МОТИВИ по НОХД № 30 324/10
г. по описа на РС – МОНТАНА
Подсъдимите П.В.И.
и З.Л.Б. са обвинени в това, че за времето от 14.04.2010
г. до 17.04.2010 г. в с. Мърчево, област Монтана в съучастие помежду си като
извършители, чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот и използване
на техническо средство /нож/ отнели от владението на Й.М.В. движими вещи -
електрожен марка „Кракра", модел Т 160 – 240 лева, ъглошлайф марка
„Елтос", модел 1600 вата с работещ диск 2500 мм – 90 лева, моторен трион
марка „Щил-23” в комплект с резервна дъска – 370 лева, меден гумиран ел. проводник
4 x 2.5 кв. мм – 100 л. метра – 216 лева, меден гумиран ел. проводник 4 х 2.5
кв. мм – 50 л. метра – 54 лева; щепсел тип „шоко" - 0, 90 лева, контакт
тип"шоко" – 1.10 лева, меден гумиран ел. проводник 4 x 2.5 кв. мм –
10 л. метра – 10.80 лева, щепсел тип „шоко" - 0, 90 лева, механична
машинка за подстригване – 6 лева; ел. машинка за подстригване марка
„Соnegliano" / Конежлиано/ с 5 броя приставки и 2 бр. ножици – 14 лева, всичко
на обща стойност 1003.70 лева, без съгласието на собственика и с намерение
противозаконно да ги присвоят, като подс. П.В.И. е извършил деянието при
условията на повторност в немаловажен случай — за подсъдимия П.В.И. - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр.
1, т. 4, пр. 2 и т. 7 в вр. с чл. 194, ал. 1вр. с с чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1
от НК, а за подсъдимия З.Л.Б. - престъпление по чл.
195, ал. 1, т. 3, пр. 1, т. 4, пр. 2 вр. с чл. 194, ал. 1 в вр. с чл. 20, ал. 2
вр. с ал. 1 от НК.
Прокурорът
поддържа обвинението, пледирайки спрямо подс. И. да бъде наложено ефективно
наказание лишаване от свобода, а спрямо подс. Б. условно наказание лишаване от
свобода.
Подсъдимите
И. и Б. се признават за виновни, давайки съгласие при условията на чл. 371, т. 1
от НПК да не се разпитват свидетелите и вещото лице. При условията на чл. 371, т.
2 НПК подс. И. и подс. Б. признаха изцяло фактите изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и дадоха съгласие да не се събират доказателства за
тези факти.
Защитниците
на подс. И. и подс. Б., също изразиха съгласие по смисъла на чл. 372, т. 1 НПК.
Пледират за налагане на наказанията при условията на чл. 55 от НК.
Производството
се разви при условията и реда на Глава 27 НПК – по чл. 370, ал. 1 и сл. НПК и по
– точно съгласно чл. 371, т. 2 от НПК– проведе се съкратено съдебно следствие, предшествано
от предварително изслушване на страните, инициирано от съда.
Доказателствата
по делото са писмени и гласни. На основание чл. 373, ал. 1 вр. с чл. 283 НПК
съдът ги прие, прочете и огласи, без да извършва разпит на подсъдимите, свидетелите
и вещото лице.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства
в тяхната взаимна връзка и единство и като взе предвид доводите и становищата
на страните, приема за установено следното:
Подс. П.В.И.
е осъждан както следва:
1.По
НОХД №47/08 г. на МРС е осъден на обществено порицание /изтърпяно на 18.09.2008
г. / за деяние по чл. 197, т. 3 вр. с чл. 195, ал. 1 вр. с чл. 63 от НК
извършено на 24.11. – 27.11.2007 г., като присъдата е влязла в сила на 21.07.2008
г..
2.По
НОХД №30170/09 г. на МРС е осъден на пробация чрез пробационните мерки по чл. 42а,
ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК за срок от 6 месеца в периодично два пъти седмично за
деяние по чл. 195, ал. 1 НК извършено през м. 05.2008 г., а присъдата е влязла
в сила на 02.07.2008 г..
3.По
НОХД №30 336/10 г. на МРС е осъден на пет месеца лишаване от свобода –
условно с три години изпитателен срок за деяние по чл. 195, ал. 1 НК извършено
на 04.05. – 05.06.2010 г., а присъдата е влязла в сила на 15.02.2011 г..
4.По
НОХД №30 350/10 г. на МРС е осъден на пет месеца лишаване от свобода –
условно с три години изпитателен срок за деяние по чл. 195, ал. 1 НК извършено
на 25.05.2010 г., а присъдата е влязла в сила на 25.02.2010 г..
Имайки
предвид осъжданията по НОХД №№47/08 г. и 30 170/09 г. и двете на МРС, порцесното
деяние е извършено от подс. И. при условията на повторност по смисъла на чл. 28,
ал. 1 от НК.
Подс. З.Л.Б.
също е осъждан: По НОХД №30 412/09 г. на МРС е осъден на обществено
порицание /изтърпяно на 12.01.2010 г. / за деяние по чл. 198, ал. 1 вр. с чл. 63 НК извършено на 28/29.03.2009 г., а присъдата е влязла в сила на 27.11.2009 г..
В с. Мърчево,
област Монтана живее тъстът на св. Й.М.В.. Тъй като тъстът му е възрастен и
болен, св. В. се грижел за него и често го посещавал. Къщата им е на два етажа.
В мазето, на първият етаж св. В. съхранявал различни инструменти. Входната врата на първият етаж на къщата била метална, която се
заключвала със секретен патрон. Първият етаж на къщата е вкопан в земята, в
него имало три стаи, едната от която обособена като мазе. В тази стая - мазе
имало прозорец, обезопасен с метална решетка. Въпреки всички тези взети
предварително предпазни мерки, подсъдимите И. и Б. успели да проникнат в мазето
и да откраднат различни вещи. Една вечер през м. април 2010 г., в периода между
14.04 до 17.04.2010 г. двамата подсъдими минавали покрай дома, където живее
тъстът на св. В.. Помислили си, че никой не живеел в къщата, или пък знаели, че
постоянно живеел само възрастният и болен човек и решили да влязат и извършат
кражба. Прескочили оградата и се озовали в двора. Счупили стъклото на
прозорчето на мазето и с помощта на един метален лост изкъртили част от
решетката на прозореца, дотолкова, доколкото подс. И. да се промуши и влезе в
самото мазе. Другият подс. Б. му светил с една запалка. Така двамата подсъдими
откраднали най-различни вещи и инструменти, като подс. И. ги подавал от вътре
през прозорчето, а подс. Б. ги поемал. По този начин двамата подсъдими взели
електрожен марка “Кракра", ъглошлайф марка “Елтос", моторен
трион" Щил", щепсели, контакт, машинка за подстригване механична и
електрическа машинка за подстригване комплект с две ножици и 5 бр. приставки, меден
гумиран проводник. Единият от проводниците взели от двора на къщата, като го
отрязали е нож. Този проводник бил към герана и служил за включване на помпата
на герана. След това двамата подсъдими отишли на една поляна в селото и там
обгорили проводниците, за да отделят медта. След това отишли в дома на чичото
на подс. П.И., тъй като там не живеел никой. Разглобили електрожена, свалили
медните части, а другото подс. И. заявил по – късно в рамките на ДП, че били
изхвърлили. На следващият ден рано сутринта подс. И. отишъл при св. Ц.Г. и го
попитал дали може да го закара до гр. Монтана, като за целта ще му заплати
курса за 20 лева. Обяснил му, че трябвало да посреща някой на автогарата, св. Г.
се съгласил. Тръгнали веднага, като подс. И. носел със себе си една найлонова торба.
Когато пристигнали в гр. Монтана подс. И. накарал св. Г. първо да го закара до
пункта за изкупуване на черни и цветни метали, който се намирал при, , канала"
в града, т. е. пункта на ул. „Парта". Подс. И. влязъл в пункта, забавил се
известно време, след което излязъл и казал, че трябвало да си вземе личната
карта, тъй като му я искали. Взел я от чантичката си, която се намирала в
автомобила на св. Г. и отново влязъл в пункта. След известно време излязъл, като
вече не носил найлоновата торба. След това св. Г. закарал подс. И. xxx, където И.
му заплатил сумата от 20 лева, за която преди това се уговорили. Няколко дни
след това, св. Г. отново срещнал подс. И.. Последният носел една машинка за
подстригване, като му казал, че я продава. Св. Г. харесал машинката - същата
била като нова и работела. Подс. И. го попитал какви пари ще му даде за нея, но
св. Г. му казал, че нямал пари, ако иска да му я продаде за 10 кутии цигари и
подс. И. се съгласил. Впоследствие, няколко дни след това, св. Г. бил посетен
от органите на полицията и тогава, когато разбрал, че машинката за подстригване
е била предмет на престъпление я предал с протокол за доброволно предаване. В
подкрепа на изложеното са и показанията на св. А., която е категорична, че в
приложената покупко-изплащателна сметка, в която са посочени името и данните на
подс. И., издадена от пункта за изкупуване на фирма „Титан -555" ЕООД -
Варна, в който работи тази свидетелка, отпадното желязо се приемало само срещу
лична карта на лицето, което носело въпросните отпадни материали. В случаят
подс. И. лично е донесъл отпадните материали, поради и което са записани
неговите имена, данни и му е заплатена била сумата от 49.66 лева.
С
протокол за доброволно предаване св. Ц.П.Г. е предал на органите на полицията 1
бр. машинка за подстригване марка “Соnegliano" / Конежлиано/ с 5 броя пластамасови приставки, 1бр. малки ножици и 1 бр. големи
ножици.
С
протокол за доброволно предаване подс. З.Б. предал на органите на полицията
вещи, подробно описани в протокола /л. 14/ - предаването е станало до
резервоара срещу кошарата до ромската махала в с. Мьрчево, област Монтана, където
двамата подсъдими били обгорили отнетите вещи, за да отделят медта. Предадените
с протокола вещи са всъщност останали, след обгарянето им и се намират
понастоящем на съхранение в РУП Монтана.
Видно
от заключението на вещото лице по назначената и извършена съдебно-оценъчна
експертиза, противозаконно отнетите вещи са на обща стойност 1003.70 лева.
При
условията на чл. 373, ал. 3 НПК съдът приема за установени обстоятелствата
изложени в обвинителния акт, като се позовава на направените самопризнания от
подсъдимите и доказателствата от досъдебното производство, които ги подкрепят.
Налице
са условията на чл. 303, ал. 2 НПК и съдът намира, че обвинението е доказано по
несъмнен начин спрямо и двамата подсъдими. Независимо от вида на производството,
при липсата на съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, съдът
приложи закон за същото наказуемо престъпление, уточнявайки, че процесното
деяние е извършено от двамата подсъдими и чрез използване на техническо
средство – метален лост, освен, че в съучастие като извършители са разрушили
прегради, здраво направени за защита на имот и са използвали и друго средство –
нож, а спрямо подс. И. е налице и повторност в немаловажен случай. Техническото
средство метален лост е посочено в обстоятелствената част на обвинителния акт
защото е имало данни по ДП, че е било използвано и такова, освен нож.
Тъй
като производството се разгледа по реда на чл. 371, т. 2 НПК съдът не обсъжда
посоченото от подс. И. в рамките на ДП, а именно, че не бил отнемал вещите –
моторен трион, ъглошлайф и механична машинка за постригване. И двамата
подсъдими при условията на чл. 371, т. 2 от НПК заявиха, че признават изцяло
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласиха да не се събират доказателства за тези факти, в т. ч. и за посочените
като вид за отнети вещи от обвинението.
Имайки
предвид гореизложената фактическа обстановка и при това тълкуване на закона, съдът
намери, че:
Подс. П.В.И. е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав на чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1, т. 4, пр. 2
и т. 7 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 от НК:
- за времето от 14.04.2010 г. до 17.04.2010
г. в с. Мърчево, област Монтана при условията на повторност в немаловажен
случаи и в съучастие като извършител със З.Л.Б. xxx, чрез разрушаване на
преграда здраво направена за защита на имот и използване на технически средства/
метален лост и нож/ отнел от владението на Й.М.В. xxx чужди движими вещи -
електрожен марка “Кракра" модел Т 160, ъглошлайф марка „Елтос" модел
1600 вата с работещ диск 2500 мм, моторен трион марка “Щил – 23” в комплект с
резервна дъска, меден гумиран ел. проводник 4 по 2.5 кв. мм – 100 л. метра, меден
гумиран ел. проводник 4 по 2.5 кв. мм – 50 л. метра, 2 бр. щепсели тип
„шоко", контакт тип "шоко", меден гумиран ел. проводник 4 по 2.5
кв. мм – 10 л. метра, механична машинка за подстригване, ел. машинка за
подстригване марка “Соnegliano"/ “Конежлиано”/ с 5 броя приставки и 2 бр. ножици,
всички на обща стойност 1003.70 лева, без съгласието на собственика с намерение
противозаконно да ги присвои.
Подс. З.Л.Б. е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав на чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1 и т. 4, пр. 2
вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 от НК:
- за времето от 14.04.2010 г. до 17.04.2010
г. в с. Мърчево, област Монтана в съучастие като извършител с П.В.И. xxx, чрез
разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот и използване на технически
средства/ метален лост и нож/ отнел от владението на Й.М.В. xxx чужди движими
вещи - електрожен марка „Кракра" модел Т 160, ъглошлайф марка „Елтос"
модел 1600 вата с работещ диск 2 500 мм, моторен трион марка “Щил – 23” в
комплект с резервна дъска, меден гумиран ел. проводник 4 по 2.5 кв. мм – 100 л.
метра, меден гумиран ел. проводник 4 по 2.5 кв. мм – 50 л. метра, 2 бр. щепсели
тип „шоко", контакт тип "шоко", меден гумиран ел. проводник 4 по
2.5 кв. мм – 10 л. метра, механична машинка за подстригване, ел. машинка
за подстригване марка “Соnegliano"/ “Конежлиано”/ с 5 броя приставки и 2
бр. ножици, всички на обща стойност 1003.70 лева, без съгласието на собственика
с намерение противозаконно да ги присвои.
От
субективна страна е налице пряк умисъл – подс. И. и подс. Б. са съзнавали
обществено опасния характер на деянието, предвиждали са настъпването на
обществено опасните последици и са искали тяхното настъпване.
Причините
за извършване на деянието са неправилното отношение към чуждата собственост, стремеж
да облагодетелстване по престъпен начин и тежко социално положение.
За извършеното от подс. И. и подс.
Б. престъпление визирано по - горе съдът ги призна за ВИНОВНИ и им определи
съответни наказания – ЕДНА ГОДИНА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА – редуцирани по чл. 58а, ал. 1 НК до ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на наказанието за изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ, считано от влизане в сила на настоящата присъда и привеждането й в
изпълнение спрямо подс. Б., а спрямо подс. И. съдът намери, че определеното
наказание следва да се изтърпи ефективно от подс. И. при
първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип
съгласно чл. 60, ал. 1 вр. с чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС.
При определяне видът и размерът
на наказанията съдът счита, че е съобразил всички обстоятелства с правно
значение за тяхната индивидуализация, като го определи при условията на чл. 54,
ал. 1 и ал. 2 от НК, намалявайки ги с една трета съгласно чл. 58а, ал. 1 от НК.
Наказанията спрямо и двамата подсъдими бяха определени при условията на чл. 54,
ал. 1 и ал. 2 от НК – при превес на следните смекчаващи отговорността обстоятелства
– признание на вината, съдействие за разкриване на обективната истина, възстановяване
на част от отнетите вещи. Отегчаващите отговорността обстоятелства са високата
степен обществена опасност на подс. И. и настъпилите вредни последици от
деянието на двамата подсъдими, които не са възстановени.
Съдът намери, че не са налице
условията на чл. 55 НК, респ. липсват многобройни или изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства и затова не приложи чл. 58а, ал. 4 от НК не
извършвайки и сравнението, което налага тази разпоредба. Изложените доводи от
защитата бяха съобразени от съда определяйки наказанието при условията на чл. 54 НК при предвадения минимум по чл. 195 НК. Съдът не бе длъжен при условията на
чл. 2, ал. 2 от НК да прилага разпоредбата на чл. 58а НК / в редакция на чл. 58а НК преди изм. с ДВ бр. 26/2010 г. /, респ. да налага наказанията задължително
при условията на чл. 55 НК и без да са налице условия за това, защото деянието
е извършено след влизане в сила на изменението – за времето от 14 – 17.04.2010
г., т. е. след 10.04.2010 г..
Съдът отложи изпълнението на наказанието съгласно чл. 66, ал.
1 НК, спрямо подс. Б. защото са налице условията за това – подс. Б. е осъждан, но
не и на лишаване от свобода до настоящия момент, наложеното наказание лишаване
от свобода е по – малко от три години и и не на последно място с оглед
личността на подс. Б. и степента обществена опасност, съдът намери, че за
постигане целите на наказанието и за поправяне на подс. Б. понастоящем не е
наложително наложеното наказание да се изтърпява ефективно.
Спрямо подс. И. съдът, макар и да имаше правна възможност за
приложение на чл. 66 НК/ към момента на процесното деяние е бил осъждан, но не
и на наказание лишаване от свобода/, съдът намери, че определеното наказание
лишаване от свобода в размер на 8 месеца следва да се изтърпи ефективно от подс.
И. при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит
тип съгласно чл. 60, ал. 1 вр. с чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС. Имайки предвид степента
обществена опасност на деянието и най – вече тази на подс. И., съдът намери, че
за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправяне на подс. И. е
наложително да изтърпи определеното по горе наказание.
Съдът
намира наложените наказания за съответни по смисъла на чл. 35, ал. 3 от НК и
съобразени с целите по чл. 36 НК.
При
условията на чл. 301, ал. 1, т. 3 от НПК съдът извърши групиране спрямо подс. И.,
като взе предвид всички осъждания до настоящия момент.
На
основание чл. 25, ал. 4 вр. с ал. 1 вр. с чл. 23, ал. 1 НК съдът определи спрямо подсъдимия П.В.И. общо най – тежко наказание по
настоящата присъда и НОХД №30 324/10 г. на МРС и по присъди по НОХД №№ 30
336/10 г. и 30 350/10 г. и двете по описа на РС Монтана в размер на ОСЕМ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което следва да се изтърпи ефективно при
първоначален строг режим в затвор или затворническо от закрит тип съгласно чл. 60,
ал. 1 вр. с чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС. Имайки предвид горните данни, деянията и по
трите присъди са извършени преди да е имало влязла в сила присъда за което и да
е от тях, поради което при условията на чл. 25, ал. 4 вр. с чл. 23, ал. 1 от НК
съдът определи общо най – тежко наказание - 8 месеца лишаване от свобода, което
съгласно чл. 25, ал. 4 НК съдът намери, че следва да се изтърпи ефективно от
подс. И. имайки предвид изложените по горе доводи. Присъдите по НОХД №47/08 г. и
30 170/09 г. могат да се групират помежду си, но е безпредметно. Последните
две присъди не могат да се групират с присъдите по НОХД №№ 30 336/10 г., 30 350/10
г. и 30 324/10 г. и трите на МРС, защото деянията по последните са
извършени следва влизане в сила на присъдите по НОХД №№ 47/08 г. и
30 170/09 г. и двете на МРС.
След
влизане в сила на настоящата присъда съхраняващите се РУП Монтана вещи, посочени
в приложението на обвинителния акт на РП Монтана следва да се върнат от
органите на РУП Монтана на лицето Й.М.В. xxx.За връщането трябва да се оформи
разписка, като същата да се изпрати на РС Монтана за сведение. В случай, че
лицето В., не приеме част от вещите поради негодността им, същите да се
унищожат, като копие от протокола удостоверяващ унищожаването, следва да се
изпрати на РС Монтана по номера на делото – за сведение.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът:
ОСЪЖДА подсъдимия П.В.И. да заплати по сметка на ВСС
сумите – 25 /двадесет и пет/ лева деловодни разноски и 5 / пет / лева държавна
такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА подсъдимия
З.Л.Б. да заплати по сметка на ВСС
сумите – 25 /двадесет и пет/ лева деловодни разноски и 5 / пет / лева държавна
такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
Предвид
горните мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: