№ 17620
гр. София, 01.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:.....
при участието на секретаря ......
като разгледа докладваното от ..... Гражданско дело № 20231110109215 по
описа за 2023 година
Предявен е иск за признаване на установено, че договро за поръчителство гаранция с № ..... е
нищожен на основание противоречие със закона и добрите нрави на основание чл. 26,ал 1 ,
пр. 1 и пр. 2 ЗЗД , както и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца за сумата в размер на 50 лв. - частично от общата сума от 400
лв.- дадена без правно основание сума.
Ответникът в срока за отговор счита исковата молба за недопустима, както и при условията
на евентуалност неоснователна по основание и размер. Кредиторът бил изпълнил всички
свои задължения по закон, договорите отговаряли на закона, като не били неравноправни и
непротиворечали на добрите нрави и на принципа на справедливостта. Признават
сключването на договора за заем и договора за поръчителство, но счита, че и двата договора
са действителни и отговарят на всички императивни изисквания.
Предявени са искове С ПРАВНО ОСНОВАНИ ЧЛ. 26, ал. 1, пр. 1 и 2 ЗЗД В тежест на ищеца
по е да установи при условията на пълно и главно доказване: сключването на договор за
кредит и договор за поръчителство със соченото в исковата молба съдържание на
оспорените клаузи, които противоречат на императивни материалноправни разпоредби и на
добрите нрави. В тежест на ответниците по първоначалните искове е да докажат: наличието
на валидни договорни правоотношения и валидно обвързващи страните клаузи, както и
индивидуална договореност между страните.
По иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД ищецът е този който следва да докаже, че е
заплатил претендираната парична сума, а ответникът, че има основание да я задържи.
С Определение от 10.11.2023г., съдът е допуснал изменение на иска предявен по чл.55, ал.1
1
от ГПК за сумата изцяло от 321,97лв., вместо заявения първоначален частичен иск за сумата
от 50лв., частично предявена от общата претенция от 400лв. Съдът е ОТДЕЛИЛ за
безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните обстоятелството,
че между страните Н. Н. И. и ....... е сключен Договор № ..... от 24.08.2021г. за паричен заем,
както и че между Н. Н. И. и ....... е сключен Договор за предоставяне на гаранция № ....., по
силата на който ... е поело задължение да обезпечи пред ....... задълженията по договора за
заем.
От приетата по делото СЧЕ съдът приема за установено и доказано следното: общо
извършените плащания са в размер на 1187.18 лв., от които : извършените плащания по
Договор за паричен заем ...../24.08.2021г. са общо в размер на 865.21 лв. общо платените
суми по Договор за гаранция № ...../24.08.2021г. са в размер на 321.97 лв. С постъпилите
суми, общо в размер на 1187.18 лв. са погасени : главница : 800.00 лв. възнаградителна лихва
: 65.21 лв. възнаграждение за гаранция : 321.97 лв. Общо платени разходи, преизчислени към
365 дни са в размер на 981.39 лв., а Годишния процент на разходите /ГПР/ е в размер на
465.84 %.
ответника.
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже факта на
плащане на процесната сума, а в тежест на ответника – че е налице валидно правно
основание за получаването, съответно задържане на полученото.
На първо място, съдът намира, че процесният договор за кредит е потребителски – страни по
него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва
заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по
смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК,
въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжникапотребител да
върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е
доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и
търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата,
предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и
търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по
правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради
това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на
чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които
съдът следи служебно. Ищецът се позовава в исковата молба на противоречие на
съглашенията с императивни правни норми, като счита, че при сключване на договора за
паричен заем заемодателят не е съобразил поведението си с нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК.
2
Съгласно чл. 22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -
12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Според чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин. Годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит, като съобразно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България.
В случая от приетата по делото ССчЕ се установява, че посоченият в договора ГПР 41.69 %
е неправилно изчислен, респ. действително приложеният по правоотношението ГПР с
включване на възнаграждението за поръчител е 465.84%. Предвид това и при преценка на
всяка от уговорките по процесния договор за паричен заем съдът намира, че формално
договорът покрива изискуемите реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, но вписаните параметри не
кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 – ГПР по кредита и общата сума,
дължима от потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на
потребителите, тъй като целта на уредбата на ГПР по кредита е чрез императивни норми да
се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на
кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да
прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното
противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание
законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на
договарянето – чл. 22 ЗПК. В този смисъл, като не е оповестил действителния ГПР в
договора за кредит, кредиторът – ответник по иска е нарушил изискванията на закона и не
може да се ползва от уговорената сделка.
Наведените от ответника възражения, че разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19, ал.
4 ЗПК не намират приложение спрямо договора за предоставяне на поръчителство съдът
намира за неоснователни. В случая видно от клаузата на чл. 4 от договора за паричен заем
заемателят се задължава да предостави обезпечение, което е одобрено от заемодателя
дружество – поръчител. При служебно извършена справка в Търговския регистър по
партида на кредитора и поръчителя се установява, че същите са свързани дружества
(едноличен собственик на капитала на ... е именно .......), което е индиция за знание у
кредитора за наличието на допълнителни такси по договора под формата на уговорено
възмездно поръчителство още към момента на сключването му. Този извод се потвърждава и
от клаузата на чл. 2, ал. 3 от договора за предоставяне на поръчителство, съгласно която ......
3
е овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за
плащане на възнаграждението по договора. Ето защо, възнаграждението за поръчител
следва да се включи към ГПР по кредита, тъй като се обхваща от легално дадената
дефиниция в § 1, т. 1 ДР ЗПК за общ разход, съгласно която „Общ разход по кредита за
потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Несъмнено заплащането от ищеца на възнаграждение за поемане на поръчителство от
свързаното с кредитора дружество представлява допълнителна услуга, която произтича от
договора за кредит и която е задължително условие за усвояване на кредита.
Предвид изложените съображения и установеното в производството противоречие на
кредитното съглашение с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК следва извод
за недействителност на сключения между ...... и Н. И. договор за паричен заем №
...../24.08.2021г. Доколкото договорът, сключен между потребителя и ......, и договорът,
сключен между потребителя и ..., се намират във взаимовръзка помежду си и като система
от правоотношения между страните, поради което последиците от недействителността на
договора за потребителски кредит неминуемо рефлектират и по отношение на договора за
предоставяне на поръчителство поради естеството на правоотношенията. Предвид това,
следва извод за недействителност и на процесния договор за предоставяне на поръчителство
№ ...... По изложените съображения и с оглед извода за липса на валидно правно основание
за получаването, съответно задържане на полученото предявеният иск следва да се уважи
изцяло.
При този изход на спора, право на разноски има ищеца в размер на 430лв.- разноски,
сторени в настоящото производство, както и на адв. Д. .... следва да се заплати сумата в
размер на 250 лв. - възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ и съдействие
на основание чл. 38 ЗАдвП, определена съобразно Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело
С- 438/2022 г. след като съдът извърши съвкупна преценка на фактическата и правната
сложност на спора, броят и основанието на исковете, вида и обхвата на противопоставените
възражения на ответника, съдържанието и броя на въведените в спора факти и
обстоятелства от всяка от страните, правните институти, приложими при разрешаването на
спора, относима задължителна съдебна практика, а фактическата – от необходимите за
доказване и обосноваване тезите на страните процесуални действия, в съответствие с
въведените за относими факти и обстоятелства, вкл. необходимите за преодоляване защитата
на противната страна процесуални действия и продължителността на процеса, обема работа,
ангажираността на адвоката, броя молби и активното му поведение.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски районен съд:
4
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА нищожен на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД договор за предоставяне на
гаранция № ....., по силата на който .... е поело задълженията да обезпечи пред .......
задължението на ищеца Н. Н. И. с ЕГН: ********** в качеството му на потребител по
договор за заем № ...../24.08.2021г., сключен с ........
ОСЪЖДА ... с ЕИК .... да заплати на Н. Н. И. с ЕГН: ********** сумата в размер на 321.97
лв., представляващо недължимо платено по договор за предоставяне на гаранция № .....,
сключен с ответника.
ОСЪЖДА ... с ЕИК .... да заплати на Н. Н. И. с ЕГН: ********** сумата в размер на 430лв.-
разноски, сторени в настоящото производство.
ОСЪЖДА ...,ЕИК .... да заплати на адвокат ...... .... сумата в размер на 200 лв.- адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатно правна помощ по реда на чл.38,ал.2 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5