Решение по дело №1611/2021 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 420
Дата: 11 август 2021 г. (в сила от 13 август 2021 г.)
Съдия: Кристиан Бориславов Гюрчев
Дело: 20214520201611
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 420
гр. Русе , 11.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на единадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Кристиан Б. Гюрчев
при участието на секретаря Дарина Ив. Илиева
като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно
наказателно дело № 20214520201611 по описа за 2021 година
въз основа на закона и доказателствата по делото, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА М. ИВ. ИВ., с ЕГН: ********** за ВИНОВЕН за това, че на
11.01.2021 г., около 09:30 часа, в гр. Русе, ул. „Чипровци“, до ж.б. „Брацигово“, е
извършил непристойни действия, като започнал да дърпа Д.С. от автомобила му навън,
да го псува и обижда, чупейки междувременно лявото странично огледало за задно
виждане на управлявания от С. лек автомобил „Рено Меган“ с регистрационен номер Р
1868 КК, но поради своята по-ниска степен на обществена опасност, деянието не може
да се квалифицира като престъпление по чл. 325 от НК, представляващи акт на дребно
хулиганство по чл. 1, ал. 2 от УБДХ, поради което на основание чл. 1, ал. 1, т. 1 от
УБДХ му налага наказание „Глоба“ в размер на 250 лева.
ПРИЗНАВА М. ИВ. ИВ., с ЕГН: ********** за НЕВИНЕН на основание чл. 9,
ал. 2 от УБДХ във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 304 от НПК по повдигнатото
обвинение, че с деянието е изразил явно неуважение към обществото, както и че
нарушението на обществения ред е „грубо“.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Русе в срок от 24 часа, считано
от днес.
1
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
2

Съдържание на мотивите Свали мотивите

МОТИВИ по НАХД № 1611/2021 г. по описа на Районен съд – Русе

Производството е по чл. 3 и следващите от УБДХ.
В районен съд – Русе е внесена за разглеждане преписка във връзка с обвинение
за извършено от М. ИВ. ИВ., с ЕГН: **********, дребно хулиганство по смисъла на
чл. 1, ал. 2 от УБДХ, констатирано с Акт № 13705/11.08.2021 г. за това, че на
11.01.2021 г., около 09:30 часа, в гр. Русе, ул. „Чипровци“, до ж.б. „Брацигово“, е
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото, като започнал да дърпа Д.С. от автомобила му
навън, да го псува и обижда, чупейки междувременно лявото странично огледало за
задно виждане на управлявания от С. лек автомобил „Рено Меган“ с регистрационен
номер Р 1868 КК.
Районна прокуратура – Русе редовно призовани, не изпращат представител.
Нарушителят, доведен от служителите на Второ РУ при ОД на МВР-Русе, в
съдебно заседание не оспорва частично фактите, касателно това, че е ритнал
страничното огледало на автомобила на С.. В обясненията си същият отрича да е
дърпал, обиждал и псувал С..
Съдът, като прецени събраните писмени и гласни доказателства, по отделно
и в тяхна съвкупност, и съобразно с чл. 14 от НПК, намира за установено
следното от фактическа страна:
На 11.08.2021 г. около 09:30 часа Д.С. бил паркирал лекия си автомобил „Рено“ с
регистрационен номер Р 1868 в гр. Русе на ул. „Чипровци“ на паркомясто от страната
на бл. „Брацигово“ в посока към кръстовището с кръгово движение с ул. „Чипровци“,
точно срещу аптеката. Когато пресичал улицата от аптеката към автомобила си и бил
по средата на пътното платно, от неговата лява страна към него се придвижил лек
автомобил „БМВ“ с регистрационен номер Р 1076 КМ, управляван от М.И..
Последният подал продължителен звуков сигнал на С., който започнал да жестикулира
към него с ръката си и продължил пресичането на улицата. И. се ядосал, тъй като в
колата му били И.Д., с която живеел на семейни начала и малолетното му дете,
обърнал автомобила си, върнал се и спрял до този на С.. Отишъл при него, отворил
шофьорската врата, хванал го за якето му, викайки на кого щял да показва среден
пръст, и направил опит да го извади от купето. С. опитъл да затвори вратата, при което
И. се отказал и го пуснал. При затварянето на вратата били притиснати пръстите на
ръката на И.. Псувайки и викайки обиди, той ритнал вратата и страничното огледало на
автомобила, след което се качил в колата си и си тръгнал. Посоченото било възприето
от намиращите се в колата на С. – М.М., С. Р.а и Р.Р.. Всички се уплашили и възмутили
от поведението на И., като на Р.а прилошало. С. също много се притеснил и
колабирал, при което бил приет на лечение в болницата. Видно от приложената
фактура стойността на поправката на страничното огледало възлиза на 350,14 лева.
Горната фактическа обстановка се установява от приложените писмени
доказателства – обясненията на Д.С., М.М., С. Р.а, Р.Р., М.И. /частично/ и И.Д., тъжба,
протоколи, епикризи, фактури, докладна записка и АУАН.
1
Съдът кредитира изцяло обясненията на Д.С., М.М., С. Р.а, Р.Р. и И.Д.,
доколкото изложеното от тях почива на преките им впечатления и намира
потвърждение в останалата доказателствена съвкупност. Съдът не кредитира
обясненията на М.И., касателно това, че не е обиждал, дърпал и псувал С., доколкото
така изложеното е в явна колизия с наличната по делото доказателствена съвкупност, и
по-конкретно обясненията на Р.Р., М.М. и Д.С.. Съдът разглежда така посоченото като
защитна теза на нарушителя. Съдът не споделя доводите на нарушителя, че е бил
провокиран, тъй като е недопустимо заради отправен жест, пък било и обиден такъв, да
се пристъпва към физическа и вербална агресия.
При така възприетата фактическа обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
От обективна страна М. ИВ. ИВ. е осъществил проява на дребно хулиганство по
смисъла на чл. 1, ал. 2 от УБДХ - на 11.01.2021 г., около 09:30 часа, в гр. Русе, ул.
„Чипровци“, до ж.б. „Брацигово“ извършил непристойни действия, като започнал да
дърпа Д.С. от автомобила му навън, да го псува и обижда, чупейки междувременно
лявото странично огледало за задно виждане на управлявания от С. лек автомобил
„Рено Меган“ с регистрационен номер Р 1868 КК, с които нарушил обществения ред,
но поради своята по-ниска степен на обществена опасност, деянието не може да се
квалифицира като престъпление по чл. 325 от НК.
От субективна страна съдът счита, че нарушителят е действал при форма на
вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 във вр. с ал. 1 от НК във вр. с чл.
11 от ЗАНН във вр. с чл. 9, ал. 2 от УБДХ. Съзнавал е обществено опасния характер на
извършеното от него деяние – че дърпа, псува и обижда С. и нанася имуществени
вреди на вещ, собственост на С., на публично място в присъствието на М.М., С. Р.а,
Р.Р. и И.Д., и е целял това.
Деянието не може да се квалифицира като престъпление, тъй като степента на
обществена опасност не е с достатъчно висок интензитет. Това е така, защото
нарушителят е имал личен мотив, макар и крайно неубедителен за предприемане на
подобно поведение – направен жест от С., възприет от И. като обиден. За пълнота
следва да се отбележи, че личният мотив не изключва напълно квалифициране
действията като хулигански (в този смисъл т. 3 от Постановление № 2 от 29.06.1974 г.
по н.д. № 4/74 г. на Пленума на ВС). На следващо място интензитетът на хулиганските
действия не е висок. Същите са се изразили в обиди, псуване и дърпане за един
сравнително кратък период от време и нанасяне на материални щети вследствие от
единично действие, като това поведение не е до такава степен грубо нарушаващо
обществения ред и скандализиращо обществото, за да бъде деяние по чл. 325, ал. 1 от
НК.
На основание чл. 9, ал. 2 от УБДХ във вр. с чл 84 от ЗАНН във вр. с чл. 304 от
НПК нарушителят следва да бъде признат за невинен по обвинението, повдигнато с
акта за констатиране на дребно хулиганство, че с поведението си е изразил явно
неуважение към обществото и грубо е нарушил обществения ред. Явното неуважение
не е съставомерен признак на дребното хулиганство по чл. 1, ал. 2 от УБДХ и не
следва да бъде въвеждан като такъв, а нарушението на обществения ред не е в степен
грубо, по изложените по-горе съображения, чрез които се разясни защо деянието не
2
съставлява престъпление.
При индивидуализиране на наказанието съдът съобрази тежестта на
нарушението и личността на нарушителя. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът
отчита, че конкретната форма и механизъм на изпълнителното деяние – вербална
агресия, изразила се в обиди и псувни, и физическа такава, насочена както към С., така
и към имуществото му. Като отегчаващо вината обстоятелство съдът отчита и че
наличието на други лица в автомобила на С. не е възпряло нарушителят да осъществи
деянието си. Тук следва да се отчете и че изпитаната уплаха и възмущение са довели до
това на Р.а да прилошее, а С. да колабира и да бъде приет в болницата. Като
смекчаващи вината обстоятелства съдът отчита младата възраст на нарушителя и
факта, че е минал един сравнително продължителен период от време от нарушението.
Предвид това съдът намира, че на нарушителя следва да бъде наложено наказание
Глоба в размер, ориентиран към средата, а именно 250 лева.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 6, ал. 1, б „а“ от УБДХ, съдът постанови
Решението си.
3