№ 978
гр. Варна, 03.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:П. Ат. Атанасов
Деница Добрева
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно гражданско дело №
20253100501512 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 45631/28.05.2025 год. от А. Й.
Ж., чрез адв. Т. срещу Решение № 1582/07.05.2025г. по гр.д .№ 6065/2024г. по
описа на ВРС, с което са отхвърлени предявените от ищеца/ сега
въззивник/обективно комулативно съединени искове, както следва: за
приемане за установено, че А. Й. Ж. ЕГН ********** с адрес: ******, не
дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София сумата от 2180,84 лв. по изп. д. № 20178380408765 по
описа на ЧСИ, peг. № 838 в КЧСИ, образувано по изпълнителен лист от
26.11.2014 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
18.06.2012 г., по ч.гр.д, № 24915/2012 г., на СРС, 56 с-в. за вземане по договор
за кредит от 07.04.2008г., сключен между ищеца и „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“, което вземане е прехвърлено на ответната страна по договор за
цесия от 20.08.2009г. и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1700 лв. като получена
без основание поради настъпила погасителна давност.
Доводите в жалбата се свеждат до неправилно приложение на
материалния закон. Счита, че съдът не е съобразил, че повече от две години
след 02.08.2019г., когато взискателят е поискал налагане на запор върху
банкова сметка на длъжника, по изпълнителното дело не са извършвани
изпълнителни действия, поради което е настъпила перемпция, съответно изп.
1
дело е било прекратено по право. Извършените след 02.08.2021г.
изпълнителни действия нямат правно значение за прекъсване на давността.
Сочи, че неправилно ВРС се е позовал на ТР 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, без
да съобрази, че изп. дело е прекратено и извършените изпълнителни действия
след прекратяването не спадат към изброените в ТР действия по
принудително изпълнение.Счита, че цитираното тълкувателно решение няма
обратно действие. Въз основа на изложеното настоява за отмяна на решението
и за уважаване на предявените искове. Претендира разноски за двете съдебни
инстанции.
В срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната страна „ЕОС Матрикс“
ЕООД, чрез юк М. депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната
жалба. Счита, че при постановяване на обжалваното решение ВРС е приложил
правилно материалния закон относно основанията за прекъсване на давността,
както и тълкувателната практика. Акцентира, че настъпилата перемпция не
съставлява пречка за извършване на действия по принудително изпълнение.
Претендира разноски. Прави евентуално възражение за прекомерност по
отношение разноските за адв. възнаграждение на насрещната страна.
Пред настоящата инстанция въззивникът не изпраща представител.
Въззиваемата страна „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез юк. М. е депозирала
молба по хода на делото, с която поддържа отговора на въззивната жалба.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред Варненски окръжен съд е образувано по предявен
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК за
приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът „ЕОС
Матрикс“ ЕООД не разполага с право на принудително изпълнение за
вземания по изп. лист, издаден по ЧГД №24915/2012г. по описа на РС –
София, както и по съединен с него иск да връщане на събрана за
удовлетворение на взискателя сума, след изтичане на погасителната давност.
Твърди се в исковата молба, че въз основа на издадения изп. лист полза
на “Уникредит Кънсюмър Файненсинг" АД, ЕИК *********, е образувано
изпълнително дело №20178380408765 при ЧСИ с рег. №838 М.Б.. Твърди, че
към 26.11.2017г. изпълнително дело срещу ищеца не е било образувано, а
длъжник по посоченото изп. дело е трето за спора лице. Евентуално се твърди
давността се е изтекла на 26.11.2017г., тоест 5 години след датата на
образуване на изп. дело. Отново евентуално се сочи, че това е станало на
27.11.2022г. Претендира и връщане на събраната след настъпване на
давността сума по изп. дело в размер на 1700 лева.
Ответникът сочи, че по издадени изп. лист е било образувано
първоначално изпълнително дело №230/2013 г. по описа на ЧСИ К.А., с рег.
№766 при КЧСИ и район на действие ОС-Стара Загора, което е прекратено
поради настъпила перемпция през 2016 г. По-късо и въз основа на същия лист
2
е образувано изпълнително дело №8765/2017 г. по описа на ЧСИ М.Б., с рег.
№ 838 при КЧСИ и район на действие СГС. Твърди, че в хода на второто
производство са извършвани изпълнителни действия, които многократно
прекъсвали погасителната давност. На 23.11.2017 г. е изпратено запорно
съобщение за налагане на запор банкова сметка; на 07.02.2019 г. е входирана
молба за извършване на изпълнителни действия; 02.08.2019 г. е депозирана
молба за налагане на запор на банкова сметка; на 24.08.2021 г. - за извършване
на изпълнителни действия; на 26.08.2021 г. е изпратено запорно съобщение за
налагане на запор банкова сметка; на 12.01.2023 г.- е депозирана молба за
извършване на изпълнителни действия; на 29.06.2023 г. е поискано
изпълнителя да наложи запор на банкова сметка; на 03.07.2023 г. е изпратено
запорно съобщение за налагане на запор банкова сметка; на 21.09.2023 г. е
депозирана молба за извършване на изпълнителни действия;на 04.12.2023 г. са
изпратени запорни съобщения за налагане на запор на банкова сметка и запор
на трудово възнаграждение; на 05.01.2024 г. е постъпила сума от наложен
запор; на 19.04.2024 г. е депозирана молба за извършване на изпълнителни
действия; на 04.06.2024 г. е изпратено запорно съобщение за налагане на запор
на трудово възнаграждение. Въз основа на изложеното настоява за отхвърляне
на иска.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В
обхвата на така посочените въззивни предели, въззивният съд намира, че
първоинстанционното решение съдържа реквизитите на чл. 236 от ГПК и е
действително. Произнасянето на съда съответства на предявеното искане за
отричане съществуването на право на принудително изпълнение за погасено
по давност вземане след приключване на съдебното дирене в производството,
в което е установено. Предявен е и допустим иск за възстановяване на
заплатените след изтичане на погасителната давност суми в изпълнителното
производство.
Правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и
решението са допустими.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл. 269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Изведеният пред въззивния съд спорен въпрос е свързан с изясняване на
значението на извършените изпълнителни действия при настъпила перемпция.
В конкретния случай правото на принудително изпълнение на вземането
на кредитора “Уникредит Кънсюмър Файненсинг" АД спрямо ищеца –
длъжник е установено с влязла в сила заповед за изпълнение, издадена по реда
на чл.410 ГПК по ч.гр.д. №24915/2012г. по описа на СРС, въз основа на която е
издаден изпълнителният лист от 26.11.2012г. По молбата “ЕОС Матрикс“
ЕООД, частен правоприемник на кредитора, на 23.11.2017г. е образувано ИД
№ 20178380408765. Ведно с образуването на изп. производство взискателят е
3
поискал налагане на запор върху вземания по банкови сметки на длъжника и
запор на движими вещи.
На 24.11.2017г. с разпореждане на ЧСИ е наложен запор върху вземания
по банкови сметки на длъжника А. Ж. в „Райфайзен банк“ ЕАД.
На 07.02.2019г. е постъпила нова молба от взискателя ЕОС Матрикс“
ЕООД за налагане на запор върху вземания по банкови сметки на длъжника.
На 02.08.2019г. и на 24.08.2021г. са отправени искания за запор на вземания по
сметки при „Банка ДСК“ ЕАД. На 26.08.2021г. е изпратено запорно
съобщение до „Банка ДСК“ ЕАД, на което банката е отговорила, че лицето
няма открити сметки/л. 38/. С нова молба от 12.01.2023г./л. 41/ взискателят е
поискал съдебният изпълнител да извърши справка по банкови сметки на
длъжника, и при установяване на такива е поискал ЧСИ да наложи запор. С
молба от 29.06.2023г. съдебният изпълнител е сезиран с искане за запор на
банкови сметки на длъжника в „Общинска банка“ АД/л.46/. Видно от
запорното съобщение от 03.07.2023г. запорът е наложен. С молба от
21.09.2023г./л. 49/ взискателят е поискал съдебния изпълнител да извърши
справка за банкови сметки и трудови договори на длъжника, а при
установяването им- да наложи запор по тях. Видно от запорни съобщения от
04.12.2023г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в
дружеството „Видеосфера“ ЕООД, и по сметка в „Първа инвестиционна
банка“АД.
Видно от възражение от 22.01.2024г., депозирано по изпълнителното
дело, А. Й. Ж. се е позовал пред съдебния изпълнител на изтекла погасителна
давност за вземанията, за които е образувано изпълнителното производство.
Отрицателният установителен иск по чл. 439 ГПК е предоставен в полза
на длъжника по изпълнението за защита срещу неоснователно принудително
изпълнение, ако след приключване на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти, които
осуетяват изпълнението. В настоящия случай се твърди погасяване на
вземането по издаден изпълнителен лист, по давност.
В случая ищецът се позовава на изтекла погасителна давност по второто
/ въз основа на същия лист/ образувано изп. производство № 20178380408765
по описа на ЧСИ рег.№838, по отношение на което са приложим постановите
на ТР №2/26.06.2015 г. по т. д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като е
образувано след 26.06.2015 г.
Съгласно постановките на цитиранот ТР давността се прекъсва с всяко
действие, което изгражда изпълнителния способ, независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1
ЗЧСИ. След всяко прекъсване на давността започва да тече нова давност.
В случая давността е прекъсната с искането за налагане на запор,
направено с молбата за образуване на производството-23.11.2017г., а след това
с отправени искания в идентичен смисъл на 24.11.2017г., 07.02.2019г.,
4
02.08.2019г., 24.08.2021г. 12.01.2023г. 29.06.2023г., 21.09.2023г. Видно е, че
между отделните приложения на изпълнителния способ „запор на вземания“
не е изтекъл е петгодишен срок, на основание чл. 117, ал. 2 вр. ал. 1 ЗЗД.
Въззивникът необосновано смесва институтите на погасителна давност
и перепцията/ последната само обуславя прекраяване на изп. произодство, но
няма отношение към погасяване правото на принудително изпълнение/.
Действително след 02.08.2019г. взискателят не е поискал налагане на
изп.способи, с което съгласно постановките на т. 10 от ТР 2/2013г. на ОСГТК
на ВКС изпълнителното производство се счита прекратено по право на осн.
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. С прекратяване на изпълнителното производство
обаче, материалното право на взискателя остава незасегнато. Трайно е
разбирането в практиката, че перемпцията по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК няма
отношения към погасителната давност. Прекратяването на изпълнителното
производство не изключва принудителното изпълнение в случай, че
изпълняемото право е непогасено- Решение № 127 от 12.07.2022 г. на ВКС по
гр. д. № 2884/2021 г., III г.о., ГК, Решение №21/11.01.2024г, по дело
№439/2023г. Извършването на изпълнителни действия след перемпцията е
допустимо както по същото, така и по новообразувано изп. дело. В този
смисъл доводите на ищеца/ сега въззивник/ за невалидност на действията по
изпълнението след перемпцията не могат да бъдат споделени.
С оглед на изложеното погасените по изп. дело вземания в общ размер
на 1700 лева, в резултат на прилагане на способ за принудително изпълнение
не са погасени по давност. Само за изчерпателност съдът посочва, че
доколкото погасителната давност не се прилага служебно от органа по
принудителното изпълнение (чл. 120 от ЗЗД), то в изпълнителното
производството платени без основание могат да бъдат само сумите, събрани в
резултат на приложение на изпълнителни способи след позоваването на
давност от титуляра на задължението. В случая сумата от 1700 лева е
постъпила в резултат на наложен запор на трудовото възнаграждение на
длъжника на 04.12.2023г., а позоваването на давност пред ЧСИ е реализирано
с възражение от 22.01.2024г.
Неоснователни са и съображенията, че към 26.11.2017г. изпълнително
дело срещу ищеца не е било образувано. Изпълнителното дело се образува с
молбата на взискателя, по арг. от чл. 426,ал. 1 от ГПК, а разпореждането на
ЧСИ за деловодното иницииране на делото не представлява акт за неговото
образуване. Такова разпореждане няма правно значение. В случая видно от
сезиращата молба на взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД вх.
№87461/23.11.2017г. същият е поискал насочване на изпълнението срещу
легитимирания по изп. лист длъжник А. Ж.. Именно по отношение на това
лице са извършвани всички изпълнителни действия.
По изложените съображения съставът на въззивния съд приема
предявените искове за неоснователни. Като е достигнал до аналогичен правен
извод, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което
5
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от спора на осн.чл. 78,ал. 3 от ГПК на въззиваемият се
следва разноски за процесуално представителство пред настоящата инстанция
в размер на 200 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1582/07.05.2025г. по гр.д .№ 6065/2024г.
по описа на ВРС.
ОСЪЖДА А. Й. Ж. ЕГН ********** с адрес: ****** ДА ЗАПЛАТИ
на„ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София сумата от 200 (двеста) лева, представляваща
възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция,
на осн.чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6