№ 21010
гр. София, 18.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20251110145709 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 294829/09.09.2025 г.,
с която ЗД „Е“ АД, ЕИК: ***** е предявило срещу „И“ ООД, ЕИК: *****
обективно и кумулативно съединени осъдителни искове, както следва: 1/ иск с
правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ за сумата от 1000,00 лева - частична
претенция от общо 2253,16 лева, представляващи регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Товари по време на превоз“,
обективирана в полица № ***/04.10.2023 г., за установена на 13.06.2024 г. липса на
4 броя мобилен телефон **** при превоз на същите в кашон с общо тегло 14 кг. и
размери 40/40/30 см., от гр. София, България до гр. Рига, Латвия, съгласно договор
за превоз на товари, за който е съставена товарителница № *** от 11.06.2024 г., с
изпращач „М“ ООД, превозвач „И“ ООД и получател „М, ведно със законната
лихва върху сумата от датата на предявяване на иска /09.09.2025 г./ до
окончателното й изплащане; 2/ иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от
151,07 лева, представляваща мораторна лихва за периода 06.08.2024 г. – 08.09.2025
г., дължима върху претендираната в производството главница.
Ищецът твърди, че е застраховател по договор за застраховка „Товари по
време на превоз“, сключен с „М“ ООД, обективиран в полица № ***/04.10.2023 г., с
период на застрахователно покритие от 12.10.2023 г. до 11.10.2024 г. Посочва, че на
11.06.2024 г. изпращачът „М“ ООД изпратил от гр. София, България до получателя
1
„М” OU в гр. Рига, Латвия, чрез превозвача „И“ ООД, пратка, представляваща
кашон с общо тегло 14 кг. и размери 40/40/30 см., за което била съставена
товарителница № 9520*** от 11.06.2024 г., с изпращач „М“ ООД, превозвач „И“
ООД и получател „М” OU, от 11.06.2024 г. Поддържа, че пратката съдържала 40 бр.
мобилни телефони, сред които 4 броя мобилен телефон мобилен телефон ****, за
които изпращачът бил издал фактура № ****/11.06.2024 г. на стойност 1152 евро.
Посочва, че при получаване на пратката на 13.06.2024 г. получателят установил
липса на посочените 4 бр. мобилни телефони, за което уведомил изпращача, който
от своя страна издал кредитно известие за сумата от 1152 евро, съответстваща на
стойността на недоставената стока, и изпратил до превозвача протестно писмо.
Ищецът твърди, че във връзка с претенция на изпращача „М“ ООД – застраховано
лице по застрахователния договор, образувал преписка по щета № ***/2024 г., по
която определил застрахователно обезщетение за липсващите мобилни телефони в
размер на 2253,16 лв., която сума изплатил на застрахования „М“ ООД на
18.07.2024 г.
Ищецът поддържа, че с плащането на застрахователното обезщетение е
встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата, а именно –
срещу превозвача „И“ ООД, който бил отговорен за настъпилата по време на
транспорта липса на четири мобилни телефона.
Моли, да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца 1/ 1000,00 лева - частична претенция от общо 2253,16 лева,
представляващи регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по
застраховка „Товари по време на превоз“, обективирана в полица № ***/04.10.2023
г., за установена на 13.06.2024 г. липса на 4 броя мобилен телефон **** при превоз
на същите в кашон с общо тегло 14 кг. и размери 40/40/30 см., от гр. София,
България до гр. Рига, Латвия, съгласно договор за превоз на товари, за който е
съставена товарителница № *** от 11.06.2024 г., с изпращач „М“ ООД, превозвач
„И“ ООД и получател „М, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
предявяване на иска /09.09.2025 г./ до окончателното й изплащане, както и 2/
сумата от 151,07 лева, представляваща мораторна лихва за периода 06.08.2024 г. –
08.09.2025 г., дължима върху претендираната в производството главница.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата
молба от името на ответника, който развива доводи за неоснователност на
предявения иск.
2
Оспорвам се обстоятелството, че „И“ ООД дължи регресно вземане за
платено застрахователно обезщетение, тъй не били налице предпоставки за
валидно застрахователно правоотношение между ищеца и увредения.
Поддържа се, че между „И“ ООД и ЗД „Е“АД не е съществувала
облигационна връзка. Такава имало между „М“ ООД и „Ин Таим" ООД,
възникнала на основание превозен договор № 4741/28.12.2020 г. /в неговата
особена форма-пощенска услуга - чл.З, чл.4 ЗПУ/ с приложими Общи условия на
„И“ ООД за взаимоотношенията с потребители, съгласувани с КРС /Решение № 69
от м09.03.2023г./, Правила и условия на UPS за превоз на пратки“ и актуален „UPS
Справочник на услугите и тарифите“, съгласно чл. 5.2 от договор №
4741/28.12.2020 г., публикувани на сайта на дружеството www.intaim.bg. с които
възложителят е декларирал, че се е запознал.
Посочва се, че по издадена товарителница А848 08TV QKR кашон с номер
на пратка за проследяване **** от 11.06.2024 г., пратката е заявена като такава с
необявена стойност. В тази връзка се твърди, че съгласно разпоредбата на § 1, т. 11
от ДР на ЗПУ, „Обявена стойност“ е допълнителна услуга, представляваща
отговорност на пощенския оператор до размера на обявената от подателя стойност
на съдържанието на пощенската пратка в случай на загуба, кражба или повреда,
т.е. на свободната воля на изпращача е предоставен избора дали да възложи изцяло
върху куриера риска от погубването на вещта, обект на договора, срещу
съответното оскъпяване на услугата, или да заплати по ниска цена, но при
опасност да не бъде репариран при унищожаване или изгубване на изпратения
товар - за сметка на повишения риск на клиента. При липса на уговорена
допълнителна услуга, отговорността на куриерската услуга е ограничена до
предвидения в ОУ лимит. Поддържа се, че в случая изпращачът не е
обявил/декларирал стойност за транспортиране на стока и да заплати съответна
такса 1% от декларираната стойност на стоките, но не по-малко от 24.97 лева,
съобразно декларирана стойност на съдържанието, което изрично се установявало
от информация за пратката в процесната товарителница и фактура №
****/08.07.2024 г.
Поддържа, че в процесните товарителници е посочено съдържание на
пратката: Електроника /няма твърдените телефони / и посочена услуга UPS
Икономична /UPS SAVER/ - доставка на следващия работен ден в Европа т.е.
„поща на въздушен превозвач“ съгласно РЕГЛАМЕНТ /ЕО/ №3 00/2008 НА
ЕВРПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА от 11 март 2008
година.
3
Посочва още, че съгласно чл. 85, ал.1, т. 1 от ЗПУ, пощенските оператори
дължат обезщетения на потребителите за загубени, ограбени или повредени,
изцяло или частично международни пощенски колети, както и пощенски пратки по
смисъла на § 1, т. 18 от ДР. Конкретните размери на обезщетенията по ал. 1, според
ал. 4, се включват в общите условия на договорите с потребителите. В Раздел X -
Процедури по рекламации и обезщетения, са уредени редът за завеждане на
рекламация и размерите на дължимите от оператора обезщетения при повредена,
унищожена или загубена пратка. Според чл. 106. 3. отговорността е ограничена за
международна пратка до стойността на съдържанието, но не повече от 85 евро /или
еквивалента в местната валута/ на пратка. Съгласно чл.31./1/,/2/5., границата на
отговорност може да се повиши, ако при подаване на международната пратка в
товарителницата се декларира по-висока стойност на съдържанието и заплати
съответната такса /чл. 72./. Декларираната стойност не следва да надвишава 50 000
щатски долара на пакет /чл. 14./1/ 3./. Видно било от горецитираните разпоредби
на ОУ, че пълно обезщетяване на вредите в размера на действителната стойност на
пратката /когато е до 50000 щатски долара/ операторът дължи само при уговорена
между страните допълнителна услуга „обявена стойност“. Наличието на такава
допълнителна услуга обуславя отговорност на оператора до размера на обявената
от подателя стойност на съдържанието на пратката в случай на загуба, кражба или
повреда, което следва и от разпоредбите на чл. 3,ал. 2 и § 1, т. 11 от ДР на ЗПУ -
„обявена стойност“. При липса на уговорена допълнителна услуга, отговорността
на доставчика на куриерски услуги е ограничена до предвидения в ОУ лимит.
Обстоятелството, че застрахователят е трето за правоотношението по
предоставяне на пощенска услуга лице било без значение, тъй като причинителят
на вредата отговаря само в рамките, в които той би бил отговорен спрямо
застрахования на основание договорното им правоотношение. В този смисъл
всички уговорки между страните по договора, включително и тези, касаещи
предметния обхват на отговорността на изпълнителя за вреди от изпълнението на
договора, били от значение за определяне на обхвата на правото на застрахователя
спрямо причинителя на вредата по чл. 410, ал. 1 от КЗ. В случая няма заведена от
получателя при UPS рекламация за инспекция на пратката, дори изрично е заявено
в протесно писмо, че претенцията ще бъде предявена към „ЗД Е“ АД.
Моли се за отхвърляне на предявените искове, респективно за намаляване
на претендираното застрахователно обезщетение. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
4
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно и кумулативно съединени осъдителни искове
с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
По отношение на иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, съдът
намира следното:
За уважаване на предявения иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ в
тежест на ищеца е да установи следните факти: действително застрахователно
правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществена
застраховка „Товари по време на превоз“, сключен по отношение на процесния
товар; настъпването на застрахователно събитие в срока на застрахователното
покритие по договора, представляващо покрит риск – липса на посочените в
исковата молба мобилни телефони; че е изплатил застрахователно обезщетение в
претендирания размер; че за ответника, в качеството му на превозвач, е възникнала
отговорност към увредения – изпращача на процесните вещи, поради настъпила
липса на същите в хода на превоза им от гр. София, България до гр. Рига, Латвия,
както и изпадането на ответника в забава за заплащане на дължимата главница,
периодът на забавата и размерът на обезщетението за забава.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже,
че е погасил претендираното вземане на падежа, респективно наведените в
отговора на исковата молба възражения.
С оглед изявленията и твърденията на страните и на основание чл. 146, ал.
1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване в
производството, 1/ че ищецът „Е“ АД е застраховател по договор за застраховка
„Товари по време на превоз“, сключен с „М“ ООД, обективиран в полица №
***/04.10.2023 г., с период на застрахователно покритие от 12.10.2023 г. до
11.10.2024 г.; 2/ че на 11.06.2024 г. изпращачът „М“ ООД изпратил от гр. София,
България до получателя „М” OU в гр. Рига, Латвия, пратка, представляваща кашон
с общо тегло 14 кг. и размери 40/40/30 см., за което била съставена товарителница
№ № *** от 11.06.2024 г., с изпращач „М“ ООД, превозвач „И“ ООД и получател
„М; 3/ че във връзка със застрахователно събитие /липса на 4 броя мобилен
телефон **** от пратката/ ищецът е заплатил в полза на изпращача „М“ ООД
застрахователно обезщетение в размер на 2253,16 лв.; 4/ че ищцовата страна е
отправила регресна покана до ответника за заплащане на сумата от 2253,16 лв.,
която покана е получена, но ответникът е отказал да извърши плащане по
5
заведената пред него от страна на ищеца регресна претенция.
По делото не се твърди и установява провеждането на същинско
рекламационно производство. По силата на чл. 86, ал. 1 ЗПУ право на писмена
рекламация в случаите по чл. 85, ал. 1 има подателят или получателят на
пощенската пратка или пощенския паричен превод. Съгласно, ал. 4 ако
рекламацията е отхвърлена изцяло или частично или е оставена без отговор в срока
по, ал. 3, то рекламантът може да отправи писмено искане пред КРС за становище
по спора. КРС се произнася по направеното искане в 30 - дневен срок от
постъпването му и уведомява писмено страните по спора за взетото становище в
тридневен срок от датата на решението, а съгласно, ал. 5 ако рекламацията е
отхвърлена изцяло или частично или е оставена без отговор в срока по, ал. 3,
рекламантът може да предяви иск пред съда, без да е необходимо да спазва преди
това разпоредбата на, ал. 4. Иск пред съда за решаване на спора може да се предяви
и след прилагане на разпоредбата на, ал. 4.
С оглед горното съдът намира, че провеждането на рекламационно
производство е процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото
на иск на подателя на пратката срещу превозвача.
В случая обаче е предявен иск не от подателя на пратката, а от
застрахователя по имуществена застраховка "Товари по време на превоз", изплатил
застрахователно обезщетение на подателя на пратката и встъпил в правата на
последния по отношение на причинителя на вредата, произтичаща от договорно
неизпълнение. Провеждането на рекламационно производство от страна на
подателя на стоката в случая не е процесуална предпоставка за предявяване иска на
застрахователя. Такова изрично предвидено изискване относно застрахователя не е
разписано в закона. Също така обстоятелството дали застрахованото лице - подател
има вземане към превозвача за вреди по сключения договор е от значение за
основателността на иска на застрахователя. С оглед изложеното настоящият иск е
допустим.
Ответникът е пощенски оператор съгласно чл. 18, ал. 1 ЗПУ и извършва
пощенски услуги по чл. 3, ал. 1 ЗПУ.
Куриерска услуга е пощенска услуга с добавена стойност над
универсалната пощенска услуга, която гарантира освен по - голяма бързина и
надеждност на приемане, пренасяне и доставяне на пратките лично на получателя
и предоставяне на всички или някой от изброените допълнителни услуги - § 1, т. 18
ДР ЗПУ.
6
От приобщените по делото писмени доказателства се установява, а и не се
спори между страните, че между ищеца ЗД „Е“ АД и третото за процеса лице – „М“
ООД е сключен по договор за застраховка „Товари по време на превоз“, сключен с
„М“ ООД, обективиран в полица № ***/04.10.2023 г., с период на застрахователно
покритие от 12.10.2023 г. до 11.10.2024 г.
Не се спори също така, че във връзка със застрахователно събитие /липса на
4 броя мобилен телефон **** от пратката/, при застрахователя – ищец е постъпило
уведомление за щета „Карго“ от 27.06.2023 г., въз основа на което при него е
образувана щета № ***/2024 г., която същият е одобрил, заплащайки в полза на
застрахования „М“ ООД застрахователно обезщетение в размер на 2253,16 лева, на
колкото възлиза стойността на загубените стоки съгласно представената фактура
№ ****/11.06.2024 г.
Установено е още сключването между „М“ ООД като възложител и „И“
ООД като изпълнител на писмен договор за извършване на куриерска услуга, с
предмет транспортиране на пратки на възложителя в системата Ю Пи Ес, в който
са уговорени цените на предоставяните от изпълнителя услуги и начина на
заплащането им, както и уговорените от страните отстъпки, като за неуредените в
договора въпроси се прилагат действащите към датата на изпращане на пратката
правила и условия на Ю Пи Ес за превоз на пратки и справочник за услугите и
тарифите, които са публикувани на интернет – страницата на изпълнителя и чието
съдържание е известно на страните.
По делото не се спори, че в изпълнение на договора за куриерска услуга е
съставена товарителница *** от 11.06.2024 г., обективираща доставката на 40 бр.
мобилни телефони Samsung Galaxy T736 сред които 4 броя мобилен телефон
мобилен телефон ****, за които изпращачът бил издал фактура № ****/11.06.2024
г. на стойност 1152 евро, която сума застрахователят – ищец е заплатил в полза на
изпращача пратката - „М“ ООД.
Спорът пред настоящата съдебна инстанция следва да се концентрира върху
следните групи обстоятелства: налице ли е покрит застрахователен риск с оглед
съдържанието на клаузата на чл. 1, ал. 2, т. 1 от общите условия към застраховка
„Товари по време на превоз“, както и налице ли е основание за ангажиране на
отговорността на ответника и ако да – в какъв обем, предвид позоваването от
негова страна, че се касае за пратка с необявена стойност по смисъла на ЗПУ.
В случая, в хода на производството ответникът „И“ ООД не е оспорил, че
7
през м. юни 2024 г., т. е. в рамките на периода от 12.10.2023 г. до 11.10.2024 г., а с
това и в срока на действие на застрахователния договор, обективиран в
застрахователна полица № ***/04.10.2023 г., е установена загуба на товара,
предмет на договора за куриерска услуга, сключен между него и „М“ ООД, а
именно: 4 броя мобилен телефон ****, като извънсъдебно признание в тази насока
се извлича и от съдържанието на осъществилата се електронна кореспонденция
между представителите на двете дружества, възпроизведена на хартиен носител и
приобщена към доказателствената съвкупност, която като останала неоспорена от
страните, настоящият съдебен състав приема, че действително се е реализирала
между посочените в нея лица, сред които са и служители на ответното дружество.
Изрично в електронните съобщения се коментира финалното становище на Ю Пи
Ес, според което процесната пратка е изгубена, като по идентичен начин тези
обстоятелства са декларирани и от застраховащия „М“ ООД пред застрахователя -
ищец ЗД „Е“ АД, който в уведомлението от 13.06.2024 г. е описал настъпилото
застрахователно събитие като изгубена пратка, обявена за такава от куриерската
фирма. В случая, настоящият съдебен състав намира, че безспорно загубата на
застрахованата техника (мобилни телефони), която дружеството е следвало да
транспортира от България до Латвия, представлява покрит застрахователен риск
по смисъла на застрахователния договор. Видно е от съдържанието на същия, че
страни по него са ЗД „Е“ АД като застраховател и „М“ ООД като застраховащ, а
обект на застрахователното покритие са мобилни телефони и аксесоари,
превозвани от и до България и Европа, уговореният лимит на превозно средство е
500 000 евро при база за застраховане – 100 % от фактурната стойност, като видът
на транспорта е въздушен и автомобилен.
Изрично в договора се предвижда, че в случай, че за нанесените на товара
щети е виновно трето лице – превозвач, за застрахователя възникват регресни
права срещу него, като писмената рекламация следва да бъде представена не по-
късно от 30 дни преди изтичане на давностния срок за рекламация срещу
виновното трето лице. Действително, в клаузата на чл. 1, ал. 2, т. 1 от общите
условия към застрахователния договор, на която се позовава ответникът,
представляващи неразделна част от него, от предмета на застраховката са
изключени товари, превозвани при условията на международни пощенски
конвенции, но в конкретната хипотеза не може да се приеме, че се касае за превоз
на товари, а не за договор за куриерска услуга, изпращане на пратка/колет, каквато
характеристика има процесният такъв. В случая, за направата на такъв извод
способства фактът, че съгласно представеното удостоверение, издадено от
8
Комисията за регулиране на съобщенията, ответникът „И“ ООД е вписан в
публичния регистър на операторите по чл. 38, 1-3 ЗПУ, с предмет на дейност –
куриерски услуги. Съгласно чл. 3, вр. чл. 38 и § 1, т. 18 ЗПУ куриерските услуги
представляват неуниверсални пощенски услуги, извършвани от пощенски
оператори, с добавена стойност над универсалната пощенска услуга.
Следователно, куриерските услуги не са универсални пощенски услуги, а според
Всемирната пощенска конвенция универсална пощенска услуга е услуга с
определено качество, която се предоставя непрекъснато на всички потребители на
основни пощенски услуги във всяка точка от територията на страната и на
достъпни цени. Както се посочи по[1]горе, предмет на застрахователния договор е
била доставката на 40 броя мобилни телефони, т. е. не се касае за универсална
пощенска услуга по смисъла на Всемирната пощенска конвенция, а за куриерска,
неуниверсална такава, като безспорно тяхното загубване, без да достигнат до
крайния получател на пратката, представлява покрит застрахователен риск по
смисъла на процесната полица. В случая, неотносими се явяват доводите за
приложимост на Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния
въздушен превоз (Монреалска), тъй като не се доказва издаването на въздушна
товарителница – от съдържанието на представената такава не се извлича, че в
конкретния случай се касае за въздушен транспорт. Оспорванията, че ищецът не е
възразил изрично, че се касае за въздушен транспорт, са неоснователни, тъй като
видно от отбелязването в представения опис по щета № ***, стоката е взета за
превоз със сухопътен транспорт, а очевидно е, че одобрявайки я и изплащайки
застрахователно обезщетение в полза на „М“ ООД, застрахователят се е съгласил с
констатациите в документа. Нещо повече, последният е представен като
приложение към исковата молба, като в случай, че ответникът не е бил съгласен с
удостоверените в него факти, той е следвало да направи оспорване в тази насока
още с отговора на исковата молба, а видно е от съдържанието на същия, че той не е
сторил това.
На следващо място по делото не се спори относно размера на вредата,
претърпяна от изпращача „М“ ООД, за което свидетелства представената и приета
неоспорена фактура № **********/13.06.2024 г., според която стойността на
загубените стоки възлиза на 1152,00 евро или 2253,12 лева, т. е. същата е в рамките
на уговорения с договора застрахователен лимит, като с изплащане на същата в
полза на увреденото лице, застрахователят – ищец встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата - „И“ ООД.
Ето защо, при така възприетите от настоящата съдебна инстанция правни
9
изводи, на по-нататъшно изследване подлежи въпросът дали и ако да – в какъв
размер ответното куриерско дружество дължи на „М“ ООД обезщетение за
констатираната загуба на изпратената с товарителницата техника (мобилни
телефони). Отговорността на причинителя на вредата спрямо встъпилия в правата
на застрахования застраховател е функционално обвързана от отговорността му
спрямо увреденото лице. Следователно, обхватът на правото на застрахователя по
чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ зависи от размера на платеното на застрахования
застрахователно обезщетение, но и от размера на обезщетението, което третото
лице дължи на застрахования. Както се посочи по-горе, предмет да исковата
претенция е регресно вземане за платеното застрахователно обезщетение за
вредите на застрахования собственик на стоките, причинени от ответника във
връзка с изпълнението на сключения между последните договор за куриерски
услуги. Поради това размерът на претендираното от застрахователя вземане е
обусловен от размера на дължимото от ответника обезщетение на „М“ ООД във
връзка с изпълнението на сключения договор с посочения предмет.
Както вече се посочи по-горе, предмет на договорните отношения между
„М“ ООД и „И“ ООД е извършване на международни куриерски услуги.
Куриерските услуги представляват пощенски услуги по смисъла на чл. 3 ПУ и § 1,
т. 18 от ДР на ЗПУ.
Ответникът е пощенски оператор по смисъла на чл. 18 ЗПУ. Обществените
отношения, свързани с извършването на пощенски услуги се уреждат от специален
закон - ЗПУ - чл. 1, поради което този закон е приложим в отношенията между
застрахования „М“ ООД и ответника „И“ ООД.
Съгласно чл. 85, ал. 1, т. 1 ЗПУ, пощенските оператори дължат обезщетения
на потребителите за загубени, ограбени или повредени, изцяло или частично,
вътрешни и международни пощенски колети, препоръчани пощенски пратки,
пощенски пратки с обявена стойност и с наложен платеж, както и пощенски
пратки по смисъла на § 1, т. 18 от ДР.
В чл. 85, ал. 4 ЗПУ е предвидено, че конкретните размери на обезщетенията
по ал. 1 се включват в общите условия на договорите с потребителите. Общите
условия се довеждат до знанието на потребителя от пощенския оператор чрез
поставянето им на видни места в пощенските станции и публикуването им на
страницата им в интернет - чл. 21, ал. 8 ЗПУ. В случая, по делото не е представен
екземпляр от общите условия на „И“ ООД, но същите са публично достъпни на
интернет – страницата на дружеството, като с оглед момента на настъпване на
застрахователното събитие – м. юни 2024 г., приложение следва да намерят тези,
10
съгласувани с решение № 69/09.03.2023 г. на КРС, в сила от 01.05.2023 г., за които
не се спори, че са влезли в сила. Изрично в раздел Х „Отговорност на страните,
процедури по рекламации и обезщетения“ се предвижда, че операторът дължи
обезщетение в размерите, посочени в настоящите общи условия, в случаите на
загубени, ограбени или повредени, изцяло или частично, пратки – чл. 98, т. 1, като
отговорността на оператора за вреди, произтичащи от неизпълнение, непълно,
неточно или забавено изпълнение на услугите, е ограничена само до размерите,
посочени в общите условия – чл. 99. Размерите на дължимите от оператора
обезщетения при повредена, унищожена или загубена пратка, са
индивидуализирани в зависимост от вида на услугата и пратката – чл. 106, т. 1-5 и
конкретно дали се касае за международна или вътрешна такава и налице ли е
уговорка за заплащане на допълнителна услуга „Обявена стойност“. Видно е от
клаузите на общите условия, че обявена стойност е договорена отговорност на
оператора в случай на загуба, кражба или повреда на пратка до размера на
обявената от подателя стойност на съдържанието.
Обявената стойност трябва да съответства на действителната стойност на
съдържанието на пратката и подлежи на доказване с документи, представени от
потребителя. При услугата „обявена стойност“ операторът обезщетява
потребителя за действителния размер на преките загуби или вреди, причинени на
пратка към деня на тяхното възникване, но не повече от размера на обявената
стойност. За ползването на допълнителната услуга „обявена стойност“ се заплаща
допълнително възнаграждение в размер, определен в Тарифата на оператора – чл.
72 и 73 от общите условия. Анализът на цитираните разпоредби на общите
условия показва, че пълно обезщетяване на вредите в размера на действителната
стойност на пратката операторът дължи само при уговорена между страните
допълнителна услуга „обявена стойност“. Наличието на такава допълнителна
услуга обуславя отговорност на оператора до размера на обявената от подателя
стойност на съдържанието на пратката в случай на загуба, кражба или повреда,
което следва и от разпоредбите на чл. 3, ал. 2 и § 1, т. 11 от ДР на ЗПУ. В случая, по
делото не се установява процесната пратка да е предадена като такава с обявена
стойност. Няма данни „М“ ООД да е декларирал стойност на пратката и да е
заплатил допълнителна такса за декларирана стойност. С оглед на изложеното
съдът приема, че доколкото съдържанието на пратката не е било декларирано,
съответно не е заплатена допълнителна такса за декларирана стойност на същата,
то не са налице основания за заплащане на обезщетение от страна на ответника в
размер, съответстващ на стойността на пратката - в този смисъл е определение №
11
3690/22.11.2023 г. по гр. д. № 1086/2023 г. на ВКС, ІІІ г. о., с което не е допуснато
до касационно обжалване решение № 1488/25.11.2022 г. по в. гр. д. № 2067/2022 г.
на Окръжен съд - Пловдив. Ето защо, при липсата на уговорена допълнителна
услуга „Обявена стойност“, отговорността на доставчика на куриерски услуги е
ограничена до предвидения в чл. 106, т. 3 от общите условия лимит, а именно:
левовата равностойност на 85 евро. Както вече се посочи по-горе, отношенията
между страните по договора за куриерски услуги се регулират от специалния ЗПУ,
а в него е предвидено изрично, че размерите на обезщетенията се определят в
общите условия на оператора. С оглед на това не са приложими общите правила на
ЗЗД, а уговореното между страните, като възприетото от първоинстанционния съд
в обратния смисъл не се споделя от настоящия въззивен състав. Размерът на
дължимото от куриера обезщетение за вреди е диференциран в общите условия
съобразно вида на услугата и наличието или не на допълнителната услуга
„Обявена стойност“, които хипотези са ясно разграничени. Обезщетението,
дължимо в хипотезата на чл. 106, т. 3 от общите условия, е определено в твърд
размер, поради което следва да се съобрази. В тази връзка не се споделя от
настоящата съдебна инстанция и допълнително изложеният аргумент, че
разпоредбата на чл. 410, ал. 1 КЗ разширява отговорността на причинителя на
вредата до размера на заплатеното застрахователно обезщетение. Както се посочи
по-горе, прекият причинител на вредата отговаря до размера на платеното от
встъпилия в правата на застрахованото увредено лице обезщетение, но само в
рамките, в които той би бил отговорен спрямо застрахования на основание
договорното им правоотношение. В този смисъл всички уговорки между страните
по договора, включително и тези, касаещи предметния обхват на отговорността на
изпълнителя за вреди от изпълнението на договора, са от значение за определяне
на обхвата на правото на застрахователя спрямо причинителя на вредата по чл. 410,
ал. 1 КЗ. Изложеното обосновава извод, че с оглед предвидения в чл. 106, т. 3 от
общите условия на „И“ ООД лимит на договорната му отговорност – до левовата
равностойност на 85 евро, спрямо застрахователя по имуществена застраховка
„Товари по време на превоз“, той се явява задължен за сумата от 166,25 лв., до
който размер предявеният иск се явява основателен и доказан и следва да бъде
уважен, като за разликата над този размер до пълния предявен в производството
размер от 1000,00 лева - частична претенция от общо 2253,16 лева, искът следва да
се отхвърли.
По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, настоящият
съдебен състав намира следното:
12
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
установи наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже,
че е погасил претендираното вземане на падежа.
Задължението на делинквента към застрахователя по имуществената
застраховка е задължение без срок за изпълнение, към което, с оглед регресния
характер на вземането, не може да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. В
случая моментът на извършеното плащане има значение само за възникване на
регресното право, а длъжникът изпада в забава след покана (арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД).
По делото е представена покана за изпълнение на паричното задължение, получена
от ответното дружество на 05.08.2024 г. (виж л. 26 от делото), като при
неизпълнение на задължението в предоставения в поканата срок ответникът е
изпаднал в забава.
Следователно, за заявения от ищеца период 06.08.2024 г. – 08.09.2025 г.
ответникът дължи мораторно обезщетение в размер на 23,99 лева /изчислено по
реда на чл. 162 ГПК, посредством използване на лихвен калкулатор на НАП/. За
посочената сума акцесорният иск се явява основателен и следва да бъде уважен,
като за разликата над този размер до пълния предявен размер от 151,07 лева, искът
следва да се отхвърли.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има право
на направените от него разноски в производството, съразмерно на уважената част
от исковете. От името на същия е направено искане за присъждане на разноски в
производството, а именно за заплатена държавна такса в размер на 100,00 лева и за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът „И“ ООД,
ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Н.Б ***, следва да
заплати в полза на ищеца ЗД „Е“ АД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „ХК“ ***, сумата от 82,64 лева, представляваща
разноски в исковото производството по гр.д. № 45709/2024 г. по описа на СРС, II
ГО, 160 състав.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има
право на направените от него разноски в производството, съразмерно на
отхвърлената част от исковете. От името на същия е направено искане за
присъждане на разноски в производството, а именно за адвокатско възнаграждение
13
в размер на 550,00 лева. и за извършени разходи за превод на документи в размер
на 20,00 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът ЗД „Е“ АД,
ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „ХК“ *** следва
да присъди в полза на „И“ ООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. Н.Б ***, сумата от 510,11 лева, представляваща разноски в исковото
производството по гр.д. № 45709/2025 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „И“ ООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Н.Б *** да заплати в полза на ЗД „Е“ АД, ЕИК: *****, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „ХК“ ***, на основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ
сумата от 166,25 лева - частична претенция от общо 2253,16 лева, представляващи
регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка
„Товари по време на превоз“, обективирана в полица № ***/04.10.2023 г., за
установена на 13.06.2024 г. липса на 4 броя мобилен телефон **** при превоз на
същите в кашон с общо тегло 14 кг. и размери 40/40/30 см., от гр. София, България
до гр. Рига, Латвия, съгласно договор за превоз на товари, за който е съставена
товарителница № *** от 11.06.2024 г., с изпращач „М“ ООД, превозвач „И“ ООД и
получател „М“, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване
на иска /09.09.2025 г./ до окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ
предявения иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ за разликата над уважения
размер от 166,25 лева до пълния предявен размер от 1000,00 лева - частична
претенция от общо 2253,16 лева.
ОСЪЖДА „И“ ООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Н.Б *** да заплати в полза на ЗД „Е“ АД, ЕИК: *****, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „ХК“ ***, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
сумата от 23,99 лева, представляваща мораторна лихва за периода 06.08.2024 г. –
08.09.2025 г., дължима върху претендираната в производството главница, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения
размер от 23,99 лева до пълния предявен размер от 151,07 лева.
ОСЪЖДА „И“ ООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Н.Б *** да заплати в полза на ЗД „Е“ АД, ЕИК: *****, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „ХК“ ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
14
сумата от 82,64 лева, представляваща разноски в исковото производството по гр.д.
№ 45709/2025 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част
от исковете.
ОСЪЖДА ЗД „Е“ АД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „ХК“ *** да заплати в полза на „И“ ООД, ЕИК: *****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Н.Б ***, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК сумата от 510,11 лева, представляваща разноски в исковото производството
по гр.д. № 45709/2025 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15