№ 8186
гр. София, 22.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20231110146463 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на „фирма“ ЕООД срещу К. Д. Т..
Ищецът твърди, че на 18.08.2017г. ответникът издал запис на заповед в полза на
Х. Г. Х. за сумата от 14 000лв., като се задължил безусловно и неотменимо, без протест
и разноски, да му заплати сумата на посочения в записа падеж – 18.10.2017г. На
14.08.2023г. между Х. Г. Х. и ищцовото дружество бил сключен договор за цесия, с
който вземанията по записа били прехвърлени на ищеца. Посочва, че на 18.10.2020г.
изтекъл срока по чл. 531, ал. 1 ТЗ за предявяване на искове по менителничния ефект
срещу платеца, което породило възможността му да търси сумата по реда на чл. 534,
ал. 1 ТЗ. Счита, че в случая може да иска от издателя сумата, с която той се е обогатил
в негова вреда. Поддържа, че ответникът не заплатил дължимата сума, като изпаднал в
забава и дължал и мораторна лихва.
С оглед изложеното, моли за постановяване на решение, с което на основание
чл. 534, ал. 1 ТЗ ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 14 000лв., с която
се е обогатил във вреда на ищеца, като не е изпълнил задължението си спрямо
кредитора по записа на заповед от 18.08.2017г., ведно със законната лихва от подаване
на исковата молба – 18.08.2023г. до окончателното плащане, както и сумата от
4420,43лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода
17.08.2020г.-17.08.2023г.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който оспорва исковете. Твърди, че между страните е налице каузално
правоотношение по договор за заем, сключен в устна форма и обезпечен с процесния
запис на заповед. Посочва, че на 18.08.2017г. Х. Х. се съгласил да отпусне сумата от
14 000лв. като заем на ответника, като предал на ответника в брой сумата от 4000лв., а
останала част се задължил да преведе по банков път в рамките на седмица. На същата
дата превел на ответника сума от 5000лв. по банков път и на 22.08.2017г. превел още
5000лв. Ответникът върнал в уговорения срок на два пъти сумите от 4000лв. и 3000лв.
Остатъкът от 7000лв. превел на Х. Х. на 22.12.2017г. по негова банкова сметка. С оглед
на това, счита, че е погасил изцяло задължението си.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази твърденията, доводите и възраженията на страните,
1
намира следното:
Предявени са за разглеждане осъдителни искове с правно основание чл. 534,
ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца в производството е да проведе пълно и главно доказване, че
ответникът е издал в полза на Х. Г. Х. на 18.08.2017г. запис на заповед, с който
безусловно и неотменимо се е задължил да заплати сумата от 14 000лв. с падеж
18.10.2017г., който запис на заповед съдържа всички необходими законови реквизити
по чл. 535 ТЗ; че приносителят на записа на заповед е изгубил исковете по него
поради давност или неизвършване на необходимите действия за запазване на правата
по него, като по този начин ответникът се е обогатил в негова вреда и размера на
обогатяването; че е настъпил падежът на вземането и ответникът е изпаднал в забава за
плащане, поради което дължи мораторна лихва и нейния размер; че вземанията по
записа на заповед са прехвърлени в надлежната форма от поемателя на ищцовото
дружество.
В тежест на ответника в производството е да докаже фактите, от които черпи
възраженията си, включително, че процесният запис на заповед обезпечава сключен
между страните договор за заем за сумата от 14 000лв., сключването на такъв договор,
неговото съдържание и погасяването на задълженията по него.
В случай че ищецът твърди наличието на друго каузално правоотношение между
страните, в негова тежест е да докаже наличието на такова правоотношение, както и
конкретното му съдържание, като съдът му указва, че не сочи доказателства за тези
факти.
Съдът намира, че изисканите материали по гр. д. № 67964/2022г. по описа на
СРС, 173-ти състав, следва да бъдат приобщени към настоящото дело.
На ответника следва да бъде указано в определен от съда срок да заяви дали
оспорва, че представеният в настоящото производство запис на заповед и
представеният в производството по гр. д. № 67964/2022г. по описа на СРС, 173-ти
състав, са различни.
Представените от страните документи са допустими и относими, поради което
следва да бъдат приети.
Съдът намира, че е допустимо събирането на гласни доказателства чрез разпит
на свидетел за установяване на обстоятелствата, посочени в отговора на исковата
молба, поради което искането на ответника следва да бъде уважено.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане
в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.03.2024г.
от 09:35ч., за която дата и час да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно
уреждане на спора.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
определението.
ПРИОБЩАВА към делото материалите по гр. д. № 67964/2022г. по описа на
2
СРС, 173-ти състав.
УКАЗВА на ответника в 1-седмичен срок от уведомяването да заяви дали
оспорва, че представеният в настоящото производство запис на заповед и
представеният в производството по гр. д. № 67964/2022г. по описа на СРС, 173-ти
състав, запис на заповед са различни. В случай че не депозира становище в указания
срок, съдът ще приеме, че не оспорва, че двата записа на заповед са различни.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото приложените от страните към
исковата молба и отговора на исковата молба документи.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел
при режим на довеждане от ответника в насроченото открито съдебно заседание.
УКАЗВА на ответника, че ако не доведе допуснатия свидетел в откритото
съдебно заседание, без да са налице обективни и уважителни причини за това,
доказани по надлежния ред, съдът може да отмени определението, с което го е
допуснал.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца и
препис от отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3