Р Е Ш Е Н И Е
№ 222/ 29.06.2021
г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ДОБРИЧ, в открито
съдебно заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и първа
година, І касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
СИЛВИЯ САНДЕВА
При
участието на прокурора РУМЯНА ЖЕЛЕВА и секретаря СТОЙКА КОЛЕВА разгледа
докладваното от съдия Т. Милева КАНД № 235/2021 год. по описа на АдмС - Добрич
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, предл. 2-ро от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от П.Т.К. ***,
подадена чрез адв. В. К. - ДАК срещу Решение №19/19.04.2021 г.,
постановено по анд № 312/2021 г. по описа на Районен съд - Добрич. Касаторът намира оспореното решение за неправилно
и незаконосъобразно. Излагат се съображения, че в
случая е приложена заповед, която като подзаконов нормативен акт не е
обнародвана в ДВ, поради което и не е породила своето правно действие. Сочи се,
че в решението не са коментирани аргументите, изложени пред съда, че заповедта
е в пряко нарушение с действащ български закон – Закона за ограничаване
носенето на облекло, прикриващо или скриващо лицето. Иска отмяна на обжалваното решение, както и на потвърденото с него
наказателно постановление. Претендират се разноски.
Ответникът по касация – РЗИ Добрич, чрез
своя процесуален представител юриск. Д. В. оспорва жалбата като неоснователна.
Излага съображения за правилност и законосъобразност на решението и моли същото
да бъде потвърдено. Претендират се
разноските по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура - Добрич, намира жалбата за неоснователна. Счита, че оспореното решение
е правилно и законосъобразн,
поради което и моли, да се потвърди решението на районния съд.
Административният съд, след като извърши проверка на
обжалваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания,
констатира следното:
Касационната жалба е постъпила в срок и е подадена от надлежна
страна, засегната неблагоприятно от оспореното решение, поради
което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С оспореното решение районният съд е потвърдил
Наказателно постановление №59 от 06.08.2020 г.,
издадено от директора на РЗИДобрич, с което на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето /ЗЗ/, на П.Т. К. е наложено административно наказание "глоба" в размер на 300 лв.. С оглед събраните по делото доказателства, в т.ч. и
показанията на свидетелите - очевидци – Д. Д. М.А. Г. П.и Х. Х. Д., кредитирани изцяло като достоверни, логични и
кореспондиращи помежду си и с писмените доказателства по делото, съдът приел за
установено, че при
извършена проверка на 25.06.2020 г., във връзка с потъпила жалба в РЗИ Добрич
се установява, че П.К. като Директор, работещ с децата в група на „Първи юни“
с. Бранище не носи защитно средство, покриващо носа и устата в закрито
обществено място, с което е нарушила задължителните противоепидемични мерки,
въведени със Заповед №РД-01-353/22.06.2020 г. и т.6 от Заповед
№РД-01-453/22.06.2020 г. на Министъра на здравеопазването. При извършената служебна проверка не е констатирал и нарушения на процесуалните правила или на материалния закон,
допуснати в хода на административнонаказателното производство. АУАН и НП били
съставени от компетентен орган, с необходимите реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Не са констатирани и съществени нарушения на процесуалните правила, които да
ограничават правото на защита на нарушителя и да опорочават НП до степен,
налагаща отмяната му. Прието е, че процесното деяние не представлява маловажен
случай, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН,
предвид значимостта на охраняваните, с разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ,
обществени отношения, както и че неспазването на последното правило създава
риск за живота и здравето на деца под 7 годишна възраст. Прието е също, че за констатираното административно
нарушение е приложен административният акт, който е бил в сила по време на
извършването му. По изложените съображения, съдът потвърдил наказателното
постановление, като правилно и законосъобразно.
При извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, касационният съд намира оспореното решение за валидно, допустимо и
правилно.
Според относимата към случая разпоредба на чл. 63, ал. 1
от ЗЗ, при възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на
здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или
на отделен регион.
На основание горната разпоредба, със Заповед № РД-01-353/22.06.2020 г. на министъра на здравеопазването в т.5 и
т.6, са били въведени противоепидемични мерки на територията
на страната,
като
е въведено и задължение за всички лица, които се намират
в закрити или на открити обществени места (в т.ч. транспортни средства за
обществен превоз, търговски обекти, паркове, църкви, манастири, храмове, зали,
улици, автобусни спирки и др.) да имат поставена защитна маска за лице за
еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата
(в т.ч. кърпа, шал и др.).
Съгласно разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г.),
който наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването или
директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал.
1 или 2, освен ако деянието съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300
до 1000 лв.
При така установеното, съдът намира за правилни изводите
на районния съд, че лицето е нарушило задължението си да носи защитна маска за
лице на закрито обществено място, въведено с акт на министъра на
здравеопазването.
Правилни са и изводите на районния съд, че деянието не
съставлява маловажен случай, тъй като не е с по -ниска степен на обществена
опасност от обичайната за този вид нарушения, респ. неоснователни са
възраженията на касатора за наличие на условията за прилагане на разпоредбата
на чл. 28 ЗАНН.
По отношение на възраженията, изложени в писмена защита
по касационното дело във връзка с правния характер на заповедите на министъра
на здравеопазването, издадени на осн. чл. 63, ал. 1 от ЗЗ, съдът намира, че
същите са неправилни и в противоречие с дефиницията по чл. 75, ал. 1 от АПК за
нормативен административен акт, както и с установената съдебна практика на ВАС - Определение № 8868 от 06.07.2002 г. по адм. д. №
3626/2002 г. и др. Безспорно е, че заповедите са общи административни актове и
за тях липсва изискване за обнародване като предпоставка за влизането им в
сила, а са приложими правилата на чл. 65 и сл. от АПК. Освен това, със
законодателна промяна на закона с ДВ бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020г,
изрично е прието, че заповедите на министъра на здравеопазването са общи административни
актове- чл. 63, ал. 11 от ЗЗ. Не е спорно по делото, че процесната заповед е обявена на интернет
страницата на МЗ по реда на чл. 73, вр. с чл. 66, ал. 1 от АПК, поради което
съдът намира, че относимата за казуса заповед е породила правно действие и
съответно въведената с нея противоепидемична мярка е задължителна за адресатите
ѝ, които са всички граждани, когато се намират в закрити или на открити
обществени места.
По изложените съображения правилно е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на касатора, за описаното в НП нарушение, и като е стигнал до този
извод, районният съд е постановил законосъобразно решение, което следва да се
остави в сила.
При
този изход на спора и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН на РЗИ–Добрич следва
да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер, определен в чл. 37 от
Закона за правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. В случая за защита по дела по ЗАНН разпоредбата на чл. 27е от Наредбата
за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева.
Производството по делото е проведено в едно съдебно заседание, не се отличава с
фактическа или правна сложност, поради което следва да се присъди
възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция в
размер на 80 лева.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл.
първо от АПК, Административен съд – Добрич, І кас. състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №19/19.04.2021 г.,
постановено по анд № 312/2021 г. по описа на Районен съд - Добрич.
ОСЪЖДА П.Т.К.
ЕГН ********** *** , да заплати на РЗИ - Добрич сумата от 80.00 лв. (осемдесет
лева) разноски по делото пред касационната инстанция за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.