№ 17020
гр. София, 18.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20241110133133 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Образувано е по искова молба на „.....“ ЕАД срещу „....“ АД, с която са предявени
осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от
845,36 лв. – неизплатен остатък от регресно обезщетение, с включени ликвидационни
разноски, за заплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за щети
по л.а. „Л.“, с рег. № ****** (предишна рег. № *****), причинени вследствие на ПТП,
настъпило на 16.12.2022 г. в гр. П. на кръстовището на ул. „А. В.“ и ул. „И. В.“ по вина
на водача на л.а. „С. И.“, с рег. № ********, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда – 06.06.2024 г. до окончателното плащане на сумата, както и
115,99 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 22.05.2023 г. – 29.05.2024
г.
Ищецът твърди, че на посочените в исковата молба дата и място, застрахованият
по имуществената застраховка л.а. „Л.“ с рег. № ****** е претърпял щети в предната и
задната част в резултат от поведението на водача на л.а. „С. И.“ с рег. № ********,
който поради движение с несъобразена скорост и неспазване на необходимата
дистанция удря в задната част застрахования при ищеца л.а. „Л.“, от което последния
отскача напред и се удря в бордюр. Увредени в резултат от събитието са били части и
детайли на застрахованото МПС, като ремонтът на същите е възложен на автосервиз
„Л.“ ЕООД. Стойността на ремонта, и закупените части възлизал на сумата от 5072,19
лв., за която били издадени фактури с № 388/17.01.2023г., № 397/18.02:2023 г. и №
4195/17.02.2023г. След приспадане на вноски по дължима застрахователна премия в
размер на 431,24 лева сумата в размер на 4640,95 лв. се сочи да е изплатена с преводно
нареждане за групово плащане от 03.04.2023 г. Към датата на настъпване на събитието
отговорността на управлявания от виновния водач на МПС с рег. № ******** е била
застрахована по застраховка "Гражданска отговорност" при ответника. Ищецът е
отправил извънсъдебно покана за изплащане на процесното вземане с писмо,
получено на 19.04.2023 г. По процесната щета „ЗАД .....“ АД е заплатило на „...." ЕАД
сумата в размер на 4241,83 лв., като останал дължим остатъкът в размер на 845,36 лв.
Счита, че ответникът е изпаднал в забава, считано от 22.05.2023 г., поради което
претендира и обезщетение за забава. Счита, че е легитимиран да претендира
1
платеното, поради което отправя искане за уважаване на предявените вземания.
Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът ЗАД „......“ АД е подал
писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Не оспорва, че
е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а. „С. И.“ с рег. №
********, както обстоятелството и че във връзка с процесното застрахователно
събитие е заплатило на ищеца сумата от 4241,83 лв., представляваща сбор от 4226,83
лв. регресно обезщетение и 15 лв. ликвидационни разноски. Излага твърдения, че
претендираната от ищеца сума от 845,36 лв. представлява данък добавена стойност
(ДДС) върху стойността на фактурите за ремонт на „Л.“ с peг. № *****, собственост на
„В.“ ЕООД, застраховано по застраховка „Каско+“ при ищцовото дружество. Излага
доводи, че ЗАД „....“ АД не следва да възстановява на застрахователя повече от
дължимото застрахователно обезщетение, а начисляването на ДДС върху дължимото
застрахователно обезщетение, не се дължи предвид правния статут на застрахованото
юридическо лице и начина на придобиване на застрахованото МПС, предвид
основания му предмет на дейност, изключващи приложението на чл. 50, т. 2 ЗДДС.
Сочи, че ищецът е обезщетил застрахования при него лек автомобил по процесната
щета само до сумата на 4226,83 лева. Ответникът твърди, че с писмо от 12.05.2023 г.,
надлежно е върнал на ищеца „ДЗИ - Общо застраховане“ три броя фактури (№
397/18.02.2023 г., № 388/17.02.2023 г. и № 4195/17.02.2023 г.) в оригинал, за да си
възстанови ДДС по тях с общ размер от 845,36 лева, като ищецът не е възразил на
връщането на фактурите в оригинал, а е приел същите. Ответникът поддържа, че с
тези свои действия ищецът е приел, че сумата ще му бъде възстановена от върнатото
по фактурите ДДС. В условие на евентуалност твърди, че дори да се приеме, че следва
да възстанови и сумата от 845,36 лева, представляващо ДДС по трите фактури, то
ищцовото дружество ще получи това възстановяване в двоен размер, един път от
възстановеното ДДС (с оглед на върнатите в оригинал фактури) и още веднъж от „ЗАД
....“ АД. Излага доводи, че съгласно разпоредбите на. чл. 82, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС,
косвеният данък е изискуем от регистрирано по този закон лице - доставчик по
облагаема доставка, с изключение на случаите по ал. 4, 5 и 6 какъвто е и конкретния
случай. Поддържа, че поради неоснователността на главния иск, неоснователен е и
предявеният акцесорен иск. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните доказателства и доводите на страните,
достигна до следните фактически и правни изводи:
За основателността на иска с правно основание чл. 411, ал.1 КЗ в тежест на ищеца
е да установи сключването на договор за имуществено застраховане между него и
собственика на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който
и вследствие виновно и противоправно поведение на водач, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило застрахователно събитие,
като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди, че е
отправил до ответника искане за изплащане на регресното вземане, като сумата е
останала непогасена в размер, възлизащ на претендираната сума.
В тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже погасяване
на задължението и положителните факти, на които основава възраженията си.
В конкретния случай с определението от 19.02.2025г., постановено по реда на чл.
140 ГПК, в което е обективиран проектът за доклад по чл. 146 ГПК, обявен за
окончателен в проведеното съдебно заседание на 02.04.2025г. са обявени за безспорни
и ненуждаещи се от доказване между страните следните обстоятелства, че е между
ищеца и собственика на увредения автомобил е сключен договор за имуществено
застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на водач, чиято гражданска отговорност е застрахована при
ответника, е настъпило застрахователно събитие, като в изпълнение на договорното си
задължение ищецът е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение сумата
от 4226,83 лв.; че във връзка с процесното застрахователно събитие ответникът е
заплатил на ищеца регресно обезщетение в размер на 4241,83 лв. с включени 15 лв.
2
ликвидационни разноски.
Освен безспорния им характер горните обстоятелства се установяват и от
ангажираните по делото писмени доказателства – комбинирана застрахователна
полица № 440122151031223, по силата на която ищецът е застраховал по застраховка
„Каско+“ л.а. „Л.“ с рег. № ******, собственост на „В.“ ЕООД, действаща за периода
от 28.09.2022 г. до 27.09.2023 г., двустранен констативен протокол от 16.12.2022 г.,
уведомление за щета 44011512208327 от 16.12.2022 г., опис-заключение по щета от
14.03.2023 г., калкулация по щета, изготвена от „Л.“ ЕООД, издадени фактури от три
броя фактури 17.02.2023 г., удостоверяващи закупуването на авточасти от „........“
ЕООД и извършване на ремонтна услуга от „Л.“ ЕООД, на обща стойност 5072,19 лв.
с ДДС, преводно нареждане от 12.05.2023 г., с което ответникът е погасил сумата от
4241,83 лв.
Спорът между страните се концентрира изцяло върху непогасения от ответника
остатък на обезщетението, заплатено от застрахователя-ищец, с оглед възражението на
ответника, че начисляването на ДДС върху застрахователното обезщетение не се
дължи предвид правния статут на застрахованото юридическо лице и начина на
придобиване на застрахованото МПС, предвид основания му предмет на дейност,
изключващи приложението на чл. 50, т. 2 ЗДДС. По този въпрос от събраните по
делото доказателства се установява следното:
Видно от приложените три фактури от 17.02.2023 г., удостоверяващи
закупуването на авточасти от „........“ ЕООД и извършване на ремонтна услуга от „Л.“
ЕООД, е начислен данък добавена стойност върху продажната цена. Стойността на
трите фактури възлиза на 5072,19 лв. с ДДС или 4226,83 лв. без ДДС. От приетото
заключение на ССчЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено,
се установява, че заплатеното на 03.04.2023г. застрахователно обезщетение е
формирано от общата стойност 5057,19 лв. с вкл. ДДС, като от тази сума е
приспадната неплатената премия от собственика на процесния л.а. „Л.“ – 431,24 лв.,
като на 03.04.2022 г. по банков път е изплатено застрахователно обезщетение на „В.“
ЕООД в размер на 4640,96 лв. Експертът сочи, че фактура № 397/18.02.2023г. на
стойност 300лв. е издадена от „........" ЕООД с получател „В." ЕООД; фактура №
388/17.02.2023г. на стойност 3169,40лв. е издадена от „........" ЕООД с получател „В."
ЕООД; а фактура № 4195/17.02.2023г. на стойност 1602,79лв. е издадена от „Л." ЕООД
с получател „В." ЕООД. Вещото лице дава заключение, че посочените фактури не са
осчетоводени от „В.“ ЕООД, като последното не е ползвало данъчен кредит в размер
начисления по фактурите ДДС. Тези фактури не са и не могат да бъдат осчетоводени
от „....“ ЕАД, доколкото застрахователното дружество не е страна по тези документи.
В съдебно заседание пояснява, че „В.“ ЕООД е регистрирано по ДДС.
Съобразно разпоредбата на чл.411, изр.1 и 2 КЗ в случаите, когато причинителят
на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по
имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията
си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“. Обхватът на регресното
право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е
платил на застрахования и от размера на обезщетението, което третото лице дължи на
застрахования. Отговорният по чл. 45 ЗЗД дължи поправяне на действителните вреди –
необходимите средства по средни пазарни цени за възстановяване на увреденото
имущество в състоянието му отпреди деликта.
Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението трябва да бъде равно
на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. По силата
на разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а
съгласно ал. 2 – за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, без прилагане на
обезценка. При предявена по съдебен ред претенция за заплащане на застрахователно
3
обезщетение, съдът следва да определи същото по действителната стойност на вредата
към момента на осъществяване на застрахователното събитие (в т. см. и константната
съдебна практика, обективирана в решение № 79/02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на
ВКС, І ТО, решение № 52/08.07.2010 г. до т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО, решение №
115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ІІ ТО; решение № 209/30.01.2012 г. по
т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, II ТО, решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г.
на ВКС, ІІ ТО и др., приложима и по отношение на действащия КЗ).
Следователно, от значение за обема на регресната отговорност на ответника е и
обстоятелството дали са ремонтирани щети, пряка и непосредствена последица от
увреждането.
В настоящия случай съдът намира възражението на ответника, че начисляването
на ДДС върху застрахователното обезщетение не се дължи за неоснователно. Видно от
издадените три фактури от 17.02.2023 г., удостоверяващи закупуването на авточасти от
„........“ ЕООД и извършване на ремонтна услуга от „Л.“ ЕООД, на обща стойност
5072,19 лв. с ДДС, приложени по делото, начисленият ДДС възлиза на сумата от
845,36 лв. Обезщетението се определя единствено от вида и степента на увреждането
и от пазарната стойност, необходима за възстановяването му, като то не може да бъде
различно в зависимост от осъществяването на неотносими към правото на
обезщетение факти, каквито са предварителното плащане на ремонта (без което не би
могло да се постави въпроса за приспадане на начислен ДДС) и регистрирането на
застрахования по ЗДДС.
Съдът приема, че обезщетението се дължи с ДДС, тъй като се касае за
възстановяване на увреденото МПС в състоянието преди увреждането, при което са
осъществени доставки на услуги и стоки, върху които е дължим ДДС, така, както е
начислен в процесните фактури. В случая сумите по фактурите са реално сторените
разноски по процесната щета, включващи и начисленият косвен данък, като доводите
на ответника, че върху застрахователното обезщетение е начислено ДДС не могат да
бъдат споделени, доколкото не се подкрепят от доказателствената съвкупност, поради
което и е неотносимо дали е налице освободена доставка по смисъла на ЗДДС. За
пълнота, настоящият състав намира за необходимо да посочи, че е неоснователно
възражението на ответника, че с изплащането на застрахователното обезщетение в
цялост, в това число и спорната непогасена част, представляваща начисленият данък, е
налице неоснователно обогатяване от страна на ищеца, доколкото безспорно се
установи от заключението на ССчЕ, че последният не е осчетоводявал процесните три
фактури, доколкото не е страна по същите. За пълнота съдът изтъква, че не е налице и
обогатяване от страна на собственика на процесния автомобил, доколкото по делото
безспорно се установи, че същият не е ползвал данъчен кредит. Такъв не е ползвал и
ищеца, доколкото не е страна по фактурите, респективно няма право на такъв.
Неоснователно е и възражението на ответника, че ищецът е изплатил на
правоимащато лице „В.“ ЕООД застрахователно обезщетение в размер на 4226,83 лв.
Последното се опровергава от констатациите на приетото заключение на ССчЕ, от
което е видно, че след приспадане на неплатената застрахователна премия за
процесния л.а. „Л.“ в размер на 431,24 лв., на 03.04.2022 г. по банков път е изплатено
застрахователно обезщетение на „В.“ ЕООД в размер на 4640,96 лв. Следователно
ищецът доказа, че е изплатил на собственика на увредения автомобил застрахователно
обезщетение в размер на 5072,19 лв.
Следователно по делото се установява, че действителната стойност на вредите
към датата на ПТП възлиза на 5072,19 лв. с ДДС, както и че ищецът е заплатил
застрахователно обезщетение от посочената сума и е извършил ликвидационни
разноски в размер на 15 лв., а ответникът е заплатил извънсъдебно част от регресното
вземане в размер на 4241,83 лв., следва извод, че незаплатената от ответното
дружество част от обезщетението е в размер на 845,36 лв., какъвто е и размерът на
исковата претенция.
Ето защо предявеният иск с правно основание чл. 411 КЗ следва да бъде уважен
изцяло.
4
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се
установи както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия
за процесния период.
Съдът формира правни изводи за наличие на главен дълг.
Предвид нормата на чл. 412 КЗ застрахователят по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ е длъжен в 30-дневен срок от отправена му регресна
претенция от застрахователя по имуществена застраховка с приложени всички
относими към регреса документи да определи размера и изплати дължимото по
регреса обезщетение. Видно от представеното по делото известие за доставяне на
регресната покана, ответното дружество е получило преписката с доказателствата на
21.04.2023г. В срок ответникът е погасил частично обезщетението на 12.05.2023 като е
останала дължима сумата от 845,36 лв. Ищецът претендира лихва за забава върху тази
главница за периода 22.05.2023г. до 29.05.2024г., която съдът определя по реда на чл.
162 ГПК в размер на 116,13 лв. Доколкото ищецът претендира обезщетение за забава в
по-нисък размер - 115,99 лв., то искът е основателен и следва да се уважи в пълен
размер.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски има ищеца. В полза на същия следва
да бъдат присъдени разноски в общ размер на 105 лв. за държавна такса и издаване на
съдебно удостоверение. Ищецът претендира и разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС, за чието заплащане по банков път
представя доказателства, ведно с издадена данъчна фактура. Ответникът своевременно
релевира възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение с
довода, че не се дължи ДДС върху същото, което съдът намира за неоснователно.
Настоящият състав споделя практиката на ВКС, обективирана в Определение №
50415/14.12.2022г. по ч. гр. д. № 1713/2022г. на ВКС, III г. о., съгласно която, когато
адвокатът е регистриран по ЗДДС и страната му е изплатила сумата за дължимия ДДС,
тази сума се счита неразделна част от дължимото адвокатско възнаграждение и следва
да се съобрази при присъждане на разноски, като ДДС се начислява върху
договореното възнаграждение. В конкретния случай предвид факта, че Еднолично
адвокатско дружество „С.“ е регистрирано по ЗДДС и ДДС му е било изплатено по
банков път, доколкото същото е било част от уговореното възнаграждение и е било
изрично посочено в сключения договор за правна помощ. Ето защо и същото му се
дължи, противно на изложените от ответника доводи.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ....“ АД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. „Д.", бул. „Г. М. Д. да заплати на „...." ЕАД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: град С., бул. „В." № 89Б, на
основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 845,36 лв., представляваща неизплатен
остатък от регресно обезщетение, с включени ликвидационни разноски, за заплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за щети по л.а. „Л.“, с рег. №
******, причинени вследствие на ПТП, настъпило на 16.12.2022 г. в гр. П. на
кръстовището на ул. „А. В.“ и ул. „И. В.“ по вина на водача на л.а. „С. И.“, с рег. №
********, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.06.2024 г. до
окончателното плащане на сумата, както и сумата 115,99 лв. – мораторна лихва върху
главницата за периода от 22.05.2023 г. – 29.05.2024 г., както и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата 585 лв., представляваща разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6