№ 582
гр. София, 03.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Кристина Филипова
Даниела Христова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20221000503581 по описа за 2022 година
С решение № 263100 от 7.10.2022 г., по гр.д. № 10114/20 г., СГС, І-3 с-в,
отхвърля предявения от Н. А. Р. и П. А. Т. срещу Р. Н. М. иск за признаване
за установено, че сключеният с н.а. № 38 от 2010 г. между А. Н. Р. и Р. Н. М.
договор за прехвърляне срещу задължение за издръжка и гледане на
апартамент, находящ се в гр. ***, бул. *** № ***, ет.***, с площ от 72,05
кв.м., подробно описан, е нищожен поради липса на основание.
Срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищците Н. А. Р. и П.
А. Т.. В същата се подчертава, че към 23.09.2010 г. (дата на подписване на
пълномощното) и към 27.09.2010 г. (датата на самия договор) А. Р. е бил в
изключително тежко здравословно състояние, оценено като „терминален
стадий“. Считат, че съдът не е анализирал в цялост относимите доказателства,
а в същото време е отдал значение на ирелевантни такива, а именно
отношенията между ищците и покойния. Изтъква се, че ответницата е била
наясно, че състоянието на прехвърлителя е предполагало близка смърт, и в
този смисъл договорът е бил лишен от основание, тъй като приобретателката
практически не е поел насрещно задължение за гледане и издръжка.
Подчертават, че ответницата е признала в писмения отговор, че е
1
съществувал риск от усложнения и опасност брат й да не живее много дълго.
Като правят анализ на становищата на вещите лица, изготвили експертизите
по делото, жалбоподателите считат за установено, че за ответницата е било
ясно, че фаталният край е предстоял, макар и неговия точен ден да не е бил
известен. Сочейки, че Р. е починал само два дни след сключването на
договора, въззивниците претендират отмяна на решението и уважаване на
иска, както и разноски.
Ответницата Р. Н. М. оспорва въззивната жалба. Сочи, че съдът е
анализирал събраните доказателства надлежно и всестранно, и е съобразил
правнозначимите доводи, че точния ден за настъпване на смъртта не може да
се прогнозира, и той не е бил известен на М.. Счита, че именно предстоящите
предположения за вероятно влошаване са в основата на сключването на
договора с оглед необходимостта за Р. да се полагат грижи. Подчертава още,
че прехвърлителят е бил лишен от дом именно от собствените си деца
(ищците). Претендира да се потвърди решението.
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 4 ЗЗД.
Ищците Н. А. Р. и П. А. Т. твърдят, че са деца и единствени наследници
на А. Н. Р., починал на 29.09.2010 г. в гр. Благоевград, който приживе страдал
от злокачествено образувание на белия дроб. През есента на 2010 г., докато
баща им живеел при ответницата (негова сестра) състояние му силно се
влошило. Твърдят, че по това време той подписал пълномощно на дъщерята
на ответницата, с което да прехвърли ½ ид.ч. от процесния имот, срещу
задължението приобретателката да поеме гледането и издръжката му за в
бъдеще, като му осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водил досега и
докато е жив. Твърдят, че ответницата е знаела за предстоящия в скоро време
летален изход, с което тя е била наясно и че няма да престира по договора.
Два дни след сключването на договора Р. действително починал. Ищците
претендират договорът от 27.09.2010 г., сключен с н.а. № 38 от 2010 г., да
бъде прогласен за нищожен поради липса на основание. Претендират се
разноски.
2
Ответницата Р. Н. М. оспорва иска. Сочи, че ищците били в много
влошени отношения с брат й и не поддържали контакти от 2003 г., а той
живеел при нея. През пролетта на 2010 г. здравословното му състояние се
влошило, ответницата уведомила ищците, но те не проявили интерес.
Междувременно брат й бил заявил, че ще й прехвърли половината от имота
за да й се отблагодари за грижите, като щом бил диагностициран с рак на
белия дроб настоявал това да се случи срещу задължение за издръжка и
гледане. Твърди, че към момента на подписване на пълномощното в дома им
състоянието на брат й не предполагало сигурна, близка и неизбежна смърт в
рамките на няколко дни, но тя била наясно, че съществува риск и опасност
той да не живее много дълго (л. 39). Претендира отхвърляне на иска и
разноски.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Няма спор, че с н.а. № 38 от 27.09.2010 г., А. Р., действащ чрез
упълномощен (с полагане на отпечатък от палеца извън нотариалната кантора
на 23.09.2010 г. - л. 63) представител - Т. П. Т. (дъщеря на ответницата) е
прехвърлил половината от процесния апартамент на Р. Н. М. (също
представлявана от Т. Т.) срещу задължението тя да поеме гледането и
издръжката му за в бъдеще, като му осигури спокоен и нормален живот,
какъвто е водил до сега, докато е жив. Няма спор, че приобретателката е
негова сестра, а ищците – негови деца. На 29.09.2010 г. прехвърлителят
починал.
В.л. Й. по първоначалната СМЕ сочи, че А. Р. е бил в ІІІ към ІV стадий
на злокачествено новообразувание на белия дроб, което е било открито през
август 2010 г. По това време той е бил в увредено общо състояние, с
преценка, че не е подходящ за радикално лечение. В началото на септември
2010 г. той е бил с интоксикиран вид, със затруднено и учестено дишане,
силно отслабено до липсващо в дясно и сухи свиркащи хрипове в ляво, като е
изписан на 15.09.2010 г. с леко подобрение. Въпреки увреденото състояние и
нелечимото заболяване е трудно да се прогнозира смъртта на пациента. При
разпит е посочено, че болният е бил в терминален стадий, като при
специален режим (кислород, химиотерапия) съществува възможност за
3
удължаване на живота в кратък срок.
В.л. М. Т. е дала становище, че се касае до пациент на 79 г., с
комплексна полиорганна патология с авансирал разпаднат централен
плоскоклетъчен белодробен карцином с метастази в паратрахеалните
лимфни възли, блокиращи десния хилус, усложнен с хидропневмоторакс и
бронхопулмонална фистула. Установена е ХОББ, хронична дихателна
недостатъчност, хронична мозъчно съдова болест, аортосклероза,
холелетиаза, двустранен хроничен пиелонефрит. Посочено е, че
дългогодишните здравословни проблеми са ескалирали през пролетта на 2010
г. В много тежко състояние – без сили да говори, да се движи, е приет в
болница през август, където са проведени изследвания, че е рисково да се
прави оперативно отстраняване на десния бял дроб. В началото на септември
отново е приет в болница в тежко увредено общо състояние. Пациентът е бил
с посиняване на лигавиците на устните, с отслабено до липсващо дишане. При
рентген е установен карцином в дясно с пневмоторакс. Не са установени
данни за консултация с онколог, нито има информация за състоянието му
след изписване на 15.09.2010 г. до смъртта на 29.09.2010 г., в дните преди и
към смъртта му. По правило при изписване от стационар на такъв сериозно
увреден болен с напреднал белодробен карцином, подробно се разяснява на
близките за възможен риск от фатален край. Посочено е, че въпреки че
пациентът е в терминален стадий с нелечимо заболяване не може да се
прогнозира със сигурност точния ден, в който ще настъпи смъртта. По мнение
на вещото лице при наличните данни тя е можела да настъпи всеки момент и
внезапно.
Св. Ж. М. Р., племенник на ответницата Р. М., разказва, че в края на
лятото и началото на есента (на 2010 г.) научил от ищците, че А. е много зле и
живее при леля им Р.. Свидетелят отишъл да го види, бил на легло, попитал
го как е, но болният не му отговорил, бил безпомощен, не го познал, а след
десет дена починал.
Свидетелката Е. В. Р., е съпруга на свидетеля Ж. Р., на свой ред сочи, че
А. идвал преди години в Благоевград с внучето си (сина на ищеца), отсядал
при роднини. Свидетелката работела в лаборатория и нейна позната (лекарка)
от болницата я уведомил, че Р. е в отделението й, като е посочила, че той е
зле, не говори, да не се страхува, но е "пътник".
4
Свидетелката В. Д. Х.-П., съпруга на първи братовчед на починалия,
сочи, че през 2003 г. А. бил изгонен от децата си и когато идвал в Благоевград
преспивал в дома й. Бил в добро здравословно състояние, последно го видяла
в средата на м. септември, имал някакво неразположение, но не може да каже,
че е бил зле, правели планове да ходят на море. В Благоевград живеел при
сестра си Р., където го закарали през лятото и бил там до смъртта си.
Свидетелката знае, че А. смятал да препише половината от това, което му е
останало, на сестра му. Отношенията с децата му били ужасни, те не дошли и
на погребението му. Свидетелката не знае, че А. е бил в болница и че му е
правена операция на белия дроб.
Св. В. И. Д. разказва, че последните месеци от живота си А. живял в
дома на Р.. Сочи, че той бил доста болен и като се отпуснел разказвал за
делата с децата си, с които не бил в добри отношения. Свидетелят не знае от
какво е бил болен А., последните месеци го виждал два пъти, не бил добре, но
се държал. Последната среща била няколко дни преди да почине – седнали да
се почерпят по една бира за 15-20 минути и после той отишъл да си легне.
Сочи, че А. бил изморен и болнав, но се съобразявал и гледал да не му личи.
Свидетелят не знае А. да е бил в болница и да е бил опериран.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Установява се, че между А. Р. и неговата сестра Р. М. (и двамата
представлявани от дъщерята на последната) е подписан алеаторен договор за
издръжка и гледане на прехвърлителя, докато е жив, срещу предоставяне на
негово право на собственост върху част от недвижим имот. Поетото
задължение за полагане на грижи е срочно, но срокът е неопределен, тъй като
за страните по правило не е известно, кога ще настъпи смъртта. В практиката
на ВКС константно се приема, че настъпилата кратко време след сключване
на договора смърт на прехвърлителя не означава, че сделката е без основание.
Посочено е обаче, че по изключение, само тогава, когато смъртта настъпи
твърде скоро след датата на договора и нейното настъпване е било
положително известно на приобретателя, договорът би могъл да се признае за
нищожен, като такъв без насрещно основание, което би означавало, че
приобретателят не е поел насрещно задължение. Когато болестното състояние
е свързвано с прогноза за близка смърт и това е известно на приобретателя,
5
той знае или може да знае, че няма да престира нищо срещу получения имот.
Такива заболявания според практиката на върховния съд са онкологичните,
мозъчносъдовите, сърдечносъдовите, напреднал стадий на сърдечна или
дихателна недостатъчност в т.нар. терминален стадий, характеризиращи се с
пълна физическа изнемощялост, невъзможност дори и за елементарни
движения, и т.н. като изискваният времеви период от сделката до
настъпването на смъртта е съвсем кратък - дни, по-малко от месец. (Тази
практика е закрепена в решение № 420 от 11.01.2012 г. по гр. д. № 99/2011 г.,
ІІІ г. о., решение № 148 от 12.02.1991 г. по гр. д. № 1448/1990 г., I г. о., ВС,
решение № 871 от 01.11.1996 г. по гр. д. № 453/1996 г., II г. о., ВКС, решение
№ 660 от 26.09.2000 г. по гр. д. № 1080/1999 г., I г. о., ВКС, решение № 63 от
04.02.2009 г. по гр. д. № 316/2008 г., ІV г. о., решение № 569 от 08.03.2011 г.
по гр. д. № 76/2009 г., ІV ГО, решение № 384 от 10.05.2010 г. по гр. д. №
1190/2009 г., ІІІ ГО)
Настоящият казус, според въззивния съд, попада в изключението,
очертано в практиката на ВКС, като за този извод съставът на САС взе
предвид следното:
Установява се, че в средата на 2010 г. състоянието на А. Р. се е влошило
и при постъпване в болница и извършени изследвания той е бил
диагностициран рак на белия дроб (напреднал стадий ІІІ към ІV), като с оглед
тежкото му и общо увредено състояние не е предприето кардинално лечение.
По мнение и на двете приети СМЕ точният ден на неговата смърт не е можел
да бъде посочен, но състоянието му е било лошо и прогресиращо и по мнение
на в.л. Й. болният е бил терминален стадий, като само специализирана
терапия (с кислород, химиотерапия и пр.) е можела да удължи за кратко
времето преди леталния изход (няма данни такива мерки да са назначени и
прилагани). Изводът за много тежкото здравословно състояние и
терминалния стадий, в който е бил Р. (смъртта е можела да настъпи във всеки
момент и внезапно), е потвърден и от в.л. Т.. Тя е пояснила, че според
добрите медицински практики при изписване от болница на такъв сериозно
увреден болен с напреднал белодробен карцином, подробно се разяснява на
близките за възможен риск от фатален край. Косвени данни, че това е сторено
се съдържат в показанията на св. Е. Р., която е получила сведение за близкият
летален изход от своя позната, работеща в болницата. Логично и житейски
обосновано при това положение е ответницата по иска М. също да е била
6
осведомена от лекарите при изписването, че състоянието на брат й е тежко и
се свързва с предстоящ злополучен изход. В писменият отговор (л. 39) самата
ответница е заявила, че по време на упълномощаването и при сключването на
нотариалния акт тя е била наясно, че с оглед напредналата възраст и
заболяването на брат й съществува риск от усложнения в здравословен план,
както и че има опасност той да не живее много дълго. Защитна се явява,
според въззивния състав, тезата й, че тя не е предполагала, че той ще почине
само два дни след подписване на акт. Вярно е, че и двете вещи лица са
посочили, че точният ден на смъртта не може да се прогнозира. Вярно е обаче
и това, че и двамата експерти, при запознаване с данните от медицинските
документи са счели състоянието на Р. като терминално, което неминуемо е
било ценено като такова и от лекуващите го лекари. По делото се установява,
че с оглед тежестта на общия статус на болния не е предприето лечение
поради съществуващ риск, което също е красноречив аргумент, че
състоянието му е било крайно влошено и възможностите и очакванията за
съхранение на жизнеността - нереалистични. (В медицинската документация
е описано, че пациентът е бил със силно нарушена основна жизнена функция
на дишането, която за части от белият дроб е липсвала.) Такова сериозно
неблагоприятно състояние и съществено влошаване в последните дни от
живота на А. е било потвърдено и от свидетелите Е. и Ж. Р., и от части от
другите свидетели – Д. и П.. От общия смисъл на показанията на последните
двама се установява, че състоянието на болния не е било добро, но
свидетелите са дали лични свои интерпретации (които не обвързват съда и не
кореспондират с двете СМЕ), че А. се е държал и е имал само
неразположение. Следва да се посочи, че впечатленията и на двете групи
свидетели са от единични срещи и възприятията им не могат да са източник
на информация за цялостното състояние на Р., както и че мнението, че
болният се „държи“ не изключва общия извод, че състоянието му е било
изключително увредено и характеризирано от лекарите като такова в
терминален стадии. Като взе предвид заключенията на СМЕ, съдът намира, че
следва да кредитира данните изнесени от сем. Р., а именно – че А. бил много
зле, на легло, не отговарял на въпроси, безпомощен, не разпознавал
посетители, че вече бил "пътник".
Въз основа на казаното съдът намира, че ответницата М. е била
запозната с тежестта на болестта и реалното очакване за скорошна кончина на
7
брат й. В подкрепа на този извод е и факта, че на 23.09.2010 г. (само пет дни
преди смъртта) пълномощното за сключване на процесната сделка е
„подписано“ с отпечатък от палец, като нотариусът е отбелязал, че това е
сторено поради заболяване на лицето и извън кантората. По делото няма
данни Р. да е и бил неграмотен, нито да е страдал от недъг, който да прави
невъзможно изписването на ръкописни текстове или подписването на
документ. Фактът, че нотариусът е приел полагане на отпечатък сочи, че
състоянието на лицето е било тежко физически и болестно увредено, което
кореспондира с данните от СМЕ. (В същото време този факт прави вероятно
недостоверни показанията на св. Д. и св. П. за лекото неразположение в
здравния статус на А. и че той се „държал“).
При отчитане на всички изложени по-горе косвени доказателства и
заявеното изрично признание в писмения отговор относно факта, че М. е била
наясно, че има опасност брат й да не живее много дълго, макар и да не е
предполагала толкова скорошна кончина, съдът приема за доказано, че
приобретателят по сделката е сключил договора със знанието, че Р. е в
терминален стадии. Следва да се вземе предвид, че състоянието на болният се
е влошило още през пролетта на 2010 г, като през август е станало ясно, че
той страда от тежка форма на онкологично заболяване в напреднал стадии.
Още към тези предходни моменти (преди навлизане във времето на силно
увреденото състояние на Р.) договорът за издръжка и гледане е можел да бъде
сключен, но няма данни тогава да са били предприети такива действия.
При тези изводи и като се съобрази, че само два дни след сключването
на нотариалния акт прехвърлителят е починал, следва да се приеме, че
договорът за издръжка и гледане е лишен от кауза. Сключен в конкретните
условия този договор не обслужва типичната цел на подобни договори, тъй
като състоянието на болният е било критично влошено и прогресиращо
непосредствено преди сделката до степен поставящо го в невъзможност да
извършва обичайни и елементарни дейности, като полагане на подпис. Този
здравен статус (на фона на дадените становища в двете СМЕ) е сочел на
неизбежен и скорошен летален изход. В този смисъл не е налице
алеаторността – приобретателката не е била със съзнание, че предстои период
на постоянни грижи за болния, а е била наясно, че смъртта му е близка с
оглед настъпилото вече влошаване и прогнозата на медицинската експертиза.
8
Поради това договорът се явява без кауза, нищожен, и това прави искът за
прогласяването на неговата недействителност основателен. Решението, с
което той е отхвърлен следва да се отмени и да се постанови ново, в
посочения смисъл.
Следва да се отбележи, че с оглед естеството на повдигнатия правен
спор, ирелевантни се явяват отношенията на Р. с децата му - ищци.
Намеренията му да остави имуществото си на своята сестра той е можел да
обективира чрез друга сделка, вкл. и в по-ранен етап от своя живот, предвид
данните, че разриват в общуването с наследниците му е настъпил след 2003 г.
При този изход на делото на ищците се следват разноски за двете
инстанции както следва – на Н. Р. – 2976, 53 лв. за първата инстанция и
2122,23 лв. за втората, а за П. Т. съответно – 2400 лв. и 2122,33 лв.
Възражението за прекомерност на хонорарите на пълномощника на ищците е
неоснователно – от една страна, за процесуално представителство на всеки от
тях дължимата минимална сума е 3 412 лв., което надхвърля заплатеното, а от
друга страна – предвид естеството на спора и извършените процесуални
действия (разпит на четирима свидетели, приемане на две експертизи и пр.)
няма основание да се счита, че уговорения и заплатен хонорар е несъответен
на оказаната защита и съдействие.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 263100 от 7.10.2022 г., по гр.д. №
10114/20 г., СГС, І-3 с-в, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРОГЛАСЯВА нищожност на договор за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен с н.а. № 38, т. І, рег.
№ 1459, н.д. № 32/27.09.2010 г, нотариус Даниела Иванова, рег. № 266,
вписан с акт № 137, т. СІХ, дело № 24727/2010 г., вх. рег. № 42604 от
27.09.2010 г., между А. Н. Р. и Р. Н. М., по иск с правно основание чл. 26, ал.
2, пр. 4 ЗЗД, предявен от Н. А. Р., ЕГН **********, и П. А. Т., ЕГН
**********, срещу Р. Н. М., ЕГН **********.
ОСЪЖДА Р. Н. М. да заплати на Н. А. Р. разноски в размер на 5 098,86
9
лв. и на П. А. Т. разноски в размер на 4 522,33 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10