Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 15.04.2021 г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на тринадесети април през две хиляди и двадесет и първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ : Ивайло Д.
мл.с. Ивелина Симеонова
при секретаря М.Митова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело
№ 13406 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 29.07.2019 г. по гр.д. № 62774/15 г.,
СРС, І ГО, 49 с-в е осъдил на основание чл.45, ал.1 ЗЗД Х.Д.А.,
ЕГН ********** да заплати на Е.В.С.,
ЕГН ********** сумата от 735,90 лева-главница, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди- разходи за лечение на куче на име Чочко, собственост на ищеца, вследствие на непозволено
увреждане - блъснато на 26.09.2016 г. от ответника с автомобил, ведно със
законната лихва, считано от 26.09.2016 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска за сумата над 735,90
лева до пълния предявен размер от 801,60 лева. Осъдил е на основание чл.78, ал.1 ГПК Х.Д.А., ЕГН ********** да заплати на Е.В.С., ЕГН ********** сумата от 275,41 лева, представляваща
направени по производството разноски съразмерно на уважената част от иска. Осъдил е на основание чл.78, ал.3 ГПК Е.В.С., ЕГН ********** да заплати на Х.Д.А., ЕГН **********
сумата от 24,59 лева, представляваща направени по производството
разноски съразмерно на отхвърлената част от иска. Осъдил е на основание чл.78, ал.6 ГПК Х.Д.А., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Софийски районен съд сумата в размер на 50 лева, представляваща
държавна такса по производството от заплащането на която ищецът Е.В.С., ЕГН **********
е бил освободен.
Решението
в осъдителната част е обжалвано с въззивна жалба от ответника
Х.Д.А., ЕГН ********** с
адрес: ***, чрез пълномощника по делото адвокат В. Николова-В., със съдебен
адрес:***1 с мотиви, изложени в жалбата. Твърди, че решението е
незаконосъобразно, неправилно, постановено при допуснати нарушения на
процесуалните правила и в противоречие с материалния закон. Развитите доводи
могат да бъдат обобщени в следните направления: съдът неправилно е приел, че
ищецът е установил възложените му в тежест факти, а именно, че той е собственик
на куче на име Чочко, че ответникът е причинил
увреждане на животното, както и че ищецът е направил разходи за лечение на процесното куче. Сочи се, че съдът неправилно е ценил
събраните по делото доказателства и е отказал да кредитира показанията на
свидетеля на ответната страна, а е дал вяра на показанията на ищцовия свидетел, въпреки, че те съдържат вътрешни
противоречия, взаимно изключващи се твърдения, липса на всякаква логика. Неправилно,
необосновано и при допуснати нарушения на съдопроизводствените
правила съдът е уважил ищцовата претенция срещу
ответника, като му е възложил да заплати и направените по делото разноски. В
тази връзка, съдът е присъдил на ищеца разноски, без да са поискани нито в
исковата молба, нито е било направено искане за присъждането им в хода по същество,
което съставлява нарушение на принципа за диспозитивното
начало.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното в
обжалваните части и да отхвърли изцяло предявения от Е.В.С., ЕГН ********** срещу Х.Д.А., ЕГН **********
иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от
26.09.2016 г. Претендира присъждане на разноски в пълен
размер.
Въззиваемият Е.В.С., ЕГН **********, чрез пълномощника по делото
адвокат В.Б. от САК е депозирал писмен отговор на въззивната
жалба, в който е оспорил същата. Претендира разноски във вид на адвокатско
възнаграждение в размер на 800 лв.
Съдът приема, че въззивната жалба е подадена
в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
На основание чл.269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите
въпроси той е ограничен от посоченото
в жалбата.
Настоящата инстанция приема, че решението
е валидно и допустимо, поради което следва да бъде разгледано по същество.
От фактическа страна:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.45,
ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД от Е.В.С., ЕГН ********** срещу Х.Д.А., ЕГН ********** за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в размер общо на 801,60 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане-разходи
за преглед, операция, лечение и медикаменти за куче на име Чочко,
собственост на ищеца, блъснато от ответника, ведно със законната лихва, считано
от 26.09.2016 г.
Ищецът Е.В.С., ЕГН ********** твърди, че от 14 години работи като охранител на
паркинга пред бл.735, в ж.к.“Люлин“ и през всичките тези години до него било и
кучето му Чочко. На 26.09.2016 г., пред вратата на
паркинга на ул.“708-ма“, пред бл.735 в ж.к.“Люлин -7“, ответникът блъснал
кучето с колата си, влачил го, без да му окаже каквато и да е помощ и избягал.
Вследствие на инцидента, задното краче на кучето било
премазано. Ищецът завел кучето в кварталната клиника, от където го изпратили
във ветеринарна клиника в съседен квартал, където правели операции. На
следващия ден на кучето била направена операция, която преминала успешно, но
през нощта то починало. Ищецът твърди, че разходите за преглед, операция,
лечение и медикаменти, възлизат на сумата от общо 801,60 лева, от които 27
лева- разходи за медикаменти, 33 лв.- разходи за преглед и рентгенова снимка,
645,50 лева-разходи за операция и лечение.
Предвид гореизложеното, моли съда да осъди ответника
да му плати горепосочените суми, представляващи претърпените от него
имуществени вреди, вследствие непозволено увреждане от страна на ответника.
Претендира и законна лихва, считано от 26.09.2016 г. до окончателното
изплащане.
Ответникът Х.Д.А., ЕГН ********** в срока по чл.131 ГПК е депозирал писмен отговор, в което е оспорил иска
като недопустим и неоснователен.
По делото са представени като писмени
доказателства 2 броя фактури, ведно с фискални бонове. Била
е извършена в открито съдебно заседание на 04.06.2019 г. констатация с
оригиналите на тези фактури. Съдът е констатирал, че оригинала на фактура 237,
издадена на 28.09.2016 г. съответства на преписа на приложената по делото
фактура 237. Установил е, че приложените по делото в заверен препис фактура №
2/26.09.2016 г. и фискален бон към нея от същата дата, съответстват на
представените оригинали, както и представеното здравно удостоверение. Видно от
него е, че като собственик на куче с име Чочко,
родено на *** г. е вписана Й.С.. Съдът е констатирал, че под фискален бон от
29.09.2016 г. за сумата от 33 лева, закачен върху гореописаната фактура, се
съдържат и още 4 бр.фискални бонове - на стойност 143,60 лева, 510 лева, 55,30
лева и 32,70 лева, които не са приложени към исковата молба. Ето защо, съдът е
предоставил възможност на ищеца да представи същите в заверен препис по делото,
което е сторено с молба с вх.№ 5112838/01.07.2019 г. Съгласно приложеното по делото удостоверение за наследници, Й.С. е починала на 10.11.2007 г., а ищецът е неин син.
По делото са били
изслушани и приети гласни доказателствени средства-показанията на свидетелите Т.А.С.и Н.Х.А..
Свидетелката С. сочи, че познава ищеца Е., който
работи на паркинга за коли пред нейния блок. Познава го от 10 години. Знае за
кучето на име Чочи, което живеело на паркинга и Е. се
грижел за него. Кучето не било вързано, разхождало се свободно и извън паркинга
и всички го хранели, но основно Е. и жената, която работела на павилиона за
кафе и цигари. Вечер Е. прибирал кучето в дома си, за да не се разхожда по
улиците. През месец септември 2016 г., след началото на учебната година, между
9:00 и 10:00 часа, връщайки се от магазина видяла как един червен джип излиза
от платения паркинг. Кучето лежало в дясно на вратата, на ъгъла, извън
паркинга, а джипът завил рязко в дясно и с дясна задна гума минал през крака
му. Кучето започнало да скимни, но шофьорът не реагирал и не спрял.
Свидетелката не познава шофьора и никога не е виждала автомобила преди, но
сочи, че от продавачката на павилиона - С., която вече е починала, разбрала, че
шофьорът се казва Х.А. и живее в техния вход. След инцидента веднага се обадили
на Е., който през това време не бил на паркинга. Кучето било полуживо, със
смазана задница. В последствие разбрала, че на кучето са правени две операции
във ветеринарна клиника, а Е. платил за лечението около 700-800 лева. В
последствие кучето починало от раните си. Свидетелката
А./дъщеря на ответника/ твърди, че живее в бл.735 в ж.к.Люлин, в близост до
паркинга, където се сочи,че се е случил инцидента с кучето. Не познава ищеца,
но го е виждала в междублоковото пространство и паркинга, където баща й паркира
автомобила си. Заявява, че тогава и към настоящия момент баща й притежава
автомобил Рено Каджар, червен на цвят, който държи на
платения паркинг. При предявяване паспорта на куче, находящ
се по делото, свидетелката потвърждава, че е виждала кучето в групичка с други
кучета. Знае, че всички те се въртят в междублоковото пространство, където се намира
и паркинга за автомобили, хората ги хранят, но мисли, че са улични кучета.
Кучетата не били агресивни, но предизвиквали безпокойство през зимата. Никога
не е виждала ищеца да води кучета на каишка, нито конкретното куче. Знае за
будка, която се е намирала до паркинга, където работела С.„или нещо подобно“,
която починала преди 5-6 години, но преди това живеела в техния вход.
Свидетелката разказва, че на 26.09.2016 г. придружила баща си до паркинга, от
където заедно тръгнали с автомобила, тъй като в 11:00 часа трябвало да бъдат в
гр.Сливница. Сочи, че автомобилът бил изкаран от паркинга между 9:00 и 9:30
часа, но е категорична, че тогава не е имало инцидент с куче. Не може да каже
дали тогава е имало наоколо кучета, в т.ч. конкретното куче. Баща й не е
споменавал да е имал инцидент с куче, не е запозната дали ищецът го е търсил
във връзка с някакви претенции, разбрала от получаването на исковата молба.
От правна
страна:
Предмет на разглеждане е предявения от Е.В.С. срещу Х.Д.А. иск по чл.45, ал.1 за осъждане на ответника за претърпени имуществени
вреди от ищеца в размер
общо на 801,60 лв. от непозволено увреждане-разходи за преглед, операция,
лечение и медикаменти за куче на име Чочко,
собственост на ищеца, блъснато от ответника, ведно със законната лихва, считано
от 26.09.2016 г.
Относно исковете по
чл.45, ал.1 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на
чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму. Отговорността по чл.45 ЗЗД произтича от императивната разпоредба: "да не се вреди
другиму". Непозволеното
увреждане е сложен юридически факт, елементи на които
са: деяние (действие или бездействие),
вредата, противоправността на деянието, причинна
връзка и вината, съединени от правна
норма в едно единство. Деянието трябва да е противоправно
и виновно, вината се предполага до
доказване на противното, а основният елемент на непозволенето
увреждане е вредата и тя се схваща
като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на имуществото, телесната цялост и здраве, душевност и психическо състояние на човека. Елемент от състава
е виновността на поведението на ответника. Съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД, тя
се предполага по отношение причинителя
до доказване на противното. Вината представлява психическото отношение, изразено в умисъл или непредпазливост което извършителят на неправомерното действие или бездействие
има към своето
противоправно поведение и произтичащия от него резултат. 3адължение на дееца е да
обори това твърдение като докаже липсата на вина. Само
доказана липса на вина го
освобождава от отговорност. Причинната връзка е обединяващият елемент на всички останали
елементи, за да е налице фактическия
състав на непозволеното увреждане. Не е ли налице един от
изброените елементи от фактическия състав, не е налице
непозволено увреждане по смисъла на
закона. Настоящата
инстанция също приема, че са налице всички елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане
От събраните по делото писмени доказателства-препис от
здравния паспорт на кучето, по отношение на който е извършена констатация от
съда с представения в първото по делото открито съдебно заседание оригинал/ и гласни
такива-показанията на свидетелката С. се установява, че кучето е било собственост
на ищеца. В паспорта като собственик е записана Й.С., майка на ищеца, която видно
от удостоверението за наследници е починала, а ищецът е единствен неин
наследник по закон.
Настоящата инстанция също кредитира показанията на свидетелката
С., явяваща се трето, незаинтересовано от изхода на делото лице, очевидец на
случилото, като показанията й са непротиворечиви и в съответствие със събраните
по делото писмени доказателства. Същата сочи, че кучето не е било вързано,
разхождало се е свободно и всички са го хранели, но и че основно ищецът се
грижел за него, като го прибирал вечер у дома. Действително, кучето се е
разхождало свободно и на открито, но се е движило в района на процесния паркинг, където е работил ищецът, където е и
станал въпросния инцидент, а именно в близост до вратата на паркинга. Съгласно
чл.34, ал.3 от ЗЗЖ кучетата могат да се гледат и на открито, т.е. няма
изискване да се отглеждат само в собствения имот.
От показанията на свидетелката С. се установява, че през
месец септември 2016 г., след началото на учебната година, между 09:00 и 10:00
часа видяла как кучето било прегазено от автомобил, който излизал от платения
паркинг, на който работел и ищецът. Свидетелката сочи, че кучето лежало вдясно
пред портата на паркинга, а джипът завил рязко и минал през него. От С.-продавачка
на павилиона срещу входа на паркинга, свидетелката разбрала, че шофьорът на
автомобила се казва Х.А. и живее в техния вход. В тази част показанията на свидетелката
С. кореспондират и с показанията на свидетелката А., която потвърждава, че до
паркинга има будка, чиято собственичка е „С.или нещо подобно“, която живеела в
техния вход. Настоящата инстанция, отчитайки заявеното от свидетелката, че е „скарана
с марките на автомобилите“, приема, че описанието на автомобила като червен
джип съответства на автомобила на ответника. Видно от показанията на свидетелката
.А., автомобилът, управляван от баща й към процесната
дата е марка „Рено Каджар“, като това е модел
компактни кросоувър автомобили с повишена
проходимост, т.е. напълно допустимо е човек, който не познава автомобилите и
техните марки да възприеме този автомобил като джип. Настоящата инстанция също
не кредитира показанията на свидетелката А., която твърди, че на процесната дата е придружавала баща си, когато е изкарал
автомобила си от платения паркинг, но тогава не е имало инцидент с куче. Съдът
отчита, че тази свидетелка е дъщеря на ответника, явява се заинтересована от
изхода на делото, а показанията й не са подкрепени от други доказателства по
делото. Обстоятелството, че на процесната дата тя и
баща и е трябвало да бъдат в 11 часа при нотариус в гр.Сливница, за което по
делото са представени писмени доказателства, не изключват отговорността на
ответника. Това е така, тъй като е налице съвпадение между показанията на двете
свидетелки относно началния час - 09:00 часа. Дори на път за горепосочената
дестинация свидетелката и ответника да са минали през банков клон, то за
изминаване на разстоянието от гр.София, ж.к.Люлин 7 до гр.Сливница, не са им
били необходими повече от 40 минути.
Изводите са, че по делото е доказано чия е собствеността
върху кучето. Както е посочил и районният съд, при движимите вещи собствеността
се установява поначало чрез владението, а от събраните по делото гласни и
писмени доказателства безспорно се установява, че именно ищецът е упражнявал
владение. Без значение за възникване на правото на собственост върху кучето е
неговата регистрация по чл.174 ЗВМД, а напротив, регистрацията предпоставя собствеността. Доказано е, че поведението на
ответника е в пряка причинна връзка с непосредствения противоправен
резултат, увреждане на собствената на ищеца вещ, куче на име Чочко. Действително, кучето на ищеца е било без повод и
извън територията на паркинга, но причина за фаталния край на животното е противоправното деяние на ответника, което видно от
показанията на свидетелката С. е било извършено с умисъл „джипът завил рязко в
дясно“. Що се отнася до елемента вина от състава на чл.45 ЗЗД, то тя е налице
до доказване на противното, т.е. подлежи на доказване от ответника, т.е. от
дееца. Както бе посочено по-горе, вината при непозволеното увреждане се
предполага до доказване на противното и
който иска да обори тази презумпция, негова е доказателствената
тежест. Деликвентът дължи обезщетение за всички преки
и непосредствени вреди, претърпени от увредения собственик на вещта (чл.51,
ал.1, пр.1 ЗЗД), в които несъмнено се включват разходите за спасяване и лечение
на кучето на ищеца.
Относно размера на вредите, ищецът е депозирал 2 броя
фактури на обща стойност 801,60 лева, като съдът е извършил констатация с
оригиналите на същите. По делото са били депозирани и 5 бр. фискални бонове от
„Есковет-21“ ЕООД, ветеринарна клиника на стойност от 774,60 лева - сумата по
фактура № 237 от 28.09.2016 г. Въззивникът твърди, че
тази фактура не отговаря на изискванията на ЗДДС. Следва да бъде отбелязано
обстоятелството, че фактурата, като доказателство трябва да съдържа следните
необходими елементи- вид на закупена стока или извършена услуга, стойност,
начин на плащане, имената на лицата, положили
подписа си като получател и предавател, съответното време и място. От
една страна, фактура № 237
от 28.09.2016 г съдържа всички посочени елементи. От друга, при преценка на доказателственото
значение за удостоверените в нея факти, съдът преценява и всички останали
доказателства по делото, а в конкретния случай, при определяне на дължимото
обезщетение, съдът взема предвид и приложените по делото фискални бонове, както
и показанията на свидетелката С., която сочи, че лечението на кучето е струвало
около 700-800 лева, като съседи дори са предложили на ищеца да съберат пари, за
да му помогнат. Що се отнася до другите два фискални бона, с дата 29.09.2016
г., т.е. след издаване на фактура № 237 от 28.09.2016 г., съответно след като
кучето вече е било починало, то те правилно не са били взети предвид от съда
като стойност.
Крайните изводи на двете съдебни
инстанции съвпадат. На основание чл.271, ал.1, изр.1,
І пр. ГПК, първоинстанционното
решение следва да бъде
потвърдено.
Предвид изхода на делото
и предявената претенция, въззивникът следва да
заплати на въззиваемия направените от него разноски
във вид на адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., която сума е
отбелязана в депозирания в съдебно заседание на 13.04.2021 г. списък за
разноските.
По делото има
постановено определение от 13.10.2020 г. по реда на чл.248 ГПК, с което СРС, І ГО, 49 с-в е изменил на основание чл.248 ГПК свое решение № 60858/09.03.2020 г.,
постановено по гр.д. № 37128/2017 г. по описа на СРС, като го отменил в частта, с която Х.Д.А., ЕГН ********** е осъден да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на Е.В.С., ЕГН ********** сумата от 275,41 лева, представляваща
направени по производството разноски съразмерно на уважената част от иска.
Определението като необжалвано, е влязло в сила. С това определение по реда на
чл.248 ГПК е даден отговор на възражението, че съдът е присъдил разноски на
ищеца, без да са били поискани от него.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 09.03.2020 г. по гр.д. № 37128/17 г. на
СРС, І ГО, 43 с-в, изменено по чл.248 ГПК с определение от 13.10.2020 г., влязло в сила.
ОСЪЖДА Х.Д.А., ЕГН ********** с адрес: ***, чрез пълномощника
по делото адвокат В. Н.-В., със съдебен адрес:***1 да заплати на Е.В.С., ЕГН **********, чрез пълномощника по делото
адвокат В.Б. от САК направените от него разноски във вид на адвокатско възнаграждение в размер
на 800 лв..
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.