РЕШЕНИЕ
№ ……
гр. София, 28.01.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на двадесет
и втори ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 9744 по
описа за 2017 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от Д.А.С. против З. „Б.И.“ АД, с която е
предявен иск с правно основание чл. 432 от Кодекса за застраховане.
Ищецът твърди, че на 02.06.2016 г.
около 23.40 часа пътувал с лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № *****,
управляван от С. М.У.. Излизайки от бензиностанция при км. 325 на път І – 6
настъпил сблъсък с лек автомобил Опел Вектра с рег. №
*****, управляван от А.Б.К., който се движел с превишена скорост. Твърди, че в
резултат на ПТП получил руптура на далака,
травматичен хемоторакс, счупване на лявото бедро,
счупване на раменна кост. Твърди, че болничното му лечение продължило от
02.06.2016 г. до 28.06.2016 г. като за възстановяването на горния и на долния
крайник се наложила и оперативна интервенция. Отстранен бил и далакът му. Твърди,
че е направил разходи за медицИ.ки
иЗ.елия в размер на 3069,60
лева. Твърди, че е изпитвал силни болки и страдания, спазвал постелен режим, не
можел да се обслужва сам. Поддържа, че и понастоящем изпитвал епизодични болки
при физическо натоварване. Поддържа, че отговорността на виновния водач била
предмет на застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответното
дружество, поради което то било сезирано с извънсъдебна претенция. Моли
ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 200000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата от 3069,60 лева,
представляващи имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тези суми от
29.10.2016 г., когато е изтекъл срокът за произнасяне на застрахователя.
Претендира направените по делото разноски.
Ответникът в отговора на исковата
молба оспорва предявения иск като поддържа, че оспорва механизма на ПТП, като
поддържа, че отговорност за него носи водачът У., който не е имал сключена
застраховка „Гражданска отговроност“. Оспорва твърдението,
че водачът К. е управлявал с превишена скорост. При условията на евентуалност
оспорва размера на претендираното обезщетение като поддържа, че справедлив е
размерът от 70000 лева. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат като твърди, че пострадалият е пътувал без поставен предпазен колан,
както и че се е качил в автомобил, управляван от неправоспособен водач. Моли
предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира
направените по делото разноски.
С Определение от
19.12.2017 г. като трето лице помагач на страната на ответника е конституиран А.Б.К..
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
От събраните по делото писмени
доказателства и заключението на допуснатите комплексни съдебно-автотехнически
експертизи се установява, че на 02.06.2016 г. около 23.20 часа по ПП І – 6 в посока запад се е движел лек
автомобил Опел Вектра с рег. № *****, управляван от А.Б.К.
със скорост от 99 км.ч. По същото време от изхода на бензиностанция, намираща
се източно от пътен възел гр. Мъглиж – с. Тулово (км. 325) лек автомобил
Фолксваген Голф с рег. № *****, управляван от С.М.У. е навлязъл на първокласния
път в посока изток, при което е настъпил удар между двата автомобила. Ударът е
бил страничен – кос, като първоначалният контакт е реализиран с предната лява
част на лек автомобил Опел (преден ляв калник и предна лява централна част) в
лявата част на лек автомобил Фолксваген.
(в предно ляво окачване, преден ляв калник и предна лява врата). В
резултат на удара лекия автомобил Фолксваген се е завъртял около вертикалната
ос на масовия си център в посока на часовниковата стрелка, като едновременно с това е настъпило обръщане по
таван. В това положение е изминал около
20 метра. Установява се от приетите по делото заключения на комплексни съдебно автотехническа и медицинска експертизи, че лек автомобил
Фолксваген Голф с рег. № ***** е бил оборудван с триточкови предпазни колани за
водача и пасажера до него, както и с триточкови инерционни колани за местата
зад водача и пътника до него. За мястото в средата на задната седалка, на която
е седял ищеца е имало двуточков колан, който обхваща
тялото през тазобедрената област. Вещите лица установяват въз основа на данните
за механизма на ПТП и получените от ищеца увреждания, че пострадалият Д.С. е
бил без поставен предпазен колан. Посочват обаче, че при поставен двуточков колан ищецът би получил травматични увреждания в
коремната област, включително и с разкъсване на далака.
Установява се
от приетата и неоспорена от страните
съдебно-медицинска експертиза, изготвена въз основа на събраните по делото
доказателства и личен преглед на ищеца от вещо лице, че вследствие на
претърпяната пътно-транспортна злополука на 02.06.2016 г. ищецът е получил следните
травматични увреждания: контузии на главата, руптура
на слезката, с вътрекоремен
кръвоизлив, контузия на гърдите, контузия на бял дроб, разкъсване на левия
купол на диафрагмата, хемоторакс (вътрегръден
кръвоизлив) в гръдната кухина двустранно, счупване на лявата бедрена кост,
счупване на лявата раменна кост. Вещото лице посочва, че полученото разкъсване
на далака и оперативното му премахване е довело на пострадалия безвъзвратна
загуба на орган, получената гръдна травма е причинила разстройство на здравето,
неопасно за живота, претърпяното счупване на бедрена кост е причинило трайно
затруднение на движенията на левия долен крайник за срок по – дълъг от 30 дни
(в случая до 4 месеца). Установява се, че спешна медицинска помощ ищецът е
получил в УМБАЛ „Проф. Д-р Ст. Киркович“ – Стара
Загора, където е постъпил в увередено общо състояние.
Бил опериран по спешност, като е извършена торакоцентеза
(дренаж) на лявата гръдна кухина, пластика на разкъсания ляв купол на
диафрагмата, спленектомия на разкъсания далак. След
стабилизиране на общото състояние на 13.06.2016 г. пострадалият е преведен за
продължаване на лечението в Клиника по ортопедия и травматология. На 15.06.2016
г. ищецът бил опериран като е извършено открито наместване на фрактурите и
стабилизиране на фрактурите с интрамедуларни пирони.
Изписан бил на 21.06.2016 г. В периода от 21.06-28.06.2016 г. е провел физикално и рехабилитационно лечение в Отделение „Физикална терапия и рехабилитация“. След 28.06.2016 г.
лечението продължило амбулаторно. Вещото лице установява, че мекотъкънните увреждания и контузиите са отзвучали за срок
от 10-12 дни, гръдната травма е отзвучала за срок от 2 месеца, възстановителния
период след коремната операция е продължил 2-3 месеца, фрактурата на лявата
раменна кост е зараснала за срок от 3 месеца, но с проведена рехабилитация,
оздравителният период е приключил за срок от 3 месеца, фрактурата на лявата
бедрена кост е зараснала за срок от 6 месеца, а с рехабилитацията срокът е
приключил за 10 месеца. Установява, че в 10-месечния период ищецът е търпял
болки и страдания, като най-интензивни те са били в първите 2-3 месеца, както и
в продължение на 2 месеца от провежданата рехабилитация. Наред с търпените
болки, в продължение на 3 месеца ищецът не е можел да се придвижва с патерици
поради фрактурата на лявата раменна кост и лявата бедрена кост, като лечението
му е било повече на постелен режим. Вещото лице посочва, че към настоящия
момент общото здравословно състояние на ищеца е стабилизирано, като на предната
коремна стена има козметичен белег от извършената операция. Не се установяват
изменения в кръвната картина. Счупените кости били зараснали напълно. Посочва, че отстраняването на далака може да
доведе до повишаване на броя на тромбоцитите, което
може да доведе до тромбози в малките периферни и венозни съдове. Освен това,
далакът имал отношение и към поддържане на имунитета. Усложнение е възможно да
настъпи и от липсата на специфичен фрагмент „глюцераза“,
който разтваря липидите. Вещото лице
посочва, че разходите за оперативни консумативи са били необходими при
провеждане на оперативното лечение, тъй като те не се поемат от НЗОК и са
свързани с получените травматични увреждания.
Във връзка с
установяване на размера на неимуществените вреди са събрани и гласни
доказателства чрез разпита на свидетеля И.М.У. - вуйчо на ищеца. В показанията
си свидетелят установява, че след катастрофата видял Д. в болницата в Стара
Загора, където лежал около месец. Оперирали му корема, лявото рамо и левия
крак. Заявява, че след като го прибрали в селото, около година и половина не
можел да стане. Болял го кракът и рамото. Само лежал, не можел да яде. Хранели
го със сламка. Двама души го държали, за да го заведат до външната тоалетна. Не
можел да клекне. След като му махнали далака, му давали само определена храна.
Имал страх от коли.
Не се спори по
делото, че между ЗД „Б.И.“ АД и собственика на лек автомобил Опел Вектра с рег. № ***** е сключена застраховка „Гражданска
отговорност” с застрахователна полица № BG/02/116001562329, по силата на която застрахователят е поел задължението да
покрие в границите на уговорената сума отговорността за причинените от
застрахования имуществени и неимуществени вреди на трети лица, която е имала
действие към датата на застрахователното събитие.
На 28.07.2016 г.
ищецът Д. А.С. е направил искане до
застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение във връзка с
настъпилото събитие.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането КЗ)
увреденото лице, спрямо когото застрахованият по застраховка гражданска
отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя при спазване на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, т.е. да е
отправило писмена застрахователна претенция към застрахователя. Застрахователят
по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане (чл. 477, ал. 1 и чл. 278,
ал. 1 от КЗ). Основателността
на предявения иск, която е предпоставена от това по делото да се установи
наличието на непозволено увреждане, настъпило в резултат на ПТП (противоправно
деяние, извършено виновно, от което са причинени неимуществени и имуществени
вреди и причинна връзка между тях, както
и да се установи, че е налице договор за застраховка “Гражданска отговорност”,
действащ към датата на настъпване на събитието и покриващ отговорността на
причинителя на вредите.
От
събраните по делото доказателства се установява, че на посочената в исковата
молба дата е настъпило пътно – транспортно произшествие, причинено от А.Б.К. в
резултат, на което на ищеца са причинени увреждания на здравето, посочени в
исковата молба. Механизмът на ПТП, вредите и причинната връзка между тях се
установяват от приетите по делото писмени доказателства и приетите медицински и
автотехническа експертизи. Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината на причинителя на увреждането се предполага до доказване на
противното. Ответникът е бил длъжен да ангажира доказателства за обстоятелства,
които изключват или ограничават вината на застрахования за настъпване на
процесното ПТП. От събраните по делото доказателства и най-вече от приетото
заключение на съдебно-автотехническа експертиза се
установява, че вина за настъпване на ПТП има А.Б.К., водач на лек автомобил
Опел Вектра с рег. № *****, който се движел с
неразрешена скорост, като в резултат на независимо съизвършителство
с водача на лек автомобил Фолксваген Голф с рег. № ***** е причинил увреждания
на здравето на ищеца.
Страните не спорят, че към датата
на настъпване на застрахователното събитие между ответното застрахователно
дружество и собственика на лек автомобил Опел Вектра
с рег. № ***** е съществувало застрахователно правоотношение по застраховка
“Гражданска отговорност”. По силата на застрахователния договор застрахователят
е поел задължението да покрие в границите на определената в договора сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД размера на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост.
При определяне на този размер следва да се вземат предвид вида и степента на
увреждането, възрастта на пострадалия, трайността на вредните последици. По
делото се установява, че ищецът е получил тежка съчетана травма,
възстановяването от която е продължило около 10 месеца. При определяне на
обезщетението следва да се вземе предвид и обстоятелството, че интензивното
лечение е продължило около един месец, през който период на ищеца е направена
животоспасяваща операция (спленектомия), както и ортопедична
операция, които са били насочени към възстановяване на травматичните
увреждания. Следва да се вземе предвид, че на ищеца предстоят нови хирургични
операции по отстраняване на метални пирони от счупените кости, които ще доведат
до нови болки и страдания, както и е
налице трайно (невъзвратимо) затруднение в дъвченето и говоренето. От значение е и обстоятелството, че ищецът е
загубил орган, който макар и не жизненоважен, е от значение за някой от
функциите на организма. При определяне на размера на обезщетението съдът взема
предвид заключението на вещото лице от съдебно-медицинската експертиза, че към
настоящия момент ищецът е възстановен и не се наблюдават усложнения. Настоящият
съдебен състав приема, че справедливото обезщетение на неимуществените вреди е
в размер на 80 000 лева и за този размер предявеният иск се явява основателен.
От
събраните по делото писмени доказателства се установява, че ищецът е направил
разходи, свързани с лечението му в претендирания размер, като
съдебно-медицинските експертизи установяват причинно-следствената връзка между
настъпилото ПТП, травматичните увреждания и необходимостта от извършените
разходи. Следователно предявеният иск се явява основателен в претендирания
размер от 3069,60 лева.
Съгласно
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите ако
увреденият е допринесъл за настъпването
на вредите, обезщетението може да бъде намалено. Съпричиняването на вредата
предполага наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат. Поведението на пострадалия може да бъде както
действие, така и бездействие, но то винаги следва да е противоправно като то
следва да води до настъпване на вредоносния резултат. С отговора на исковата
молба ответникът е направил възражение за съпричиняване в две насоки. От една
страна, че пострадалият е бил без поставен обезопасителен
колан и от друга, че е знаел, че водачът на Фолксваген Голф с рег. № ***** , в
който е пътувал ищеца, е неправоспособен водач. С оглед разпоредбата на чл.
154, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника е било да установи, че към момента на
настъпване на застрахователното събитие пострадалото лице е извършило
противоправни действия и бездействия, които са допринесли за настъпване на
вредоносния резултат. От приетото заключение на комплексна съдебно-медицинска
експертиза се установява, че Д.С. е бил без поставен предпазен колан. Вещите
лица, обаче, дават заключение, че мястото, на което ищецът е седял е било
снабдено с двуточков предпазен колан, чиято функция е
единствено да го задържи в купето. Посочват, че ПТП е настъпило при страничен
удар, при който предпазните колани не са ефективни, поради което и с оглед
естеството на травмите, той не би го предпазил от настъпването им. От събраните
по делото доказателства не се установява при условията на пълно и главно
доказване, че ищецът е знаел, че С. У., водач на Фолксваген Голф с рег. № ***** е неправоспособен водач. Посоченото
обстоятелство е и без правно значение, доколкото вина за настъпване на ПТП има
и А.Б.К., чиято отговорност е предмет на процесната застраховка „Гражданска
отговорност“. Следователно направеното възражение за съпричиняване от ответника
се явява неоснователно.
Като
законна последица от решението и доколкото е поискано с исковата молба следва
да бъде присъдена и законна лихва върху дължимото обезщетение. Съгласно разпоредбата
на чл. 84, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите делинквентът
се счита в забава от деня на непозволеното увреждане. Отговорността му е
обуславяща отговорността на застрахователя, но законна лихва е дължима от
по-късен момента, тъй като съгласно изричната уредба на чл. 497 от Кодекса за
застраховането застрахователят изпада в забава от датата на уведомяване на
застрахователя и изтичане на определения в кодекса срок по чл. 496, ал. 1 за произнасяне на застрахователя или от
датата на отказа да бъде платено застрахователно обезщетение. В конкретния
случай, застрахователят не е отговорил в законоустановения срок, поради което и
датата, на която е изпаднал в забава е денят, следващ изтичане на този срок –
29.10.2016 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 3322,78 лева,
представляваща дължима държавна такса върху уважената част от иска, както и
сумата от 400 лева, представляващи платено от бюджета на съда възнаграждение за
вещо лице.
Съгласно разпоредбата на чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1 от Закона за адвокатурата ответникът следва да бъде
осъден да заплати на адв. П.К. сумата от 3626,51 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл.
432 от Кодекса за застраховането ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО „Б.И.“ АД, ЕИК – *****със седалище и адрес на управление *** да заплати на Д.А.С., ЕГН-**********,*** сумата от 80 000 (осемдесет хиляди) лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди,
настъпили в резултат на ПТП, причинено на 02.06.2016
г. от А.Б.К., водач на лек автомобил Опел
Вектра с рег. № *****, застрахован със застрахователна
полица № BG/02/116001562329, както и сумата от 3069,60 лева(три хиляди шестдесет и девет лева и шестдесет ст.) – имуществени
вреди – разходи за лечение, ведно със законната лихва върху тези суми, считано
от датата29.10.2016 г. до окончателното им изплащане, като отхвърля иска за разликата над сумата от 80 000 лева до
предявения размер от 200 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „Б.И.“ АД, ЕИК – *****със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на Софийски градски съд
сумата от 3322,78 лева (три
хиляди триста двадесет два лева и седемдесет и осем ст.), представляваща дължима държавна такса върху
уважената част от иска, както и сумата от 400
(четиристотин) лева – платено от бюджета на съда възнаграждение за вещи
лица.
ОСЪЖДА на основание чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1 от Закона за адвокатурата ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО „Б.И.“ АД, ЕИК – *****със седалище и адрес
на управление *** да заплати на адв. П.К., със служебен номер *********, с адрес гр. *****сумата от
3626,51 лева (три хиляди шестстотин
двадесет и шест лева и петдесет и една ст.), представляващи адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ с включено ДДС. Решението е постановено при участието на трето
лице - помагач на страната на ответника – А.Б.К..
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис от него на
страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: