С определение № 2291/04.06.2012 г., постановено по гр. д. № 975/2012 г., Кърджалийският районен съд е отменил обезпечението на бъдещи искове с правно основание чл. 128 т. 2 и чл. 224 от КТ в полза на Севдие Мохамед Али, допуснато с определение № 1770/19.04.2012 г. по ч. гр. д. № 975/2012 г. по описа на КРС против „ДНД текстил” ООД- Кърджали чрез налагане на запор на банковите сметки на дружеството в конкретно посочени банки до размера на вземането от 1137.50 лв., както и чрез налагане на запор на вземанията на „ДНД текстил” ООД от други търговски дружества до размера на вземането от 1137.50 лв., при внасяне на гаранция в размер на 80 лв. по сметка на РС- Кърджали. Недоволна от така постановеното определение е останала жалбодателката Севдие Мохамед Али от от с. Опълченско, община Кърджали, която чрез пълномощника си адв. Д. Димитров от АК- Кърджали, го атакува с молба да бъде отменено като неправилно. Излага съображения. В срока по чл. 276 ал. 1 от ГПК писмен отговор не е постъпил. Въззивният съд като извърши проверка на определението по повод и във връзка с подадената жалба, констатира: Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Съображенията на съда са следните: С определение № 1770/19.04.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 975/2012 г., Кърджалийският районен съд е допуснал обезпечение на бъдещи искове с правно основание чл. 128 т. 2 и чл. 224 от КТ с цена общо 1137.50 лв. в полза на Севдие Мохамед Али против „ДНД текстил” ООД- Кърджали чрез налагане на запор върху банковите сметки на „ДНД текстил” ООД- Кърджали в определени банки, както и чрез налагане на запор на вземанията на „ДНД текстил” ООД от други търговски дружества до размера на вземането от 1137.50 лв. при внасяне на гаранция по сметка на РС- Кърджали в размер на 80 лв. С определението съдът дал на молителката едномесечен срок да предяви иск по чл. 128 т. 2 от КТ и по чл. 224 от КТ пред Районен съд- Кърджали. Определението било връчено на пълномощника на молителката на 27.04.2012 г. Първоинстанционният съд приел, че при извършена справка в деловодството на Кърджалийския районен съд било установено, че искове с правно основание чл. 128 т. 2 и чл. 224 от КТ с ищец Севдие Мохамед Али срещу „ДНД текстил” ООД- Кърджали, не били предявени в дадения срок, който изтекъл на 27.05.2012 г. С определение № 2291/04.06.2012 г., постановеното по същото дело, съдът служебно отменил допуснатото обезпечение в полза на Севдие Мохамед Али като приел, че поради незавеждане на исковете в дадения от съда срок, били налице предпоставките на чл. 390 ал. 3 изр. 2 от ГПК. Съдът е изложил и съображение, че образуваното гражданско дело с правно основание чл. 422 от ГПК, представлявало друг иск за съществуването на вземането, предявено със заявление по заповедно производство, което било ирелевантно към допуснатото обезпечение на бъдещите искове с правно основание чл. 128 т. 2 от КТ и чл. 224 от КТ. Така постановеното определение е правилно, поради следното: Не се спори, че с определение на Кърджалийския районен съд, е било допуснато обезпечение на бъдещи искове в полза на Севдие Мохамед Али с правно основание чл. 128 т. 2 и чл. 224 от КТ, което било връчено на пълномощника на молителката на 27.04.2012 г. С резолюция от 30.05.2012 г. /на стр. 7 върху разписката за връчване на препис от определението/ съдията- докладчик възложил да се извърши справка в деловодството на съда дали има образувано дело с правно основание чл. 128 т. 2 и чл. 224 от КТ. По делото е приложена бележка с подпис от 31.05.2012 г. /стр. 8/, в която е записан номер на частно гражданско дело и номер на гражданско дело по реда на чл. 422 от ГПК, без да има други отбелязвания. При тези данни, правилно съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 390 ал. 3 изр. 2 от ГПК за служебна отмяна на допуснатото от съда обезпечение. След като вслучая е допуснато обезпечение на бъдещи искове и е определен едномесечен срок за предявяването им, а молителката не го е с‗орила в определения срок, като в нейна тежест е било да представи доказателства за това, съдът служебно отменя обезпечението, както правилно е процедирал първоинстанционния съд. За пълнота следва да се посочи, че по делото липсват доказателства за заведено от молителката против „ДНД текстил” ООД- Кърджали производство по чл. 422 от ГПК, на коя дата, с какъв предмет и размер на вземането. Приложената към първоинстанционното производство бележка на л. 8, с изписани номера на дела, не представлява такова. Но след като първоинстанционният съд е приел, че молителката е предявила иск по чл. 422 от ГПК, и тъй като положението на същата като жалбодател не може да се влошава, тази инстанция дори да приеме, че е предявен установителен иск по чл. 422 против същия ответник и за същото вземане, до размера на който е допуснато обезпечение, счита, че няма съответствие между исковете, за които е било допуснато обезпечението- осъдителни по своя характер, и установителния иск по чл. 422 от ГПК като продължение на заповедно производство. В тази връзка следва да се има предвид, че обезпечение се допуска за конкретно определен иск по вид, размер и страни, като съдът преценява налице ли е допустимост и вероятна основателност на иска; налице ли е обезпечителна нужда- без исканото обезпечение за ищеца да е невъзможно или да се затрудни осъществяване правата по бъдещото решение, което евентуално ще бъде в негова полза; адекватност на исканата обезпечителна мярка, в т. ч. съответна ли е на вида на търсената с иска защита на правата на ищеца, както и необходимостта от представяне на гаранция, респ. размерът й. Тази преценка винаги е конкретна- на база твърденията в молбата и представените към нея доказателства. С оглед изложеното и след като жалбодателката не е предявила в дадения й от съда срок исковете, за които е било допуснато обезпечението, жалбата й се явява неоснователна. Поради това, следва да се потвърди атакуваното определение. Водим от изложеното въззивният съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2291/04.06.2012 г., постановено по гр. д. № 975/2012 г. по описа на Кърджалийският районен съд. Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1/ 2/
|