Решение по дело №432/2022 на Административен съд - Сливен

 

Р Е Ш Е Н И Е № 10

 

Гр.Сливен, 23.01.2023 г.

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на осемнадесети януари, през две хиляди двадесет и трета година в състав :

 

             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ  :  СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА

 

При участието на секретаря Николинка Йорданова и при участието на прокурора …….., като разгледа докладваното от административния съдия Светлана Драгоманска адм.д. № 432 по описа за 2022 г. на Административен съд гр.Сливен, за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството е образувано по жалба от „К. Ауто“ ООД, ЕИК 200268908, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ж.к. „С. З.“ бл. …, вх. …, ап. …, пр. от Г.К.Г., чрез адв. Х.Ч. ***, със съдебен адрес ***, срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-184-0088524/01.11.2022 г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП. С оспорената заповед е разпоредено запечатване на търговски обект – а., находящ се гр. Сливен, ж.к. „С. З.“ № …, ст. от „К. Ауто“ ООД, с ЕИК ********* и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, буква „а“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от с.з. Оспорването намира правното си основание в разпоредбата на чл. 186, ал. 4 от ЗДДС, като образуваното производство се движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

В жалбата се излагат съображения, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, поради : неспазване на процесуалноправните и материалноправните предпоставки при издаването й; липсват доказателства досежно компетентността на органа, издал акта; не е спазена предвидената в закона форма, като акта не е мотивиран; не са били налице предпоставките за налагане на ПАМ. Твърди, че административният орган не е изложил подробна и обоснована мотивировка относно продължителността на срока от 14 дни, за който се налага ПАМ. Изложените мотиви са бланкетни, формални изявления, които не носят белезите на конкретни аргументи, съдържащи ясни и конкретни фактически и правни основания за целите на ПАМ. Моли  съда да отмени оспорения административен акт, алтернативно да измени същия като намали срока от 14 на три дни.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Представлява се от адв. Х.Ч., която поддържа жалбата. Твърди, че в оспорената заповед има съвсем общи бланкетни мотиви, в частта относно продължителността на срока. Посочва, че точно мотивите, които са посочени, а именно декларираните финансови резултати показват, че дори в години на пандемия, като изключим 2020 г., следващата тежка икономическа година дружеството е регистрирало и е декларирало два пъти повече печалба, което по-скоро опровергава изводите на органа за системност в неизползването на касовия апарат, респективно неотчитането на приходи от дружеството. Заявява, че когато се налага ПАМ следва да се спазва принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК, което означава че трябва да бъдат отчетени както обществения интерес, така и интереса на наказаното лице. Предвид тежката икономическа обстановка в страната, счита, че именно този баланс е следвало да бъде отчетен от органа и от една страна да се балансира обществения интерес на държавата, от друга страна да не се допусне свиване на стопанската инициатива на търговските субекти, и този принцип на съразмерност е можел да бъде постигнат с налагане на ПАМ за по-кратък срок. Моли за отмяна на заповедта. Претендира разноски.

В с.з. административният орган Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, редовно и своевременно призован, не се явява. Депозирано е писмено становище от процесуален представител ст. юрисконсулт Д. Ж., която оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. Заявява материална и процесуална законосъобразност на оспорената заповед. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 29.10.2022 г. длъжностни лица при ЦУ на НАП – инспектори по приходите извършили проверка за спазване на данъчно – осигурителното законодателство на търговски обект по смисъла на § 1 т.41 от ДР на ЗДДС - а., находящ се гр. Сливен, ж.к. „С. З.“ № …, ст. от „К. Ауто“ ООД, с ЕИК 200268908.  В 14:20 ч. била извършена контролна покупка на едно м. м. /1л./, на стойност 28.00 лв., заплатена в брой от единия п. – М. О. М., като плащането било прието от Д. Г.К. – а. в обекта. За плащането не била издадена фискална касова бележка от монтирано и работещо в обекта фискално устройство, модел „DATECS DP 150", № на фискално устройство DT825213, № на фискална памет 02825213, или друг документ, отговарящ на изискванията по Наредба Н-18/2006г. След легитимация на органите по приходи, от фискалното устройство бил отпечатан дневен финансов отчет с № 0010818/29.10.2022 г., от който се установило, че горепосочената продажба не е отразена като регистрирана чрез издаване на фискален бон. Констатирана е положителна разлика в касовата наличност в размер на 28,10 лева. Цитираните установявания на органите по приходите били обективирани в Протокол за извършена проверка сер. АА № 0088524 г., с час на приключване на проверката 15:20 ч.

На 01.11.2022 г. Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП издал Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-184-0088524, с която разпоредил запечатване на търговски обект – а., находящ се гр. Сливен, ж.к. „С. З.“ № …, ст. от „К. Ауто“ ООД, с ЕИК 200268908 и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, буква „а“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от с.з.

Към доказателствата по делото е приобщена Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г., издадена от Изпълнителния директор на НАП, с която на началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП са определени правомощия за издават заповеди за налагане на принудителна административна мярка запечатване на обект по чл. 186 от ЗДДС, включително да отнемат в полза на държавата ползваното фискално устройство и да отнемат правото на лицето да използва интегрираната автоматизирана система за управление на търговската дейност по чл. 186 ал. 2 от ЗДДС. Представена е заповед № 3755/20.10.2022 г. издадена от Изпълнителния директор на НАП, с която Д. П. Д. е н. на д. Н. о. „О. д.“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.

Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-184-0088524/01.11.2022 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП е връчена на нейния адресат „К. Ауто“ ООД на 07.11.2022 г. На 18.11.2022 г. търговецът е обжалвал заповедта пред АС – Сливен, по която е образувано настоящото съдебно производство.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства, включително приложените към административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.

Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:

Оспорването е направено в рамките на регламентирания от закона срок, от лице, което има правен интерес от това производство и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което то е допустимо.

Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна инстанция

като основателна по следните съображения:

            След като е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът провери изначално неговата валидност. Това се налага поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с нормата на чл. 9 от АПК.

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия, в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което го прави валиден. Обжалваната заповед е издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, действащ при спазване на териториалните предели на правомощията си и в рамките на предоставената му със Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП материална компетентност по чл. 186 ал. 3 от Закона за данъка върху добавената стойност. В настоящия случай оспорения акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона писмена и предметна форма и съдържание, но при издаването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които водят до неговата незаконосъобразност.

При издаване на заповедта за налагане на ПАМ органите по приходите действат в условията на обвързана компетентност като, според чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, мярката се налага "... независимо от предвидените глоби или имуществени санкции". Следователно, нейното налагане не е обвързано със съставянето на АУАН или издаването на наказателно постановление за същото нарушение. Двете производства – административното по чл. 186 от ЗДДС и административнонаказателното по ЗАНН за определяне на наказание за извършеното административно нарушение, са независими едно от друго във фазата на налагането на ПАМ и определяне на наказанието. Обратният извод не следва и от разпоредбата на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС. Предвидената в нея възможност за прекратяване на наложената ПАМ се отнася не към фазата на издаване на заповедта за налагането й, а към фазата на изпълнението на мярката.

Съгласно чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, компетентният орган по приходите има не просто възможност, а е длъжен да наложи принудителна административна мярка "запечатване на обект" за срок до 30 дни, на всяко лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения за това ред. Смисловото и граматическо тълкуване на цитираната норма налагат извода, че във всеки един случай на констатирано нарушение на реда за отчитане на продажбите в търговски обект, административният орган действа при обвързана компетентност, т. е. констатира ли такъв вид нарушение той е длъжен да наложи принудителна мярка (в този смисъл Решение № 4440 от 07.04.2021 на ВАС по адм. д. № 952/2021 г., I о., решение № 2010 от 16.02.2021г. на ВАС по адм. д. № 10130/2020г., I о.).

Следователно свободата на органа не обхваща преценката дали да наложи мярката или не, а се отнася само до определянето на продължителността на срока, за който тя се налага. При тази своя дейност той действа в условията на оперативна самостоятелност като в акта следва да са изложени мотиви относно продължителността на срока, за който се нарежда запечатване на обекта и се забранява достъпът до него.

В т. 2 от Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г. е прието, че в случаите, когато административният орган е овластен да реши въпроса по свободна преценка, неизлагането на мотиви по въпроса защо е избрано едно от няколкото възможни законосъобразни решения съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и съответно е основание за отмяна на административния акт.

Съдът приема, че в конкретната хипотеза срокът, за който е наложена процесната ПАМ е явно несъразмерен спрямо целта, за която актът се издава при конкретните обстоятелства по делото, както и изложените мотиви за определяне на конкретната продължителност на мярката, са пределно общи.  

От съдържанието на заповедта е видно, че продължителността на мярката е мотивирана с наличието на касова разлика, с индиция за системно неизползване на касовия апарат, наличие на непогасени публични задължения  в размер от 67,45 лева към 31.10.2022г. Прието е, че създадената организация на работа, позволява част от оборота да не се отчита през фискалното устройство. Счетено е, че неизпълнението на задължението за издаването на фискална касова бележка за всяка извършена продажба в търговския обект води до негативни последици за фиска, тъй като не се отчитат приходи и по този начин се стига до отклонение от данъчно облагане.

Във всеки конкретен случай следва да се съблюдава принципът на съразмерност, прогласен в чл. 6 АПК, като се вземат предвид тежестта на нарушението, наличието на предходни нарушения и се държи сметка за преследваните от закона цели, дефинирани в чл. 22 ЗАНН. Преценката на органа за продължителността на ПАМ в случая се основава на изразени в мотивите към заповедта предположения, касаещи неиздаването на фискални бонове за извършени продажби и организация в търговския обект, която няма за цел спазването на данъчното законодателство.

В мотивите към заповедта липсва подробно разглеждане на въпроса за тежестта на нарушението и по какъв начин се налага необходимост от прилагане на мярката за срок от 14 дни, което неминуемо би рефлектирало върху дейността на търговеца в дългосрочен план. Неправилно органът е мотивирал налагането на мярката с поведение, насочено срещу установената фискална дисциплина, както и че създадената организация на работа, позволява част от оборота да не се отчита през фискално устройство, което води до отклонение от данъчно облагане. Така подбраните от органа изрази „поведение“ и „организация“ насочват към идеята за трайно и дългосрочно отношение на адресата на ПАМ към данъчната дисциплина, за каквито обстоятелства данни не се съдържат. Предвид законовата разпоредба на чл. 170, ал. 1 АПК съдът намира, че органът не успя да докаже твърденията, изложени в заповедта, което потвърждава извода за липса на мотивираност на ПАМ, а от това следва и нейната незаконосъобразност.

Безспорно, неиздаването на фискална касова бележка за продажбата в обекта е свързано с отклонение от данъчно облагане. Липсват обаче надлежни мотиви относно интензитета на засягане на държавния интерес според характеристиките на търговеца и от тук за необходимостта от продължителност на мярката в рамките на разпоредените 14 дни. Органът не е посочил как стойността на покупката се отнася към реализирания през деня оборот и спрямо дневните обороти от предходните дни. Липсва и описание от органа за това какъв е установеният от него начин на организиране на отчетността, който да води до отклонение от данъчно облагане и не е ясно защо при това положение е необходим срок от 14 дни за промяна на същия. При това положение липсват обективни критерии, от които може да се изведе извод за трайно отклоняване на търговеца от данъчно облагане. Не се мотивира и необходимостта от осъществяване на посочената превантивна цел на мярката – за преустановяване на лошата практика в обекта, тъй като няма изложени обстоятелства за подобна практика. Неотразеното плащане в деня на продажбата е единствен, изолиран случай без описани други подобни предходни нарушения. Всички останали документи, включително и възможност за проверка на фискалното устройство са осигурени. Изцяло бланкетно е и изложеното от органа, че срокът е съразмерен и осигурява необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца.

Констатираното нарушение е за пръв път и от този факт не може да се направи извод за създадена организация, насочена към неотчитане на оборота. Освен това налагането в случая на ПАМ за покупка на стойност 28.00 лв. при липсата на предишни нарушения и липсата на касова разлика /установената положителна разлика се дължи на неиздадената фискална касова бележка от контролната покупка/ се явява несъразмерно с целта на закона. Запечатването на обекта ще има за последица блокиране дейността на търговеца, комуто по този начин ще бъдат причинени вреди, несъразмерни с мярката, каквито съображения се излагат в отритото съдебно заседание от пълномощника на оспорващото дружество. Произволното определяне на срока на ПАМ, превръща същата в административно наказание, каквото не е предвидено в закона.

При определянето на срока на запечатване на търговския обект административните органи трябва да се ръководят от ясни критерии, които след това при съдебния контрол по реда на чл. 169 АПК да бъдат обсъдени. Издаваните от административните органи актове за налагане на ПАМ при сходни факти сочат определяне на 14 –дневен срок при неиздаване на фискален бон за суми в различни граници, а отделно от това при сходни факти относно размерът на сумите, за които не са издадени фискални бонове практиката на административните органи сочи на предприемане на ПАМ за срок в твърде широк диапазон при липсата на ясни критерии за неговото определяне. След като въпросът за това дали да бъде наложена мярката не зависи от конкретния размер на неотчетените приходи, този размер, наред с останалите конкретни обстоятелства при които е извършено нарушението, т. е. тежестта на нарушението, следва да се съобразят при определянето на срока, а това в случая не е сторено. В този смисъл е и Решение № 2555 от 24.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9666/2020 г., VIII о., Решение № 1108 от 28.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8169/2020 г., VIII о..

Съдът не може да замести административния орган при упражняването на неговата оперативна самостоятелност като сам определи продължителността на срока на мярката. Това следва от чл. 173, ал. 1 от АПК, според която норма съдът решава делото по същество, само когато въпросът не е предоставен на преценката на административния орган, което условие в случая не е налице.

По изложените съображения оспореният административен акт е незаконосъобразен – издаден е при съществени нарушения на административнопроизводствените правила от гледна точка на неговото мотивиране, в отклонение от целта на закона и при нарушаване на принципите за съразмерност и истинност по чл. 6, ал. 2 и чл. 7, ал. 1 от АПК, поради което следва да бъде отменен.

При този изход на правния спор е неоснователно искането на административния орган за присъждане на разноски. Искането на оспорващият за разноски на основание чл.143 ал.1 от АПК следва да бъде уважено в размер на 400 лв., от които 50 лв. внесена държавна такса и 350 лв. адвокатско възнаграждение..

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд - Сливен

           

Р          Е          Ш          И:

 

ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-184-0088524/01.11.2022 г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е разпоредено запечатване на търговски обект – а., находящ се гр. Сливен, ж.к. „С. З.“ № …, ст. от „К. Ауто“ ООД, с ЕИК 200268908 и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, буква „а“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от с.з.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на „К. Ауто“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ж.к. „С. З.“ бл. …, вх. …, ап. …, пр. от Г.К.Г., направените по делото разноски в  размер на 400 / четиристотин / лева.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :