О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
21.11. 2019
год., гр. Лом
Ломският
районен съд, І състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи
ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Миронова,
Като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1569 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно
съединени искове от АГЕНЦИЯ ЗА
КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ООД, ЕИК ********, гр. София, чрез
пълномощника си, ю.к. н.С., срещу С.Г.С., ЕГН **********,***, за установяване дължимост на суми по договор,
за които има издадена Заповед по чл. 410 ГПК.
Правно основание: - чл. 422 ал.1 във връзка с
чл. 415 ал.1 от ГПК.
Иска се: да бъде признато от съда за
установено, че ищецът има следните вземания срещу ответника:
- 199,53 лв. главница,
- 121,22 лв. – договорна лихва за периода 09.09.2015 год.
– датата на първата транзакция, до 06.05.2017 год. – датата на настъпване на
предсрочната изискуемост,
- 286,70 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно
задължение,
- 232,50 лв. – разходи и такси за извънсъдебно събиране
на предсрочно задължение,
Ведно със законната лихва върху главницата от подаване
заявлението по чл. 410 ГПК /07.02.2018 год./ до окончателното изплащане на
дължимите суми.
Претендират се и направените разноски по заповедното и настоящото
исково производство.
Искането за установяване задължение в размер на 15,94 лв. – лихва за забава /мораторна лихва/
върху непгасената главница за периода от 07.05.2017 год. – датата, следваща
дататан а настъпване на предсрочна изискуемост до 31.01.2018 год. – датата на
подаване на заявлениео за издаване на заповед за изпълнениение., което също е
предмет на издадената заповед по чл. 410 ГПК, както и на първоначално
подадената искова молба е оттеглено с допълнителна молба преди образуването на
делото, в срока за отстраняване на нередовности.
Исковете са допустими – налице е интерес
от търсената защита, спазен е срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК;
Процесуална легитимация на страните – иска е предявен от и срещу надлежна страна;
Писмени доказателства, представени с
исковата молба:
1.
Рамков договор от 11.11.2016 год., за прехвърляне на парични задължения
/цесия/, сключен между ищеца и третото лице АСЕКС ФАЙНЕНС ООД /цедент/
2.
Пълномощно за уведомяване за цесията,
3.
Потвърждение от цедента за сключена цесия,
4.
Извлечение от Приложение № 1/09.11.2017 год. към рамковия договор за цесия,
5.
Договор за кредит «Бяла карта» № 437381/06.09.2015 год., сключен между
ответника и третото лице АСЕКС ФАЙНЕНС ООД,
6.
Приложение № 1 към Договор за кредит «Бяла карта» № 437381/06.09.2015 год.,
7.
Декларация-съгласие за достъп до лични данни, изхождаща от ответника.
Доказателствени искания, направени от ищеца: да се изиска и приложи ч.гр.д. № 249/2018 год. на РС
– Лом.
Писмен отговор в срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника.
Ответникът, чрез назначеният при условията на чл. 47, ал.
6 ГПК особен представител, адв. Р. Б., МАК на първо място счита, че исковата
молба следва да се остави без движение, тъй като предявеният иск е
установителен по чл. 422 ГПК – за установяване на задължение, за което има
издадена заповед за изпълнение, а се иска установяване на вземане, произтичащо
от Договор за кредит «Бяла карта».
По същество счита исковете и за неоснователни.
На първо място въвежда възражние за липса на уведомление
по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършената цесия, още повече, както
заповедта по чл. 410 ГПК, така и исковата молба са връчени на ответника при условията
на чл. 47 ГПК.
На следващо място твърди, че Договорът за кредит «Бяла
карта» № 437381/06.09.2015 год., сключен между ответника и третото лице АСЕКС
ФАЙНЕНС ООД е безсрочен и не е обявяван за предсрочно изискуем преди подаване
на заявлеинето по чл. 410 ГПК.
За това моли исковете да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
Писмени доказателства, представени с отговора на ответника: няма
Доказателствени искания, направени с отговора на ответника – няма.
След като провери редовността и допустимостта на
предявения иск, и като намира същият за
редовен и допустим, съдът следва да се произнесе с определение на основание чл.
140 от ГПК, с което да насрочи делото в открито съдебно заседание, да бъдат
призовани страните, както и да се произнесе по всички предварителни въпроси и
по допускане на доказателствата.
Съдът счита, че на осн. чл. 140 ал. 1 от ГПК във вр. с
чл. 157 от ГПК следва да приеме приложените към ИМ писмени доказателства и
допусне доказателствените искания.
Водим от всичко гореизложено и на осн. чл. 140 ал. 1 във
вр. с ал. 3 и чл. 232 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е
Л И :
ПРИЕМА исковата молба от АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ООД, ЕИК ********, гр. София,
чрез пълномощника си, ю.к. н.С., срещу С.Г.С., ЕГН **********,***, за установяване дължимост на суми по договор,
за които има издадена Заповед по чл. 410 ГПК.
ПРИЕМА представените с ИМ писмени доказателства, както следва:
1.
Рамков договор от 11.11.2016 год., за прехвърляне на парични задължения
/цесия/, сключен между ищеца и третото лице АСЕКС ФАЙНЕНС ООД /цедент/
2.
Пълномощно за уведомяване за цесията,
3.
Потвърждение от цедента за сключена цесия,
4.
Извлечение от Приложение № 1/09.11.2017 год. към рамковия договор за цесия,
5.
Договор за кредит «Бяла карта» № 437381/06.09.2015 год., сключен между
ответника и третото лице АСЕКС ФАЙНЕНС ООД,
6.
Приложение № 1 към Договор за кредит «Бяла карта» № 437381/06.09.2015 год.,
7.
Декларация-съгласие за достъп до лични данни, изхождаща от ответника.
ПРИЛАГА по настоящото дело ч.гр.д.
№ 249/2018 год. на РС – Лом
ПРИЕМА писменият отговор на
ответника.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание за 12.02.2020
г. от 10,00 часа, за която дата да бъдат призовани
страните.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:
Искове с правно основание с правно основание чл. 422
ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 92 ЗЗД и вр. чл. 99 ЗЗД. Акцесорен иск
по чл. 86 ЗЗД.
ИЩЕЦЪТ твърди, че между третото лице АСЕКС ФАЙНЕНС ООД и ответника е сключен Договор за кредит «Бяла карта» № 437381/06.09.2015 год., по силата на който ответникът е получил револвиращ кредит
в размер на 200 лв., които е следвало погасява, съобразно датите на усвояване
на кредитния лимит. В договора са били разписани размерът на дължимите лихви и
условията, при които се дължат неустойки.
С подписването на договора, на ответника е била
предоставена кредитна карта и ПИН-код. От предоставеният максимален лимит по
кредитната карта ответникът е усвоил сумата от 200 лв.
В договора е договорено задължение в случай, че не плати
текущото си задължение, представляващо сбор от сумите на усвоена главница,
лихви и такси в 3-дневен срок от падежа, а именно 2-ро число на месеца,
длъжникът да представи в 3-дневен срок обезпечение чрез поръчителство. Това
задължение възниква за всеки отделен случай на забава при плащанията и за
неизпълнението му се дължи неустойка. Едновременно с неустойката, при забава в
плащанията е договорено да се дължи и такса разходи.
В случая, поради трайна забава и неизпълнение на
договорните задължения от страна на ответника, цялото задължение е обявено за
предсрочно изискуемо на 06.05.2017 год.
С Рамков договор от 11.11.2016 год., за прехвърляне на парични задължения /цесия/,
сключен между ищеца и третото лице АСЕКС ФАЙНЕНС ООД /цедент, първоначалният кредитор – третото лице АСЕКС ФАЙНЕНС ООД е прехвърлил вземанията си кам
ответника на настоящия ищец.
За това по заявление на ищеца била издадена заповед по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 249/2018 на ЛРС, като издадената заповез по за
изпълнение е връчена на ответника/длъжник при условията на чл. 47 ГПК, поради
което съдът е указал на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си.
За това ищецът иска: да бъде признато от съда за
установено, че ищецът има следните вземания срещу ответника:
- 199,53 лв. главница,
- 121,22 лв. – договорна лихва за периода 09.09.2015 год.
– датата на първата транзакция, до 06.05.2017 год. – датата на настъпване на
предсрочната изискуемост,
- 286,70 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно
задължение,
- 232,50 лв. – разходи и такси за извънсъдебно събиране
на предсрочно задължение,
Ведно със законната лихва върху главницата от подаване
заявлението по чл. 410 ГПК /07.02.2018 год./ до окончателното изплащане на
дължимите суми.
Претендират се и направените разноски по заповедното и
настоящото исково производство.
Писмен отговор в срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника.
Ответникът, чрез назначеният при условията на чл. 47, ал.
6 ГПК особен представител, адв. Р. Б., МАК на първо място счита, че исковата
молба следва да се остави без движение, тъй като предявеният иск е
установителен по чл. 422 ГПК – за установяване на задължение, за което има
издадена заповед за изпълнение, а се иска установяване на вземане, произтичащо
от Договор за кредит «Бяла карта».
По същество счита исковете и за неоснователни.
На първо място въвежда възражние за липса на уведомление
по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършената цесия, още повече, както
заповедта по чл. 410 ГПК, така и исковата молба са връчени на ответника при
условията на чл. 47 ГПК.
На следващо място твърди, че Договорът за кредит «Бяла
карта» № 437381/06.09.2015 год., сключен между ответника и третото лице АСЕКС
ФАЙНЕНС ООД е безсрочен и не е обявяван за предсрочно изискуем преди подаване
на заявлеинето по чл. 410 ГПК.
За това моли исковете да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
Предвид процесуалното поведение на ответника, съдът приема, че между страните са няма
безспорни фактически твърдения.
Всяка от страните носи доказателствената тежест на
твърдените в нейна полза обстоятелства.
В хода на производството ищецът, при пълно и главно доказване следва да установи
основанието, размера и изискуемостта на претенцията си.
Съдът УКАЗВА
на страните възможността да постигнат съгласие за започване на медиация или
друг способ за доброволно уреждане на спора, както и възможността да уредят
взаимоотношенията си със спогодба.
На основание чл.239, ал. 1, т. 1, предл. 2 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че при неявяване в открито съдебно заседание, срещу съответната не явила се или не поискала делото да бъде разгледано в нейно отсъствие страна, ще бъде постановено съдебно решение по реда на чл. 238 ГПК и чл.239 ГПК.
Препис от настоящото определение да бъде връчен на страните за сведение и
изпълнение
На ищеца да се връчи и препис от отговора на ответника.
Р. СЪДИЯ: