№ 46
гр. Габрово, 07.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на седми февруари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Кремена Големанова
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
като разгледа докладваното от Кремена Големанова Гражданско дело №
20244200100304 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правни основания чл.240 във вр. с чл.79 ЗЗД, а на евентуалния
иск –чл.59 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че страните по делото се познавали от деца и били
съученици и приятели. По тази причина, когато ответникът имал нужда от средства през
м.януари 2020г. поискал в заем от ищеца сумата от 10 0000евро. Поради приятелските
отношения между тях и доверието , което ищецът имал на ответника не били подписали
договор за заем в писмена форма. Тъй като ответникът тогава живеел и работел в Кипър,
ищецът му изпратил парите чрез банков превод. Поводът за поискване на сумата бил, че П.
искал да купува заведение /ресторант/, като идеята му била да купи не самото помещение, а
„бизнеса" т.е. оборудването на едно заведение и правото да работи в него 10 г. С два банкови
превода съответно от 17.01.2020г. и 20.01.2020г. ищецът превел на два пъти по 9800лв.
В последствие, около една година по-късно, Б. Д. П. отново поискал пари, но вече
значително по-малка сума - 1000евро и на 18.01.2021г. ищецът му изпратил с банков превод
сумата от 1959лв. Това се повторило и през м.март 2022г. – П. поискал и Л. му изпратил два
превода, всеки от по 5877лв. /равностойността на 3000 евро за всеки от двата превода/.
Така, общата сума, изпратена на ответника възлизала на 33313лв.
От лятото на 2022г. отношенията между страните по делото се влошили, тъй като
ищецът не си получавал парите, които въпреки неколкократните разговори - до момента не
били върнати. Свидетел на разговорите, както по телефона, така и личните срещи между
двамата в Кипър била П. К..
Претендира се ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 33313лв.,
ведно със законните последици- лихвите от датата на образуване на делото до момента на
окончателното изплащате на сумата, както и направените по делото разноски.
Ако съдът прецени, че между страните по делото няма сключен договор за заем и
съответно, основните искове с правно основание чл.240 ЗЗД не могат да бъдат уважени, то
при условията на евентуално обективно съединяване, моли ответникът да бъде осъден да
заплати исковата сума от 33313 лв., представляваща общата сума на 5-те направени банкови
превода, на основание чл.59 ЗЗД - поради неоснователно обогатяване от негова страна, тъй
като липсата на друго правно основание за плащането на тези суми предполагала, че
1
ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, поради което дължи и връщане
на полученото.
Ответникът в депозирания по делото отговор на исковата молба оспорва същата, като
неоснователна. От посочените в исковата молба факти единствено верен бил този, че
ищецът и ответникът се познават от деца, били са съученици и изключително близки
приятели. Между П. И. Л. и Б. Д. П. никога не били сключвани договори за заем с предмет
посочените в исковата молба суми. Основанието за извършените парични преводи -
„захранване на сметка в пълна степен съответства на действителното фактическо
положение, във връзка с което ищецът захранвал банковите сметки на ответника. То било
следното: Ответникът живее и работи от години в Република Кипър. В края на 2019г.
ищецът отишъл при ответника с целта да намери склад за яйца и да развива такъв бизнес.
След неуспеха в това начинание, двамата решили да закупят работещ ресторант в град
Рарhos в Кипър. С цел развиване на общия бизнес всеки от двамата предоставил парична
сума. Част от средствата, предоставени от П. Л. във връзка със закупуването на ресторанта,
били тези по преводите от 17.01.2020г. и 20.01.2020г. Договорът за закупуване на бизнеса
бил сключен на 20.01.2020г. между Z.G. и Б. П.. Ищецът П. И. Л. нямал желание да афишира
участието си в съвместния бизнес, но на практика до края на м.май 2024г. получавал суми
във връзка с дейността на ресторанта. Ресторантът функционирал и към настоящия момент
под името "******".
Ищецът П. Л., съпругата му П. К. и синът им В. Л. често посещавали ресторанта в
Кипър, като ответникът им предоставял полагащата се на П. Л. част от печалбата на
ресторанта. Заедно с нея ответникът предоставял на ищеца или посочените членове на
неговото семейство част от своята печалба с уговорката след завръщането си в България П.
Л. да му я внася по банкова сметка. Именно в изпълнение на тази договорка ищецът
захранвал сметките на ответника.
Поради изключително близките отношения между страните към онзи момент за
предаването на сумите не били съставяни разписки или други документи. В резултат на това
ищецът захранвал сметките на ответника с получени от него суми. Захранването на
сметките ставало винаги непосредствено след завръщането на П. Л. или членовете на
семейство му в България след като са били в Кипър. Свидетел на предаването на сумите
освен посочените по - горе лица били и съпругата на ответника и неговият син.
Нямало логика заемодател да превежда на заемател сумата по заема с отделни
преводи през няколко дни (преводи от 17.01.2020г. и 20.01.2020г. и от 30.03.2022г. и
31.03.2022г.) или пък да се сключват договори за заем през няколко дни. Сумите за преводите
от 18.01.2021г., 30.03.2022г. и 31.03.2022г. били предоставени на ищеца от ответника по
делото, като при внасянето им ищецът действал от негово име. Отношенията във връзка с
общия бизнес между страните окончателно били уредени през месец май 2024г., когато
ответникът върнал на ищеца направената инвестиция в общия бизнес, включително
преведените суми на 17.01.2020г. и 20.01.2020г. Ответникът твърди, че не дължи на ищеца
абсолютно никакви суми. Моли съда да отхвърли предявения иск и да присъди направените
по делото разноски.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното :
Страните по делото не оспорят относно обстоятелството, че се познават от деца и са
били близки приятели.
Договорът за заем е съглашение, по силата на което една страна (заемодател) предава
на друга страна (заемополучател) определена сума пари или вещи за временно ползване.
Договорът за заем е неформален договор, поради което може да бъде сключен във всякаква
форма. Договорът за заем се счита сключен, когато заемодателят предаде в собственост на
заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължи да върне заетата сума
или вещи от същия вид, количество и качество. Когато сумата е предадена, но отстрана на
заемателя няма съгласие за връщането й, то даденото е без основание.
2
Видно от представените по делото 5 бр. платежни нареждания на 17.01.2020г. ищецът
превел по сметка на ответника сумата от 9800лв., на 20.01.2020г.- 9800лв., на 18.01.2021г.-
1000евро, с равностойност 1959лв., на 30.03.2022г.- 3000евро, с равностойност 5877лв. и на
31.03.2022г.- 3000евро, с равностойност 5877лв. Като основание за всички преводи е
посочено захранване.
От показанията на св.В. Л. (син на ищеца), се установява, че баща му и ответника
били приятели от деца и свидетеля и семейството му често посещавали ресторанта на
ответника в Пафос, Кипър. Св.Л. заявява, че не знае двамата да са били бизнес партньори в
ресторанта. Когато ходели в Кипър понякога отсядали при Б., понякога на хотел. Б. П. никога
не бил предавал на св.Л. парични суми, нито бил предавал пред него такива на майка му и
ли на баща му.
Св.Д. П. (син та ответника) се установява, че в началото на 2023г. присъствал на
среща между баща си и ищеца в Габрово, на която баща му предал на ищеца сумата от
5000евро, която както баща му (ответника по делото) му обяснил била неговата част от
печалбата от ресторанта
Св.Н.П. (съпруга на ответника) установява, че ищеца и ответника били бизнес
партньори в ресторанта в Пафос, Кипър, поради което семейството на ищеца им ходели на
гости няколко пъти в годината. Ищецът със съпругата си били на гости през м.март 2022г.
При влизане на свидетелката един ден в офиса видяла, че съпруга й и съпругата на ищеца
(П.) броели пари, които били разпределени на купчинки на дивана. Същата вечер по
телефона бил проведен разговор, като телефона бил включена високоговорител. В разговора
Б. помолил П. да му преведат 6000евро, които той след това щял да предаде след това на П..
Винаги, когато П. ходела пренасяла пари в България.
И тримата свидетели са близки на някоя от страните и следователно показанията им
са заинтересовани, поради което съдът следва да подходи с по-голяма критичност при
преценката им.
Съдът намира, че нито един от свидетелите не установява уговорки между страните
по делото за предоставяне на заем на ответника от ищеца, т.е. не се установява че страните
са сключили устен договор за заем не сама за исковата сума, но и за друга сума.
Поради изложеното предявения иск за връщане на исковата сума, като дадена по
договор за заем е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Не е установено и наличие на друго основание за превеждане на сумите по банковите
преводи. Твърдяното от ответната страна, че сумите са предоставени от ищеца във връзка с
бизнес отношения по повод общ техен ресторант в Пафос, Кипър не се установяват с
категоричност. Единствено в показанията на св.П. и П. се споменават подобни бизнес
отношения, но тъй като тези свидетели са от семейството на ответника и с показанията си
подкрепят неговата теза, съдът ги приема за заинтересовани в тази им част.
Предвид изложеното съдът приема, че предадените от ищеца на ответника чрез 5бр.
банкови преводи суми са дадени без основание, поради което предявения при условията на
евентуалност иск за връщане на получена без основание сума е основателен и следва да бъде
уважен за целия предявен размер от 33313лв., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба- 02.07.2024г. до окончателното изплащане.
Съобразно изхода от делото ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 4732лв.-разноски по делото.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. Д. П., с ЕГН ********** от гр.Габрово, ул.***** №29 да заплати на П.
И. Л., с ЕГН ********** от гр.Габрово, ул.***** №12, ет.3, ап.8 сумата от 33313лв.
3
(тридесет и три хиляди триста и тринадесет лева)- получена без основание по пет броя
банкови преводи, ведно със законната лихва от 02.07.2024г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Б. Д. П., с ЕГН ********** от гр.Габрово, ул.***** №29 да заплати на П.
И. Л., с ЕГН ********** от гр.Габрово, ул.***** №12, ет.3, ап.8 сумата от 4732лв.
(четирихиляди седемстотин тридесет и два лева) – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред АпС ВТърново в двуседмичен срок от
съобщението.
Съдия при Окръжен съд – Габрово: _______________________
4