РЕШЕНИЕ
№ 3868
гр. Варна, 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на трети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Десислава Йорданова
при участието на секретаря Станислава Ст. С.
като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело №
20253110101025 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от М. С. Д. срещу ***за
прогласяване на Договор за кредит „Аxi Card” № 936807/08.07.2021г., сключен между
страните за нищожен на осн. чл.26, ал.1, предл. 1 ЗЗД / противоречие със закона/ вр. чл.22
ЗПК, поради противоречие с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
В исковата молба се поддържа, че между страните е сключен договор за
револвиращ кредит „Аxi Card” № 936807/08.07.2021г., с който е уговорен максимален размер
от 700 лв., а с допълнително споразумение кредитния лимитът е увеличен на 1900 лв.
усвояван чрез международна платежна карта „Бяла карта“ номер 936807.
Сочи се, че бил уговорен дневен лихвен процент от 0,1% – договорна лихва.
Намира тази лихва за притиворечаща на добрите нрави.
В чл.19, ал.4 от договора било уговорено задължение за заплащане от страна на
кредитополучателя, ако не погаси текущото си задължение до уговорения в договора падеж,
да дължи на кредитора разходи за действия по събиране на задължението в размер на 2.50
лв. за всеки ден до заплащане на дължимите суми. Излага, че тази такса е нищожна, като
срещу задължението за плащането не й не се дължи поведение от кредитора, а напротив-
дължи се автоматично след изпадане на длъжника в забава. Целта на таксата била да служи
за обезщетение за вреди от забавата, което я превръща в неустойка за забава, а съгласно
чл.33, ал.1 ЗПК при забава на потребителя, кредитора има право само на лихва за забава
В чл. 19, ал. 5 от договора било предвидено след настъпване на предсрочната
изискуемост на вземането, кредитополучателя да дължи еднокрано плащане на такса в
размер на 50лв., включваща разходи на кредитора за дейността на лице/служител, което
осъществява административна дейност по извънсъдебно събиране на вземането. В молба от
06.03.2025 г. ищецът е навел твърдение, че кредитът е станал предсрочно изискуем на осн.
чл.19, ал.1 от договора и е начислена таксата по чл.19, ал.5 от същия. В уточнителната молба
от 17.02.2025 г. ищецът поддържа, че тази такса представлява такса за управление н а
кредита, която не може да се събира от длъжника, съгл. Чл.10а, ал.2 ЗПК.
В чл. 24 от договора било предвидено задължение за сключване на допълнителен
договор за застраховка „кредитна протекция“ със застрахователна премия от 1% от общото
задължение по договора за кредит към последното число на всеки календарен месец,
завишена нагоре до цяло число. Счита тази уговорка за неравноправна по смисъла на чл.143
1
ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя. Предвид свързаността й с договора за
кредит, с договарянето премията да се изплаща заедно с вноската заобикаля чл.19, ал.4 ЗПК.
Намира, че уговорката за застраховка противоречи на чл.115, т.1 КЗ и чл.116 КЗ. Излага, че
задължението за застрахователната премия следва да се добави към ГПР, тъй като
сключването на застраховката е било условие за предоставяне на кредита.
Счита, че в договора не са конкретизирани компонентите по договора, които
формират ГПР. Не били посочени разходите включващо се в ГПР поотделно и не е посочена
методология за определяне на същия. / уточнителна молба от 17.02.2025г./. В исковата молба
сочи, че с добавяне на задължението за застрахователна премия от 1% месечно и
договорната лихва от 36% към ГПР от 49,86% ще се достигне до нарушение на чл.19, ал.4
ЗПК. При изложеното, посочения в договора ГПР бил подвеждащ.
При изложеното иска уважаване на претенцията. Претендира направени по делото
разноски и адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в
който са изложени доводи за неоснователност на предявения иск. Излага, че процесния
договор не е продукт по който ищецът дължи изплащане на равни месечни вноски, а
потребителят сам решава как да усвои сумата, като ако през даден месец не усвои сума, не
дължи плащания. Излага, че не са нарушени императивните чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12н и
20 и ал. 2 ЗПК. Изрично излага, че дори някоя клауза да е нищожна, това не влече
нищожността на целия договор.
Излага подробни доводи за действителността на уговорката за формиране на
договорната лихва вкл. при съобразяване ясното посочване на нейния размер,
необезпечеността на кредита, както и че кредитора не е банка. Сочи, че всеки размер на
ГЛП е действителен стига общия ГПР да не надвишава максимума по чл. 19, ал.4 ЗПК.
Сочи, че са спазени изискванията на ЗПК за посочване и изчисляване на ГПР.
Излага, че единствения разход по кредита е договорната лихва и тя е включена в ГПР / л.10
от отговора/.
Поддържа, че задължението за застрахователна премия не следва да се вкл. в ГПР,
тъй като потребителя доброволно е сключил застраховка, без тя е да е задължително условие
за сключване на договора за кредит, както и че задължението за същата е към трето лице.
Обръща внимание, че разходи по чл.19, ал.4 и ал.5 от договора са дължими поради
неизпълнение от потребителя и и не представляват такси за управление, поради което не
следва да се включват в ГПР. Излага доводи за тяхната действителност.
По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете. Претендира и
разноски. Изложените са оспорвания по дължимостта и размера на претендираното от
ищеца адвокатско възнаграждение.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа
страна:
Предмет на разглеждане в производството е установителен иск за нищожност на
договор на осн. чл. 26, ал.1, предл. 1 ЗЗД /недействителност на осн. чл.22 ЗПК/.
В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване
следните предпоставки: че е в договорни отношения с ответника, че е налице
нищожност,поради противоречие със ЗПК- чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК, чл.19 ЗПК.
По искът за нищожност в тежест на ответника е да докаже при условията на пълно
и главно доказване, че сключеният договор е действителен, в това число и че клаузите на
договора са договорени индивидуално, както и че уговорените задължения за договорна
лихва, по чл.19, ал.4 разходи за действия по събиране на задължението в размер на 2.50 лв.
за всеки ден до заплащане на дължимите суми, по чл.19, ал.5 такса в размер на 50лв.,
включваща разходи на кредитора за дейността на лице/служител, което осъществява
административна дейност по извънсъдебно събиране на вземането и по чл. 24 от договора за
застраховка „кредитна протекция“ със застрахователна премия от 1% от общото задължение
по договора за кредит към последното число на всеки календарен месец, завишена нагоре до
цяло число са действителни.
Между страните е безспорно, а и от представения по делото Договор за
револвиращ кредит „Аxi Card” № 936807/08.07.2021г. сключен между М. Д. С. и „*** се
установява, че страните - ищецът в качеството му на кредитополучател и ответника, в
2
качеството му на кредитодател, са били обвързани от облигационно правоотношение по
договор за потребителски кредит.
В договора за кредит от 08.07.2021г. е уговорено предоставянето на револвиращ
кредит от 700 лв. под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез
международна безконтактна карта Axi Card, а кредитополучателя се задължава да ползва
кредита и да го върне, според условията на договора.В чл.4 е уговорена годишната
договорна лихва – чл.4.1. върху всички усвоени в брой суми чрез АТм-устройство се дължи
годишна лихва от 36% при дневна лихва в размер на 0,1%, а според чл..4.2. върху всички
усвоени суми чрез терминално устройство ПОС или виртуално терминално устройство ПОС
се дължи годишна лихва от 18% или дневна лихва от 0.05%. Лихвата се начислява всеки ден
върху усвоената и непогасена главница. Според чл.6 годишния процент на разходите е
49,84% и са посочени взетите предвид допускания вкл., че кредита бъде изцяло усвоен
незабавно в брой на АТМ-устройство.
В чл.19, ал.4 от договора е уговорено при забава за плащане пълният размер на
минималната погасителна вноска, кредитополучателя да дължи на кредитора разходи за
действия по събиране на задълженията в размер на 2,50 лв. за всеки ден, до заплащане на
пълния размер на съответната минимална погасителна вноска. В ал.5 е предвидено след
настъпване на предсрочна изискуемост, кредитополучателя да дължи еднократно заплащане
на такса в размер на 50 лв., включващи разходите на кредитодателя за дейността на
лице/служител, което осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на
задължението на кредитополучателя.
В раздел 11 от договора е уговорена доброволна застраховка, която съгл. чл.23
може да е за пакет „кредитна протекция“ или за пакет „защита на картата“. Застраховката се
предлага от ответника в качеството на застрахователен агент и е доброволна.
Застрахователната премия за пакет „кредитна протекция“ е в размер на 1% от общото
задължение по договора за кредит към последното число на всеки календарен месец,
завишена нагоре до цяло число, а по пакет „защита на картата“- 2 лв. месечно. Съгласно чл.
24, ал.4 от договора кредитополучателя се е съгласил размера на дължимата премия да се
отразява и начислява като усвоена главница от предоставения кредитен лимит, която следва
да бъде заплатена, съобразно уговорките в договора.
Видно от извлечение по кредитната карта към 01.01.2024г. отпуснатия кредитен
лимит е 1900 лв.
От приетото по делото заключение по изготвената съдебно-счетоводна експертиза, от
вещото лице Р. С., което съдът кредитира като обективно и компетентно, се установява, че
размерът на годишния процент на разходите ще възлиза на 59,80% в случай, че размера на
застрахователната премия се включва в изчисляване на ГПР. При включване на разхода по
чл.19, ал.4 от договора, таксата по чл.19, ал.5 от договора и застрахователната премия в
изчисляването ГПР ще възлиза на 97,90%.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Ищецът твърди нищожност на процесния Договор за потребителски кредит, поради
неспазване изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. В процесния договор за
потребителски кредит е посочен процент на ГПР 56.8%. Посоченото ГПР формално
отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК и размерът му не надвишава максималния
по чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Дефиницията на понятието "общ разход по кредита за потребителя" е посочена в
разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички
други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в
случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване
на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва
нотариални такси.
Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11,
ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
3
недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална
недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора. В
тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото
тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на
кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в договора относно ГПР да
бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде
поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще
дължи. Изискването за посочване на общата дължима сума е въведено, за да гарантира, че
потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение.
Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК сочи, че договорът трябва да съдържа
ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин.
Според § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "общ разход по кредита за потребителя" са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, а в т. 2 от същата
разпоредба е указано, че "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на
кредита и общите разходи по кредита за потребителя.
Настоящият състав намира, че уговорената в раздел 9 от договора застраховка не
следва да се включва в разходите по кредита, респ. не следва да включва в посочения в
договора ГПР. Видно от заглавието на раздела и смисъла на чл.23 и чл.24 от договора
застраховката посочена в тях е доброволна, сключва се с друго лице с отделен договор за
застраховка и тези разпоредби се прилагат само ако кредитополучателя е сключил договор за
застраховка. Видно от представената към отговора на исковата молба декларация-съгласие
от ищцата, във връзка със застраховка „Живот“, същата е попълнена отделно и на различна
дата от сключването на договора. Видно от стандартния европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити, застрахователния договор не е
изискване за сключване на договора за кредит.
Настоящият състав обаче, счита че сумите дължими на осн. чл.19, ал.4 и чл.19, ал.5
от договора за кредит са разходи по кредита и е следвало да бъдат посочени в ГПК, което не
се спори между страните, че не е сторено. Ответникът изрично аргументира защо същите не
е следвало да се включва в ГПР.
Съдът намира, че посочените по-горе клаузи по чл.19, ал.4 и чл.19, ал.5 от
договора са нищожни. Съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Съдът счита оспорените клаузи, предвиждащи задължение на кредитополучателя за
заплащане на разходи и такси по събиране на задължението и дейност на служител, за
противоречащи на горепосочената правна норма. По своята същност уговорките за
заплащане на суми за събиране на дълга представляват такси по управление на кредита и
противоречат на забраната да се уговорят допълнително такси в подобен смисъл,
предвидена в чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Съдът намира, че е налице обоснована вероятност за
неравноправност на тези клаузи, като може да се приеме, че са във вреда на потребителя и
не отговарят на изискването за добросъвестност, като същевременно водят до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Нормата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК предвижда, че при забава на потребителя кредиторът има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. С предвиждане и
начисляване на таксите посочени в клаузите на чл. 19, ал. 4 и чл. 19, ал. 5 от договора,
всъщност се цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 ЗПК и въвеждане на
допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло свързана с хипотеза на забава на
длъжника. Доколкото дължимите на осн. чл.19, ал.4 и ал.5 от договора суми представляват
4
прикрито възнаграждение за кредитора, то е следвало да се посочат в ГПР и непосочването
им превръща определения в договора ГПК в неверен. В т. 2 от решението на СЕС от
21.03.2024 г. по д. С-714/22 е прието, че с оглед на съществения характер на посочването на
ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се
запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на
този процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва
да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава
потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин
както непосочването на този процент. Следователно, санкция, изразяваща се в лишаване на
кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва
всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и
пропорционален характер. С оглед на изложените съображения, член 10, параграф 2, буква
ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за
потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от
тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за
освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води
единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем
главница.
При изложеното, съдът намира предявения иск за основателен и следва да го
уважи.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи на ищеца
разноски за държавна такса в размер на 76,00 лв. и 490 лв.- адвокатско възнаграждение и
общо 566,00лв.
Относно размерът на възнаграждение, което е дължимо за процесуалното
представителство, съдът приема, че то следва да се определи, като се отчете единствено
спецификата на конкретния случай и действителната фактическа и правна сложност на
делото и наведеното от ответника възражение за прекомерност на претендираното
възнаграждение, като не се счита обвързан от определените с Наредба № 1 за размера на
адвокатските възнаграждения, в каквато насока е тълкуването на Съюзното право, дадено с
решение от 24.01.2024 г. на Съда на Европейския съюз по дело C-438/22 г. В случая съдът
ползва размера по чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за размера на адвокатските възнаграждения
като ориентир, с оглед на което присъжда исканото възнаграждение, за което са представени
доказателства, че е платено. Съобразява и че в отговора на исковата молба ответникът е
поискал определяне в полза на ищеца на възнаграждение, което да не надхвърля
предвиденото в Наредбата, каквото именно съдът присъжда.
С определение от о.с.з. от 03.10.2025г. на ответника са дадени указания да представи
доказателства за заплащане на сумата от 50,00 лв. за възнаграждение на вещото лице,
съобразно окончателния размер на присъденото му възнаграждение. Въз основа на
разпореждане от 21.10.2025г. указанията са изпратени и на ел. адрес до ответника. До
момента не е постъпило доказателство за плащането им, поради което и следва да се
приложи чл.77 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА в отношенията между страните М. С. Д., ЕГН:**********, адрес:
гр.***и „*** със седалище и адрес на управление: гр. *** сключеният между тях Договор за
кредит *****/08.07.2021г., за нищожен на осн. чл.26, ал.1, предл. 1 ЗЗД / противоречие със
закона/ вр. чл.22 ЗПК, поради противоречие с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, *** със седалище и адрес на управление:
гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на М. С. Д., ЕГН:**********, адрес: гр. ***сумата от 566,00 лева,
представляваща направените разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 77, ал. 1 ГПК, „*** със седалище и адрес на управление:
гр.*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС- Варна,
сумата от 50,00 лв.- останала незаплатена част от окончателния размер на
5
възнаграждението на вещото лице по приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба, пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6