№ 265
гр. К., 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:С. В. Г.
при участието на секретаря М. Т. М.
като разгледа докладваното от С. В. Г. Гражданско дело № 20215510102452
по описа за 2021 година
Предявен е иск е с правно основание чл.288, ал.12 от Кодекса за
застраховането /отм./ във вр. с чл.45 от Закона за задълженията и договорите
/ЗЗД/.
В исковата молба ищцовото дружество „Г.“, представлявано от
изпълнителния директор Б. М., чрез пълномощника си юрисконсулт Т. М.,
заявява, че Г., на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б."а", от Кодекса за
застраховане е изплатило по щета № *** г. обезщетение за имуществени
вреди в размер на 2 283.93 лв. за увредения при ПТП, настъпило в гр. К. на
*** г., около 23:00 ч., л.а „К.", с ДКН ***, собственост на С.М.М..
Сочи, че виновен за катастрофата е ответникът Д. Л. ИВ., който като
неправоспособен водач управлявал л.а. „А." без ДКН и движейки се с
несъобразена с пътните условия скорост по ***, в гр. К., е загубил контрол
над управление на автомобила и е ударил паркиралия л.а „К." ДКН ***, като
така е причинил процесното ПТП, след което го напуснал.
Заявява, че на *** г. Д. Л. ИВ. е сключил извънсъдебно споразумение за
погасяване на задължението си към Г., като до момента има постъпили 208.10
лева от договорените вноски.
В нарушение на чл. 249, във вр. с чл. 259 от КЗ (отм.) сега чл. 461 във
вр. с чл. 483 от КЗ ответникът е управлявал увреждащия автомобил без
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност".
Твърди, че поканили ответника да възстанови изплатеното от ГФ, но и
до днес лицето не е погасило задълженията си.
Молят съда на основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 288, ал. 12 от Кодекса за
застраховането (отм.) сега чл. 558, ал. 7 от Кодекса за застраховането да
1
осъди Д. Л. ИВ. да заплати на Г. исковата сума от 2 075.83 лв. (две хиляди и
седемдесет и пет лева и осемдесет и три стотинки), представляваща
изплатеното от Г. по щета № *** г. обезщетение, ведно със законната лихва,
считано от датата на завеждане на настоящата искова молба, до
окончателното изплащане на сумата, направените по делото разноски и
юрисконсултско възнаграждение по следната банкова сметка: *** ***, „У.“
АД.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от адв. Ж. З., в
качеството й на особен представител на ответника, с който заявява, че
оспорва иска по основание и размер.
Сочи, че въпреки, че направила опит да се свърже с ответника Д. Л. ИВ.
на посочения в споразумението телефонен номер, опитите й били неуспешни,
тъй като посоченият номер не съществувал, поради което на този етап не
може да представи доказателства за погасяване на задължението.
Оспорва сключеното споразумение от *** г. между ищеца и Д.И., тъй
като е подписано от пълномощник, но по делото не е представено
доказателство за представителна власт. Предвид гореизложеното счита, че
споразумението е недействително и нищожно.
Оспорва действителната стойност на увредените части, определени от
ищеца за подмяна и ремонт, както и цената на труда и времето необходимо за
извършване на ремонта, като завишени по размер, поради което оспорва иска
по размер.
Сочи, че не са представени доказателства за заплатените от ответника
суми, поради което не е ясно дали волята на ответника да признае иска по
основание е действителна, поради което счита иска за неоснователен и
недоказан, и моли съда да го отхвърли изцяло.
Предвид гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли претенцията на ищеца Г., гр. С. против Д. Л. ИВ. да заплати сумата
в размер на 2075.83 лв., представляващи изплатеното от ищеца ГФ
застрахователно обезщетение по щета № *** г. ведно със законната лихва от
завеждането на иска до окончателното изплащане на сумата и сторените по
делото разноски. Моли да й бъде присъдено адвокатско възнаграждение за
особен представител. В съдебно заседание адвокат Ж. З. моли съда да
отхвърли предявения иск като неоснователен.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните,
намира за установено следното от фактическа страна:
От протокол за ПТП №*** от *** г. се установява, че на ***г. в град К.,
ответника по делото Д. Л. ИВ., управлява без да е правоспособен водач лек
автомобил „А.“ без ДКН и движейки се с несъобразена с пътните условия
скорост по улица *** губи контрол над управление на автомобила и удря
паркиралия лек автомобил „К.“, с рег. ***, собственост на С.М.М. /лист 5 от
делото/.
По делото е представено наказателно постановление №***г. От същото
се установява, че на Д. Л. ИВ. са наложени административни наказания за
това, че на ***г като водач на лек автомобил „А.“, без регистрационни
табели, поради движение с несъобразена скорост, губи контрол над МПС и се
2
удря в паркирания от дясно лек автомобил „К.“, с рег. ***, при което
настъпва ПТП. Водача не притежава свидетелство за управление на моторно
превозно средство и е неправоспособен. Водача не изпълнява задълженията
си като участник в ПТП и напуска мястото на ПТП.
По делото е представено и уведомление за имуществени вреди от
С.М.М., като собственик на лек автомобил марка „К.“, модел Р., с рег. *** до
Г. от 12.07.2017г.
Представен е доклад по щета № *** г., от който се установява, че
определеното от ищеца за изплащане на увреденото лице С.М.М.
обезщетение за имуществени вреди за събитие настъпило на ***г., съгласно
протокол за ПТП №*** от ***г г. е в размер на 2 283.93 лева /лист 9 от
делото/.
По делото е представено споразумение сключено между ищцовото
дружество и ответника Д. Л. ИВ.. Със споразумението страните се съгласяват
и договарят ред за погасяване на задълженията, предмет на щета № *** г. по
описа на Г.“. Длъжникът признава задължение към ищцовото дружество в
размер на 2 497.20 лева, която сума следва да бъде погасена до 05.03.2019г. В
извънсъдебното споразумение страните са уговорили, че задължението се
разсрочва на 11 равни месечни вноски в размер на 208.10 лева всяка, платима
до 5-то число на месеца, следващ месеца на първоначалното плащане.
Гореописаната фактическа обстановка не е оспорена от страните.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.288, ал.12 от КЗ /отм./ ищецът,
изпълняващ чужд дълг, разполага с регресен иск против прекия причинител
на вредата и може да се суброгира в правата на увреденото лице, доколкото
се касае за виновно увреждащо поведение на ответника и до размера на
изплатеното обезщетение. Основателността на регресната претенция в случая
предполага съществуването на деликтно правоотношение, за да възникне
валидно задължение длъжника да възстанови на ищеца стойността на
причинените от виновното му противоправно поведение имуществени вреди.
За успешното провеждане на иск с правно основание чл.288, ал.12 от КЗ
/отм./ във вр. с чл.45 от ЗЗД в тежест на ищеца по арг. на чл.154, ал.1 от ГПК
е да установи при условията на пълно и главно доказване плащането на
обезщетение на увредено от настъпване на застрахователно събитие лице,
което не е могло да бъде удовлетворено от застрахователя на причинителя на
вредите, поради липсата на задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” и събитието да е предизвикано от виновно противоправно
деяние на ответника.
Събраните по делото доказателства обусловят извода, че ответникът е
осъществил фактическия състав на непозволено увреждане по чл.45 от ЗЗД,
тъй като управлявайки на *** лек автомобил „А.“, без регистрационни
табели, поради движение с несъобразена скорост, губи контрол над МПС и се
удря в паркирания от дясно лек автомобил „К.“, с рег. ***, собственост на
С.М.М..
В резултат на ПТП на лекия автомобил марка „К.“, модел „Р.“ са
причинени имуществени вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка
3
с противоправното деяние на ответника - нарушаване на правилата за
движение по пътищата.
Съгласно чл. 288, ал.1, т.2,б. „а”. от Кодекса за застраховането /отм./
фондът изплаща обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите за: имуществени вреди, ако
пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република
България, на територията на друга държава членка или на територията на
трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по
Многостранното споразумение, и е причинено от моторно превозно средство,
което обичайно се намира на територията на Република България, и
виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите.
По делото не е спорно обстоятелството, че към момента на
настъпването на пътно транспортното произшествие, лек автомобил „А.“ е
управляван от ответника Д. Л. ИВ., без застраховка „Гражданска
отговорност.
Разпоредбата на чл.288, ал.12 от КЗ /отм./, визира случаите, когато след
изплащането на обезщетението Гаранционния фонд встъпва в правата на
увреденото лице до размера на платеното.
При тези обстоятелства съдът намира, че са налице условията за
встъпване на ищеца – „Г.” в правата на увреденото лице срещу ответника –
причинител на вредите. Ето защо, с оглед представените доказателства и
неоспорени от ответника документи платежно нареждане, установяващи
извършено плащане на процесната сума от ищеца на увреденото лице ,
предявения иск се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде
уважен изцяло.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 614.84 лева,
представляващи платена държавна такса, възнаграждение за особен
представител и възнаграждение за вещо лице.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Л. ИВ., ЕГН **********, с адрес град К., *** да заплати
на „Г.” град С., ***, представлявано от изпълнителните директори М.К. и
С.С., сумата от 2 075.83 лева, представляваща изплатено обезщетение за
имуществени вреди на увреденото лице С.М.М. по щета № *** г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска –
06.08.2021 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Д. Л. ИВ., ЕГН **********, с адрес град К., *** да заплати
на „Г.” град С., ***, представлявано от изпълнителните директори М.К. и
С.С., сумата от 614.84 лева представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
5