Р Е Ш Е
Н И Е
№ 20
гр. Несебър, 04.02.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, шести състав в публично заседание на двадесет и осми януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: В.С.
при участието на секретаря М.Д., като разгледа гр. д. № 782 по описа на Районен съд Несебър за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
От ищцата Ф.Г.Г. е предявен иск, с който иска да се признае
за установено, че ответникът С.Т.Х. не е собственик на следните незастроени
недвижими имоти от
квартал 55 по застроителното решение на С.В., местност „И.” или „Ю.”, а именно:
парцел ****, урегулиран от 430 кв. м., при граници:
парцел ****, парцел ****, ****и улица; парцел ****, урегулиран от 410 кв. м., при граници: парцел ****,
парцел ****, парцел ****и улица и парцел ****, урегулиран от 420 кв. м., при граници:
парцел ****, парцел ****, улица и парцел ****, които са заключени в границите на поземлен имот с
идентификатор ****по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С.В.,
м. „И.” и които представляват реална част от вече заличения в кадастъра
поземлен имот с идентификатор № ****на гр. С.В., така както е посочен в
нотариален акт № **, том */****г. на нотариус С. А., както и на основание чл.
537, ал. 2 ГПК съдът да обезсили нотариален акт № **, том */****г. на нотариус С.
А., вписан в Служба по вписванията акт № *, том **, вх. рег. № *** от ******г.
в частта му, по отношение на описаните имоти. Ищцата сочи, че по силата на
наследство, възстановяване по ЗСПЗЗ и договор за доброволна делба от
22.10.1997г. е собственик на парцел ****, парцел **** и парцел ****. Излага, че в края на 2015г. разбрала, че ответникът се
е снабдил с нотариален акт № **, том 6, нот. дело № 975/2015г. за признаване на
собственик на основание давностно владение на поземлен имот с идентификатор ****по
КК и КР на гр. С.В., целият на площ от 2056 кв. м. Твърди, че част от този имот
са и трите, описани от нея парцели. Навежда, че ответникът не е владял имотите,
а е използвал лъжливи показания на свидетели за издаване на нотариалния акт.
Навежда, че по искане на други лица са постановени решения от Районен съд
Несебър, с които е признато, че ответникът не е собственик на реална част от
имот с идентификатор ***** заключена в границите на бившите парцели **** и XXII-623 и е отменил
нотариалния акт в тази му част. Излага, че в изпълнение на съдебните решения
посочените парцели са вписани със самостоятелни идентификатори в кадастъра, а
като собственост на ответника е записан имот с идентификатор ****с площ от 1236
кв. м. Сочи, че тази площ с незначително отклонение съвпада с площта на нейните
парцели – 1260 кв. м. С тези доводи моли предявеният иск да бъде уважен.
Излага, че в хода на процеса ответникът не е доказал верността на съдържанието
на издадения в негова полза нотариален акт. Претендира присъждането на
разноски.
Ответникът - С.Т.Х., чрез процесуалния си представител, моли предявеният иск
да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. В случай на уважаването му
моли разноските да се определят съобразно минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
съобразно чл. 12 ГПК намира, че се установява следна
фактическа обстановка:
От нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
възстановен по реда на ЗСПЗЗ № **, том **, дело № ***/***г. от ******г.,
издаден от районен съдия при Районен съд Несебър (на л. 6 – л. 7 от делото), се
установява, че Ф.Г.Г., В.Г. Я., С.Г. Б., А.Г. Р.и П.Г. Н.били признати за
собственици (при равни квоти от по 1/5 идеална част) на нива на площ от 7,210
декара, находяща се в землището на с. С.В., местност „Ю.”, трета категория,
парцел 4, масив № 155, по плана, изработен през 1994г., при граници на имота:
имот № *** на М.Б., от три страни – полски път, и имот № 1*** – общински. С
договор за доброволна делба с нотариална заверка на подписите от 22.10.1997г.
(на л. 8 – л. 11 от делото) в дял на Ф.Г.Г. била прехвърлена собствеността
върху парцел ****, кв. 55, урегулиран от 430 кв. м., при граници: парцел ****, парцел ****, ****и улица; парцел ****, кв. 55, урегулиран от
410 кв. м., при граници: парцел ****, парцел ****, парцел ****и улица и парцел ****, кв. 55, урегулиран от
420 кв. м., при граници: парцел ****, парцел ****, улица и парцел ****. Посочените парцели
били прехвърлени в собственост на Г., в качеството й на съсобственик в недвижим
имот – бивша нива на площ от 7,210 декара, находяща се в землището на с. С.В.,
Несебърска община, местност „Ю.” или „И.”, парцел 4, масив 155
по плана на тази местност, от който имот по застроителното решение на същата
местност били образувани 18 самостоятелни парцела.
С нотариален акт за собственост на недвижим имот по
давност № **, том VI, рег. № 6492,
дело № 975 от 26.06.2015г. на нотариус С. А. с № 208 в регистъра на
нотариалната камара и район на действие Районен съд Несебър (на л. 106 от
делото) С.Т.Х. бил признат за собственик на основание давностно владение на
поземлен имот с идентификатор № ****по кадастралната карта и кадастралните
регистри, с адрес на поземления имот в гр. С.В., местност „И.”, с площ от 2056
кв. м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно
ползване – незастроен имот за курортно – рекреационен обект, с номер на имота
по предходен план – няма, при граници: на запад – имот с идентификатор № *****,
на север имот с идентификатор № *****, имот с идентификатор № *****, имот с
идентификатор № *****, имот с идентификатор №
*****и имот № *****, на изток – имот с идентификатор № *****и на юг –
имот с идентификатор № *****.
С влязло в сила на 30.01.2018г. решение от 30.06.2016г.,
постановено по гр.д. № 785/2015г. по описа на Районен съд Несебър (на л. 13 –
л. 18 от делото), било прието за установено по отношение на С.Д.В., че С.Т.Х.
не е собственик на реална част от поземлен имот с идентификатор № ***** която
реална част е с площ от 430 кв. м., заключени в границите на бивш парцел XXII-623, кв. 55, обозначена в
приложена към решението комбинирана скица. С решението бил отменен нотариален
акт за собственост на недвижим имот по давност № **, том VI, рег. № 6492, дело № 975 от
26.06.2015г. в частта му по отношение на този имот. С влязло в сила на
10.11.2017г. Решение от 30.06.2016г. по гр.д. № 226/2016г. по описа на Районен
съд Несебър било признато за установено по отношение на Д.В.Д., че С.Т.Х. не е
собственик на реална част от поземлен имот с идентификатор № ***** която реална
част е с площ от 390 кв. м., заключени в границите на бивш парцел XXII-622, кв. 55, обозначена в
приложена към решението комбинирана скица. С допълнително решение от
02.09.2016г., постановено по същото дело, бил отменен и нотариален акт за
собственост на недвижим имот по давност № **, том VI, рег. № 6492, дело № 975 от 26.06.2015г. в частта му по
отношение на този имот.
По делото е прието заключение на съдебно-техническа
експертиза (на л. 99 – л. 105), което не е оспорено от страните и се кредитира
от съда като обективно, компетентно и безпристрастно. Видно от заключението на
вещото лице поземлен имот с идентификатор № ****попада в територията на вилна
зона „И.” и обхваща част от територията на кв. 55 по този план. През 2018г.
била извършена промяна на кадастралната карта и по силата на съдебни решения
този имот бил закрит, а вместо него били образувани три нови имота: ПИ **** с
площ от 430 кв. м. (със собственик С.В.), ПИ ****с площ от 390 кв. м. (със
собственици Д. и К. Д.) и ПИ ****с площ от 1236 кв. м. (със собственик С.Х.). По
отношение на парцели XVII-619, XVII-620 и XVII-621, вещото лице констатирало, че са обособени в
регулационния план, одобрен със заповед № 249/20.09.1990г. Направен е извод, че
ПИ ****обхваща тези три парцела и е идентичен с територията, която те
определят. Тези изводи на вещото лице са намерили отражение и в комбинирана
скица към експертизата – приложение № 1 на л. 102 от делото. От експерта е
направен извод, че бившият поземлен имот с идентификатор № ****е частично
идентичен с парцели XVII-619, XVII-620 и XVII-621 в кв. 55, като освен тях обхваща парцели XXII-623 и XXII-622 и е напълно идентичен с петте парцела. Тези
констатации са отразени и в комбинирана скица – приложение № 2 на л. 103 от
делото. Направен е и извод за пълна идентичност между поземлен имот с
идентификатор № ****и образуваните от него три имота: ПИ ****, ПИ ****и ПИ ****(комбинирана
скица приложение № 3 – на л. 104 от делото).
При така
установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
По предявения иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК в тежест на ищцата е да
докаже фактите, от които произтича правният й интерес от предявяването му, а в
тежест на ответника е да докаже съществуването на отричаното от ищцата право на
собственост върху имот с идентификатор ****по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С.В..
Съдът намира, че за ищцата е налице правен интерес от предявяване на иска. С
Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013г., постановено по тълкувателно дело №
8/2012г. по описа на ОСГТК на ВКС върховната инстанция по задължителен начин е
решила, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за
собственост и други вещни права е налице когато ищецът притежава самостоятелно
право, което се оспорва, позовава се на фактическо състояние или има възможност
да придобие права, ако отрече правата на ответника, като в производството по
този иск ищецът следва да докаже фактите, от които произтича правният му
интерес. В съответствие с тези задължителни разяснения ищцата е изложила в
исковата си молба твърдения, че е собственик на парцели XVII-619, XVII-620 и XVII-621, които попадат в обхвата на поземлен имот с идентификатор № ***** за
който ответникът се е сдобил с титул за собственост – нотариален акт за
собственост на недвижим имот по давност. Изложено е, че впоследствие тези три
имота напълно съвпадат с ПИ ****, новообразуван от поземлен имот с
идентификатор № 11538.504.353. По делото като писмено доказателство е приет и
нотариален акт за собственост по давност, издаден в полза на ответника. Т.е. наведени са както твърдения
за самостоятелни права, които ищцата претендира върху имота, така и твърдения
за оспорването на тези права от страна на ответника.
Както се установява
от фактическа страна ищцата се легитимира като собственик на парцели XVII-619, XVII-620 и XVII-621 по силата на нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
възстановен по реда на ЗСПЗЗ № **, том **, дело № ***/***г. от ******г. и
договор за доброволна делба с нотариална заверка на подписите от 22.10.1997г.
Ответникът се легитимира като собственик на поземлен имот с идентификатор № *****
от който впоследствие е обособен и ПИ ****, по силата на нотариален акт за
собственост на недвижим имот по давност № **, том VI, рег. № 6492, дело № 975 от 26.06.2015г. на нотариус С. А..
С тълкувателно решение № 11/2012г. от 21.03.2013г. по тълкувателно дело №
11/2012г. по описа на ОСГК на ВКС е прието, че нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим
имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по
чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на
правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи
документи за факти. При оспорване на признатото с акта право на собственост
тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, без да намира приложение
редът на чл. 193 ГПК. Следва да се отбележи, че по делото е безспорно
установена пълна идентичност между парцели XVII-619, XVII-620 и XVII-621 и ПИ ****. Т.е. ищцата е
оспорила придобивното основание на ответника и е доказала в процеса, че
притежава самостоятелни права върху процесния имот. При това положение,
съобразно с разпределената доказателствена тежест, ответникът е следвало да
докаже, че е собственик на ПИ ****на правното основание, на което се легитимира
като такъв – по силата на нотариален акт за собственост на недвижим имот по
давност № **, том VI, рег. № 6492,
дело № 975 от 26.06.2015г. Т.е. той е следвало да докаже, че е придобил
собствените на Ф.Г.Г. имоти въз основа на давностно владение. По делото
не са наведени твърдения и не са ангажирани доказателства, че Х. е придобил
имотите на основание давностно владение. Ето защо той не доказа в настоящия
процес да е придобил право на собственост на придобивното основание, с което се
легитимира като собственик. Следователно собствеността върху парцели XVII-619, XVII-620 и XVII-621 (респ. върху ПИ ****) се притежава от ищцата по силата на цитираните
вече нотариален акт и договор за доброволна делба. Тези придобивни основания,
въведени от нея в процеса, не са оспорени от ответника и не са оборени в хода
на настоящото производство.
С оглед изложеното съдът
намира, че признатото с констативния нотариален акт, издаден по реда на чл. 587 ГПК, право на собственост на ответника Х.
е оборено в настоящия процес. Ищцата доказа самостоятелно право на собственост
върху спорния имот, а от своя страна ищецът не доказа да е придобил имота по
давност. Следователно се налага извод, че ответникът не е собственик на имота и
предявеният срещу него иск е основателен. При това положение и с оглед
изричната разпоредба на чл. 537, ал. 2 ГПК нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност
№ **, том VI, рег. № 6492, дело № 975 от
26.06.2015г. на нотариус С. А. следва да бъде отменен в частта му, в която
ответникът е признат за собственик на част от поземлен имот с идентификатор № ****на
площ от 1236 кв. м., съответстваща на образувания впоследствие и нанесен в
кадастралната карта ПИ ****. Отмяната на нотариалния акт в тази му част е в
съответствие и с постановките на Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2012г. по
тълк.дело № 3/2012г. на ОСГК на ВКС.
Следва да се обърне внимание на обстоятелството, че по
делото се доказа цялостна идентичност между парцели XVII-619, XVII-620 и XVII-621 и ПИ ****, поради което не
става въпрос за реална част от имот и не е необходимо комбинираната скица на
вещото лице да се приеме за неразделна част от решението.
При този изход на спора искането на ищцата за присъждане
на разноски е основателно. Видно от списък на разноските от нея се претендират
470 лв. – държавни такси и вписване, 400 лв. – депозит за вещо лице и 400 лв. –
адвокатско възнаграждение. От ответника е направено искане адвокатското възнаграждение,
заплатено от ищцата, да бъде намалено към предвидения минимум. По арг. от чл.
69, ал. 1, т. 2 ГПК цената на настоящия иск се определя от данъчната оценка.
Видно от 3 бр. данъчни оценки (на л. 64 – л. 66 от делото) общата цена на
имотите, предмет на иска, е в размер на 39 690 лв. Т.е. определеното
адвокатско възнаграждение е под предвидения минимум в чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
поради което не съществува възможност да бъде намалено от съда по реда на чл.
78, ал. 5 ГПК. Същевременно по делото са представени доказателства за внесено
адвокатско възнаграждение и внесен депозит за експертиза (договор за правна
помощ на л. 98 от делото, в който е вписано, че сумата от 400 лв. е заплатена
от клиента на адвоката и платежно нареждане на л. 88 от делото). Що се отнася
до претенциите за заплатени държавни такси, от ищцата е доказано заплащането на
сумата от 15,80 лв. и 42 лв. – за вписване на исковата молба, 10 лв. – за
издадени съдебни удостоверения и 400 лв. – платена държавна такса. По отношение
на държавната такса следва да се има предвид, че такава се е дължала в размер
на 396,90 лв., поради което претенцията за платена държавна такса е основателна
до тази сума, а не до пълния заплатен размер от 400 лв. Това е така, тъй като
заплащането на сума над 396,90 лв. не е било необходимо и тази разлика не
следва да бъде възлагана на ответника. Т.е. по делото е доказано внасянето на
такси от ищцата в общ размер от 464,70 лв., поради което именно тази сума
следва й бъде присъдена за платени такси, а не цялата претендирана от нея – от
470 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал.
1 от ГПК по отношение на Ф.Г.Г., ЕГН **********, с адрес ***, че С.Т.Х., ЕГН **********,
с адрес ***, НЕ Е СОБСТВЕНИК на поземлен имот с идентификатор № ****по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С.В., на площ от
1236 кв. м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на
трайно ползване – незастроен имот за курортно-рекреационен обект, с адрес в гр.
С.В., м. И., със стар идентификатор ***** номер по предходен план – няма, при
съседи: имоти с идентификатори ****, ****, *****, ****, *****, ***** и ****,
идентичен с незастроени недвижими имоти от квартал 55 по
застроителното решение на С.В., местност „И.” или „Ю.”, а именно: парцел ****, кв. 55, урегулиран от
430 кв. м., при граници: парцел ****, парцел ****, ****и улица; парцел ****, кв. 55, урегулиран от
410 кв. м., при граници: парцел ****, парцел ****, парцел ****и улица и парцел ****, кв. 55, урегулиран от
420 кв. м., при граници: парцел ****, парцел ****, улица и парцел ****
ОТМЕНЯ на основание
чл. 537, ал. 2 ГПК нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност
№ **, том VI, рег. № 6492, дело № 975 от
26.06.2015г. на нотариус С. А. с № 208 в регистъра на нотариалната камара и
район на действие Районен съд Несебър, в частта му, в която С.Т.Х., ЕГН **********, с адрес ***, е признат за
собственик на част от поземлен имот с идентификатор № ****на площ от 1236 кв.
м., съответстваща на образувания впоследствие и нанесен в кадастралната карта ПИ
****.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК С.Т.Х., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Ф.Г.Г., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от общо 1264,70 лв., представляваща направените
по делото разноски, от които 400 лв. - заплатено възнаграждение за един
адвокат, 400 лв. – внесен депозит за експертиза, 396,90 лв. – заплатена
държавна такса, 67,80 лв. – заплатени държавни такси за издаване на преписи от
документи, съдебни удостоверения и вписване на исковата молба.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване
на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: