№ 117
гр. , 11.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К-, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на девети август, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20215510102111 по описа за 2021 година
Предявен е иск от Р. Т. ХР., ЕГН ********** от гр. К- против ТР. ТР. Т., ЕГН
********** от гр. К-, с правно основание в чл. 49 СК.
В исковата молба ищцата сочи, че сключила граждански брак с ответника на
26.01.2012 г. в гр. В, И, който бил първи за нея и втори за ответника Т.Т.. От
брака си имали родено едно дете – ПТТ, род. на ***** г., с ЕГН *********.
Твърди, че през първите години от съвместния им живот живели в И, но
вечно се карали помежду си за пари. Ответникът постоянно искал отчет за
всеки разход и ограничавал ищцата в покупките за детето. Сочи, че живели
заедно десет години, като през м. април 2017 г. ищцата се върнала при
родителите си в гр. К- и така окончателно се разделили с ответника.
Сочи, че по време на брака си с ответника не са придобивали недвижим имот
и МПС.
Счита, че било невъзможно нормално общуване и съвместно съжителство
между страните за в бъдеще.
С оглед гореизложеното решението за развод било твърдо и непоколебимо ,
счита, че бракът им бил изпълнен от съдържание и бил вреден за ищцата и
детето.
Моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака на ищцата с
ответника.
Моли родителските права по отношение на роденото от брака дете ПТТ, род.
на ***** г., ЕГН ********* да бъдат предоставени на майката Р. Т. ХР., ЕГН
**********.
Моли съдът да определи подходящ режим на лични контакти на ответника с
детето.
Моли да бъде осъден ТР. ТР. Т., ЕГН ********** да заплаща на детето ПТТ,
ЕГН *********, месечна издръжка в размер на 160,00 лв., считано от датата
на завеждане на исковата молба, ведно с лихвата върху тази главница до
1
окончателното изплащане.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, чрез
процесуалния му представител адв. М Д..
Заявява, че счита иска за допустим и основателен, като го признава изцяло и е
съгласен да се разведе със съпругата си.
Твърди, че всичко в исковата молба било вярно и предвид дългата фактическа
раздяла било нормално да се прекрати брака като непоправимо разстроен.
Съгласява се родителските права по отношение на роденото от брака дете да
бъдат предоставени на майката, а на бащата да бъде определен подходящ
режим на лични контакти. Съгласен е да заплаща месечна издръжка в размер
на 160,00 лв.
В проведеното открито съдебно заседание по делото процесуалният
представител на ищцата прави искане за изменение на размера на издръжката
от първоначално претендирана в размер на 160,00 лева на 170,00 лева, като
съдът е уважил направеното искане.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира за
установено следното:
Безспорно по делото е установено, че страните са сключили граждански брак
на 26.01.2012 г. И /удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз
основа на акт за сключен граждански брак № ****/29.06.2021 г. на Община К-
/.
По делото са представени: копие от удостоверение за раждане, издадено въз
основа на акт за раждане № **** от 14.04.2015 г. на Община К- на детето
ПТТ, от което е видно, че негови родители са Р. Т. ХР. и ТР. ТР. Т..
Представено е удостоверение за доход изх. №71/14.04.2021 г., издадено от
ПРО ЕАД клон Павел баня, от което е видно, че ищцата е получила за
периода от м.10.2020 г. до м.03.2021 средномесечен доход в размер на 685,00
лева.
Доказателства за доходите на ответника не се събраха.
По делото е представен социален доклад – социалните работници
констатирали, че след настъпилата фактическа раздяла между родителите,
основните грижи за детето ПТТ са поети от майката. С оглед местоживеенето
на бащата в И, лични контакти между него и детето не се осъществявали, но
се провеждали често телефонни разговори помежду им. Бащата редовно
изплащал месечна издръжка в размер на 160,00 лева. След фактическата си
раздяла със съпруга си, г-жа Х. заживяла на семейни начала с лицето РМЦ,
от който имала родено дете С – на 1 г. и 6 м.
Социалните работници установили, че майката задоволявала качествено
базисните потребности на детето и съумявала да осигури подходяща среда за
неговото развитие и желаела занапред да продължава да се грижи за дъщеря
си.
По делото се събраха гласни доказателства – свидетелката ГСБ, без родство
със страните, заявява, че се познавали с Р от деца. С Т се оженили преди 10-
тина година. Същата била в България от 4 години, като съпругът й останал в
И. Твръди, че ищцата била категорична, че желае да се раздведе. Детето на
страните – П, поддържало връзка с баща си.
От така приетите за установени факти и обстоятелства, съдът прави следните
правни изводи:
Разпоредбата на чл. 49 от СК предвижда, че всеки от съпрузите може да иска
2
развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен.
Дълбокото и непоправимо разстройство е един сложен факт, извод за който
прави съдът, въз основа на конкретните факти от живота на съпрузите.
Съдебната практика многократно е давала определение кога в рамките на
една брачна връзка е налице дълбоко и непоправимо разстройство. Най-общо,
бракът между съпрузите е дълбоко и непоправимо разстроен, когато
общността между съпрузите е напълно и окончателно разрушена, когато
липсва и минимална наличност на изискуемото от морала и закона
съдържание на една нормална брачна връзка - иначе казано, налице е
формално съществуване на брачната връзка, която е изпразнена от
необходимото според закона и морала съдържание.
Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът намира, че
предявеният иск за развод е основателен и доказан. Налице е дълбоко и
непоправимо разстройство на брака.
Установените по делото обстоятелства обуславят несъмнения извод, че
брачната връзка е дълбоко и непоправимо разстроена по смисъла на чл. 49,
ал.1 от СК.
Съдът намира, че няма възможност за запазване или възстановяване на
брачната връзка, тъй като дълбокото разстройство е трайно и окончателно,
без възможност за преодоляване. Между съпрузите е настъпил пълен и
окончателен разрив и не съществуват никакви изгледи за укрепване и
заздравяване на брака. Ето защо съдът прави извод за наличие на дълбоко и
непоправимо разстройство на брака. В този си вид той е ненужен на страните
и детето им, поради което и следва да бъде прекратен.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира, че
брачният иск е доказан по основание. Анализът на доказателствения материал
налага извода, че бракът е изпразнен от съдържание при това състояние на
съпружеските отношения, в брачния им съюз не могат да се постигнат целите
на брака и той съществува само формално. Брачната криза и настъпилата
фактическа раздяла, водят до извода, че не може да се очаква възстановяване
на нормални съпружески отношения между страните, поради което
запазването на брака е безпредметно и не е в интерес на съпрузите, децата им
и обществото.
ОТНОСНО ВИНАТА:
Страните по делото не са направили конкретно искане по този въпрос, видно
от отговора на исковата молба, ответникът е съгласен да бъде прекратен
гражданския му брак, съгласен е упражняването на родителските права на
роденото от брака дете да бъдат предоставени на майката, не възразява да
заплаща поисканата месечна издръжка. Поради това съдът счита, че не
следва да се произнася по въпроса за вината.
ОТНОСНО РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА, ИЗДРЪЖКАТА И РЕЖИМА НА
ЛИЧНИ КОНТАКТИ:
Съгласно разпоредбата на чл.59 ал.4 от СК, съдът решава въпроса относно
родителските права след като прецени всички възможни обстоятелства с
оглед интересите на детето.
С оглед ниската възраст на детето П, съдът намира, че в интерес на детето е
да бъде отглеждано от майка си. В отговора на исковата молба ответникът не
възразява упражняването на родителските права върху малолетното дете да
бъдат възложени на Р.Х..
Поддържането на лични контакти между детето и родителят, на когото не са
3
присъдени родителските права е в интерес на последното, както и че разривът
в отношенията между съпрузите не следва да пречи на поддържането на
нормалните отношения родител - дете. Следва да бъде определен режим на
лични контакти между малолетното дете П и ответника, както следва: всяка
първа и трета събота и неделя от месеца, в часовете от 09,00 в събота до 18,00
часа в неделя, с преспиване между дните; както и един месец през лятото,
когато не съвпада с годишния отпуск на майката.
Родителят, който няма да упражнява непосредствено родителските права
дължи издръжка на своето ненавършило пълнолетие дете.
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК „родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си“, като размерът на дължимата
издръжка се определя „според нуждите на лицето, което има право на
издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи“ съгласно чл. 142, ал. 1
СК. Настоящото производство е образувано след 01.10.2009г., т.е. след
влизане в сила на новия Семеен кодекс. Съгласно разпоредбата на чл. 142,
ал.2 от същия, минималната издръжка на едно дете е равна на ¼ от размера на
минималната работна заплата. С Постановление № 331 от 26.11.2020 г. на
Министерски съвет, считано от 01.01.2021 г. е определен нов размер на
минималната месечна работна заплата за страната, която е увеличена на
650,00 лв., от което следва, че гарантираният от СК минимален размер на
издръжката не може да е под 162,50 лева. Право на издръжка имат лицата,
които са неработоспособни и не могат да се издържат от имуществото си (чл.
139 СК).
Към настоящия момент детето П е на седем години. Неговите нужди се
установяват от самия факт на биологичното му съществуване и не е
необходимо да се обосновава специално.
По делото се установи, че детето няма нужда от средства за разходи,
различни от обичайните за дете на неговата възраст (за храна, дрехи и др.).
Бащата е в трудоспособна възраст и няма данни да страда от заболяване,
което да пречи на работоспособността му. Няма данни по делото да дължи
издръжка и на други лица.
Съдът, след като взе предвид, че ответникът е в най-близка степен на родство
с малолетното дете П, както и възрастта му, нуждата от храна, облекло и
други потребности, намира, че същият следва да бъде осъден да заплаща на
малолетното си дете месечна издръжка в размер на по 170,00 лева, а
останалите ведно с ежедневните грижи следва да бъдат осигурявани от
майката. Така присъденият размер на издръжката се дължи от датата на
завеждане на исковата молба, до настъпване на законни основания за
нейното изменение или прекратяване.
ОТНОСНО ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ:
По делото никоя от страната не претнедира за ползване на семейното
жилище, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.
ПО ВЪПРОСА ЗА ФАМИЛНОТО ИМЕ:
В чл. 53 от СК е предвидено, че съпругът може да възстанови фамилното си
име преди брака. Съгласието или противопоставянето на съпруга -
първоначален титуляр на фамилното име вече е ирелевантно. Поначало, ако
съпругът, който е приел новата брачна фамилия, не заяви желание за
възстановяване на предбрачното си фамилно име, се запазва брачната
фамилия.
4
В настоящото производство ищцата е запазила фимилията си след
сключването на гражданския брак, поради което същата ще продължи да носи
фамилното си име Х..
Относно разноските в производството:
На осн. чл. 329 ал.1 от ГПК направените от страните разноски по делото
остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати окончателна държавна такса по
допускане на развода в размер на 20,00 лева както и 244,80 лева държавна
такса върху размера на присъдената месечна издръжка, по сметка на РС-К-.
Ищцата следва да бъде осъдена да заплати окончателна държавна такса по
допускане на развода в размер на 20,00 лева
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА сключения на 26.01.2012 г. в И граждански брак между ТР.
ТР. Т., ЕГН **********, с адрес в гр. К-, ул. „****** ***** и Р. Т. ХР., ЕГН
**********, с адрес в гр. К-, ул. „******“ № ******* като дълбоко и
непоправимо разстроен, без да се произнася по въпроса за вината.
ПОСТАНОВЯВА детето ПТТ, ЕГН ********* да живее при майката Р. Т.
ХР., ЕГН ********** на адреса й в гр. К-, ул. „******“ № *******.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права, спрямо роденото от
брака дете ПТТ, ЕГН ********* на майката Р. Т. ХР., ЕГН **********, като
дава възможност на бащата ТР. ТР. Т., ЕГН **********, да осъществява
режим на лични контакти с детето, както следва: всяка първа и трета събота и
неделя от месеца, в часовете от 09,00 в събота до 18,00 часа в неделя, с
преспиване между дните; както и един месец през лятото, когато не съвпада с
годишния отпуск на майката.
ОСЪЖДА ТР. ТР. Т., ЕГН **********, с адрес в гр. К-, ул. „****** ***** да
заплаща на малолетната си дъщеря ПТТ, ЕГН ********* чрез нейната майка
и законна представителка Р. Т. ХР., ЕГН ********** месечна издръжка в
размер на 170,00 лева /сто и седемдесет лева и нула стотинки/, ведно със
законната лихва за всяка закъсняла вноска, считано от от датата на завеждане
на исковата молба – 30.06.2021 г., платима до 25-то число на текущия месец,
до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, хип. I ГПК предварително изпълнение
на решението, в частта му относно присъдената издръжка.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака, жената да носи брачното си
фамилно име – Х..
ОСЪЖДА ТР. ТР. Т., ЕГН **********, с адрес в гр. К-, ул. „****** ***** да
заплати в полза на бюджета на Съдебната власт по сметка на Районен съд- К-
окончателна държавна такса по допускане на развода в размер на 20,00 лв.
(двадесет лева и нула стотинки), както и 244,80 лева /двеста четиридесет и
четири лева и 80 стотинки) държавна такса върху размера на присъдената
5
месечна издръжка.
ОСЪЖДА Р. Т. ХР., ЕГН **********, с адрес в гр. К-, ул. „******“ №
******* да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт по сметка на
Районен съд- К- окончателна държавна такса по допускане на развода в
размер на 20,00 лв.(двадесет лева и нула стотинки).
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Стара Загора в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – К-: _______________________
6