№ 851
гр. Русе, 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Василена В. Жекова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20254520101294 по описа за 2025 година
В. А. П. заявява, че „*********“ ЕООД е бивш негов работодател и след
прекратяване на трудовото правоотношение не му изплатил дължимото трудово
възнаграждение за периода м.юни 2024г. – м.юли 2024г.
Пояснява, че преди седем години се установил в Германия, където работел в
български дружества, предимно по строителни обекти.
През 2023г. сключил трудов договор с „*********“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление в *********, представлявано от А. А. Е., по силата на който
бил назначен на длъжност „електротехник“, но му били възлагани и допълнителни задачи,
като полагане на подова настилка от епоксидна смола. Според уговорка с работодателя,
последният следвало да му заплаща 12 евро на час, да му осигури квартира и транспорт, да
го осигурява на максималния осигурителен доход без удръжки за Сока Бау. Изпълнявал
трудовите си задължения на територията на Германия в различни провинции, с работно
време от понеделник до петък, от 07.00 часа до 17.00 часа, а в събота от 07.00 часа до 12.00
часа. Месечното му трудово възнаграждение за около 210 часа труд възлизало на 2500 евро.
За работата си в Германия бил регистриран с номер ********* в SOKA-BAU –
институция в строителната индустрия, страна по тристранен колективен договор.
Посочената институция извършвала процедурата, свързана с отпуск. Състояла се от Каса за
компенсиране на отпуски и трудови възнаграждения в строителната индустрия и
Допълнителния пенсионен фонд в строителната индустрия. Като командирован в Германия,
ищецът имал право и на минимална заплата и добавки, съгласно немското законодателство.
В края на месец юли 2024г. работодателят го уведомил, че няма подходящ обект и
трябва да излезе в отпуск, като не уточнил за какъв период. Молителят се прибрал в
1
България, за да прекара летния отпуск със семейството си. След време се опитал да се
свърже с представител на ответното дружество, за да разбере кога трябва да се върне на
работа, но никой не отговарял на телефонните му обаждания. На 30.10.2024г. бил уведомен
чрез съобщение на мобилно приложение, че трудовото правоотношение ще бъде прекратено.
Ищецът поддържа, че не е получил заповед за прекратяване на трудовия договор.
Твърди, че последното трудово възнаграждение, което получил за положения труд е за
месец май 2024г. в размер на 3978.16 лева, преведено по банковата му сметка на 20.07.2024г.
Счита, че работодателят му дължи трудово възнаграждение за м.юни и м.юли 2024г. в
размер на 2500 евро за всеки месец. Развива правни съображения, относно приложение
разпоредбите на чл.121 и чл.128 КТ. Сочи, че ответникът е бил длъжен да спазва и трудовото
законодателство на Германия, свързано със задължението да заплаща на работниците
минималното възнаграждение, предвидено от немското законодателство за съответната
длъжност.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди „*********“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: *********, ап.19, представлявано от А. А.
Е. да заплати на В. А. П., ЕГН ********** с постоянен адрес в ********** сумата 7480 лева
– частично предявена от 9923 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за
периода 01.06.2024г. до 31.07.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
28.02.2025г. до окончателното й изплащане.
Претендира разноски по делото.
В срока по чл.131 ГПК ответникът „*********“ ЕООД не е депозирал отговор на
исковата молба, не ангажира доказателства.
След преценка на доказателствата по делото, съобразявайки нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, съдът прие за установено от
фактическа и правна страна, следното:
Не се спори, че страните по делото са били обвързани от трудово правоотношение
основано на договор, по силата на който В. А. П. изпълнявал длъжността „електротехник“ в
„*********“ ЕООД с място на работа в Германия, с основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 2500 евро.
Ангажирани са писмени доказателства (справки за осигурителен стаж и доход при
пенсиониране) от които е видно, че в периода м.януари 2023г. – м.октомври 2024г.
ответникът внасял осигурителните вноски и изплащал трудови възнаграждения на ищеца.
Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум съдът
квалифицира правно предявените обективно съединени искове по чл.128 от КТ и чл.86 ЗЗД.
Ищецът, чрез процесуалния си представител е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение.
Съдът счита, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК:
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът не е представил писмен отговор на
исковата молба, не се е явил в първото открито съдебно заседание, не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие, като с разпореждане №2385/08.03.2025г. са му
указани последиците по чл.239, ал.1, т.1 от ГПК.
2
Налице са и предпоставките, визирани в чл.239, ал.1, т.2 ГПК. Предвид релевираните
в хода на производството писмени доказателства, с оглед факта, че ответникът не е
ангажирал доказателства за недължимост на процесното вземане, може да се направи извод
за вероятната основателност на иска.
Съобразно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК, в тежест на ответника са направените
от ищеца разноски по делото в размер на 1000 лева – възнаграждение за процесуално
представителство.
С оглед разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК ответното дружество следва да заплати по
сметка на РРС държавна такса в размер на 299.20 лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „*********“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
*********, ап.19, представлявано от А. А. Е. да заплати на В. А. П., ЕГН ********** с
постоянен адрес в ********** сумите: 7480 лева – частично предявена от 9923 лева,
представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода 01.06.2024г. до
31.07.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.02.2025г. до
окончателното й изплащане и 1000 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА „*********“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати по сметка на РРС
държавна такса в размер на 299.20 лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните по делото за сведение.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3