на заявените разходи съобразно чл. 186, ал. 3,
б. „е“ от Регламент 2018/1046. В същия смисъл е и становището на комисията,
разгледала възражението на кандидата. Не се установява позоваване на конкретни
показатели от бизнес плана, представен от кандидата, и в частност на Приложение
№ 4 от този бизнес план, където са посочени финансовите показатели за оценка на
ефективността на инвестицията – нетна настояща стойност, вътрешна норма на
възвръщаемост, индекс на рентабилност, срок за откупуване на инвестицията,
както и границите, в които следва да попадат те след изчисление, за да бъде
даден проект счетен за икономически жизнеспособен. Не е налице позоваване на
посочените финансови показатели, а те се изискват именно за да се оцени дали
планираните разходи са икономични и ефикасни с оглед планираната за
осъществяване дейност. Не е налице обоснован извод, че конкретни посочени в
проектното предложение разходи са необосновани или ненеобходими за
осъществяване на дейността.
Задължение на административният орган е да
мотивира надлежно акта си и да установи пред съда наличието на фактическите
основания за конкретното решение. В случая липсват конкретни мотиви и не са
налице конкретни аргументи, обвързани с раздели и точки от Условията за
кандидатстване.
Неправилен и
напълно необоснован, респ. незаконосъобразен, е изводът за неприемливост на
заявените за финансиране разходи.
Оспореният акт е издаден от компетентен орган, но при
неспазване на административнопроизводствените правила и не в изискуемата от
закона форма, което препятства възможността за извършване на проверка от съда
за спазване на материалния закон и за съответствието на акта с целта на закона
- разходването на европейските средства да се извършва само при условия и ред,
гарантиращи ефективност и ефикасност. Дори да се приеме, че актът е мотивиран и
не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, то същият се
явява отново незаконосъобразен като несъответстващ на материалноправните норми.
Жалбата се явява
основателна и следва да се отмени оспореното решение.
С оглед на изхода от спора и направено от оспорващата
искане за присъждане на разноски, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, следва Държавен фонд „Земеделие“ да се осъди да
заплати на оспорващата платената държавна такса в размер на 169,62 лв.
На основание чл. 172, ал. 2 АПК, административният съд
О П Р Е Д Е
Л И :
ОТМЕНЯ Решение № 03-РД/1508 от 15.06.2020 г., постановено от Изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“ за прекратяване на производството по
оценка на проектно предложение с идентификационен № BG06RDNP001-6.002-0004 в ИСУН, УНР: 501310, ИД № В ИСАК: 03/06/4/1/00360, подадено от Д.С.К. с
ЕГН **********,***.
ИЗПРАЩА делото като преписка на Изпълнителния директор на Държавен фонд
"Земеделие" за продължаване на административното производство по
проектно предложение с идентификационен № BG06RDNP001-6.002-0004 в ИСУН, УНР: 501310, ИД № В ИСАК: 03/06/4/1/00360, подадено от Д.С.К. с
ЕГН **********,***, в съответствие с указанията на съда по тълкуването и
прилагането на закона.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на Д.С.К. с ЕГН **********,***,
сумата в размер на 169,62 лева (сто шестдесет и девет лева и шестдесет и две
стотинки), представляваща направени по делото разноски за платена държавна
такса.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС на РБ, в 7-дневен срок от
съобщаването му.
СЪДИЯ: