РЕШЕНИЕ
№ 11633
гр. ........, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:.........
при участието на секретаря ............
като разгледа докладваното от ......... Гражданско дело № 20221110109510 по
описа за 2022 година
Предявени са искове по чл. 128, т. 2 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищеца М. Г. С. с ЕГН **********, от гр. ............ чрез процесуалния
си представител адв. М. Е. от -........, със съдебен адрес гр. ........, .............,
твърди в исковата си молба, че по силата на трудов договор №
............. от .......... г., сключен между него и ответното дружество, изпълнявал
длъжността "Шофьор тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона", с код
НКПД ............, с основно месечно възнаграждение 600 лева с периодичност на
изплащане месечно и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж
и професионален опит 0, 60 % за всяка година трудов стаж при настоящия
работодател, като с допълнително споразумение от 01.01.2021 г. към
трудовия договор, основното месечно възнаграждение било увеличено на 650
лева. Трудовият договор бил прекратен на 12.01.2021 г., като ищеца твърди,
че за периода 01. 09.2018 г. – 12.01.2021 г. не е получил трудовото си
възнаграждение. Считайки, че за него е налице правен интерес, моли да бъде
постановено решение, с което да бъде осъдено ответното дружество да
заплати сумата в размер на 16 995 лева, представляваща трудово
1
възнаграждение за периода 01. 09.2018 г. – 12.01.2021 г., ведно със законната
лихва от датата на завеждане на исковата молба – 16.07.2021 г., до
окончателното изплащане на сумата. В съдебно заседание исковете се
поддържат, претендират се направените по делото съдебни и деловодни
разноски, като на осн. чл. 214 от ГПК съдът е допуснал изменение на размера
на главния иск и същия следва да се счита предявен за сумата в размер на
14 935, 76 лева.
Ответникът ".........." ........., с ЕИК .........., със седалище и адрес на
управление: гр. ........, ж.к. "..............", ул. ".........." №
...... представлявано от управителя ............, чрез процесуалния
представител адв. В. Ч. от САК, със съдебен адрес гр. ........, ...............
сграда ........, в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е подал
писмен отговор, в който изцяло оспорва исковете, моли
същите да бъдат отхвърлени с решението по делото,
претендират се направените съдебни и деловодни разноски.
Като взе предвид направените по делото искания и възражения,
както и представените доказателства, от фактическа страна съдът
приема за установено следното:
Между страните не същестувва спор, а и от приетите по делото писмени
доказателства се установяват следните факти от обективната действителност:
На .......... г. бил сключен трудов договор № ............. от .......... г., между
ищеца и ответното дружество, за длъжността "Шофьор тежкотоварен
автомобил – 12 и повече тона", с код НКПД ............, с основно месечно
възнаграждение 600 лева с периодичност на изплащане месечно и
допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит 0, 60 % за всяка година трудов стаж при настоящия
работодател.
На 01.01.2021 г. било сключено допълнително споразумение към трудов
договор № ............. от .......... г., с което косновното месечно
възнаграждение било увеличено на 650 лева.
Със споразумение от 12.01.2021 г. между страните било прекратено
трудовото правоотношение
Видно от приложеното и прието като доказателство по делото
Споразумение № ............. от 11.01.2021 г. за прекратяване на процесния
2
трудов договор № ........ от .......... г. между ".........." ......... на М. Г. С., ищеца е
направил извънсъдебно признание, че всички дължими за периода на
трудовото правоотношение трудови възнаграждения по сключения между
страните трудов договор са му изплатени в пълен размер. По своя характер
така приетото доказателство - Споразумение № ............. от 11.01.2021 г. за
прекратяване на процесния трудов договор № ........ от .......... г. между ".........."
......... на М. Г. С., представлява частен свидетелстващ документ, който
изначално няма задължителна, обвързваща съда материална доказателствена
сила, освен ако издателя на документа не удостоверява в него неизгодни за
себе си факти. Видно е от така приетото като доказателство Споразумение №
............. от 11.01.2021 г., че ищеца го е пдписал, и съответно в него се
съдържа изявлението, че няма претенции към работодателя, свързани с
трудовото правоотношение, освен претенцията за обезщетение за неползван
платен годишен отпуск по чл. 224 от КТ за 54 работни дни в размер на 1 755
лева, която сума обаче също е заплатена видно от представения фиш за
заплата от 01.2021 г. Следователно с посоченото споразумение ищецът сам е
удостоверил неизгодни за него факти вкл. факта на плащане на трудовото
възнаграждение във връзка е трудовото правоотношение и липсата на
претенции към работодателя освен посочените в документа, като в този
смисъл е и константната съдебна практика – например Решение от 03.08.2014
г. по гр. д. № 2212/2013 г. на Софийски районен съд, Решение от 23.07.2011 г.
по гр.д. № 18683/2010 г. на Районен съд - Варна и други.
Видно от представените и приети като доказателства по делото
документи - пощенски парични преводи, представени от страна на ответника
с отговора на исковата молба, както и представените от трето, неучастващо по
делото лице - "..........., и заключението на приетата по делото съдебно
счетоводна експертиза, за процесния период 01.09.2018г. до 12.01.2021 г.
ответното дружество ".........." ......... е заплатило на ищеца М. Г. С. сума в общ
размер на 13,375.63, както следва – на 26.09.2018 г. - 1308 /хиляда триста и
осем/ лева; на 29.11.2018 г. - 1250 /хиляда двеста и петдесет/ лева; на
10.12.2018 г. - 250 /двеста и петдесет/ лева; на 22.12.2018 г. - 1500 /хиляда и
петстотин/ лева; на 29.01.2019 г. - 1375 /хиляда триста седемдесет и пет/лева;
на 12.07.2019 г. - 700 /седемстотин/ лева; на 30.09.2019 г. - 1500 /хиляда и
петстотин/ лева; на 30.10.2019 г. - 1520 /хиляда петстотин и двадесет/ лева; на
03.01.2020 г. - 920 /деветстотин и двадесет/ лева; на 04.05.2020 г. - 1320
3
/хиляда триста и двадесет/ лева; на 11.01.2021 г. - 1732.63 лева /хиляда
седемстотин тридесет и два лева и шестдесет и три стотинки/.
Разликата между нетното трудово възнаграждение, от една страна, и
заплатеното чрез пощенски парични преводи и с представения Фиш за
заплата за месец Януари 2021 г., от друга страна, е заплатена от ".........." .........
на М. Г. С. в брой видно и от горепосоченото Споразумение № ............. от
11.01.2021 г. за прекратяване на трудовото правоотношение, с което ищецът
извънсъдебно е признал и декларирал, че няма претенции към работодателя,
свързани с трудовото правоотношение, освен претенцията за обезщетение за
неползван платен годишен отпуск.
По отношение на оспорването, че паричните преводи са
извършвани от името на .............: Установи се по делото, че лицето .............
е бил упълномощен от от ".........." ......... с Пълномощно от 05.02.2018 г. да
извършва плащания на трудовите възнаграждения на работниците и
служителите в дружеството. Не се доказаха твърденията, че представеното
пълномощно е изготвено за целите на настоящото производство, но дори това
да е така, то със счетоводната си отчетност и с отговора на исковата молба
дружеството не само не се е противопоставило на действията на лицето
............. по смисъла на чл. 301 от Търговския закон, но и на практика ги е
потвърдило. С оглед горното съдът счита, че ............. безспорно е бил
упълномощен да плати от името и за сметка на ".........." ......... трудовото
възнаграждение на М. С., като съгласно чл. 73 от Закона за дълъженията и
договорите задължението може да бъде изпълнено от трето лице дори против
волята на кредитора, вкл. задължението за плащане на трудово
възнаграждение. Не се доказа и твърдението, че тузи суми са били получени
на друго основание, тъй като в съдебно заседание ищеца чрез своя
процесуален представител изрично заяви, че не е съществувало друго
правоотношение между лицето, осъществило плащанията – ............ и ищеца
М. Г. С., а също така и не бе доказано наличието на различно основание
(освен трудово възнаграждение), на което ищеца да е получил процесните
суми, което безспорно е в тежест на получилия плащането ищец. В този
смисъл е и константната съдебна практика – например Решение №89 от
29.03.201 Зг. на ВКС по гр.д.№558/2012г., IV г.о., ГК както и Решение №746
от 5.01.2011г. на ВКС по гр.д.№727/2009г., IVг.о., ГК).
4
Само за пълнота на изложението следва да бъде отбелязано, че дори и
да бъде прието по делото, че не са налице доказателства за плащането на
трудовото възнаграждение от работодателя на работника за процесния период
в пълен размер, въпреки представените доказателства за извършени пощенски
парични преводи и въпреки наличието на извънсъдебно признание за липса на
неуредени сметки между страните по трудовото правоотношение, то
изявлението на ищеца С. в горепосоченото Споразумение № ............. от
11.01.2021 г. за прекратяване на трудовото правоотношение в съвкупност с
факта на предаване на този документ в държане на работодателя, води до
извода, че между страните е постигнато съгласие за опрощаване по смисъла
на чл. 108 от ЗЗД на задълженията на ".........." ......... към ищеца за трудови
възнаграждения, евентуално съществуващи към 11.01.2021 г. и в този смисъл
също съществува непротиворечива съдебна практика, от която може да се
посочи Решение № 7401 от 06.11.2013 г. но гр. д. № 6522/2013 г. на Софийски
градски съд.
С оглед на горното съдът счита, че предявеният главен иск следва да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. С оглед отхъврлянето на
главния иск следва да бъде отхвърлен и акцесорният иск за заплащане на
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 16.07.2021
г. до окончателното изплащане на претендираната сума.
С оглед изхода на спора право на присъждане на разноски има
ответника, на основание чл.78, ал. 3 от ГПК. Ответника е представил списък
на разноските, за сумата в размер на 1 400 лева, от които адвокатско
възнаграждение за един адвокат в размер на 1 200 лева и депозит за съдебно-
счетоводна експертиза в размер на 200 лева, като своевременно ищеца брез
своя процесуален представител е направил възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, което следва да бъде разгледано от съда.
Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения при интерес от 10 000 лв. до 100 000
лв. минималното адвокатско възнаграждение се определя по следния начин –
твърда ставка от 830 лева плюс 3 % за горницата над 10 000 лева.
Първоначалния размер на иска е 16 995 лева, поради което и дължимото
адвокатско възнаграждение е в размер на 1039, 85 лева, и с оглед не особено
високата фактическа и правна сложност на делото в този размер следва да
бъде присъдено и адвокатското възнаграждение.
5
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. Г. С. с ЕГН **********, от гр. ............
против ".........." ........., с ЕИК .........., със седалище и адрес на управление:
гр. ........, ж.к. "..............", ул. ".........." № ......
представлявано от управителя ............, искове с правно основание чл. 128,
т. 2 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за сумата в размер на 14 935, 76 лева
/четиринадесет хиляди деветстотин тридесет и пет лева и седемдесет и
шест стотинки/, ведно със със законната лихва от датата на завеждане на
исковата молба – 16.07.2021 г., до окончателното изплащане на
зъдължението, представляваща неизплатено трудово възнагреждение за
периода 01.09.2018 г. – 12.01.2021 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ И
НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА М. Г. С. с ЕГН **********, от гр. ............ да заплати на
".........." ........., с ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр.
........, ж.к. "..............", ул. ".........." № ......
представлявано от управителя ............, сумата в размер на 1 239, 85 лева
/хиляда двеста тридесет и девет лева и осемдесет и пет стотинки/,
представляваща направените по делото разноски, съгласно мотивите на
настоящото решение.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6