ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 518
гр. Пловдив , 08.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ в закрито заседание на осми
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Таня Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
частно гражданско дело № 20215300501701 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба от Адвокатско дружество „Г.“,
представлявано от управителя С.А. Г., срещу Определение №
262779/25.05.2021 г. постановено по гр.д.№ 14974/2020г. на ПРС, IX гр.с., с
което е оставено без уважение молба вх. № 275653/21.04.2021 г. на
Адвокатско дружество „Г.“, с които се моли за изменение на Решение №
261129/08.04.2021 г., постановено по делото, в частта му за съдебно-
деловодните разноски. Частният жалбоподател излага оплаквания за
неправилност на обжалваното определение с искане да се присъдят още 360
лева с ДДС във връзка с регистрацията на адвокатското дружество по ЗДДС,
считано от 19.05.2021 г.
В отговор на частната жалба насрещната страна „ВИВА КРЕДИТ“ ООД
мотивира становище за за неоснователност на жалбата с искане да се остави
без уважение.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните и
прецени данните по делото, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в законоустановения
по чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на
1
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
По същество въззивният съд намира следното:
Предмет на първоинстанционното производство са предявените от Б. В.
Б. против „ВИВА КРЕДИТ“ ООД искове за признаване за установено в
отношенията между страните, че клаузата за заплащане на такса за експресно
разглеждане на заявка за отпускане на кредит и за неустойка по договор за
паричен заем от 03.03.2020 г. са нищожни.
С постановеното решение РС е уважил изцяло претенциите. В хода на
производството ищецът е бил представляван безплатно от адв.Д. Б. по силата
на преупълномощаване от Адвокатско дружество „Г.“, с което ищецът е
сключил договор за правна защита и съдействие и упълномощаване за
представителство на осн.чл.38, ал.1, т.2 ЗА.
С решението съдът е присъдил възнаграждение на адвоката в размер на
300 лв., изчислен на осн.чл.7, ал.2, т.1 от НМРАВ съобразно материалния
интерес по делото.
С молба, подадена в срока за обжалване на решението, адв.Б.,
позовавайки се нормата на чл.2, ал.5 от НМРАВ, е поискала изменение на
решението в частта за разноските по реда на чл.248 ГПК, като бъде увеличено
присъденото му възнаграждение със сумата от още 300 лв. за извършеното
процесуално представителство по реда на чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата.
Първоинстанционният съд е постановил обжалваното определение, с
което е оставил без уважение искането. Извършил е корективно тълкуване на
разпоредбата на чл.2, ал.5 от Наредбата и е приел, че същата не следва да се
съотнася с определянето на вида и броя на предявените искове, съобразно
правилата, установени в процесуалния закон, а с осъществените действия на
процесуалния представител във връзка с основанието, от което произтича
твърдяното спорно право. Позовал се е на съдебна практика в този смисъл,
обективирана в Определение № 366/18.07.2016 г. по ч.гр.д.№ 2443/16 г., ГК,
IV г.о. на ВКС.
Тези мотиви на районния съд се оспорват от частния жалбоподател с
довода, че съгласно разпоредбата чл.7, ал.5 от Наредбата за минималните
2
размери на адвокатските възнаграждения се дължи хонорар по всеки отделен
обективно съединен иск. Поддържа се, че макар в случая предявените искове
да произтичат от един и същи договор, то се основават на различни
фактически обстоятелства. Цитира съдебна практика. С оглед на това и тъй
като с първоинстанционното решение са присъдени 300 лева, се моли да се
присъдят още 360 лева с ДДС във връзка с регистрацията на адвокатското
дружество по ЗДДС, считано от 19.05.2021 г.
Частната жалба е неоснователна.
Настоящият съдебен състав намира, че доколкото исковете произтичат
от едно и също правоотношение - договор за потребителски кредит и са с
едно и също основание - недействителност на договора изцяло или частично,
следва да се определи едно общо възнаграждение за оказаната безплатна
правна помощ на осн.чл.38, ал.2 ЗАдв. В аналогичен смисъл е възприето в
цитираната от жалбоподателя практика - Определение № 260478/06.11.2020 г.
по в.ч.гр.д.№ 1375/2020 г. на ПОС. Посоченото решение № 260175/09.02.2021
г. по в.гр.д.№2490/20 г. на ПОС е неотносимо, доколкото са разгледани
обективно съединени осъдителни искове, основаващи се на различни
правопораждащи факти.
Следователно районният съд правилно е определил възнаграждение в
размер на 300 лева, като следва да се има предвид, че към датата на
определяне и присъждането му с решението от 08.04.2021 г. адвокатското
дружество не е било регистрирано по ЗДДС.
Ето защо, обжалваното определение е правилно, а частната жалба е
неоснователна и като такава ще се остави без уважение.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба от Адвокатско дружество
„Г.“, представлявано от управителя С. А. Г., срещу Определение №
262779/25.05.2021 г. постановено по гр.д.№ 14974/2020г. на ПРС, IX гр.с.
Определението е окончателно и неподлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4