Р Е Ш
Е Н И Е:
№ 545 / 15.07.2019 година, гр. Пещера
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЕЩЕРСКИЯТ районен съд в граждански състав
На 25.06.2019 година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИНА АНГЕЛОВА
Секретар: Тодорка Даракчиева
като разгледа докладваното от Съдия Ангелова по
гр.дело № 451 по описа за 2019 година.
Делото е по реда на чл. 59 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от Е.А.Ф. ***
против ответника „Първа Инвестиционна Банка“ АД, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Драган Цанков“ № 37, в която твърди, че на
11.06.2010 г. в гр. Пещера между ищцата и „МКБ Юнионбанк“ АД, с правоприемник
„Първа Инвестиционна Банка“ АД е бил подписан договор за потребителски кредит,
по силата на който кредитната институция се задължила да предостави на ищцата
сумата от 5800 евро за задоволяване на текущи нужди и рефинансиране на стари
задължения. От своя страна ищцата Ф. се задължила да върне заеманата сума в
срок до 01.06.2018 г. чрез 96 анюитетни вноски, включващи съответна част от
главницата и възнаградителната лихва. Последната съгласно чл.1.6. от договора
за първата година била определена на 10.95%, а за следващите години се
определяла на база дванадесетмесечен ЮРИБОР плюс фиксирана надбавка от 9.35 %,
но не по-малко от 10.95%. Към датата на подписване на договора за кредит 12 месечният
ЮРИБОР е бил в размер на 1.26%.
В разпоредбата на чл. 4.4 от договора
било посочено, че при актуализация на лихвения процент, същата се отразявал
само на размера на погасителните вноски, за което ищцата давала своето
съгласие.
Като физическа част от договора за
кредит са посочени и „Стандартни условия по кредита“, съгласно Раздел 2-ри, в
т.15 от които са изготвени и регламентирани едностранно от банката стандартни
условия относно лихвите по кредита.
Съгласно т.15.3 от стандартните условия
е регламентирана промяната на лихвения процент с оглед индексите, като банката
е имала задължение да уведомява задължените лица годишно за прилагания лихвен
процент.
Едно от поместените в т.15 от Раздел
2-ри едностранно изготвени от банката правила е възможността на банката да
променя по своя преценка, едностранно и изключително лихвения процент по
кредита. Съгласно същата тази разпоредба на чл. 18.:
„При промяна на лихвените условия на
междубанковите пазари и/или на действащата нормативна уредба в страната и/или
на общото икономическо състояние в страната /включително в случай, че рейтингът
на българския държавен дълг бъде понижен или се увеличат разходите на Банката
за задължителни резерви поради регулативни мерки/ Банката е имала право едностранно да променя съответно
лихвения процент, договорен по процесния договор, като Банката си запазвала
изключителното право да променя едностранно по собствено усмотрение лихвения
процент и по всяко време когато, по нейна преценка, преобладаващите пазарни
условия и/или резултатите от проведен периодичен или инцидентен мониторинг във
връзка с кредита налагат актуализиране на лихвата.
Измененията влизали в сила считано от
началото на първия следващ лихвен период след датата на приемането им от
Банката и са задължителни за страните, без да е необходимо допълнително писмено
договаряне. В този случай Банката уведомявала Кредитополучателя и
съдлъжника/поръчител чрез контактите дадени в т. 1.15, относно промяната и
датата, от която се прилага, а при анюитетни кредити - и за новия погасителен
план със служебно преизчислени погасителни вноски по кредита, като липсата на
изрично потвърждение за получаване на уведомлението не освобождава
кредитополучателя от задължението за плащане на лихвите съгласно промяната.“
На 01.07.2011г. между страните бил
подписан Анекс към договора за потребителски кредит, съгласно разпоредбата на
чл. 2 от анекса лихвеният процент се формирал от 12 - месечен ЮРИБОР и надбавка
в размер на 830 базисни точки, но лихвеният процент не можел да е по-малък от
10.45%. Към 01.07.2011г. дванадесетмесечният ЮРИБОР е бил в размер на 2.15%.
Всички останали клаузи в договора за
потребителски кредит, които не са били изменени с анекса, са останали в сила за
регулиране на отношенията между страните.
Сочи още ,че с решение № 859 от 10.12.2018 година ,постановено по
гр.дело № 988/2018 година по описа на ПщРС са били прогласени за нищожни
на основание чл.146,ал.1 от ЗЗП клаузата на т.18 от Общите условия на договор
за потребителски кредит № 354-117
от 11.06.2017 година и т.2 от Анекс № 1 от
01.07.2011 година касаещо определяне на лихвения процент
относно израза“не по-малко от
10.45% процента“.По делото е било прието заключение ,съгласно което годишният лихвен процент за периода 01.01.2012 година -31.12.2018
година би бил по –малък от поставеното от
банката ограничение10.45% на годишен лихвен процент и съответно
потребителят е щял да погаси по-малка
сума за възнаградителна лихва.Счита ,че по този начин кредитната институция е получила без
основание недължима възнаградителна лихва
по договор за потребителски кредит от 11.06.2010 година и анекс от 01.07.2011 година в размер на 1000 лева ,за периода от 01.01.2014
година до 01.06.2018 година.
Моли да се постанови решение, с което да бъде осъден ответникът като правоприемник на МКБ“Юнионбанк“АД да заплати на ищцата сумата от 1000 лева ,представляваща получена без основание ,за периода от 01.01.2014 година до 01.06.2018 година сума за погасяване на възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит № 354-117 от 11.06.2010 година и анекс към него от 01.07.2011 година ,ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.Претендират се и направените по делото разноски.В подкрепа на твърденията си сочи доказателства.
В указания от съда срок ответникът е депозирал
писмен отговор, в който сочи ,че действително между страните по делото е имало
сключен договор за потребителски кредит от посочената дата ,като със съдебно
решение № 859 от 10.12.2018 година
постановено по гр.дело № 899/2018 година по описа на ПщРС са прогласени за
нищожни клаузите на т.18 от ОУ на
договора и т.2 от Анекс № 1 от 01.07.2011 година относно израза“ не
по-малко от 10.45% процента“.Сочат ,че предявеният иск е частично основателен.
С протоколно определение от 25.06.2019
година е допуснато намаление на иска от 1000 лева на 350.99 лева.
Въз основа на събраните по делото
доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност ,във връзка с
твърденията ,възраженията и доводите на страните и при съобразяване с
разпоредбата на чл.235 и сл.от ГПК съдът приема за установено следното:
От събраните по делото доказателства :
договор за потребителски кредит №
354-117/11.06.2010 година;Анекс № 1 от 01.07.2011 година ; договор за залог на
вземане от 11.06.2010 година; погасителен план се установява ,че на
11.06.2010 година между „МКБ ЮНИОНБАНК“ АД, от една страна в качеството на кредитор и
Е.А.Ф. от друга страна в
качеството й на кредитополучател е
сключен писмен договор за паричен заем
,по силата на който кредиторът предоставя
на кредитополучателя като физическо лице кредит в размер на 5 800 евро за
задоволяване на текущи потребителски
нужди и за рефинансиране на задълженията
на кредитополучателя в размер на 7691.55 лева по договор за заем № 354-10 от 14.02-2008 година .Съгласно
клаузите на договора за първата година от срока на договора главницата се олихвявала с фиксиран годишен лихвен процент в размер на 10.95%,а съгласно чл.4.2 от
договора след изтичане на този срок непогасената част от главницата
по кредита се олихвявала с
плаващ лихвен процент ,определен в размер на действащия дванаседетмесечен EURIBOR плюс фиксирана
надбавка в размер на 9.35 базисни точки
,но не по-малко от 10.95%.Определено е
още ,че стойността на дванаседетмесечен EURIBOR към датата на
сключване на договора е в размер на 1.26%.Съгласно ч.4.4 при промяна
на приложимия лихвен процент,същата се отразява само на размера на
погасителните вноски по
кредита,за което кредитополучателят дава своето съгласие.Крайният срок за
издължаване на кредита е 01.06.2018 година ,като същият се издължава на 96 броя
месечни ,последователни вноски,считано
от 21.07.2010 година до 01.06.2018 година,включително,размерът на който се
актуализира след изтичане на първата
година на кредита и при всяка
промяна на лихвения индекс( лихвена база)в зависимост от неговата
стойност -12м EURIBOR,платими
на 01 число на всеки календарен месец. Договорът е бил обезпечен с поръчителство от
страна на Ангел Филипов,както и с учреден договор за залог върху трудовите възнаграждения на
ответницата.Установява се още ,че на 01.07.2011 година страните по договора за
потребителски кредит под № 354-117 от 11.06.2010 година са подписали Анекс № 1
,с който са договорили допълнителни условия, едно от които е:промяна на договорения лихвен процент
за редовен дълг по кредита както
следва:формираният реален дълг по кредита
ще се олихвява с плаващ лихвен
процент за редовен дълг, определен в размер на
сумата на лихвената база
действащия 12м EURIBOR и надбавка в
размер на 830базисни точки ,но не
по-малко от 10.45 %,като стойността на 12м
EURIBOR
прилаган към датата на сключване на
договора и определена към 1 число на
месеца е 2.15 .
Като писмено доказателство по делото е
прието решение № 859 от 10.12.2018 година постановено по гр.дело № 899/2018
година по описа на ПщРС ,с което се прогласяват за нищожни на основание чл.146,ал.1 от ЗЗД клаузата на т.18 от ОУ на договор за потребителски кредит № 354-117
от 11.06.2011 година и т.2 от Анекс №
1 от 01.07.2011 година касаещо определянето на лихвения процент само относно израза“не по-малко от 10.45%
процента“,сключен между МКБ „ЮнионБанк“ АД
с правоприемник „Първа
Инвестиционна Банка „АД гр.София
и Е.А.Ф..
За изясняване на спора от фактическа
страна бе назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза като вещото
лице Л.С.Ц. в заключението си сочи ,че съгласно договор за потребителски кредит № 354-117 от 11.06.2010 година на кредитополучателя Ф. е отпуснат кредит в
размер на 5 800 евро.Същият е следвало да бъде върнат чрез 96
месечни вноски в периода от
01.07.2010 година до 01.06.2018 година.С решение № 859 от 10.12.2018 година
постановено по гр.дело № 899/2018 година по описа на ПщРС е прогласена за нищожна клаузата от договора и анекса към него за определяне на лихвения процент относно израза „ не по-малко от 10.45%“В
заключението е установено ,че разликата
между договорената лихва не по-малко от 10.45 % и лихвен процент в
размер на 12 месечен EURIBOR и
фиксирана надбавка 8.83% е 179.41 евро или сумата от 350.90 лева за периода от
01.01.2014 година до 01.06.2018 година. Заключението е прието в с.з. и не е
оспорено от страните.
Касае се за иск по чл.59 от ЗЗД-съгласно който ,всеки който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
От събраните по делото доказателства
безспорно се
установи ,че между страните по делото е съществувал валиден договор за
потребителски кредит като с влязло в
сила решение клаузата
на т.18 от ОУ на договор за
потребителски кредит № 354-117 от 11.06.2011 година и т.2 от Анекс № 1 от
01.07.2011 година касаещо определянето
на лихвения процент само относно израза“не по-малко от 10.45%
процента“,сключен между МКБ „ЮнионБанк“ АД
с правоприемник „Първа
Инвестиционна Банка „АД гр.София
и Е.А.Ф. са били прогласени за
нищожни.По делото са приетата съдебно-икономическа експертиза се установи ,че
за периода от 01.01.2014 година до
01.06.2018 година ответникът е получил по-голяма лихва от 12
месечния EURIBOR и фиксирана
надбавка 8.83% ,с което се е обогатил неоснователно със
сумата от 179.41 евро или 350.90 лева ,поради което следва да бъде осъден да
върне на ищцата посочената сума.
В тежест на ответника следва да се
възложат и направените от ищеца разноски
в размер на 228 лева за адвокат и 100 лева за в.л. и по сметка на
Районен съд гр.Пещера д.т. в размер на 50 лева и разноски за вещо лице в размер
на 50 лева.
Водим от горните съображения,
Пещерският
районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА
БАНКА“АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София,бул.“Драган Цанков“ № 37 да заплати на Е.А.Ф. сумата от 350.90 лева, представляваща сумата получена без основание за периода от 01.01.2014 година до 01.06.2018
година за погасяване на недължима възнаградителна лихва, ведно със законната
лихва върху нея считано от 03.04.2019 година до окончателното й изплащане
и разноски по делото в размер на 328 лева.
ОСЪЖДА „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА„ АД да заплати по сметка на на Районен съд гр. Пещера д.т.
в размер на 50 лева и разноски за вещо лице в размер на 50лева.
РЕШЕНИЕТО м о ж е да бъде обжалвано
пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: