Мотиви
към присъда № 1, постановена на 20
януари по наказателно дело № 476 нохд по описа на РС с. за 2020 година.
С обвинителен
акт по досъдебно производство /дознание/ № 338 ЗМ – 315/2018 г. по описа на
Районно управление на МВР – с. прокурорска преписка № 160/2018 г. по описа на
Районна прокуратура – с., подсъдимият И.И.Д. *** е обвинен за престъпление по
чл. 144 ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК.
От фактическа страна подсъдимият И.И.Д. ЕГН **********, средно
образоване, женен, неосъждан, автомонтьор в „Кленлес“, адрес с. Говедарци, общ.
с., ул. „2-ра“ № 2 е
обвинен в това, че на 23.12.2017 г. около обяд в гр. с., в близост до заведение
„Мишел“ се е заканил с убийство на И.С.Ф., с думите: „Илияне, нещастник, ще те
заколя, ще те разпоря, ще те изкормя“ и това заканване е могло да възбуди основателен
страх за осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1 във вр. ал.
1 от НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа
обвинението и предлага наказание лишаване от свобода с приложение на чл. 66 ал.
1 НК и отлагане изтърпяването му за изпитателен срок от три години.
В съдебното производство И.С.Ф. се е
конституирал като граждански ищец и частен обвинител и е приет за съвместно
разглеждане гражданския му иск за сумата 400 лева, претендирани като
обезщетение за неимуществени вреди от деянието предмет на обвинението, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 23. 12. 2017 година до
окончателното й изплащане. В съдебно заседание И.С.Ф. лично и чрез повереника
си адвокат Симитчиев поддържа обвинението и гражданския иск по основание и
размер.
Подсъдимият И.И.Д. отрича да се е заканвал
на И.Ф. и лично и чрез защитника си адвокат К. взема становище за оправдаването
му по обвинението и отхвърляне изцяло на гражданския иск.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Подсъдимият И.И.Д. на 30.01.2017 г.
започнал работа като шофьор на товарен автомобил международни превози в
„Транспортско 4“ ЕООД с управител и законен представител И.С.Ф., конституирал в
настоящото производство като граждански ищец и частен обвинител. На подсъдимия И.Д. бил поверен камион,
собственост на фирмата„Транспортско 4“ и
през месец юли на 2017 г. той извършвал пореден международен курс за превоз на
стоки. В Германия подсъдимият И.И.Д. реализирал пътно-транспортно произшествие
ПТП, при което, в следствие виновното му поведение и нарушаване правилата за
движение по пътищата били причинени значителни имуществени вреди за
управлявания от него автомобил и за фирмата в която работел „Транспортко 4“
ЕООД. След завръщането на подсъдимия И.Д. от Федералната република Германия,
същият бил освободен от работа, било прекратено трудовото му правоотношение по
повод на което подсъдимият претендирал че не му е изплатено дължимо трудово
възнаграждение, а И.Ф. имал финансови претенции към него във връзка с
причиненото в Германия ПТП и вреди за фирмата.
На 23.12.2017 г. свидетелят И.С.Ф.
отишъл в кооперативния пазар на гр. с., за да купи храна и паркирал автомобила
си пред заведение „Мишел“. След като приключил с покупките, Ф. се отправил към
автомобила си, но малко преди да стигне до него бил пресрещнат от И.Д..
Последният му казал със заплашителен тон: „Илияне, нещастник, че те наръгам с
ножа, че те заколям, че те изкормя. Заплашеният И.С.Ф. силно се уплашил,
първоначално нищо не отговорил, а продължил към автомобила, опасявайки се от
физическа саморазправа от страна на подсъдимия. Д. го последвал на няколко
крачки зад него и продължил да му говори, че ще го заколи, ще го изкорми като
гайда, а тонът и изражението му били твърде заплашителни. Ф. достигнал до
колата, но Д. застанал между него и вратата на шофьорското място като преградил
пътя му, по начин да не може да се качи в него, като продължавал да изрича тихо
и заплашително заканите си, че ще го заколи и изкорми. Силно изплашен от заканите
на подсъдимия който настоявал да му се изплатят пари, които считал че му се
дължат като възнаграждение, пострадалият
И.С.Ф.
се видял принуден да каже за парите „ще ти ги изплатя, няма проблем“. Видно от
показанията му, които съдът кредитира описаните закани, заплашителния тон на
изричането им и близостта от която го заплашвал подсъдимият породили у този
пострадал силно безпокойство, че всеки момент ще извади нож и ще го наръга с
него, както всъщност подсъдимият го уверявал със заканите си. За едната надежда
това да не се случи веднага той казал на подсъдимия Д. че ще му преведе парите
и така си дал възможност да се освободи от него и да си влезе в автомобила. От своя страна, подсъдимият И.И.Д. се
оттеглил, като се качил в близо паркиран автомобил „Тойота“, седнал от дясната
страна, до шофьора св. В.Г., който потеглил и двамата с подсъдимия се отдалечили
от мястото на инцидента.
Притеснен и уплашен от случилото се, И.Ф.
се обадил по мобилния си телефон на полицейския служител Я.Р. за да потърси
съвет и подкрепа. Приятелят му Я.Р. който бил служител в РУ на МВР с. го
посъветвал да остане заключен в автомобила и да позвъни на телефон 112, но след
като разбрал, че същият не ще да остава на това място си уговорили среща в
офиса на пострадалия Ф.. Той потеглил уплашено и през целия път до офиса си
карал със страх от заканите на подсъдимия, притеснен да не би да се появи
отнякъде автомобилът тойота в която се возел подс. И.Д. и да пострада и
подсъдимият да осъществи някоя от заканите си.
Уплахата, възбудена у Ф. се проявила и
вечерта когато той се прибрал вкъщи, а на жена му й направило впечатление, че
съпругът й е притеснен от нещо. Той разказал за случилото се, като изразил
опасенията си че подсъдимият е в състояние да изпълни заканите си. Притеснението и безпокойството на пострадалия
от случилото се на 23.12.2017 г. по обяд и от отправените му тогава закани от
подсъдимия Д. продължило няколко нощи по ред, изразявало се в неспокоен сън,
често събуждане, ставане от леглото и обикаляне по стаите вкъщи. По тази
причина се наложило и провеждането на медикаментозно лечение.
Видно от заключението на вещото лице
д-р П. по назначената съдебно психиатрична експертиза, която съдът кредитира,
заплахата отправена към пострадалия И.С.Ф., с думите: „Илияне, нещастник, ще те
наръгам с ножа,…. ще те заколям…, ще те изкормя“, е могла да възбуди
основателен страх за осъществяването му“.
Описаната фактическа обстановка се
установява от показанията на свидетелите И.С.Ф., възприел заканите,
съдържанието им и техния резултат преследван от подсъдимия, св. В. Г. възприел от
разстояние контакта между подсъдимия и пострадалия , свидетеля полицай Я.Р.,
възприел състоянието на пострадалия след отправените му закани, от
кредитираното от съда заключението на вещо лице по съдебно психиатрична
експертиза.
Противоречия в доказателствения материал:
Подсъдимият отрича в обясненията си да е
отправял описаните закани предмет на обвинението, потвърждава че на 23. 12.
2017 год. действително е срещнал на пазара пострадалия. Потвърждава, че бил с В.Г.,
като според обясненията му само попитал И.С.Ф. какво става с парите които му се
дължат като заплата, на което пострадалият само отговорил ще ти ги изплатя,
няма проблем.
Свидетелят Г., който при инцидента бил с
подсъдимия твърди в показанията си че подсъдимият като срещнали пострадалия го
попитал за заплатата, двамата останали да си говорят а той се отдалечил към
автомобила с който дошли. Според показанията му, като стигнал до автомобила
отдалечен на 30 – 40 метра подсъдимият го настигнал и двамата потеглили. Това с
което този свидетел се опитва да помогне на подсъдимия е че като каже кога го е
настигнал, това изключва подсъдимият да е имал време да отправи описаните
закани. Но в същност свидетелят Г. с казаното от него, че останали да си
говорят, а той се отдалечил, потвърждава че подсъдимият е имал време за
посочените закани. А какво е говорил на пострадалия Ф., съдът кредитира самия И.С.Ф.,
който за разлика от В.Г. много ясно чул какво му се заканва подсъдимия за да си
получи парите и какво го е принудило да каже че ще му ги изплати. Съдът
кредитира показанията на св. Ф. които кореспондират на безспорно установените
факти по делото, включително и на това какво подсъдимият сочи в обясненията си
като отговор на пострадалия, а именно че ще му изплати парите. Точно към това
са били насочени заканите на подсъдимия, а за пълното съдържание на разговора
съдът кредитира пострадалия включително и по въпроса какви закани подсъдимият
му е отправил и кое го е принудило да обещае че ще изплати пари, които са били
спорни и предмет на гражданско дело.
Опровергани
са от доказателствата по делото обясненията на подсъдимия дадени в края на
съдебното следствие в частта им в която отрича да е отправял процесните описани
по-горе закани на пострадалия. Съдът кредитира показанията на пострадалия И.С.Ф.,
които са последователни, безпротиворечиви, в тясно логическо и житейско
единство с безспорните факти по делото. Така, не е спорно и се потвърждава и от
свидетеля Г. че пострадалия и подсъдимият действително са имали контакт на
пазара в с., при който подсъдимият настоявал за претендирана от него заплата. Самият
подсъдим сочи в обясненията си, че става въпрос за 1200 – 130 лева заплата
която претендирал, че не му е изплатена и точно нея си поискал при срещата им с
пострадалия на пазара в с. на 23. 12. 2017 год. Според показанията му И.Ф. му
казал няма проблем, ще му преведе парите и това било. Тези обяснения на
подсъдимия са опровергани от показанията на пострадалия Ф., които на логични,
безпротиворечиви и в тясно логическо и житейско единство с безспорно
установените факти. Така единствено отправените му закани, непосредствената
опасност почувствана от пострадалия от тези закани, гранично малкото разстояние от което
подсъдимият тихо но заплашително отправял заканите обясняват като как Ф. се е
видял принуден да каже, че ще изплати парите, без да счита че такива пари се
дължат. Свидетелят Г. който бил с
подсъдимият и негов приятел и шофьор в деня на инцидента не възприел друго от
разговора освен настояването за парите, като дори не си спомня годината и
датата на която това се е случило. Според показанията му след въпроса какво
става със заплатата, свидетелят Г. си продължил към автомобила с който били, а
подсъдимият и И.Ф. останали да си говорят. За съдържанието на разговора освен
настояването за пари съдът кредитира пострадалия, включително и за отправените
му закани – ще те наръгам с ножа, ще те заколя, ще те изкормя като гайда.
Докато свидетелят Галчев според показанията му е бил на около 30-40 метра
разстояние пострадалият е бил опасно близо до подсъдимия и непосредствено
възприел заканите описани по-горе, което в цялото съдържание на разговора
означават какво ще му се случи, ако не му се изплатят парите. Съдът кредитира
показанията на пострадалия Ф., по въпроса какво му е казал подсъдимия, как го е
заплашвал и съдържанието на заканите.
Правни изводи:
С деянието си, с отправените закани „Илияне,
нещастник, ще те наръгам с ножа,…. ще те заколям…, ще те изкормя“, подсъдимият И.И.Д.
е осъществил от обективна страна и субективна страна състава на престъплението
закана с убийство по чл. 144 ал. 3 пр. 1 във вр. с ал. 1 от НК. Налице е и
доказан и резултатът от това престъпление, а именно че това заканване е могло
да възбуди основателен страх че подсъдимият ще осъществи заканата си. Този
резултат е обхванат и от умисъла на подсъдимия. Той именно това е искал с цел
да мотивира пострадалия да му изплати възнаграждението, което претендирал, че
не му е изплатено. Наред с кредитираната от съда съдебно – психиатрична
експертиза доказателства за този специфичен резултат на престъплението е начина
по който подсъдимият издебва пострадалия, заплашителния тон с който му говорел,
както и това че отправяйки посочените закани с убийство лице в лице с
пострадалия дори му препречвал пътя към автомобила му. Съдът приема за доказани
както заплашването с убийство, така и резултатът от това заканване, а именно че
същото е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му. Съдът
кредитира показанията на пострадалия Ф., че при тези закани очаквал
заплашващият го подсъдим всеки момент да извади нож и да го наръга. Заканата е
с убийство, защото наръгване с нож, заколване и изкормяне каквото го е уверявал
подсъдимият че ще му стори са увреждания несъвместими с човешкия живот. Доказан
е и умисъла на подсъдимия за закана с убийство и за резултатът от тази закана а
именно че това заканване може да възбуди основателен страх за осъществяването
му. За гражданския иск е от значение степента в която пострадалият е изпитал
страх от заканването. За състава на чл. 144 ал. 3 от НК не е от значение дали и
колко пострадалият се е изплашил. Важното е че това заканване при конкретните
условия на време място и обстановка са от естество да възбудят основателен
страх за осъществяването на заканите. Именно това е съставомерният резултат от
заканата с убийство и в случая този резултат е доказан, както и умисъла на
подсъдимия за този резултат. Действията
и думите на подсъдимия, заплашителният тон, разстоянието от което са изречени
заканите, поведението на подсъдимия, включително и да препречва пътя на
пострадалия са от естество да възбудят основателен страх за извършване на това,
с което той се е заканил на пострадалия Ф.. По изложените съображения при
отправяне на заканите че ще го наръга с ножа, ще го закони, ще го изкорми е действал при форма на вината
пряк умисъл, съзнавал е, че се заканва с убийство спрямо бившия си работодател,
за да го мотивира в навечерието на Коледните празници да му изплати
претендирано възнаграждение, както и че това заканване ще възбуди основателен
страх у пострадалия за неговото осъществяване.
По изложените съображения съдът с
присъдата си признава подсъдимия И.И.Д. – роден на *** ***, българин, с
българско гражданство, средно образование, женен, неосъждан, работи като
автомонтьор в „Кленлес“, живущ ***, ЕГН ********** за виновен това, че на
23.12.2017 г. около 12.30 ч. в гр. с., в близост до заведение „Мишел“ се е
заканил с убийство спрямо И.С.Ф., с произнасяне на думите: „Илияне, нещастник,
ще те наръгам с ножа, че те заколям и изкормя…“, а това заканване е могло да
възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал.
3, пр. 1 във вр. с ал. 1 от НК.
Наказанието следва да се определи при
условията на чл. 54 от НК.
Съдът
намира, че едно наказание от шест месеца лишаване от свобода условно, с
приложение на чл. 66 ал. 1 НК е необходимо и достатъчно за постигане целите на
наказанието по чл. 36 от НК.
Като смекчаващи обстоятелства при
индивидуализация на наказанието, съдът
отчита чистото съдебно минало на подсъдимия, както и частичните му
самопризнания за времето и мястото на срещата с пострадалия, както и какво му е
обещал в отговор на настояванията за парите.
Отегчаващи обстоятелства, са, че подсъдимият
отправил процесните закани по отношение на длъжностно лице по повод службата му
и то за да мотивира пострадалия да му изплати пари, предмет на съдебен спор.
Това наказание шест месеца лишаване от
свобода с приложение на чл. 66 ал. 1 НК ще съдейства за поправянето и
превъзпитанието на подсъдимия да спазва законите и ще създаде у подсъдимия
контрамотив за други такива деяния. Това наказание ще въздейства
предупредително възпиращо на другите членове на обществото, включително и от
обкръжението на подсъдимия да се въздържат от такива деяния.
Подсъдимият не е осъждан и съдът намира, че
за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето и
превъзпитанието му не е наложително да изтърпява наказанието лишаване от
свобода. Налице са предпоставките за условно осъждане по чл. 66 ал. 1 от НК.
Съдът по изложените съображения отлага на основание чл. 66 ал. 1 от НК
изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от три
години, считано от влизане в сила на присъдата.
Гражданския иск е доказан по своето
основание.
Доказано е деянието на подсъдимия –
отправените закани с убийство причинили неимуществени вреди на пострадалия И.Ф.
– страх за осъществяването на заканите, безсъние, несигурност, установено както
от показанията на пострадалия, така и от показанията на свидетеля Р. и
свидетелката Ф., съпруга на пострадалия за състоянието му след отправените
закани. Съдът кредитира показанията на тези свидетели, като кореспондиращи на
безспорно установените факти по делото, последователни, безпротиворечиви и в
тясно логическо и житейско единство с другите доказателства по делото.
По силата на чл. 45 ал. 1 от Закон за
задълженията и договорите, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму.
В случая увреждащото деяние е противоправно
и предвидено в закона престъпление по чл. 144 ал. 3 от НК. Същото е доказано по
съображенията изложени по-горе в мотивите.
Деянието е причинило на пострадалия
неимуществени вреди, произтичащи от конкретния настъпил у пострадалия резултат
от процесните закани, а именно основателен страх че подсъдимият ще ги
осъществи, че ще го наръга с ножа, ще го заколи, ще го изкорми. По силата на
чл. 52 от ЗЗД Обезщетение за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Доказана е и вината на подсъдимия под
формата на пряк умисъл, като за уважаване на гражданския иск и за основанието
му, достатъчна е и форма на вина непредпазливост по отношение на всичките,
безсъние, безпокойство, напрегнатост и дисконфорт които заканите на подсъдимия
са донесли на пострадалия. Не могат да се пренебрегнат доказателствата, че точно това е искал подсъдимия като умисъла му
се установява от обективираното поведение от подс. И.Д., само и само да създаде
основателен страх у пострадалия за да го мотивира да му изплати пари предмет на
съдебно дело.
Съдът намира че едно обезщетение от 2000
лева е справедлив по смисъла на чл. 52 от ЗЗД паричен еквивалент на
претърпяните от пострадалия И.Ф. неимуществени вреди.
На основание чл. 84 ал. 3 от ЗЗД подсъдимият
следва да се осъди да заплати на пострадалия И.Ф. и законната лихва върху
обезщетението от 2000 лева считано от 23. 12. 2017 година до окончателното му
изплащане.
На основание чл. 189 ал. 3 от ГПК
подсъдимият следва се осъди да заплати на пострадалия И.С.Ф. разноските му по
делото в размер на 700 лева, а на с.ският районен съд подсъдимият следва да
заплати 150 лева за разноски по делото платени за вещото лице психиатър, както
и сумата 80 лева за държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
В полза на РУ на МВР с. подсъдимият дължи
100 лева като разноски за съдебно-психиатричната експертиза.
За разликата над 2000 до претендираните като
обезщетение за неимуществени вреди 4000 лева гражданския иск следва да се
отхвърли като неоснователен. Не се установяват по делото неимуществени вреди за
които да се дължи обезщетение над 2000 лева.
Мотивиран от изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: