Р
Е Ш Е Н И Е
№ гр. Ловеч, 10.01.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав в публичното заседание на шестнадесети декември, през две хиляди и деветнадесета година
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА РАБАДЖИЕВА
при секретар ПРЕСЛАВА СТОИМЕНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1327 по описа за 2018 год,за да се произнесе съобрази:
Производство
по реда на чл.422 във вр.чл.415 от ГПК.
Цена
на иска: 919.06лв.
Производството е образувано по искова молба на ”Агенция за събиране на вземания”ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, ох.4, чрез пълномощник – юрисконсулт Боянка Рахнева против М.Ц.С., заместен в хода на процеса от своите правоприемници С.М.Ц., с адрес: *** и М.М. ***.
Ищецът излага в ИМ, че на 15.12.2016 г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД /Заемодател/ и М.Ц.С. /заемател/ е сключен договор за паричен заем с №2704553, в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на заемателя и съдържащ индивидуалните условия на бъдещия заем и предложение за сключване на договор за паричен заем, направено от заемателя. Твърди, че с подписването на договора заемодателят се е задължил да предостави на заемателя парична сума в размер на 400.00лв, представляваща главница и чиста стойност на кредита, като редът и условията, при които кредиторът е отпуснал кредит на кредитополучателя, се уреждат от договора и Общите условия към него. Изтъква, че предоставянето в собственост на посочената в договора сума от заемодателя на заемателя съставлява изпълнение на задължението на заемодателя да предостави заема и създава задължение на заемателя да заплати на заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой в договора. Пояснява, че погасителните вноски, които заемателят се задължава да изплаща на заемодателя, съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният процент е фиксиран за срока на договора и е посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 479,88 лв. Сочи, че договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 79,88 лв. Твърди, че съгласно разпоредбите на договора за паричен заем заемателят се е задължил да върне кредита в срок до 11.12.2017г. на 12 равни месечни погасителни вноски, в размер на 39,99 лева всяка, като падежът на първата погасителна вноска е 15.01.2017 г., а падежът на последната погасителна вноска е 11.12.2017 г. Излага, че с подписването на договора за заем заемателят удостоверява, че заемодателят го е уведомил подробно за всички клаузи от този договор, съгласява се с тях, и че желае договорът да бъде сключен. Излага още, че съгласно условията на договора, в случай че заемателят забави заплащането на падеж на погасителна вноска, с повече от 30 календарни дни, дължи на заемодателя заплащането на такса за разходи за събирането на просрочените вземания в размер на 9,00 лв., като таксата за направени разходи се начислява за всеки следващ 30 дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски, които трябва да заплати заемателят, не може да надхвърлят 45,00 лв. Твърди, че в случая на длъжника е начислена такса разходи за събиране на вземането в размер на 45,00 лв.
Посочва още, че съгласно клаузите на договора, заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно: две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на конкретно посочени в договора изисквания. Твърди, че заемателят не е представил на заемодателя нито едно от договорените обезпечения, съгласно уговореното от страните, поради което на същия е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 358,80лв., която страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на 12 равни вноски, всяка в размер на 29,90лв., платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем. Така, погасителната вноска, която следва да заплаща заемателят е в размер на 69,89лв.
Твърди се още, че на основание Закона за потребителския кредит и в съответствие с разпоредбите на сключения договор на длъжника е начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода от 16.01.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, като общият размер на начислената лихва е 35,38 лева, Твърди се, че длъжникът не е извършил плащане по дължимия паричен заем към Дружеството, както и че срокът на договора е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска - 11.12.2017г. и не е обявяван за предсрочно изискуем .
Наведени са твърдения, че на 01.07.2017 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 16.11.2010 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт”АД и „Агенция за събиране на вземания”ООД, по силата на което вземането на „Изи Асет Мениджмънт”АД, произтичащо от процесния договор за паричен заем е прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания”ООД. Твърди, че по силата на изрично пълномощно от цедента „Агенция за събиране на вземания”АД е изпратила до длъжника две писма за станалата продажба на вземания, които са върнати в цялост, тъй като получателят не е намерен на адреса. Към исковата молба е представено копие от уведомлението за извършена цесия, като е отправено искане същото да бъде връчено на ответника ведно с исковата молба.
В петитумната част ищецът е отправил искане съдът да се произнесе с решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД следните суми: 400.00лв., представляващи главница по Договор за паричен заем №2704553 от 15.12.2016г.; 79.88лв. , представляващи договорна лихва за периода от 15.01.2017г. до 11.12.2017г., 45.00лв. - представляващи такса разходи за събиране на просрочени вземания; 358.80лв., представляващи неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 15.01.2017г. до 11.12.2017г.; 35.38лв., представляващи обезщетение за забава за периода от 16.01.2017г. до датата на подаване на заявлението, ведно със законната лихва върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Претендирани са разноските в заповедното производство, както и сторените разноски в хода на настоящото производство.
В законоустановения едномесечен срок от връчване на исковата молба и приложенията към нея е депозиран писмен отговор от адв.Х.И.– назначена за особен представител на ответницата С.М.Ц.. Оспорва иска като недопустим и неоснователен, като излага подробни съображения.Счита, че ищецът не е изчерпал всички процесуални способи за връчване съобщението на ответника, като не е посочил актуален постоянен и настоящ адрес за връчването. Отбелязва, че по делото са представени уведомителни писма до М.С., но не и до неговите наследници, поради което счита,че не се доказва виновно неизпълнение на задължението, от кога евентуално ответникът е изпаднал в забава и като последица от коя дата се дължи неустойка. Оспорва като неоснователни и акцесорните претенции за лихви, неустойки, разноски, разходи и такса за извънсъдебно събиране на просроченото задължение. Намира за недоказано по делото прехвърлянето на паричното задължение чрез представения Рамков договор за цесия. Счита, че исковата молба е заведена от ненадлежна страна, тъй като не е доказано правоприемството между „Агенция за събиране на вземания”ООД и „Агенция за събиране на вземания”ЕАД. Оспорва и пасивната процесуална легитимация на ответниците.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата М.М.С. не е депозирала писмен отговор.
В о.с.з. ищeцът –„Агенция за събиране на вземания”ЕАД не изпраща представител. В молба до съда моли съдът да уважи изцяло исковете така, както са предявени с исковата молба. Претендира разноски по делото, съгласно представен списък с разноските съгласно чл.80 от ГПК.
Ответницата С.М.Ц. не взема лично участие в процеса. Представлява се от адв.Х.И. – назначен за нейн особен представител. Оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани по съображенията, изложени в отговора на исковата молба.
Ответницата М.М.С. се явява лично и заявява, че през м.август
Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От приложеното ч.гр. д №731/2018 г. по описа Ловешки РС се установява, че по повод заявление, подадено от „Агенция за събиране на вземания”ЕАД е издадена Заповед № 405 от 02.05.2018 г., с която съдът е разпоредил длъжникът М.Ц.С. с ЕГН – **********, с адрес: ***, в качеството на заемател по договор за паричен заем №2704553, да заплати на кредитора: ”АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”ЕАД , ЕИК:********* , с адрес /седалище /адрес на управление : гр. София , бул. „Д-р Петър Дертлиев” №25 , офис – сграда Лабиринт , ет.2 , офис 4, представляван от пълномощника Албена Благоева – юрисконсулт, сумата общо 919,06 лева , включваща: сумата 400,00 лева – главница, сумата 79,88 лева – лихва /договорна лихва за периода от 15.01.2017г. до 11.12.2017 г./падеж на последна погасителна вноска/, сумата 358,80 лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 15.01.2017г. до 11.12.2017г. /падеж на последна погасителна вноска/ ; сумата 45,00 лева – такса разходи ; сумата 35,38 лева – обезщетение за забава, считано от 16.01.2017г. до датата на подаване на заявлението; ведно със законната лихва върху главницата , начиная от датата на подаване на заявлението в съда – 30.04.2018г. до окончателното изплащане на задължението както и разноските на заявителя в производството: сумата 25,00 лева – д.т. и сумата 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено в минимален размер съобразно чл.26 от НЗПП.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което с Разпореждане № 1573 от 31.05.2018 г. заповедният съд е указал на заявителя възможността в едномесечен срок от съобщението да предяви иск за установяване на вземането си, като довнесе дължимата държавна такса.
Констатира се, че съобщението с указания относно възможността за предявяване на установителен иск е получено от ищеца на 15.06.2018 г., като ищецът е упражнил правото си на иск и в рамките на законоустановения едномесечен срок е предявил настоящия иск за установяване на вземането си със СПН.
В хода на образуваното исково производство ответникът М.Ц.С. е починал, като смъртта е настъпила на 30.08.2018 г. На основание чл.227 от ГПК съдът е конституирал като ответници на негово място правоприемниците му – двете му дъщери С.М.Ц. и М. Молчева С.. Същите са конституирани при условията на разделност, като съгласно молба вх.№3616 /26.03.2019 г. ищецът е претендирал от всяка от тях дължима сума в общ размер на 306.32 лв., от които: 133.33 лв., представляващи главница по договор за паричен заем, 26.60, представляващи договорна лихва за периода от 15.01.2017 г. до 11.12.2017 г.; 15.00 лв., представляващи такса разходи за събиране на просрочени вземания; 119.60 лв, представляващи неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 15.01.2017 г. до 11.12.2017 г.; 11.79 лв., представляващи обезщетение за забава за периода от 16.01.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законната лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Установява се, че в предложение за сключване на договор с дата 15.12.2016 г., отправено до „Изи Асет Мениджмънт“АД, наследодателят на ответниците М.Ц.С. е поискал да му бъде предоставен заем в размер на 400 лв., платим в брой, който да погаси на 12 месечни вноски всяка в размер на 39.99лв, с дата на първа вноска – 15.01.2017 г.
По делото е представен писмен Договор за паричен заем № 2704553, сключен на 15.12.2016 г. между „Изи Асет Мениджмънт“АД и М.Ц.С., по силата на който е постигнато съгласие „Изи Асет Мениджмънт“АД, в качеството му на Заемодател, да предостави на ответника – Заемател заемна сума в размер на 400.00 лв., който вторият да върне за срок от 12 на 12 погасителни вноски, всяка в размер на 39.99 лв. Датите на плащане на всяка от погасителните вноски, последователно са: 15.01.2017 г., 14.02.2017 г, 16.03.2017 г, 15.04.2017 г, 15.05.2017 г, 14.06.2017 г, 14.07.2017 г, 13.08.2017 г, 12.09.2017 г, 12.10.2017 г, 11.11.2017 г, 11.12.2017 г.
Заемателят се е задължил да върне сума в размер на 479.88 лв. при ГПР от 41.64 %. Съгласно чл.3 от Договора, с подписването му ответникът е удостоверил че е получил сумата изцяло и в брой, като на договора е придадена силата на разписка за предадената, съответно получена сума. В чл.4, ал.1 от договора е налице клауза, според която С. се е задължил в 3-дневен срок от сключване на договора да предостави на „Изи Асет Мениджмънт“АД едно от следните обезпечения: две физически лица-поръчители, всяко от които да има нетен размер на осигурителния доход над 1 000,00 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по договор за заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“АД, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има кредитната му история в ЦКР за период от една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“ или да представи банкова гаранция с бенефициер-заемателя за сумата по заема с валидност до 30 дни от срока за плащане на задълженията по договора. При непредставянето на обезпечението страните са уговорили санкция за длъжника-неустойка в размер на 358.80 лв., която се заплаща като към всяка погасителна вноска се добавя сума в размер на 29.90лв. Страните са се споразумели още, че съгласно Тарифа на „Изи Асет Мениджмънт”АД, при забава в заплащането на вноска по договора с повече от 30 дни, заемателят дължи такса разходи в размер на 9,00 лв., които се начисляват на всеки 30 дни забава, но не повече от 45,00 лв. В договора е удостоверено, че сумата по заема се предава на длъжника в български левове. Под договора ответникът е положил подпис и е изписал трите си имена. Подпис е положен върху всяка страница от договора.
Между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД е сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г., по силата на който първият се е задължава да прехвърли на втория ликвидни и изискуеми в пълния им размер вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени с физически лица, които не са изпълнили задълженията си по тях, индивидуализирани в приложение, неразделна част от договора, срещу заплащането на определена цена. Изразено е съгласие за прехвърляне на нови вземания при условията на договора на месечна база, като те ще се индивидуализират в ново приложение № 1 със съответната дата, изпращане и потвърждение, неразделна част от договора. Страните са договорили, че договора е рамков, а всяко поредно приложение има силата и значението на допълнително споразумение.
По силата на писмено пълномощно /л.18/ „Изи Асет Мениджмънт“ АД е овластил “Агенция за събиране на вземания”АД с правата да уведоми от името на „Изи Асет Мениджмънт”АД всички длъжници по всички вземания на дружеството, възникнали по силата на сключени договори за кредит, прехвърлени съгласно Рамков договор за прехвърляне на парични задължения, сключен на 16.11.2010 г.
В препис извлечение от Приложение № 1/01.07.2017 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 16.11.2010 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД се посочва вземане към длъжника М.Ц.С. по договор № 2704553 от 16.12.2016 г., по който е отпусната сума в размер на 400 лв., с общ размер на задължението към датата на цесията от 888.10 лв.
Към исковата молба е приложено уведомление, адресирано до длъжника М.Ц.С., с което ищецът, действайки като пълномощник на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, е уведомил ответника, че на основание сключен Рамков Договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 16.11.2010 г. и Приложение №1 от 01.07.2017 г. между „Агенция за събиране на вземания”ООД / с правоприемник „Агенция за събиране на вземания”ЕАД/ и „Изи Асет Мениджмънт“ АД задължението му, произтичащо от Договор за паричен заем с № 2704553 е изкупено от „Агенция за събиране на вземания”ЕАД, което Дружество е новият кредитор на ответника. На основание чл.99 от ЗЗД, и съгласно Пълномощното от цедента длъжникът е уведомен, че считано от датата на получаване на уведомлението, кредитор спрямо него е ищецът „Агенция за събиране на вземания”ЕАДи всички плащания на дължими суми по Договора трябва да бъдат превеждани по сметка на Агенцията. Отправена е покана в срок до 5 дни от получаване на поканата да бъде погасена дължимата сума по един от посочените в писмото начини.
По искане на ищеца, на основание чл.195 от ГПК съдът е допуснал съдебно-икономическа експертиза, която е дала заключение, че остатъкът от задължението по процесния договор за паричен заем между „Изи Асет Мениджмънт” и заемателя М.Ц.С. до датата на цесията между „Изи Асет Мениджмънт”АД и „Агенция за събиране на вземания”ООД, по вид на задължениетоо и размере, както следва: главница – 400.00 лв,лихви – 79.88 лв., неустойка съгл. Чл.4, ал.2 от Договора – 358.80 лв. или общо 838.68 лв. Експертизата е установила, че съгласно чл.16, ал.2 от Договора за паричен заем, поради забава в плащането на падежна вноска с повече от 30 календарни дни, заемодателят е начислил такса за разходи за събиране на просрочените задължения в размер на 45.00 лв, чиято дължимост по дати е посочена в табличен вид в констативната част на експертизата. Съгласно заключението, размерът на лихвата за забава, който ответникът дължи, вследствие забавеното плащане по процесния Договор за паричен заем е, както следва: за периода от 16.01.2017 г. до 01.04.2018 г. / датата на подаване на заявлението/ - 35.38 лв. и за периода от 02.04.2018 г. до 06.11.2019 г./ датата на изготвяне на експертизата/ - 64.89 лв.
.При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правна квалификация по чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.240 от ЗЗД, вр.чл.92 и чл.86 от ЗЗД - положителeн установителен иск за установяване със СПН, че в полза на ищеца „Агенция за събиране на вземания”ЕАД– частен правоприемник /цесионер/ на „Изи Асет Мениджмънт”АД, съществува вземането – предмет на Заповед № 405 от 02.05.2018 г. по ч.гр.д.№ 731/2018 г. срещу ответника М.С., заместен по реда на чл.227 от ГПК от своите наследници по закон - С.М.Ц. и М.М.С.
Съдът намира, че приложения
рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г. е
валидно сключен между заемодателя по процесния договор за паричен заем – „Изи
Асет Мениджмънт”АД, в качеството му на продавач/цедент/ и „Агенция за съиране
на вземанията”ООД / с правоприемник „Агенция за събиране на вземания”ЕАД/, в
качеството му на купувач/цесионер/. По делото са ангажирани доказателства,
които по несъмнен начин установяват, че процесното вземане е било предмет на цесионния договор и ищеца като титуляр на вземането се
явява материално - правно легитимиран да претендира заплащането му. Към
исковата молба е представено извлечение от
Приложение №1/ 01.07.2017 г. към Договора за продажба и прехвърляне на
вземания/цесия/ от 17.11.2010 г, в който процесното вземане е индивидуализирано
в достатъчна степен чрез посочване на договора и датата на сключването му,
трите имена и ЕГН на длъжника, размера
на вземането, в т.ч. и начислената лихва за просрочие към датата на продажбата.
Съгласно разпоредбата на
чл.99, ал.3 от ЗЗД, предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника
прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи,
които установяват вземането, както и да потвърди писмено станалото прехвърляне.
Следващата ал.4 на същата разпоредба предвижда, че прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо
длъжника, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
По делото няма
доказателства, които да установяват, че преди подаване на исковата молба заемателят
е надлежно уведомен за цедиране на вземането.
Независимо от това обстоятелство съдът приема, че цесията на процесното вземане е породила своето действие по отношение на ответника, заместен
от своите правоприемници. В тази връзка съдът съобразява утвърдената
непротиворечива практика, която приема, че няма
пречка уведомяването за извършена цесия да бъде направено и чрез връчване на
препис от искова молба, към която е приложено уведомлението от стария кредитор –
в случая „Агенция за събиране на вземания”ЕАД в качеството му на пълномощник на
цедента „Изи Асет Мениджмънт”АД. Тъй като този факт е от значение
за спорното право, той следва да се съобрази като факт, настъпил в хода на
процеса по реда на чл.235, ал.3 ГПК. /В този смисъл е Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС
по т.д.№12/2009г.,II т. о., ТК и Решение №78/09.07.2014 г. по т.д.№2352/2013
г., ІІ т.о., ТК, постановени по реда на чл.290 от ГПК, представляващи
задължителна съдебна практика./ Съгласно второто от посочените
решения на ВКС “Изходящото от цедента уведомление, приложено към ИМ на
цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на
цесията, съгласно чл.99, ал.3, предл.1 от ЗЗД, с което прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД. Приема
се също, че доколкото уведомяването не е
лично и непрехвърлимо право, то по силата на чл.36 от ЗЗД не е налице законова пречка да бъде извършено чрез пълномощник, какъвто в
случая се явява цесионера - „Агенция за събиране
на вземания”ЕАД. Констатира се, че самото упълномощаване е ясно оповестено в
документа, като е приложено и изрично писмено пълномощно. Настоящият състав
счита, че с горните действия по никакъв начин не са осуетени целите, насочени
към защита на длъжника срещу ненадлежното изпълнение на лице, което не е
носител на вземането, още повече, че от ответната страна не са въведени
твърдения да е предложено изпълнение на стария кредитор след цедиране на вземането. В решение
№137/02.06.2015 г. на ВКС по гр.д.№5759/2014 г., постановено по реда на чл.290
от ГПК е указано, че няма пречка предишният кредитор да упълномощи новия
кредитор да уведоми длъжника за цесията като негов пълномощник./ в същия смисъл
са и Определение №602 от 29.10.2015 г. по т.д.№27/2015 г., ІІ т.о. на ВКС и
Определение №213 от 16.03.2016 г. по т.д.№1745/2015 г. на ВКС, ІІ т.о.
След анализ на
събраните по делото доказателства съдът приема за установено, че по силата на
Договор за паричен заем № 2704553 от 15.12.2016 г. между „Изи Асет
Мениджмънт”АД и наследодателя на ответниците М.Ц.С. са възникнали облигационни
правоотношения, които валидно обвързват страните. Съдът приема за доказан
факта, че заемодателят е изпълнил задължението си по договора, като е
предоставил в брой на заемателя сумата от 400.00 лв. От своя страна, заемателят
е поел задължение да върне заемната сума на дванадесет вноски, всяка в размер
от 39.99лв, в периода от 15.01.2017 г.
до 11.12.2017 г., ведно с уговореното възнаграждение за ползването при общ
размер на всички плащания 479.88. Между страните по договора е постигнато
съгласие, че при забава в плащането на погасителна вноска с повече от 30
календарни дни, заемателят дължи на заемодателя
заплащането на разходи в размер на 9 лв,
които се начисляват за всеки следващ
30-дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с
повече от 30 календарни дни, но не повече от 45 лева. На следващо място, по
силата на договора/ чл.4/, заемателят – ответник се е задължил в 3 – дневен
срок, считано от датата на сключване на договора, да предостави на Заемодателя
едно от следните обезпечения: две
физически лица – поръчители, които да отговарят на определени изисквания или
банкова гаранция с бенефициер –
Заемодателя. Неизпълнение на горното задължение е скрепено със санкция –
неустойка в размер на 358.80 лв, която се заплаща
разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, чрез добавяне към всяка от
тях на сума в размер на 29.90 лв. Установява се, че срокът на договора е изтекъл с падежа на последната
погасителна вноска, а именно на 11.12.2017
г. От изслушаната СИЕ се установява, че длъжникът
не е извършвал никакво плащане по договора, като размерът на вземанията по
процесния договор за паричен заем е, както следва: главница – 400.00 лв, договорни лихви – 79.88 лв., неустойки – 358.80 лв.,
разходи и такси за извънсъдебно събиране – 45.00 лв. и лихви за забава до 01.04.2018 г. в размер на 35.38 лв. Доказателство
относно факта на плащане на тези суми не са ангажирани и до датата на
приключване на съдебното дирене. Ето защо, съдът приема, че заемателят е
неизправна страна по договора, тъй като не е предложил на кредитора изпълнение
в уговорените срокове. В случая се касае за парично задължение, чието реално
изпълнение е възможно и е в интерес на кредитора.
След смъртта на заемателя М.Ц.С., поч.на 30.08.2018 г.
задължението му за заплащане по договора
за паричен заем е преминало върху неговите наследници по закон– двете му дъщери
С.М.Ц. и М.М.С.. Съгласно
правилото на чл.60 от ЗН, всеки от наследниците отговаря разделно за дълга
съобразно идеалната част от наследството. В случая наследниците на М.С. са
двете му деца, които на основание чл.5 от ЗН наследяват по 1/2 идеална част от
наследството, включващо всички права и задължения на наследодателя. Ето защо
дължимата на ищеца сума следва да се раздели по равно между двете наследници.
С оглед на изложеното по-горе съдът намира за основателни в пълния претендиран размер предявените от ищеца в условията на разделност исковете за главницата, договорна лихва за периода обезщетение за забава върху непогасената главница, като всяка от ответниците следва да заплати на ищеца суми в претендирания размер, а именно: 133.33 лв., представляващи главница по договор за паричен заем, 26.60, представляващи договорна лихва за периода от 15.01.2017 г. до 11.12.2017 г. и 11.79 лв., представляващи обезщетение за забава за периода от 16.01.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда/ 30.04.2018 г./, както и законната лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението.
По отношение на иска с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.92 от ЗЗД съдът намира следното. Претенцията си за заплащане на неустойка ищецът основава на постигната договореност в процесния Договор за паричен заем № 2704553 от 15.12.2016 г. Установява се, че в чл.4 е включена клауза, по силата на която заемателят се е задължил в 3-дневен срок от сключване на договора да предостави на „Изи Асет Мениджмънт“АД едно от следните обезпечения: две физически лица-поръчители, всяко от които да има нетен размер на осигурителния доход над 1 000,00 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по договор за заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“АД, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има кредитната му история в ЦКР за период от една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“ или да представи банкова гаранция с бенефициер-заемателя за сумата по заема с валидност до 30 дни от срока за плащане на задълженията по договора. Неизпълнението на така поетото задължение е скрепено със санкция – заплащане на договорна неустойка в размер на 358.80 лв.
Съдът намира, че в настоящия казус не са налице условията за присъждане на претендираната неустойка.
Съгласно
чл.92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. По
делото не е спорно, че ответникът не е изпълнил поетото с договора задължение
относно предоставяне в 3 – дневен срок на някое от посочените в чл.4
обезпечения. Действително, принципът на договорната свобода/ чл.9 от ЗЗД/ е
основополагащ, но тази свобода на договаряне във всички случаи е ограничена от
повелителните правни норми, вкл. от т.нар.добри нрави. Съдът е задължен
служебно да провери съответствието на неустоечната
клауза с добрите нрави, разглеждани като неписани морални норми, израз на
принципите за справедливост и добросъвестност в гражданските и търговските
правоотношения. В конкретния случай
съдът приема, че по начина, по който е уговорена неустойката излиза извън присъщите й функции –
обезпечителна, обезщетителна и санкционна, в каквато
връзка са указанията, дадени с ТР №1/15.06.2010 г. по т.д.№1/2009 г. ОСГТК на
ВКС. Преценявана към момента на
сключване на договора, неустойката е изпълнява единствено обезпечителна
функция, тъй като има за цел да стимулира точното изпълнение на поетото
задължение до предоставяне на обезпечение.
Тук е мястото да се отбележи, че при договора за потребителски кредит
вредите за кредитора са свързани със забавата при възстановяване на
предоставените от него средства в заем, заплащането на възнаграждение за
ползването на заемната сума и направените разходи по събиране. Уговорената с
договора неустойка в случая не обезпечава възстановяването на вредите, т.е. тя няма
обезщетителен характер. От неизпълнението на поетото
от ответника задължение за предоставяне на обезпечение не е настъпила вреда,
която да подлежи на обезвреда чрез включване на
клауза за договорна неустойка. Съдът намира, че в случай на заплащането на
претендираната от ищеца неустойка ще бъде налице обективна неравностойност на
насрещните задължения, а това от своя страна поражда условия за неоснователно обогатяване на
ищеца. Договорената в чл.4 от договора неустойка е в отклонение на основния
принцип за добросъвестност и справедливост в търговските отношения и като накърняваща
добрите нрави се явява нищожна по
смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД.
Наред с горното, съдът счита, че неустоечната клауза на чл.4 от Договора за паричен заем № 2704553 от 15.12.2016 г. може да бъде квалифицирана и като неравноправна клауза, с оглед наличието на предпоставките, визирани в чл.143, т.5 от ЗЗП. Легалната дефиниция на понятието неравноправна клауза се съдържа в разпоредбата на чл.143 от ЗЗП. Според цитираната разпоредба, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя”, като в т. 5 е визирана хипотеза на задължаване на потребителя при неизпълнение на негови задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договора са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от посочената разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени каузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия. Тези нормативни разрешение са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета/чл.3/, според която не се счита индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание. Фактът, че някои аспекти от дадена клауза или някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не изключва приложението на чл.3 от Директивата към останалата част на договора, ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи условия.
Безспорно установено е в
настоящия случай, че неустоечната клауза е част от съдържанието на сключения между страните Договор
за паричен заем №2704553 от 15.12.2016 г. Това обаче, не е
достатъчно същата да бъде квалифицирана като индивидуално уговорена, тъй
като нормата на чл.146, ал.2 от ЗЗП
изрично прокламира, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били
изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им. В конкретния случай договорът е бланков, като с
оглед начина на попълване на договора
съдът намира, че на потребителя не е осигурена възможност да внася
промени в неговото съдържание и да включва нови условия по изпълнението на
договорната връзка, в т.ч. да изрази воля по отношение на клаузата за
неустойка. Оттук следва извод, че клаузата по чл.4 от договора не е
индивидуално уговорена.
С оглед на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че
клаузата на чл.4 от договора за мобилни услуги се явява неравноправна и тъй
като не е договорена индивидуално, съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП се явява
нищожна и не поражда права и задължения за страните по договора. В този смисъл
нищожността на неустоечната клауза изключва
възникването на претендираното с иска по чл.92
от ЗЗД вземане за неустойка
От всичко изложено дотук следва извода, че предявеният от „ Агенция за събиране на вземания”ЕАД иск с основание
чл.422 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.92
от ЗЗД - за установяване дължимостта на вземане за неустойка в размер на 119.60 лв. по отношение на всяка от ответниците,
като правоприемници на заемателя, се явява неоснователен и недоказан, поради което следва
да бъде отхвърлен.
В условията на обективно кумулативно съединяване ищецът е предявил спрямо двете ответници претенция за заплащане на сумата от 15.00 лв. - разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение. Съгласно разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Според ал.2 на същия текст, когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. В конкретния казус, претендираната такса разходи за събиране на вземането в размер на 45 лв. е начислена поради забава в плащането на падеж на погасителна вноска, с повече от 30 календарни дни. Съдът счита, че отговорността за разноски, предвидена с договора по същество представляват вземане, дължимо при забава на изпълнението за заплащане на текущите задължения по кредита, а не плащане за покриване на разходи по събиране на вземането и за дейност на служител. Ето защо, съдът приема, че с въвеждането на посочената клауза в договора се цели заобикаляне на ограничението на чл.33 от ЗПК чрез предвиждането на допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло обусловена от допуснатата от длъжника забава. По смисъла на чл.21, ал.2 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. При тези съображения настоящият състав приема, че посочените клаузи, на които ищецът основава претенцията си за разходи за извънсъдебно събиране на задължението, се явява нищожна и като такава не поражда права и задължения за страните по заемното правоотношение. Действително, в нормата на чл.10а, ал.1 от ЗПК е предвидена възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. Съдът счита обаче, че разходите и таксите за извънсъдебно събиране на задължението не представляват допълнителни услуги, които кредиторът предоставя на потребителя по силата на договора, имат за цел да осигурят изпълнението по договора. В случая начисляването на разходите за извънсъдебно събиране води до неоснователно обогатяване на кредитора и тъй като има за цел заобикаляне на императивни разпоредби на ЗПК, тази клауза се явява нищожна.
При тези съображения предявеният обективно съединения иск по отношение
на всяка от двете ответници за заплащане на сумата от 15.00лв. – такса разходи
за събиране на просрочени задължения подлежи на отхвърляне, като неоснователен
и недоказан.
По разноските:
С оглед изхода на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски по производството, съразмерно с уважената част от иска. Съгласно задължителната съдебна практика - т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС ответникът следва да заплати на ищеца съразмерно с уважената част на исковата претенция и направените от последния разноски по заповедното производство.
От страна на ищеца са претендирани разноски в исковото производство в общ размер на 845.00лв, както следва: 175.00 лв. – заплатена държавна такса, 200.00 лв. – депозит за особен представител, 120.00 лв. – депозит за вещо лице и 350.00 лв. – възнаграждение за процесуално представителство на основание чл.78, ал.8 от ГПК.
Съдът намира, че при условията на чл.78, ал.8 от ГПК вр.чл.37 от Закона за правната помощ вр.чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ в полза на ищеца следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определя на сумата от 100.00 лв. или общият размер на разноските на ищеца в исковото производство следва да се редуцира на сумата от 595.00лв.
Искането на ищеца в частта на разноските за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер над сумата от 100.00 лв. до пълния претендиран размер от 350.00 лв. подлежи на отхвърляне.
Съобразно уважената част от исковата претенция, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца разноски по исковото производство в общ размер на 333.55 лв.
Съобразно уважената част от исковата претенция, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца разноски по заповедното производство в общ размер на 75.00 лв, от които: 25.00 лв. – държавна такса и 50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.78, ал.8 от ГПК/изм. ДВ, бр.8, 24.01.2017 г./ вр.чл.37 от Закона за правната помощ вр.чл.26 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
На адвокат Х.И. от ЛАК следва да се изплати сумата от 200.00лв. от внесения депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ответника.
Мотивиран от горните съображения ,съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за установено, на основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.240 от ЗЗД, вр.чл.86 от ЗЗД, по отношение на С.М.Ц., ЕГН **********, с пост.адрес: *** /в качеството й на наследник на заемателя М.Ц.С., поч. 30.08.2018 г./, че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.”Д-р Петър Дертлиев”№25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов– Изп.директори, чрез юрисконсулт Боянка Ненчева Рахнева, следните суми: 133.33 лв./ сто тридесет и три лева и 33ст/, представляващи главница по договор за паричен заем № 2704553 от 15.12.2016 г, сключен между наследодателя й М.Ц.С. и „Изи Асет Мениджмънт”АД, 26.60лв / двадесет и шест лева и 60ст/, представляващи договорна лихва за периода от 15.01.2017 г. до 11.12.2017 г. и 11.79 лв./ единадесет лева и 79ст/, представляващи обезщетение за забава за периода от 16.01.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда/ 30.04.2018 г./, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от подаване на заявлението /30.04.2018 г/ до изплащане на вземането – предмет на Заповед № 405 от 02.05.2018 г , издадена по ч.гр.д.№731/2018 г.по описа на Ловешки РС.
ПРИЗНАВА за установено, на основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.240 от ЗЗД, вр.чл.86 от ЗЗД, по отношение на М.М.С., ЕГН **********, с пост.адрес: ***/в качеството й на наследник на заемателя М.Ц.С., поч. 30.08.2018 г./, че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.”Д-р Петър Дертлиев”№25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов– Изп.директори, чрез юрисконсулт Боянка Ненчева Рахнева, следните суми: 133.33 лв./ сто тридесет и три лева и 33ст/, представляващи главница по договор за паричен заем № 2704553 от 15.12.2016 г, сключен между наследодателя й М.Ц.С. и „Изи Асет Мениджмънт”АД, 26.60лв / двадесет и шест лева и 60ст/, представляващи договорна лихва за периода от 15.01.2017 г. до 11.12.2017 г. и 11.79 лв./ единадесет лева и 79ст/, представляващи обезщетение за забава за периода от 16.01.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда/ 30.04.2018 г./, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от подаване на заявлението /30.04.2018 г/ до изплащане на вземането – предмет на Заповед № 405 от 02.05.2018 г , издадена по ч.гр.д.№731/2018 г.по описа на Ловешки РС.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.”Д-р Петър Дертлиев”№25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов– Изп.директори, чрез юрисконсулт Боянка Ненчева Рахнева против С.М.Ц., ЕГН **********, с пост.адрес: *** /в качеството й на наследник на заемателя М.Ц.С., поч. 30.08.2018 г./ иск с правно основание чл.422 вр.чл.415,ал.1 от ГПК вр.чл.92 от ЗЗД - с искане да се признае за установено спрямо ответника съществуването на вземане в полза на „Агенция за събиране на вземания”ЕАД в размера на 119.60 лв - неустойка за неизпълнение на поето договорно задължение – предмет на Заповед № 405 от 02.05.2018 г , издадена по ч.гр.д.№731/2018 г.по описа на Ловешки РС.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.”Д-р Петър Дертлиев”№25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов– Изп.директори, чрез юрисконсулт Боянка Ненчева Рахнева против М.М.С., ЕГН **********, с пост.адрес: ***/в качеството й на наследник на заемателя М.Ц.С., поч. 30.08.2018 г./, иск с правно основание чл.422 вр.чл.415,ал.1 от ГПК вр.чл.92 от ЗЗД - с искане да се признае за установено спрямо ответника съществуването на вземане в полза на „Агенция за събиране на вземания”ЕАД в размера на 119.60 лв - неустойка за неизпълнение на поето договорно задължение – предмет на Заповед № 405 от 02.05.2018 г , издадена по ч.гр.д.№731/2018 г.по описа на Ловешки РС.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.”Д-р Петър Дертлиев”№25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов– Изп.директори, чрез юрисконсулт Боянка Ненчева Рахнева против С.М.Ц., ЕГН **********, с пост.адрес: *** /в качеството й на наследник на заемателя М.Ц.С., поч. 30.08.2018 г./ иск с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК- с искане да се признае за установено спрямо ответника съществуването на вземане в полза на „Агенция за събиране на вземания”ЕАД в размера на 15.00 лв- такса разходи за събиране на просрочено задължение – предмет на Заповед № 405 от 02.05.2018 г , издадена по ч.гр.д.№731/2018 г.по описа на Ловешки РС.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.”Д-р Петър Дертлиев”№25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов– Изп.директори, чрез юрисконсулт Боянка Ненчева Рахнева против М.М.С., ЕГН **********, с пост.адрес: ***/в качеството й на наследник на заемателя М.Ц.С., поч. 30.08.2018 г./ иск с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК- с искане да се признае за установено спрямо ответника съществуването на вземане в полза на „Агенция за събиране на вземания”ЕАД в размера на 15.00 лв- такса разходи за събиране на просрочено задължение – предмет на Заповед № 405 от 02.05.2018 г , издадена по ч.гр.д.№731/2018 г.по описа на Ловешки РС.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, С.М.Ц., ЕГН **********, с пост.адрес: *** и М.М.С., ЕГН **********, с пост.адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ / в условията на разделност/ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.”Д-р Петър Дертлиев”№25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов– Изп.директори, чрез юрисконсулт Боянка Ненчева Рахнева разноски по настоящото производство в общ размер на 333.55 лв./ триста тридесет и три лева и 55ст/, както и сторените в заповедното производство разноски в общ размер на 75.00/седемдесет и пет/лв.
ОТХВЪРЛЯ искането на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.”Д-р Петър Дертлиев”№25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов– Изп.директори, чрез юрисконсулт Боянка Ненчева Рахнева за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в исковото производство за разликата до пълния претендиран размер от 350.00 лв.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв.Х.И. сумата от 200.00лв. /двеста лева/ от внесения депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след
влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№731/
РАЙОНЕН СЪДИЯ: