Р Е Ш Е Н И Е № 260072
24. 03. 2021 год. гр. Чирпан
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Чирпан, втори състав
На 22. 03. 2021 год.
В публично заседание в състав:
Председател: ТИХОМИР КОЛЕВ
Секретар: ДОНКА
ВАСИЛЕВА
Сложи за
разглеждане докладваното от Районен съдия ТИХОМИР КОЛЕВ
АНД номер 24
по описа за 2021 година
и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод жалбата на Х.С.С. ЕГН **********,
с адрес: *** със съдебен адрес за получаване на съобщения и призовки: **(чрез
адв. Б.З. и адв. Л.Г.), против НП №43-0000330/ 09. 09. 2020 г. на ДИРЕКТОР на
Регионална дирекция "Автомобилна администрация" - Стара Загора, с
което му е наложено административно наказание по чл. 93 ал.2 от ЗАвПр – глоба в размер на 100лв.
Жалбоподателят
останал недоволен от така издаденото НП и моли да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно
и необосновано, издадено при нарушение на процесуалните правила.Претендират се
разноски за адвокатски хонорар.
Въззиваемата страна, редовно
призована, не изпраща представител, но взема писмено становище по жалбата, като
счита атакуваното НП е съобразено с материалните и процесуални правила и молят
да бъде потвърдено. Правят възражение за прекомерност на осн.
чл. 63, ал. 4 от ЗАНН.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа
обстановка:
Жалбата
е допустима и разгледана по същество основателна, поради следното:
Видно
от представените по делото писмени доказателства се установява, че жалбата е
подадена в срок / виж разписка към НП и представения по делото системен бон,
впрочем въпроса относно срочността на жалбата е бил
обсъден по ЧКАНД № 413 / 2020 г. по описа на Адм. Съд
Стара Загора /.
Установи
се по делото, че с НП №43-0000330 на ДИРЕКТОР на Регионална дирекция
"Автомобилна администрация" - Стара Загора, е наложено на
жалбоподателя административно наказание по чл. 93 ал.2 от ЗАвПр
– глоба в размер на 100лв., затова че: “ На
07.07.2020 г.,
около 11:20 часа в обл. Стара Загора, общ. Чирпан на
АМ "Тракия" км.170, управлява **, марка "**" с рег. № **-
собственост на фирма "БЪЛКТРАНС" ЕООД, видно от Свидетелство за
регистрация част II /втора/, с рег. № **извършващ Обществен превоз на товари
/фракция 0-63/, видно от товарителница серия V № 009360 от 07.07.2020г. по маршрут на движение с. Шиш**ци - гр. Чирпан, видно от пътен лист **от 07.07.2020г., като в момента на проверката е без издадено
Удостоверение за Обществен превоз на товари в Република България или копие на лиценз
на Общността, видно от направена справка отдел "Лицензи" от
Информационна система на ИА "АА", с което виновно е нарушил чл.89,
т.1, Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ.
Съдът
след преценка и анализ - поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, доводите и становищата на
страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
От
разпитаните по делото в с.з. свидетели- актосъставителя
и свидетеля по АУАН безспорно се установява, че жалбоподателят към момента на
проверката не „ притежава „ Удостоверение
за обществен превоз на товари или копие на лиценз на ЕО и „ за това му е съставен АУАН „- по
показанията на актосъставителя. Според свидетеля **Г.
жалбоподателят е превозвал инертни материали „ без лиценз“ и след направена
справка „ се установи, че няма издаден
лиценз за извършване на превози.“ .
Жалбоподателят е наказан за осъществено нарушение по чл. 89,т.1 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България.
Съгласно нея, по време на работа водачът представя при поискване от контролните органи документите по чл. 100, ал. 1, т. 1 – 3 от Закона за движението по пътищата и следните документи: 1. (изм. – ДВ, бр. 48 от 2018 г.) удостоверение на моторно превозно средство за обществен превоз на товари на територията на Република България за всяко от превозните средства, с които се извършва превозът (при превози с лиценз на Общността се изисква заверено копие от лиценза);
В случая, следва да се установи дали е налице единство между фактическото описание на деянието и осъществената му правна квалификация. Както в акта за установяване на административно нарушение, така и в наказателното постановление е посочено, че водача е без издадено Удостоверение за Обществен превоз на товари в Република България или копие на лиценз на Общността,. Действително не е посочено, че не носи удостоверение или копие на лиценз /каквото е и деянието по чл. 89,т. 1 от Наредбата/, а че е без Удостоверение за Обществен превоз на товари в Република България или копие на лиценз на Общността и то след извършена справка от отдел „ Лицензи „ от ИС на ИА „ АА „. Между другото по делото има представени две справки от ИС на ИА „ АА „ с различен резултат.
Съдът намира, че е налице противоречие между фактическото описание на нарушението и осъществената му правна квалификация. Деянието за което е наказан жалбоподателят, визирано в нормата на чл. 89 т.1 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, изисква от водача да носи удостоверение на моторно превозно средство за обществен превоз на товари на територията на Република България за всяко от превозните средства, с които се извършва превозът (при превози с лиценз на Общността се изисква заверено копие от лиценза. Такова обвинение обаче не е отправено – никъде не е записано, че водача не носи Удостоверение за Обществен превоз на товари в Република България или копие на лиценз на Общността, а само, че е без издадено такова. За да е налице нарушение на посочената разпоредба на чл. 89 т.1 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, се изисква фактическо обвинение за не представяне на Удостоверение за Обществен превоз на товари в Република България или копие на лиценз на Общността, което деяние – бездействие подлежи на санкция на основание чл. 93, ал. 2 от ЗАП. В случая на касаторката не е повдигнато обвинение за не представяне на Удостоверение за Обществен превоз на товари в Република България или копие на лиценз на Общността, а за това, че такова не е било издадено, което е различно съставомерно деяние – чл. 93, ал. 1 от ЗАП.
Ако Удостоверение за Обществен превоз на товари в Република България или копие на лиценз на Общността не е издадено въобще, то в тези случаи, като нарушена и като санкционна следва да посочена една и съща норма – тази на чл. 93, ал. 1 от ЗАП, а не както неправилно е посочено от наказващият орган разпоредбата за извършено нарушение на чл. 89 т.1 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България. / В тази насока виж Решение от 22.07.2020 г. на АдмС - Стара Загора по к. а. н. д. № 143/2020 г./
От пълномощника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото, а съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Ето защо и предвид отмяната на наказателното постановление, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Според чл. 8,ал. (1),т.1 Наредба № 1 от 09.07.2004 г. За процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес възнаграждението е:1. при интерес до 1000 лв. – 300 лв.В случая е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено в брой договорено възнаграждение в размер на 300,00 лв.,т.е. минимално предвидения в Наредбата.Макар и да е направено възражение за прекомерност, следва да бъде заплатено цялото поискано възнаграждение, тъй като същото не надхвърля минимално определения размер съобразно чл. 36 от ЗА вр. чл. 18, ал. 2 вр. чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" със седалище гр. София, именно същата в качеството й на юридическо лице по чл. 2, ал. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" следва да понесе разноските по делото.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл.
63 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП №43-0000330/ 09. 09. 2020 г. на
ДИРЕКТОР на Регионална дирекция "Автомобилна администрация" - Стара
Загора, с което на Х.С.С. ЕГН **********, с адрес: *** със съдебен адрес за
получаване на съобщения и призовки: **(чрез адв. Б.З. и адв. Л.Г.), е наложено
административно наказание по чл. 93 ал.2 от ЗАвПр –
глоба в размер на 100лв.,като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" гр. София, да заплати на Х.С.С. ЕГН **********, с адрес: *** със съдебен адрес за получаване на съобщения и призовки: **(чрез адв. Б.З. и адв. Л.Г.),сумата от 300,00лв., представляваща направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд – Стара Загора в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му с Касационна жалба.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: