№ 12
гр. Варна, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на деветнадесети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Търговско дело №
20223100900476 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „АДМ РАЗГРАД“
ЕАД, гр. Разград, с която заявени осъдителни претенции против „ПОЛ АГРАР
КАМПАНИ“ АД, гр. Варна за заплащане на сумата от 79293.60 лева за
доставка на царевичен глутен по издадени фактури с № №
**********/01.07.2021 г.; ************/22.07.2021 г.;
***********/22.07.2021 г.; **********/17.08.2021 г.; ***********/27.08.2021
г.; **********/08.09.2021 г.; ************/30.09.2021 г., ведно с лихвата от
завеждане на иска до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба „АДМ РАЗГРАД“ АД твърди, че е извършил доставка
на стоки до ответника, за които е издал фактури, а в сключена извънсъдебна
спогодба между страните от 29.12.2021 г. ответникът е признал задължението
към него момент и е поел ангажимент за разсрочено заплащане. Твърди се, че
плащане не е извършено и към подадаване на иска, поради което претендира
съдът да постанови осъдително решение в полза на ищеца.
Правна квалификация на иска: чл. 327 ал.1 вр. чл. 79 ал.1 от ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД.
Ответникът оспорва бланкетно исковете по основание и размер.
В съдебно заседание и в писмена защита ищцовото дружество, чрез
процесуален представител поддържа исковете. Настоява, че ответникът не е
навел фактически или правни твърдения във връзка с бланкетно заявената
неоснователност на исковете, нито е ангажирал доказателства, нито е оспорил
представените. При липса на оспорване по фактурите следва, че същите
доказват претенциите на ищеца.
Ответникът не се представлява в съдебно заседание. Твърди в писмена
защита, че оспорил исковете по основание и размер, а ищцовата страна не
била взела отношение дали ще се ползва от представените и оспорени по
1
делото документи. Следователно и при извършеното, според ответника
оспорване, искът следва да се отхвърли, тъй като съдът не може да изгради
извод за основателност на база доказателствата.
Съдът след съвкупен анализ на доказателствения материал по делото,
като съобрази доводите на страните и съобразно вътрешното си убеждение
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Пред съда е заявена осъдителна претенция от страна на „АДМ Разград“
ЕАД против „Пол Аграр Кампани“ АД за суми по доставки на стока в
периода м. 07.2021 - м. 09.2021 г. – царевичен глутен, във връзка с търговски
взаимоотношения между страните.
Доставките са обективирани в съставени електронни фактури, в които е
описано количеството стока и нейната стойност с ДДС.
На 29.12.2021 г. страните сключват извънсъдебна спогодба, в която
ответното дружество признава към него момент в цялост дължимостта на
сумата, а по една от фактурите с № **********/01.07.2021 г. подлежащият на
заплащане остатък /поради частично плащане в размер на 2019.36 лева/.
Освен това в чл. 2.1. от спогодбата купувачът изрично е заявява, че е
приел продукта /стоката/, фактурите и се е съгласил с цената на доставка.
В същата спогодба кредиторът – ищец в производството е приема
разсрочено плащане на дълга на пет вноски с посочени суми в периода от
15.10.2022 г. до 30.04.2022 г. включително. Спогодбата е подписана на
страната на ответника от Маркус Пол – изпълнителен директор.
При горните факти следва да се приеме на първо място, че страните са
били валидно обвързани от търговски правоотношения по договори за
продажба на стоки и на следващо място, че ответникът е признал както
получаване на стоката, така и дължимостта на сумите, претендирани от
ищеца към 29.12.2021 г.
След като съгласно чл. 327 ал.1 от ТЗ купувачът е длъжен да заплати
стоката при предаването й или получаване на документите, които му дават
право да я получи и е налице признанието по чл. 2.1. от спогодбата за
осъществена доставка, то ищецът има право на цената и претенцията за
главница следва да бъде уважена в цялост.
Задължение на ответника е да доказва плащане или други
правоизключващи, респективно правопогасяващи факти от значение за спора.
Следва да се има предвид, че с доклада съдът е разпределил съответната
тежест на доказване и никакви адекватни действия не са предприети от
ответната страна. Противно на заявеното едва в писмената защита,
бланкетното оспорване на иска по основание и размер, защото именно такова
е изявлението в отговора, не ангажира съда да приеме, че са оспорени и
представените от ищеца документи, респективно съдът не дължи последващи
процесуални действия по изясняване дали ищецът ще се ползва от
доказателствата, дали е необходимо откриване на производство по чл. 193 от
ГПК или даване на указания по тежестта на доказване.
С оглед извода за дължимост на сумите за главница, съдът ще присъди
и законната лихва, така както е заявена, с начален момент завеждане на иска.
Разноски при този изход от спора се следват на ищеца за държавна
такса и адвокатско възнаграждение, включително и заявеното за
2
производството по чл. 390 от ГПК, развило се пред ОС Разград. Размерът по
представените доказателства и списък по чл. 80 от ГПК за извършен разход е
общо 10132 лева
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ПОЛ АГРАР КАМПАНИ“ АД, ЕИК *********, гр. Варна
да заплати на „АДМ РАЗГРАД” ЕАД,, ЕИК *********, гр. Разград сумата от
79293.60 /седемдесет и девет хиляди двеста деветдесет и три и 0.60/ лева за
доставка на царевичен глутен по издадени фактури с № №
**********/01.07.2021 г. /дължимият остатък от 9475.20 лева/;
************/22.07.2021 г.; ***********/22.07.2021 г.;
**********/17.08.2021 г.; ***********/27.08.2021 г.; **********/08.09.2021
г.; ************/30.09.2021 г., ведно с лихвата от завеждане на иска –
11.07.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 327
ал.1 ТЗ вр. чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА "ПОЛ АГРАР КАМПАНИ“ АД, ЕИК *********, гр. Варна
да заплати на „АДМ РАЗГРАД” ЕАД,, ЕИК *********, гр. Разград да заплати
на „АГРО ИНВЕСТ 71” ЕООД,, ЕИК ********* гр. Варна сумата от 10132.00
/десет хиляди сто тридесет и два/ лева, разноски в производството по чл.
390 от ГПК по ч.т.д. № 20223300900021 по описа на ОС Разград за адвокатско
възнаграждение и разноски в настоящото производство за държавна такса и
адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред Варненския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
3