№ 7801
гр. София, 16.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИМИТРИНКА ИВ.
КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря РУМЯНА П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20221110150850 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 318 – 329 от ГПК.
Съдът е сезиран с предявен от първоначалният ищец – ответник по насрещния иск С.
Д. С. против Т. П. С., иск за развод за прекратяване поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство брака между страните, сключен на 12.02.2012г. С исковата молба
ищецът е заявил, че няма претенции относно упражняване на родителските права по
отношение на родените по време на брака две малолетни деца: Ема С.ова С., родена на
29.06.2014г. и Маргарита С.ова С., родена на 18.01.2017г., претендира разширен режим на
лични отношения с тях и предлага да заплаща месечна издръжка на всяко дете по 250 лв.
Ищецът твърди, че с ответника са във фактическа раздяла от 01.06.2022г. когато той е
напуснал семейното жилище, находящо с в гр. София, ж.к. „Лагера“, ул. „Баба Илийца“ №
80Б, ет. 2, ап. 8, което е собственост на неговите родители и няма претенции за ползването
му. В жилището в момента живеят ответникът и двете им деца. Твърди се в молбата, че до
раздялата се стигнало след като между страните зачестили скандалите, които довели до
неразбирателство и отчуждаване помежду им, липса на взаимност и сигурност в
отношенията им, както и подреденост на бъдещи семейни планове, поради което желае да се
прекрати с развод този формално съществуващ брак без да се произнася по въпроса за
вината
В отговорът на исковата молба, съдържащ и насрещната исковата молба, подадена на
18.10.2022 г., съпругата Т. П. С. твърди, че исковата молба е неоснователна. Съпругата
счита, че бракът й с ищеца не е дълбоко и непоправимо разстроен, единствената промяна,
която е настъпила в семейния й живот, е че съпругът имал извънбрачна връзка, за която й
признал. След това признание, направено на 31.05.2022г. съпругът е напуснал семейното
жилище, но не се е изнесъл, продължавал да ходи там, да работи от вкъщи, да се грижи за
децата. Съпругата твърди, че заедно с ищеца са ходили на семейна почивка от 05 до 16 юли
2022 г.,били са заедно, независимо от това, че съпругът й е нощувал в друг хотел. Съпругата
предявява насрещен иск в случай, че съдът установи, че бракът на страните е дълбоко и
непоправимо разстроен като претендира упражняване на родителските права по отношение
1
на общите им малолетни деца, като не възразява да бащата да бъде определен предложения
от него режим налични отношения, като същият бъде осъден да заплаща на малолетните си
деца месечна издръжка в размер по 2000 лв. за всяко дете, претендира предоставяне
ползването на семейното жилище находящо с в гр. София, ж.к. „Лагера“, ул. „Баба Илийца“
№ 80Б, ет. 2, ап. 8, желае за запази брачната си фамилия – С.. Претендира разноски.
С писмените отговори всеки един от съпрузите оспорва сочените от другия съпруг
твърдения и негови брачни провинения. В първо по делото съдебно заседание страните
заявиха, че са съгласни с прекратяване на брака, не спорят, че същият е дълбоко и
непоправимо разстроен, както и че не желаят произнасяне по въпроса за вината. Заявиха, че
не могат да постигнат съгласие относно размера на издръжката, която следва да се заплаща
на малолетните деца, както и относно ползването на семейното жилище, което е
собственост на трети лица и ползването на вилния им имот. В хода на съдебното
производство не беше постигнато спораpумение относно прекратяване на брака и
последиците от това.
Съдът, като взе предвид относимите доказателства и доводи на страните, прие за
установено следното:
Страните С. Д. С. и Т. П. С. са съпрузи, сключили са граждански брак на
12.02.2012г. в гр. София, Столична община – район „Оборище“, видно от удостоверение за
сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански брак № 12/12.02.2012г.
на СО-Район „Красно село“, като при сключването на гражданския брак съпругата е приела
да носи фамилното име на съпруга си – С. .
От брака на страните са родени децата – Ема С.ова С., родена на 29.06.2014г.
(удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 389/02.07.2014г. на СО
–Район „Красно село“) и Маргарита С.ова С., родена на 18.01.2017г.. (удостоверение за
раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 49/25.01.2017г. на СО –Район „Красно
село“).
Не е спорно между страните, че семейното жилище с адрес гр. София, ж.к. „Лагера“,
ул. „Баба Илийца“ № 80Б, ет. 2, ап. 8 и е собственост на трети лица - родителите на
съпруга.
По делото е приет социален доклад от ДСП Красно село. При изследването чрез
провеждане на срещи със страните и малолетните деца социалните работници са
констатирали, че в момента майката и децата живеят в семейното им жилище, което бащата
е напуснал през месец юли 2022г. Родителите споделят, че не са имали сериозно конфликти
помежду си. Жилището, в което живеят е собственост на майката на мъжа и се състои от
четири стаи, в които има отделни стаи за децата с много добри санитарно-битови условия за
отглеждането им. Основни грижи за децата полага майката с помощта на бащата и
разширеното им семейство, с което поддържат връзка. Препоръките на социалните
работници, че в интерес на детето е родителите е да поемат своите отговорности и да
постигнат споразумение относно упражняване на родителските права, възпитанието и
размерът на месечната издръжка. Според тях децата не трябва да бъдат поставено в
ситуация в конфликт на лоялност към родителите си.
При така установените факти съдът намира брачната връзка за невъзвратимо
изпразнена от предписваното й от закона и добрите нрави съдържание, поради което, като
формална и ненужна, тя следва да се прекрати без съдът да издирва и да се произнася по
въпроса за вината, доколкото съпругата, е поискала това в хода на устните заседания.
Искане за произнасяне по въпроса за вината съпругът не е заявил. По делото се установи, че
отчуждението между съпрузите е достигнало своята крайност след фактическата им раздяла
- съпрузите не поддържат общо домакинство, нямат общ бюджет, живеят отделно, дори
когато са на семейна почивка, което допълнително е допринесло за разстройството на
брачната връзка. Общността между съпрузите е окончателно разрушена, липсва и
минимална наличност на изискваното от закона и морала съдържание за една нормална
брачна връзка, а с преустановяването на контактите между тях неповратимо е изчезнала
2
взаимната любов, вярност, привързаност и доверие. При така установените факти за
отношенията между съдът извежда извода и за непоправимост в отношенията между
двамата. Бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, доколкото брачната връзка няма
предписаното от закона и добрите нрави съдържание, поради което следва да бъде
прекратена с развод.
Съгласно чл.49, ал.2 от СК с решението за допускане на развода съдът се произнася и
относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. По
делото нито една от страните не е изявила желае съдът да се поизнася по въпроса за вината
(и двамата съпрузи в съдебно заседание оттеглят искането си за произнасяне по въпроса за
вината), поради което съдът не следва да се произнася относно вината за състоянието на
брачната връзка.
Според чл.322, ал.2, изр.ІІ ГПК с иска за развод задължително се предявяват и
разглеждат исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и
издръжката на децата, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и
фамилното име, като съгласно чл.59, ал.2 СК дори и да не са предявени тези искове, при
липсата на споразумение между съпрузите, съдът служебно постановява при кого от
родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските
права, определя мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните
отношения между децата и родителите и издръжката на децата.
От представеното по делото удостоверения за раждане, издадени от Столична
Община, район Красно село страните са родители на малолетните деца Ема С.ова С., родена
на 29.06.2014г. и Маргарита С.ова С., родена на 18.01.2017г. Страните не спорят относно
предоставянето на родителските права по отношение на тях, които живеят при майка си и
същата желае да ги упражнява. От значение за предоставяне упражняването на родителските
права е съвкупността от обстоятелствата на разглеждания случай, с оглед на това, че
моралните качества на родителите са важна предпоставка за създаване у децата на
нравствени добродетели при възпитанието им. Законодателят предоставя възможността
съдът да прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата, като при преценка
кому да се предостави упражняването на родителските права, следва да бъде съобразена
възрастта на децата, техния пол, както и материално-битовите условия за живот, които може
да му предложи всеки от родителите. Извършвайки тази преценка и отчитайки наличието н
съгласие между родителите, това число и предвид данните по делото, че за децата основни
грижи през последните години е полагала майката, съдът намира, че на нея следва да бъде
предоставено упражняването на родителските права. Съдът намира, че с предоставянето на
родителските права на майката интересите на децата ще бъдат максимално защитени, още
повече, че от данните по делото може да се направи извод, че последната притежава
нужните родителски качества за полагане на грижи и умение за възпитаване на деца. Съдът
определя малолетните Ема С.ова С., и Маргарита С.ова С., да живеят при майка си, която
ще упражнява родителските права, а и не са налице изключителни основания по чл.59, ал.7
СК за настаняването им при други лица или роднини, или в специализирана институция.
При така предоставените родителски права на неотглеждащия родител - бащата
следва да бъде определен режим на лични отношения с децата, а именно: бащата има право
да вижда и взема децата при себе си както следва: всяка първа, трета и пета (ако има такава)
седмица месеца за времето от 18:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя (с преспиване), както
и 45 /четиридесет и пет/ дни през лятото, определени по уговорка на страните до 30. май на
съответната година, а ако не се постигне такава – от 10. юли до 10. август, а в четни години
бащата ще прекарва с детето Великденските празници от 10:00 часа на Разпети петък по
православния календар до 18:00 часа в понеделника на Великден, и Нова година за времето
от 29. декември в 11:00 часа до 2. януари в 13:00 часа, а в нечетни години - Коледните
празници от 19:30 часа на 23. декември до 18:00 часа на 27 декември бащата следва да има
право да провежда и виртуални срещи с децата си през останалото време.
При предоставяне на родителските права на единия родител другия се задължава да
заплаща издръжка. Съгласно чл. 143, ал. 2 от СК „родителите дължат издръжка на своите
3
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си”, като размерът на дължимата издръжка се определя „според
нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я
дължи” съгласно чл. 142, ал. 1 от СК, но издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска
от ¼ от минималната работна заплата (чл. 142, ал. 2 от СК). Изискването на чл. 139 СК
претендиращия издръжка да е неработоспособен и да не може да се издържа от имуществото
си не се прилага спрямо ненавършилите пълнолетие деца, доколкото чл. 143, ал. 2 от СК е
специална норма по отношение на чл.139 от СК и изключва неговото приложение. Освен
това детето с оглед възрастта си е дефинитивно неработоспособно, поради което има право
на издръжка от родителите си, които са лица от втори ред на задължените да дават такава
(чл. 140, ал. 1, т. 2 от СК) поради липса на лица от първи ред. Нуждите на двете деца са
обичайни за дете на тяхната възраст (за храна, дрехи, обувки, за обучение, медицински
грижи и т.н.), както и общите разходи за издръжката на домакинството на майката, в което
то е отглеждана, се установява от самия факт на биологичното му съществуване и не е
необходимо да се обосновава специално. По делото не се установяват специални
здравословни и образователни потребности на двете деца.
Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК размерът на издръжката, се определя от
нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я
дължи. Родителите са в трудоспособна възраст, не страдат от заболявания, които да ги
възпрепятстват да осъществяват обичайните трудови дейности. Не се твърди наличието на
данни за други алиментни задължения на някой от родителите т. е. да плаща издръжка в
полза на друг свой ненавършил пълнолетие низходящ. От представените по делото писма от
НАП се установи, че бащата има регистриран доход в размер около 10 000 лв., като
получава и допълнителни бонуси в такъв размер през някой месеци, а майката реализира
доход около 2000 лв. Относно размера на издръжката съдът намира, че задължение и на
двамата родители е да гледат и издържат децата си, като в случаите когато гледането се
осъществява изключително и само от единия родител, както е в случая, то другият родител
следва да компенсира с увеличен размер на издръжката. Така, като взе предвид нуждите на
децата и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и с оглед
възможността съдът да присъди издръжка в размер, дължим съобразно Конвенцията за
правата на детето, съдът определя общ размер на месечна издръжка в размер на 800 лв. на
всяко дете, като ответникът следва да поеме по – голямата част от нея в размер на 500 лв.,
считано от датата на завеждане на исковата молба. Останалата част, ведно с
непосредствените грижи по отглеждане и възпитание на детето следва да се поеме от
майката. С оглед изложеното съдът намира, че искът за издръжка за всяко дете е
основателен до посочения размер от 500 лв. като исковата претенция до 2000 лв. за всяко
едно дете следва да бъде оставена без уважение като неоснователна. Издръжките се дължат,
видно със законната лихва за забава, арг. от чл. 146, ал. 1, изр. 2 от СК. В настоящия случай
съдът ще разпореди предварително изпълнение на решението в частта за издръжката,
поради което няма да се произнася по искането за определяне на привременни мерки,
доколкото основен аргумент за искане за това произнасяне е липсата на издръжка от страна
на бащата.
Страните в настоящото производство не претендират издръжка, поради което и съдът
не дължи произнасяне по този въпрос.
В настоящия случай претенция за ползване на семейното жилище е заявила само
жената, като по делото са налице данни, че семейното жилище на страните, находящо се в
находящо с в гр. София, ж.к. „Лагера“, ул. „Баба Илийца“ № 80Б, ет. 2, ап. 8, е собственост
на трето лице, роднини на съпруга. Предоставянето за ползване на семейното жилище е
последица от развода между страните-елемент от имуществените последици на
прекратяването на брака. Когато страните имат ненавършили пълнолетие деца, съдът е
длъжен дори и служебно да се произнесе относно ползването на семейното жилище (чл.56,
ал.1, изр.ІІ СК). Съгласно §1 СК Семейно жилище по смисъла на СК е жилището, което е
обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца. В тази връзка по
4
делото се установява, че мъжът е напуснал жилището, в което е останал да живее жената с
ненавършилите пълнолетие деца от брака, поради което и с оглед предоставянето на
родителските права върху децата на жената, на последната следва да се предостави за
ползване и семейното жилище. В същото време с оглед обстоятелството, че жилището е
собственост на трети лица, то на основание чл. 56, ал. 3 СК семейното жилище може да се
ползва за срок до една година от влизане в сила на съдебното решение. В насрещната искова
молба е направено искане за
Съгласно чл.53 СК „след развода съпругът може да възстанови фамилното си име
преди този брак”, респ. законодателят е предоставил възможността на съпругът, който при
сключването на гражданския брак е приел фамилното име на другия съпруг както да
възстанови предбрачното си фамилно име, така и да запази брачната си фамилия, като в
случая съгласието или противопоставянето на другия съпруг е ирелевантно, поради което и
доколкото съгласно разпоредбата на чл.322 от ГПК съдът дължи и служебно произнасяне по
този въпрос, намира че следва да бъде уважена претенция на жената, за която се установи, че
е променила фамилното си име при сключване на брака, като бъде постановено след
прекратяване на брака жената да запази брачното си фамилно име –С..
По разноските:
Съгласно чл.329, ал.1, изр.ІІ ГПК при липса на установена по делото вина на съпрузите
разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили. На страните те се
следват разноски, с оглед разпоредбата на чл.329, ал.1, изр.ІІ от ГПК, а платената
първоначална държавна такса следва да остане в тежест на страна, която я е заплатила, на
основание чл.329, ал.1, изр.ІІ ГПК.
Предвид изхода на делото всяка една от страните следва да заплати по сметка на СРС
всеки от тях по 25,00 лева-окончателна държавна такса при решаване на делото по иска за
развод по чл.6, т.2 от тарифата. Съпругът С. С. следва да бъде осъден да заплати държавна
такса върху определите издръжки на децата в общ размер от 1440 лева (4% от сбора на
36х500х2), на основание чл. 78, ал. 6, във вр. с чл. 69, ал. 1, т.7 ГПК вр. чл.1 ТДТКССГПК.
Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД БРАКА , сключен с Акт за граждански брак №
12/12.02.2012г. на Столична община – район „Красно село“, между Т. П. С., ЕГН
**********, и С. Д. С., ЕГН **********, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО
РАЗСТРОЕН на основание чл. 44, т. 3, във вр. с чл. 49, ал.1 СК.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права над родените по време на
брака малолетни деца ЕМА С.ОВА С., ЕГН ********** и МАРГАРИТА С.ОВА С., ЕГН
**********, на майката Т. П. С., ЕГН ********** , при която определя местоживеенето на
децата, на основание чл. 59, ал. 2 от СК.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на С. Д. С., ЕГН **********, с децата
ЕМА С.ОВА С., ЕГН ********** и МАРГАРИТА С.ОВА С., ЕГН
**********, както следва: бащата има право да вижда и взема децата при себе си както
следва: всяка първа, трета и пета (ако има такава) седмица месеца за времето от 18:00 часа в
петък до 18:00 часа в неделя (с преспиване), както и 45 /четиридесет и пет/ дни през лятото,
определени по уговорка на страните до 30. май на съответната година, а ако не се постигне
такава – от 10. юли до 25. август, а в четни години бащата ще прекарва с децата
5
Великденските празници от 10:00 часа на Разпети петък по православния календар до 18:00
часа в понеделника на Великден, и Нова година за времето от 29. декември в 11:00 часа до 2.
януари в 13:00 часа, а в нечетни години - Коледните празници от 19:30 часа на 23. декември
до 18:00 часа на 27 декември, бащата има право на виртуален контакт с децата два пъти в
седмицата – вторник и четвъртък в диапазона между 18.00ч. и 19.00 часа по Скайп, Вайбър
и/или телефон, като майката Т. П. С., ЕГН ********** се задължава да обезпечава
технически тези срещи на основание чл. 59, ал. 2 от СК.
ОСЪЖДА бащата С. Д. С., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „Лагера“ 80Б,
ет. 2, ап. 8 да заплаща на малолетното си дете ЕМА С.ОВА С., ЕГН **********, действащо
чрез неговата майка и законен представител Т. П. С., ЕГН ********** , по банкова сметка
на същата с iban: BG10CECB979010C7430000 разкрита в „ЦКБ“ АД, месечна издръжка в
размер на 500 (петстотин) лева, считано от датата на депозиране на исковата молба -
19.09.2022г. до настъпване на законна причина, изменяща размера й или прекратяваща
издръжката, на основание чл. 59, ал. 2, предл. посл. от СК, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена сума до окончателното й изплащане, на основание чл. 146, ал. 1, изр. 2 от
СК., като ОТХВЪРЛЯ иска за издръжка до пълния предявен размер от 2000 (две хиляди)
лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА бащата С. Д. С., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „Лагера“ 80Б,
ет. 2, ап. 8 да заплаща на малолетното си дете МАРГАРИТА С.ОВА С., ЕГН ********** ,
действащо чрез неговата майка и законен представител Т. П. С., ЕГН ********** , по
банкова сметка на същата с iban: BG10CECB979010C7430000 разкрита в „ЦКБ“ АД,
месечна издръжка в размер на 500 (петстотин) лева, считано от датата на депозиране на
исковата молба -19.09.2022г. до настъпване на законна причина, изменяща размера й или
прекратяваща издръжката, на основание чл. 59, ал. 2, предл. посл. от СК, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане, на основание
чл. 146, ал. 1, изр. 2 от СК., като ОТХВЪРЛЯ иска за издръжка до пълния предявен размер
от 2000 (две хиляди) лв. като неоснователен.
ПРЕДОСТАВЯ на Т. П. С., ЕГН ********** , , с адрес гр. София, ж.к. „Лагера“ 80Б,
ет. 2, ап. 8, ползването на семейното жилище с адрес, находящо с в гр. София, ж.к.
„Лагера“, ул. „Баба Илийца“ № 80Б, ет. 2, ап. 8 за срок от една година, считано от влизане в
сила на съдебното решение.
ПОСТАНОВЯВА след развода Т. П. С., ЕГН ********** , с адрес гр. София, ж.к.
„Лагера“ 80Б, ет. 2, ап. 8 да запази брачното си фамилно име – С..
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за присъдената
издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК
ОСЪЖДА Т. П. С., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „Лагера“ 80Б, ет. 2, ап.
8 да заплати по сметка на СРС 25.00 (двадесет и пет) лева – държавна такса при решаване на
делото по исковете за развод, на основание чл. 329, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА С. Д. С., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „Лагера“ 80Б, ет. 2, ап.
8 да заплати по сметка на СРС сумата от 25.00 (двадесет и пет) лева – държавна такса при
решаване на делото по исковете за развод, на основание чл. 329, ал. 1 от ГПК и сумата 1440
лева – държавна такса върху издръжката на децата, на основание чл. 78, ал. 6, във вр. с чл.
69, ал.1, т. 7 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на страните за присъждане на разноски по
делото, като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6