Решение по дело №445/2021 на Районен съд - Търговище

Номер на акта: 209
Дата: 13 юли 2021 г. (в сила от 29 юли 2021 г.)
Съдия: Анна Стефанова Димитрова
Дело: 20213530200445
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 209
гр. Търговище , 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анна Ст. Димитрова
при участието на секретаря Стела Й. Йорданова
в присъствието на прокурора Мартин Любомиров Кузманов (РП-Търговище)
като разгледа докладваното от Анна Ст. Димитрова Административно
наказателно дело № 20213530200445 по описа за 2021 година
РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемата ИЛ. Ж. ИВ., родена на **** год. в
гр.Търговище, живуща в гр. Търговище, кв. З. № **, ****, българска
гражданка, омъжена, грамотна, неосъждана, ЕГН **********, за ВИНОВНА
за това, че на 02.10.2020 година в гр. Търговище, съзнателно се ползвала пред
служител „Пенсионно обслужване“ към ТП на НОИ гр. Търговище от
неистински официален документ – Удостоверение, обр. УП-3 №
083/20.10.1999 година за трудов стаж, положен в ОСП „СМК“ гр. Търговище
в периода 01.01.1994 година – 14.07.1999 година, като от нея за самото
съставяне не може да се търси наказателна отговорност, с което осъществила
състава на престъпление по чл. 316 във вр. с чл. 308, ал. 1 от НК, като на
основание чл. 78а, ал. 1 от НК я ОСВОБОЖДАВА от наказателна
отговорност и й НАЛАГА административно наказание “ГЛОБА” в размер на
1000 (хиляда) лева.
ОСЪЖДА обвиняемата ИЛ. Ж. ИВ., със снета по –горе самоличност,
да заплати по сметка на ОДМВР – Търговище сумата от 412,39 лева
(четиристотин и дванадесет лева и тридесет и девет стотинки),
1
представляваща разноски за изготвяне на експертизи по досъдебното
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в петнадесет дневен
срок от днес, пред Окръжен съд – Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ АНД № 445/21 г.
Проведено е ДП № 142/20 г. по описа на ОДМВР -Търговище водено за
престъпление по чл. 316 във вр. с чл. 308, ал. 1 от НК срещу ИЛ. Ж. ИВ. от
гр. Търговище, ЕГН **********.
С постановление от 15.06.21 година, РПТ е направила предложение по
чл.375 от НПК във вр. с чл.78а от НК за освобождаване на обвиняемата от
наказателна отговорност, като материалите по делото са внесени в съда за
произнасяне по реда на чл. 375 и сл. от НПК.
Обв. И.И., редовно призована, се явява лично с процесуален
представител адвокат Н.
РПТ, редовно уведомена, изпраща представител.
На основание доказателствата по ДП и в рамките на постановлението,
съдът прие за установена и доказана следната фактическа обстановка:
Обв. И.И. имала заболяване, поради което искала да получава пенсия за
инвалидност по чл. 74 от КСО, но не можела да се пенсионира по този ред,
поради това, че нямала необходимия трудов стаж. В неустановен ден на месец
август 2020 година обв. И. и майка и, св. А. Х. седели на пейка в градинката
пред църквата на пазара в гр. Търговище и разговаряли. В разговора между
тях обв. И. споделила, че за да се пенсионира по реда на чл. 74 от КСО,
трябва да има определен трудов стаж, който тя нямала. Тогава към тях се
приближила непозната жена, която до този момент седяла на пейка до
тяхната и била чула разговора им. Тя казала, че може да даде на обв. И.
документ за трудов стаж. Обв. И. се съгласила, дала на непознатата жена
личните си данни и се разбрали да се срещнат на следващия ден на същото
място и да получи обещаните документи за стажа. На следващия ден обв. И.
се срещнала с непозната жена в градинката пред църквата и тя и дала
Удостоверение обр. УП-3 № 083 от 20.10.1999 година за трудов стаж,
положен от обв. И. в ОСП „СМК“ гр. Търговище в периода 01.01.1994
година до 14.07.1999 година.
На 02.10.20 година обв. И. отишла в ТП на НОИ-Търговище, където
подала пред служител на пенсионно обслужване Заявление за отпускане на
пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74 от КСО. Към
заявлението приложила експертно решение на ТЕЛК и полученото от
непозната жена Удостоверение, обл. УП-3 № 083 от 20.10.99 г. за трудов
стаж, положен в ОСП „СМК“, гр.Търговище. Служителката, на която
обвиняемата представила документите- св. Д.Д. нямала основание да се
усъмни в истинността им и ги приела. В последствие при извършена
служебна проверка било установено, че обв. И. никога не е работила в
посочената фирма ОСП „СМК“гр. Търговище, още повече, че към периода
1
посочен в документите, че е работила в тази фирма, последната вече е била
трансформирана в „Поляница“ ЕООД, поради което и представеното от обв.
И. Удостоверение за стаж от несъществуваща фирма за посочения период е
неистинско. В този смисъл е и заключението на изготвената и приета по
делото почеркова експертиза. От последната се установява, че подписите в
графи „изготвил“ и „ръководител“ от удостоверението, не са изпълнени от
ръководителя на ОСП „СМК“, в последствие „Поляница“ ЕООД, св. Д.Д. и
С.С., която тогава се занимавала с изготвяне на удостоверенията.
В хода на разследването ,лицето предоставило неистинските документи
на обв. И. не било установено, въпреки положените усилия.
Изложената по – горе фактическа обстановка категорично се
потвърждава от всички доказателствени материали по делото – обясненията
на обв. И. в ДП и съдебно заседание, където признава изцяло вината си по
повдигнатото обвинение, подробно описва начина на осъществените от нея
действия , от свидетелските показания на Д.Д., П.П.,В.В., С.Ч. и Н. И., от
заключенията на изготвената експертиза на ВЛ Г.Д. и Н.Я.,както и от
приложените писмени доказателства и доказателствени средства.
При така изложеното и доказана фактическа обстановка, съдът намира
за безспорно установено и доказано, че обв. ИЛ. Ж. ИВ., ЕГН **********, на
02.10.20 година в гр. Търговище, съзнателно се ползвала пред служител“
Пенсионно обслужване“ към ТП на НОИ-Търговище, от неистински
официален документ – Удостоверение, обр. УП-3 № 083 от 20.10.1999 година
за трудов стаж положен в ОСП“СМК“, гр. Търговище в периода 01.01.1994
година до 14.07.1999 година, като от нея за самото му съставяне не може да се
търси наказателна отговорност ,с което от обективна страна е осъществила
състава на чл. 316 във вр. с чл. 308, ал. 1 от НК.
От субективна страна престъплението е извършено виновно, под
формата на пряк умисъл, като осъществявайки го обвиняемата е съзнавала
общественоопасния му характер и е искала настъпването на
общественоопасните последици.
Видно от събрания доказателствен материал, по отношение на обв. И.
са налице материално-правните предпоставки за приложението на чл. 78а от
НК и освобождаването и от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, а именно: за извършеното умишлено
престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до три години;
обвиняемата не е осъждана за престъпление от общ характер, което е видно
от справката и за съдимост; от престъплението не са причинени имуществени
вреди. Не са налице и ограниченията, които поставя ал. 7 на чл. 78а от НК.
При така изложеното, съдът счита, че правилно и законосъобразно ТРП
2
с Постановление от 15.06.21 г. е изпратила делото на РСТ за разглеждане по
реда на чл. 375 от НПК.
При наличие на предпоставките за това, след като я призна за виновна
по повдигнатото обвинение, съдът освободи ИЛ. Ж. ИВ. от гр. Търговище от
наказателна отговорност, като и наложи на основание чл. 78а от НК
административно наказание “Глоба” в размер на 1000 / хиляда/ лева. При
определяне размера на наказанието, съдът прецени всички обстоятелства,
обуславящи отговорността на И., като предвид представената справка
декларация относно имотно състояние на последната , направените
самопризнания, проявено съжаление и разкаяние в хода на ДП,
здравословното и състояние ,като е наложи наказание към минимума
предвиден в закона. Предвид изложеното по-горе, съдът счете, че за
превъзпитанието на обв. И. наложеното адм. наказание глоба, към минимума,
ще изиграе превъзпитателно и възпиращо въздействие върху нея.
Обв. И.И. бе осъдена да заплати по сметка на ОД МВР направените в
ДП разноски за изготвени експертизи в размер на 412.39 /четиристотин и
дванадесет лева и тридесет и девет стотинки/.
Водим от гореизложеното, съдът постанови решението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
3