№ 418
гр. Плевен, 08.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-
ПАНОВА
Членове:МЕТОДИ Н. З.В
ЖА. Д. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ВЕРГИНИЯ Н. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА
Въззивно гражданско дело № 20214400500865 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С решение № 260469 от 9.07.2021 г по гр. дело № 5180/2020г
по описа на РС – Плевен състав на същия съд е ОСЪДИЛ на осн. Чл. 240 от
ЗЗД М. А. Б. да заплати на А. Н. А. от Варна сумата от 5 000 британски
паунда, дължима на осн. Паричен заем от 7.07.2010 г заедно с лихва за забава
за периода от 23.08.2018 г до 5.10.2020г в размер на 1076,39 британски
паунда, както и лихва за забава върху сумата от главницата, считано от датата
на завеждане на исковата молба до окончателното издължаване.Съдът се е
произнесъл и по разноските.
Въззивна жалба срещу решението е постъпила от жсобения
процесуален представител на ответника пред първата инстанция като се
правят оплаквания, че решението на РС – Плевен е незаконосъобразно.
Възразява се, че съдът неправилно е приел, че между страните е сключен
договор за заем, тъй като в платежния документ за превод на сумата е
отразено „семейна помощ за три месеца“. Възразява се, че не може да се
презумира , че дадените суми са по договор за заем между страните.
Договори на стойност над 5000 лв не може да се установяват със свидетелски
1
показания. Подкрепя се и становище от отговора на исковата молба, че
претенцията е погасена по давност. Претендира се отмяна на постановеното
решение и постановяване на друго, с което да се отхвърлят предявените
искове.
Въззиваемата страна ,редовно призована, оспорва жалбата чрез
процесуалния си представител и взема становище за потвърждаване на
решението. Възразява се, че няма законово задължение договорът да е само в
писмена форма, страните не са договорили срок за връщане, а това е следвало
да се случи след покана, представено е електронно писмо като доказателство
за това, което не е оспорено от другата страна. С оглед липсата на
предварително договорен срок за връщане не следва да се приема, че
претенцията е погасена по давност. Претендира се потвърждаване на
постановеното решение.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид
направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със
законовите изисквания, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е ДОПУСТИМА И ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА
СПОРНИТЕ въпроси касаят наличието на договорни отношения
между страните, техния предмет, условията на договора и наличието на
изтекла погасителна давност
Плевенски районен съд е приел, че между страните са налице
договорни правоотношения като на 7.07.2010 г ищцата пред първата
инстанция е превела на ответника пред ПлРС сумата от 5 000 лв британски
паунда при липса на договорен срок за връщане на сумата като това е
следвало да се случи след покана от страна на ищцата пред РС – Плевен. РС е
приел,че между страните са разменени електронни писма през м. юни 2016 г,
в които е била налице покана от страна на ищцата за връщане на сумите и
съгласие от страна на ответника пред първата инстанция за начина на
връщане на сумите на отделни части. Според РС длъжникът е поел
задължението да върне сума от 3000 британски паунда до края на 2016 г, а
останалата част през следващата година. Това задължение не е било
изпълнено и нот. Покана , изпратена чрез куриер и получена от ответника на
15.08.2018 г ищцата пред първата инстанция отново го е поканила да й върне
сумата. РС – Плевен е приел, че липсва плащане, поради което и това
2
обуславя претенцията за лихва за забава, считано от 23.08.2018 г – датата,
която е била посочена в нотариалната покана. РС е приел, че претенциите са
доказани чрез представените доказателства за превод на сумата,
заключението на ВЛ относно лихвата за забава, представените писмени
доказателства – електронни писма, известие за доставяне от 15.08.2018 г. РС е
приел, че между страните е налице договор зазаем, парите са предадени на
заемателя, последният дължи лихва само ако тя е била уговорена писмено
като това не се отнася до банките и ако не е уговорено друго заемателят
трябва да върне парите в срок от един месец от поканата. По тези
съображения РС – Плевен е уважил изцяло предявените искове.
РЕШЕНИЕТО на ПлРС е частично незаконосъобразно като краен
резултат
РС е изложил сравнително кратки мотиви за изводите си, които не
се споделят изцяло от въззивния съд.
Видно е от представеното писмено доказателство на л. 5 и 7 от
първоинстанционното дело, че А. А. е превела по сметка на М. Б. сумата
5000 британски паунда с равностойност от 8 037,75 шв.франка , които
последният е получил по своя сметка. Като основание за превод на сумата е
посочено „семейна помощ за 3 м“. Липсва писмен договор между страните.
От писмените доказателства на л. 16 от делото – електронни писма,които не
са оспорени от особения процесуален представител на ответника пред
първата инстанция и въззивник пред настоящия съд, се установява, че на
20.06.2016 г А. А. е заявила в писмото си, че е намерила документите за
паричния превод за сумите, с които е услужила на Б. и прави искане той да
започне да й превежда обратно сумите, но в швейцарски франкове. В писмото
се посочва курса на шв. Франк към британския паунд, прави се искане за
заплащане общо на 9000 шв.франка, които са равностойност на
предоставените 5 000 британски паунда и лихва за забава.поканва се
длъжника да й връща парите и да й посочи на какви вноски ще стане това. С
електронно писмо от 21.06.2016 г М. Б. отговаря и заявява, че е имал
намерение и без нейната покана да започне да й връща парите, но няма да
може наведнъж като до края на годината ще върне 3 000 британски паунда на
вноски по 500 или по 1000 паунда, а останалите през следващата година.
3
Предложил е и друг начин на плащане освен по банкова сметка. Не е изразено
становище по претенцията за лихви.
Предвид гореизложеното и при липсата на доказателства за уговорен
падеж при изпращането на парите въззивният съд приема след съобразяване
на представените доказателства в тяхната съвкупност, че между страните
действително е налице договор за заем на 5000 британски паунда – налице е
доказателство за превод на сумата и потвърждение в ел. писмо на Б. за 3000
паунда, който да се върнат през 2016 г и остатък през следващата година.
Съобразявайки и наличието на доказателство за извършен превод за 3000
паунда, то следва да се приеме, че това е предоставената в заем сума. По
делото липсват доказателства за предварително уговорен падеж, поради което
следва да се приеме, че сумите се дължат след покана, поради което
възражението за изтегла погасителна давност не е основателно доколкото е
налице такава покана от 20.06.2016 г , а исковата молба е от 7.10.2020г.По
делото липсват доказателства за уговорена лихва между страните. Такава се
претендира в писмото на А. А. от 20.06.2016 г, но няма доказателства за
постигнато съгласие между страните по този въпрос, поради което следва да
се приеме, че лихва за забава не се дължи, тъй като не е уговорена. Не е ясно
защо РС е съобразявал в мотивите си какви са разпоредбите относно банките,
тъй като в случая има облигационни отношения между физически лица. Не е
ясно също така защо РС е уважил претенцията за лихва за забава за период
преди исковата молба след като в мотивите е приел, че такава лихва се дължи
само ,ако е уговорена. Основателно е възражението, че договори на стойност
над 5000 лв не могат да се установяват със свидетелски показания при
наличието на възражение в този смисъл.
Предвид гореизложеното следва да се отмени атакуваното решение в
частта, в която искът за лихва за забава е уважен за период от 23.08.2018 г до
5.10.2020г и предявеният иск в този смисъл да се отхвърли. В останалата част
решението следва да се потвърди като се посочи и равностойността на
британската валута в български лева.
При този изход на делото следва да се приеме, че дължимите разноски
за първата инстанция следва да са в размер съобразно уважената част от
исковете, а се уважава само главния иск, а не и акцесорния такъв за лихва. В
този смисъл следва да се приеме, че дължимите разноски за първата
4
инстанция са в размер на 565 лв за адв. Възнаграждение, 317 лв за особен
представител и 431,34 за държавна такса или общо в размер на 1313,34 лв.
Съдът приема, че посоченото адвокатско възнаграждение е по – равно за
двата иска, тъй като липсва отделно посочване, същото се отнася и за
депозита за особен представител, а заключението на ВЛ е било само относно
акцесорния иск. В този смисъл следва да се отмени първоинстанционното
решение и в частта за разноските за разликата над 1313,34 лв.
За въззивната инстанция са претендирани разноски в размер на 550 лв
за адвокатско възнаграждение като липсва посочване на възнаграждение за
отделните искове и следва отново да се приеме, че същото е по равно.
Депозитът за особен представител е в размер на 634 лв и с оглед частичното
уважаване на жалбата само относно акцесорния иск следва да се присъдят
разноски на въззиваемата страна в размер общо на 592 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 260469 от 9.07.2021 г по гр. дело №
5180/2020г по описа на Плевенски районен съд В ЧАСТТА, В КОЯТО е
ОСЪДЕН М. А. Б. ОТ ПЛЕВЕН ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА А. Н. А.
от ВАРНА ЕГН ********** ЛИХВА ЗА ЗАБАВА ВЪРХУ СУМАТА ОТ
5 000 британски паунда за периода 23.08.2018 до 5.10.2020г в размер на
1 076,39 британски паунда, КАКТО И В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ ЗА
РАЗЛИКАТА НАД 1313,34 лв КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО КАТО
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Н. А. от ВАРНА ЕГН **********
СРЕЩУ М. А. Б. ОТ ПЛЕВЕН ЕГН ********** иск по чл. 86 от ЗЗД за
заплащане на лихва за забава върху сумата от 5 000 британски паунда за
периода 23.08.2018 до 5.10.2020г в размер на 1 076,39 британски паунда
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕТО В ОСТАНАЛАТА
ОБЖАЛВАНА ЧАСТ , с КОЯТО е ОСЪДЕН М. А. Б. ОТ ПЛЕВЕН ЕГН
5
********** ДА ЗАПЛАТИ НА А. Н. А. от ВАРНА ЕГН **********
СУМАТА ОТ 5000 БРИТАНСКИ ПАУНДА С ЛЕВОВА
РАВНОСТОЙНОСТ КЪМ ДАТАТА НА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА
РЕШЕНИЕТО НА Пл ОС в размер на 11 250 лв КАТО ПРАВИЛНО И
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
ОСЪЖДА М. А. Б. ОТ ПЛЕВЕН ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА А.
Н. А. от ВАРНА ЕГН ********** деловодни разноски за въззивната
инстанция в размер на 592 лв
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване при условията на
чл. 280 от ГПК пред ВКС на РБ в месечен срок от връчване на съобщенията за
изготвянето му
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6