Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

№ 260005

 

гр.Айтос, 27.01.2021 година

 

АЙТОСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД - гражданска колегия, ІІ-ри състав, в публично заседание на дванадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Джанкова

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:.........….................

 

при секретаря Яна Петкова и в присъствието на прокурора.............. като разгледа докладваното от съдията М.Джанкова гр.дело № 500 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба на Д.Г.В., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес за връчване на призовки и съобщения: гр.Б., ***, чрез пълномощник адв.Р. Д. Н.  против „***“ ЕООД – в ликвидация, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, със законен представител Т.П.Т. – ликвидатор.

 

С исковата молба ищецът Д.Г.В., ЕГН **********, с адрес *** моли да бъде прието за установено  съществуването на  вземането му по издадена по ч.гр.дело № 243/2020 г. на АРС Заповед № 114 / 30.04.2020г.  за изпълнение на парично задължение на ответника „***“ ЕООД – в ликвидация, ЕИК ***, за сумата в размер от 9999.00 лева /девет хиляди деветстотин деветдесет и девет лева/ - главница по запис на заповед от 29.07.2019 г., издадена въз основа на договор за заем от 29.07.2019 г., както и законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателно изплащане на дължимото.

Ищецът претендира заплащане на направените по делото разноски, както и разноските в заповедното производство в  общ размер от 799.98 лева /седемстотин деветдесет и девет лева и деветдесет и осем стотинки/, от които: 199.98 лева /сто деветдесет и девет лева и деветдесет и осем стотинки/ - внесена държавна такса и 600.00 лева /шестстотин лева/ адвокатски хонорар.

С исковата молба е предявен иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл. 79 и чл.86 от ЗЗД за  установяване съществуването на вземането на ищеца против ответника, съобразно дадените от съда указания по заповедно производство – ч.гр.дело № 243/2020г. на РС-Айтос във връзка със задължения, произтичащи от Запис на заповед от 29.07.2019 г., издадена въз основа на договор за заем от 29.07.2019 г., с падеж на плащане 01.09.2019 г.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства, както и преписи за връчване на ответника. Направени са доказателствени искания, включително за прилагане на ч.гр.дело № 243/2020г. на РС-Айтос. В съдебно заседание ищецът  лично и чрез проц.представител адв.Р.Н. *** поддържа иска. Представя писмени и гласни доказателства.

 

В срока и по реда на чл.131 и сл. от ГПК ответникът  „***“ ЕООД /в ликвидация/, чрез адв.Т.П.Т. – ликвидатор изпраща писмен отговор. Не оспорва допустимостта на иска, но излага становище, че претенцията е неоснователна и недоказана. Ето защо и моли за отхвърлянето й с произтичащите от това последици, вкл. заплащане на деловодните разноски. Оспорва истинността /автентичността и верността, както и датата на издаване/ на приложените писмени доказателства -  Запис на заповед от 29.07.2019 г., Договор за заем от 29.07.2019 г. и Разписка за получена сума от 29.07.2019 г. и моли за отриване на производство по чл.193 от ГПК. Не представя писмени доказателства. Заявява искания за представяне от ищеца на оспорените документи в оригинал. В съдебно заседание адв.Т. поддържа изложеното становище за неоснователност на иска, поради което моли за отхвърлянето му и за присъждане на съдебно-деловодните разноски. Ангажира гласни доказателства.

Исковата молба е предявена по реда на чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК - за  установяване съществуването на вземането на ищеца против ответника, съобразно дадените от съда указания по заповедно производство – ч.гр.дело № 243/2020 год. на РС-Айтос.

С оглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

 

Със заявление по чл. 417 от ГПК,  вх. № 1918/29.04.2020 г. на РС-Айтос ищецът Д.Г.В. е поискал издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника  „***“ ЕООД /в ликвидация/. В хода на образуваното заповедно производство  по ч.гр.дело № 243/2020 г. по описа на АРС  и след връчване на Заповед № 114/30.04.2020 год., от  ответниковото дружество, чрез ликвидатора адв.Т., по реда и в срока на чл.414 от ГПК е направено възражение за недължимост изпълнение на вземането  - вх. № 3257/29.06.2020 година (прието за подадено в срок с РЗ № 1348/02.07.2020г. по ч.гр.дело № 243/2020 год. на РС-Айтос).

Предвид изложеното и по повод заявения от ищеца спрямо ответника установителен  иск, съдът намира, че същият е допустим, а разгледан по същество  е  и основателен, по следните съображения: Според заявеното в исковата молба през юли 2019 г. Н. Д. Н., EГH **********, действайки като управител и едноличен собственик на „***“ ЕООД поискал от ищеца да предостави заем на дружеството му  в размер на 9 999,00 /девет хиляди деветстотин деветдесет и девет/ лева. На 29.07.2019 г. между страните се сключил договор за паричен заем, като горепосочената парична сума ищецът предал на Н. Н. в брой, съгласно приложената разписка.

Наред с подписване на договора и разписката към него, ищецът твърди, че на същата дата – 29.07.2019г. е издаден и запис на заповед, пo силата на който Н. Д. Н., действайки като управител и едноличен собственик на капитала на „***“ ЕООД, се задължи да му изплати обратно дадената в заем сума от 9 999 лв.  най-късно до  дата 01.09.2019 г. Тъй като нa датата на падежа дружеството не  успяло да изпълни задължението си и да върне заетата сума, страните се споразумели да променят падежната дата от 01.09.2019 г. нa 01.10.2019 г., а впоследствие – от 01.10.2019г. - нa 01.11.2019 г., като подписали два анекса към първоначално сключения Договор зa паричен заем от 29.07.19 г. Въпреки, че нa 01.11.2019 г. отново нямало изпълнение, Н. първоначално решил да не предприемам действия и дa разчита на добросъвеетното поведение на длъжника. Впоследствие установил, че „***“ EOOД е в процес на ликвидация и подал заявление по чл.417 ГПК, по повод на което било образувано ч.гр.дело № 243/2020 г. по описа на АРС  и издадени Заповед за изпълнение № 114/30.04.2020 год. и изпълнителен лист за процесното вземане от 9999,00 лева. За установяване на претендираното вземане към исковата молба са приложени писмени доказателства – горепосочените договор за заем от 29.07.2019г., анексите към него и разписка, както и запис за заповед. При съпоставката на събраните пo делото писмени доказателетва, помежду им, а също и  със свидителските показания, съдът намира за установено, че на 29.07.2019 г. ответното дружество „***“ ЕООД, EИK ***, действащо чрез управителя си и едиоличен собственик на капитала Н. Д. Н., ЕГН **********, е получило в заем от ищеца Д. Г.В., ЕГН ********** процесната сума от 9999 лв. /девет хиляди деветстотин деветдесет и девет лева/, в удостоверение на което са оформени и подписани Договор за паричен заем от 29.07.2019 г. и Запис на заповед от 29.07.2019 г. От заключението на изготвената по делото съдебно-графологическа експертиза се установи, че гореописаните документи подписани именно от Н. Д. Н., действащ към онзи момент като управител и едиоличен собственик на капитала на ответното дружество. Не се сочат доказателства, а няма и твърдения ответникът да се е издължил по договора за заем. Досежно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, съгласно което не се установява осчетоводяване на процесния договор за заем, съдът намира, че същото макар и обосновано и компетентно изготвено, е иралевантно за спора,  доколкото представянето за осчетоводяване на даден документ е задължение на лицето, представляващо дружеството, a нередовно или недобросъвестно воденото счетоводство не ангажира  кредиторите и не би могло да влияе на основателността или размера на вземанията им. В конкретния случай наличието на облигационни отношения между страните се доказва и с приложените пo делото два Анекса, съответно от 02.09.2019 г. и от 04.10.2019 г., както и от Договора за залог върху вещ от 02.08.2019 г., чието наличие подкрепя тезата на ищеца, че страните са продължили своите отношения чрез предоговаряне на падежа на задължението и обезпечаването му. В подкрепа на същия извод относно хронологията в облигационните отношения на страните се и показанията на св.А. П.. Според свидетеля именно той е направил връзката помежду им и то с намерение да помогне на Н. Н. /управител в дружество на свидетеля/, тъй като бил наясно, че последният и собствената му фирма имат финансови затруднения.

 

Предвид  установената от писмените и гласни  доказателства, фактическа обстановка, съдът намира, че ищцовата претенция в частта ѝ досежно установяване на вземането за главница от 9999,00 лева е основателно, а и доказано по размер. Същият извод е относим и досежно претендираната законна лихва, както е заявена - от датата на завеждане на иска, доколкото при гореизложената фактическо обстановка падежът на вземането е настъпил на 01.11.2019г., т.е. много преди депозиране на исковата молба – на 27.07.2020 година.  

 

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, с оглед изхода на делото и при  пълно уважаване на иска, ответникът следва да заплати сторените от ищцовата страна  съдебно-деловодни разноски от 1 159.98 /хиляда сто петдесет и девет лева и деветдесет и осем стотинки/ лева в настоящото производство и направените в хода на заповедното производство разноски от 799.98 лева /седемстотин деветдесет и девет лева и деветдесет и осем стотинки/, от които: 199.98 лева /сто деветдесет и девет лева и деветдесет и осем стотинки/ - внесена държавна такса и 600.00 лева /шестстотин лева/ адвокатски хонорар, т.е. сумата в общ размер  от 1959.96 лева, съгласно представения по делото списък по чл.80 ГПК. 

 

Мотивиран от гореиложеното, Айтоският районен съд

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземането на Д.Г.В., ЕГН **********, с адрес *** против „***“ ЕООД – в ликвидация, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, със законен представител Т.П.Т. – ликвидатор, по издадена по ч.гр.дело № 243/2020 г. на РС-Айтос, Заповед № 114 / 30.04.2020г.  за изпълнение на парично задължение, за сумата в размер от 9999.00 лева /девет хиляди деветстотин деветдесет и девет лева/ - главница по запис на заповед от 29.07.2019 г., издадена въз основа на договор за заем от 29.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба – 27.07.2020г. до окончателно изплащане на дължимото.

 

ОСЪЖДА „***“ ЕООД – в ликвидация, ЕИК ***, със законен представител Т.П.Т. – ликвидатор да заплати на Д.Г.В., ЕГН **********, направените съдебно-деловодни разноски в общо размер 1959.96 лева /хиляда деветстотин петдесети и девет лева и деветдесет и шест стотинки/, включващи: съдебно-деловодни разноски от 1 159.98 /хиляда сто петдесет и девет лева и деветдесет и осем стотинки/ лева в настоящото исково производство и направените в хода на заповедното производство разноски от 799.98 /седемстотин деветдесет и девет лева и деветдесет и осем стотинки/ лева. 

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Б.кия окръжен съд в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                       

 

                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: