Присъда по дело №420/2021 на Районен съд - Търговище

МОТИВИ ПО НЧХД № 420 / 2021 г. НА РСТ

Подсъдимият ЕМР. М. М. от с. Л., общ. Търговище е предаден на съд на
основание частна тъжба от Х. Ф. Х. от с. Л. за това, че на 12.05.2021 г. около 13.45 ч в гр.
Търговище до ресторант „Борово око“ причинил на тъжителя лека телесна повреда с
временно разстройство на здравето неопасно за живата- престъпление по чл. 130, ал. 1 от
НК.
Предявен е гражданки иск за нанесени неимуществени вреди от частният тъжител Х.
Ф. Х., представляван от адв. Н.С. , срещу подсъдимия Е.М. сумата от 2500 лева , ведно със
законната лихва от датата на увреждане и до окончателното изплащане , като частния
тъжител Х. е конституиран , като гр. ищец в наказателното производство.
В съдебно заседание частният тъжител и гр. ищец поддържа обвинението ,
представляван от адв. Н.С.. Пледира се за налагане на справедливо наказание, както и
уважаване на гр. иск в пълен размер, като основателен и доказан, ведно със законната лихва
от деня на увреждането до окончателното изплащане. Претендират се разноски по делото.
Подс. Е.М., представляван от адвокат Р. Ев.Р., се явява лично в първо съдебно
заседание, отложено за доказателства по желание от страните. До приключване на делото в
следващи съдебни заседания подс. М. не се явява. По данни от адвокат Р., подс. Е. М. е
напуснал страната , като делото приключва в негово отсъствие, с процесуалното
представителство на адв. Р.. Адв. Р. пледира за прилагане разпоредбата на чл. 78а от НЩ,
като се наложи наказание „глоба“. Приетият гр. Иск да не бъде уважаван в пълен размер.
След преценка на събраните по делото доказателства, писмени и гласни, съдът прие
за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимия Е.М. и тъжителя Х.Х. живеели в едно село, били съседи и се познавали.
На 12.05.21 г. около 13.45 ч в гр. Търговище до ресторант „Борово око“ тъжителят Х. се
разхождал. Намирайки се между задната част на ресторант „Борово око“ и Галерията
Н.Маринов , внезапно към него се приближил подс. М.. Без никакви обяснения подс. М.
напръскал с лютив спрей в областта на лицето и очите Х.. Пострадалият се опитал да се
предпази като вдигнал ръце към лицето си. Веднага след като напръскал със спрей Х., който
бил в безпомощно състояние, още повече че последния е инвалид, освидетелстван от ТЕЛК
и не може да си служи с дясната ръка, подс. М. започнал да му нанася удари с юмруци в
главата и ритници по тялото. Нападението било преустановено, поради това, е подс. М. се
подхлъзнал и паднал на земята, междувременно към тях си приближили служители на РУ –
свидетелите Н.И. и В.П., извършващи обход на парк „Борово око“. Полицейските
служители чули и видели лице- посочват в зала тъжителя Х., който викал за помощ и се
държал за очите. При отиването си при него, той обяснил, че бил нападнат от подс. М.,
който бил в близост. Тъжителят обяснил ,че е напръскан с лютив спрей от подс. М., като
полицейските служители му дали шише с вода, за да напръска лицето си. Полицейските
служители се разделили, като Св. Н.И. останал при тъжителя , а св. П. отишла и разговаряла
с подс. М. и лицето, което било с него-негова позната. Била извикана линейка за оказване
на бърза помощ на пострадалия Х.. Той, както и подс. М., който се бил ударил при падането
си на земята, били откарани в МБАЛ. Междувременно свидетелите И. и П. взели лютивия
спрей от подс. М., за да не бъде ползван отново и да го покажат на медицинския екип за
вземане на отношение към причинените болки в очите на Х..
От заключението по назначената, изготвена и приета по делото СМЕ, и показанията
1

на вещото лице д-р Г. се установява, че следствие на нанесения побой, удари с юмруци в
областта на главата и ритници по тялото тъжителя Х. получил леки телесни увреждания
причинили му болки и страдания. Следствие на напръскването с лютив спрей в очите,
пострадалият Х. е получил леки телесни увреждания причинили му временно разстройство
на здравето не опасно за живота. Така установените увреждания отговарят да са получени
по време, място и начин, съобщени от пострадалия и са установени, както от извършения
преглед на Х. на 13.05.21 г, така и от допълнително изисканата и представена на вещото
лице мед. документация..
Така изложената по-горе и приета за установена фактическа обстановка се доказва от
показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели: Н.И., В. П., А.А., Н.А. и Ф.А.,
от приетите по делото писмени доказателства и от изготвената и приета по делото СМЕ и
дадени в съдебно заседание и допълнителните пояснения от ВЛ д-р Г..
Св. Н.И., полицейски служител пояснява, че на процесната дата 12.05.21 г около
13.45 ч. били назначени наряд с колежката му св. П. и обикаляли района на парк „Борово
око“. В близост до ресторант „Борово око“ ,страната към паркинга зад нето забелязали лице,
което махало и се държало за очите. Посочва лицето в залата, а именно тъжителя Х..
Отишли при него, като той споделил, че е напръскан с лютив спрей и обяснил, че лицето,
което го е напръскало е малко по-надолу. С колежката му установили това лице, а именно
подс. Е.М., който бил с приятелка на име С.. Е. се оплаквал от болки в крака. Казал, че
имало скандал. Св. П. останала с Е. и С., а той отишъл да проведе разговор с Х..
Последният споделил, че се е разхождал, когато внезапно подс. Е. му налетял, напръскал го
с лютив спрей и започнал до го рита. Свидетелят пояснява, че лично е видял следите от
ритниците на Е. върху тъмното яке на Х., които били много . Свидетелят заявява, че са взели
лютивия спрей от подс. Е., за да го покажат на лекарите в спешното отделение към МБАЛ,
където били отведени Х. и М., за да преценят какво лечение да приложат на Х...
Св. В. П. потвърждава казаното от св. И. .Тя пояснява, че той е останал с тъжителя
Х., а тя лично е разтоваряла с Е. и С.. От двамата тя разбрала, че повод за инцидента е
ревност от страна на М., като той първо е започнал разпрата и е нападнал Х., като първо го
напръскал със спрей, а след това го ритал.Свидетелката пояснява, че М. също имал някакво
нараняване по крака, но как точно е получено, тя не може да каже със сигурност, поради
това, че данните е получила от приятелката на М., а не е видяла лично какво се е случило.
Св. П. потвърждава, че Х. е бил със зачервени очи от действието на лютивия спрей , с който
е бил напръскан от подс. М..
Съдът приема и кредитира показанията на св. И. и П., които са последователни,
обективни и безпристрастни и подкрепят изложените в тъжбата обстоятелства относно дата,
час, место лицето нанесло ударите на тъжителя, с което са разговаряли, както лицето, което
е било с него/ не е свидетел по делото/ с което е разговаряла св. П., следите от нанесените от
подс. М. удари по дрехите на пострадалия, както и последиците- болки и зачервяване на
очите от лютивия спрей, които те взели и отнесли в болницата.. Всеки от тях дава
информация относно това, което лично е забелязал, както и получената информация лично,
било от тъжителя или от подсъдимия и лицето, което го придружавало, като нито един от
тях не е очевидец на инцидента. Показанията им са обективни и непротиворечиви и в
съответствие с останалите доказателства по делото.
Св. А.А. пояснява в съдебно заседание, че на процесната дата между 13.30 и 14.00 ч
заедно със съпругата му, св. Н.А. са станали свидетели на побой нанесен от подс. М. спрямо
Х.. Двамата със съпругата му излизали от ресторанта "Боров „око“, където обядвали и
видели, как Х. се бил навел, а М. нанася многократно удари с юмруци и ритници . Не
2

видели напръскването със спрей, а само побоя нанесен от М. на Х.. Свидетелят и съпругата
му не се намесили, поради влошени отношения с подс. М.. Свидетелят пояснява, че М. е
буйна натура, употребява алкохол и пуши трева и всички в селото знаят това и се
притесняват от него. За Х. казва, че добро и кротко момче.
Св.Н.А. потвърждава казаното от св. А.- повода да се намират на процесната дата и
време в близост ресторанта, където са обядвали. Това, че са видели как подс. М. нанася
удари с юмруци и ритници спрямо Х., който се бил свил и се държал за главата. Не са били
свидетели как точно е започнала разпрата , като не са видели кога и как Х. е бил
напръскан със спрей. Тя потвърждава казаното от съпруга и, че не са се намели поради
влошени отношения с подс. М., който е буен и цялото селото е вдигнало ръце от него.
Свидетелката категорично заявява, че със съпруга и са станали свидетели на това, как М.
напада Х и го удря по гърдите и главата с ритници.
Съдът кредитира показанията на св. А.А. и св. Н.А.. Те са очевидци на инцидента от
момента в който подс. М. е започнал да нанася удари с юмруци и ритници на тъжителя Х.,
като не са видели напръскването с лютив спрей. Съдът приема и кредитира показанията на
двамата свидетели, въпреки протеста на защитата на подсъдимия адв. Р., че показанията им
са необективни поради това, че имало дела между тях. Показанията им биха били
необективни, ако не се подкрепяха изцяло от останалите събраните по делото доказателства,
видно от казаното в мотивите по-горе, тава не е така. Показанията на св. А.и подкрепят
изцяло изложената в тъжбата фактическа обстановка относно действията на подс. М. при
нанасяне на удари с юмруци и ритници по тъжителя Х. на посоченото място и време-
факти, на които те са били очевидци.
Св. А., баща на Х. заявява, че не е бил свидетел на побоя ,а на последиците от него.
Пояснява как синът му се е върнал и му обяснил какво е станало. Обяснява, че Х е със
здравословни проблеми. След нанесения побой бил със зачервени очи и го боляло. Бил
напрегнат и го било страх да не бъде нападнат отново от М..
Подс. М. не дава обяснения, поради факта, че след първото съдебно заседание, при
което делото бе отложено по искане на страните за събиране на доказателства, той не се
явява и по данни на адв. Р. е напуснал страната.
При така изложеното по-горе , съобразявайки в цялост събраните в съдебно
заседание при условия на непосредственост гласни доказателства и относимите писмени
такива изложени по-горе, съдът намира за установено по безспорен начина ,че на 12.05.21
година, около 13.45 ч. в гр. Търговище, пред ресторант“Борово око“, подс. ЕМР. М. М.
причинил на Х Ф. Х. лека телесна повреда с временно разстройство на здравето не опасно за
живота , с което е осъществил от обективна страна състава на чл. 130, ал. 1 от НК.
От субективна страна деянието е извършено при условията на пряк умисъл, което
съдът извежда от приетите и преценени в тяхната съвкупност гласни и писмени
доказателства, като подсъдимият е разбирал свойството и значение на извършеното и е
искал настъпване на вредните последици от него.
След като призна подсъдимия Е.М. за виновен по повдигнатото обвинение по чл.
130, ал. 1 от НК, за да определи вида и размера на наказанието, съдът прецени следните
обстоятелства. Подс. Е.М. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на чл. 78а от НК. За извършеното деяние по чл. 130, ал. 1 от НК законът предвижда
наказание до две години лишаване от свобода или пробация . Видно от гореизложеното е,
че са налице предпоставките за прилагане разпоредбата на чл. 78а от НК,поради което подс.
М. бе признат за виновен по повдигнатото обвинения по чл. 130, ал. 1 от НК , като на
3

основание чл. 78а от НК бе освободен от наказателна отговорност , като съдът наложи
наказание „глоба” от 1000 / хиляда/лева . За да определи размера на наказанието, съдът
прецени всички обстоятелства обуславящи отговорността на подсъдимия: като смекчаващи-
чистото съдебно минало, влошените взаимоотношения между него и Х..
Съдът осъди подс. Е.М. да заплати на тъжителя Х.Х. конституиран, като граждански
ищец в наказателното производство сумата от 2000/ две хиляда / лева, обезщетение за
претърпени в резултат на деянието неимуществени вреди за престъплението по чл. 130, ал. 1
от НК, като отхвърли предявения гр. иск до пълния размер от 2500 лева, като неоснователен
и недоказан. Съдът счита ,че определеният размер на гр. иск е справедлив, на основание
събраните в съдебно заседание доказателства. За да предприеме действия , а именно да
нанесе удари на Х., подс. М. не е бил провокиран от него , като първи е започнал ,
нападнал го е и привел в безпомощно състояние , като го напръскал с лютив спрей , след
което е започнал да го удря и рита..
Съдът осъди подс. Е.М. да заплати на тъжителя Х. Ф. Х. сумата от общо 600.00
/шестстотин/, разноски по делото за адвокатско възнаграждение и сумата от 78.00 лева-
разноски за вещо лице изготвило експертизата.
Съдът осъди подс. Е.М. да заплати по сметка на РСТ сумата от 80.00/осемдесет/ лева
–ДТ върху уважената част на гр. иск.
Водим от горното,съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
4

Номер на акта:	21
Дата:	1 септември 2021 г. (в сила от 17 септември 2021 г.)
Съдия:	Анна Стефанова Димитрова

Дело:	20213530200420
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	7 юни 2021 г.

Присъда по дело №420/2021 на Районен съд - Търговище

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите