Решение по дело №480/2020 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 260068
Дата: 25 март 2021 г. (в сила от 17 април 2021 г.)
Съдия: Азадухи Ованес Карагьозян
Дело: 20203600100480
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

                                 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 260068

                                    

                                       гр. Шумен 25.03.2021г.

                                         

                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

                                                   

Шуменският  окръжен  съд в открито заседание на двадесет и трети март,  две хиляди двадесет и първа  година , в състав:

                                                          

                                                              Окръжен съдия: Азадухи Карагьозян                                              

 

  при секретаря  Таня Кавърджикова, като разгледа докладваното от  окръжният  съдия гр. дело №480  по описа  за   2020г.   за да се произнесе , взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.288 ал.12 от КЗ/отм./ във вр. с чл.45 от ЗЗД. 

  Ищецът Гаранционен фонд твърди ,че на основание чл. 288, ал. 1 т. 2, б. „г от Кодекса за застраховане (КЗ) (отм.) сега чл. 557 ал.З т. 1 от КЗ, изплатил по щета N 210014/17.02.2015г., съгласно съдебно решение по гр.д. 4472/2014 на СГС, 19 състав на А.Т.Д. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 139232,05 лв., изплатени както следва: 101087,17 лв., от които 80 000 лв. главница на обезщетение за неимуществени вреди по гр.д.№ 4472/14 на СГС, 19 състав; 11289,06 лв. законна лихва, считано от 18.05.2015г и 9798,11 лв. съдебни разноски; 29084,88 лв., от които 20 000 лв. главница, постановена с решение по в.гр.д.№ 1279/2017 на САС, 1 състав; 5358,86 лв. законна лихва, считано от 18.05.52015г. и 3726,02 съдебни разноски, 3200 лв. - ДТ на СГС; 1200 лв. - ДТ САС; 4660 лв. адв. хонорар на адв. Н.Д.. Виновен за катастрофата бил М.С.Р., който на 17.10.2013 г. около 17,50 ч управлявал т.а. „Исузу КБД 27“ с рег.№ Н... ВВ в гр. Ш., по бул. „С..“ в посока от “Р..“ към пл. „К..“ при мокро и валежно време. На пешеходната пътека при цветния пазар от ляво на дясно по посоката на движение на автомобила предприела пресичане А.Т.Д.. Р. късно възприел пешеходката , употребил аварийно спирачки, но въпреки това с предната част на автомобила ударил Д.., която била отхвърлена напред и паднала пред МПС-то. В нарушение на чл. 249 във вр. с чл. 259 от КЗ (отм.) сега чл. 461 във вр. с чл. 483 от КЗ ответникът управлявал увреждащия автомобил без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност".

   Ищецът моли съдът след установяване на горните обстоятелства на основание  чл.288 ал.12 от Кодекса за застраховането /отм./ , а сега чл.558 ал.7 от КЗ , във вр. с чл.45 от ЗЗД да осъди ответника М.С.Р.   да заплати на ГФ исковата сума от 139 232,05 лв. (сто тридесет и девет хиляди двеста тридесет и два лева и 5 стотинки), представляваща съгласно счетоводна справка изплатеното от Гаранционен Фонд по щета N 210041/15 и по гр.д.№ 4472/2014 на СГС, 19 състав, изменено с решение по в.гр.д.№ 1279/2017 на САС, 1 състав на А.Т.Д. обезщетение за неимуществени вреди, законна лихва върху присъдените обезщетения, считано от 18.05.2015г. до съответното плащане, съдебни разноски и ДТ, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски.

   Ответникът М.С.Р.   в срока по чл.131 ал.1 от   не е депозирал отговор на исковата молба. В съдебно заседание се явява лично и счита иска за основателен.

От събраните по делото доказателства и от становищата на страните, преценени по отделно и в съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна:   

     По делото е представен протокол за ПТП №1480023 на МВР-Ш. от съдържанието на който се установява , че на 17.10.2013г. около 12.45ч. в гр.Шумен бул.С.. до дом №.. водачът на л.а. Исизу ИБД 27"“с рег.№Н ... ВВ-М. С.. Р. непропускайки стъпилата на пешеходната пътека тип „Зебра“ пешеходка А.Т.Д. я блъска .  С решение от 3.08.2016г. по гр.д.№4472/2014г.  по описа на СГС Гаранционен фонд –С. е осъден да заплати на А.Т.Д. на основание чл.288, ал.1, т.2, б.”а” от КЗ  сумата от 80 000лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди претърпени в резултат на ПТП , реализирано на 17.10.2013г. в гр.Ш. ,  ведно  със законната лихва върху нея, считано от 18.05.2015г.  до окончателното плащане, на адвокат Н.Д. от САК на осн.чл.38 ал.1 от ЗА сумата от 2 824лв. адвокатско възнаграждение и сумата от 3200лв. по сметка на СГС –такси и разноски . С решение №2308/9.11.2017г. по В.гр.д.№1279/2017г. по описа на САС Гаранционен фонд –С. е осъден да заплати на А.Т.Д. на основание чл.288, ал.1, т.2, б.”а” от КЗ  сумата от още 20 000лв. , представляваща обезщетение за неимуществени вреди претърпени в резултат на ПТП , реализирано на 17.10.2013г. в гр.Шумен ,  ведно  със законната лихва върху нея, считано от 18.05.2015г.  до окончателното плащане и разноски за първоинстанционното производство в размер на 706лв. представляващи допълнително възнаграждение на процесуалният й представител адв.Н.Д. , на осн.чл.38 от ЗА фонда е осъден да заплати на адв.Н.Д. възнаграждение в размер на 1130лв. за въззивното производство  и в полза на САС държавна такса в размер на 1200лв. И двете решения на СГС и на САС са постановени с участието на М.С.Р., който е бил помагач на страната на ответника Гаранционен фонд и поради това М.С.Р.   е обвързан от установителната сила на мотивите на решението в отношенията си с Гаранционният фонд . Предвид на това  направените констатации от съда във връзка с наличието на ФС на чл.45 от ЗЗД и липсата на застраховка гражданска отговорност досежно МПС , с което е било причинено процесното ПТП са обвързващи спрямо него , поради което  настоящата инстанция приема за установено ,че на 17.10.2013г.  ответникът М.С.Р.     е извършил виновно и противоправно деяние по смисъла на чл.45 от ЗЗД , като е причинил ПТП от което за А.Т.Д.  са настъпили   неимуществени вреди.  Същият не е имал сключен договор за  застраховка гражданска отговорност , предвид което е била ангажирана отговорността на ГФ на осн.чл.288 ал.1 т.2 б.а  от КЗ/отм./ , който текст е бил действащ към момента на извършване на деликта и следователно е   приложимия закон в настоящият случай. Ищецът е представил изпълнителните листи , издадени въз основа на решенията на СГС и САС , поканите за доброволно изпълнение, справка за изплатените суми,  платежните нареждания , с които е наредил сумите по сметката на  ЧСИ по отделните изпълнителни дела и платежни нареждания за заплащане на дължимите се държавни такси по двете дела в полза на СГС и САС.   Ищецът е заплатил по изп.д.№20168500402709 по описа на ЧСИ А.Б.  с рег.№850 и район на действие СГС  на 14.10.2016г.  главница в размер на 80 000лв. обезщетение за неимуществени вреди , 11289.06лв. законна лихва и 9798.11лв. съдебни разноски,  общо 101087.17лв. , по изп.д.№20178500402384 по описа на ЧСИ А.Б.  с рег.№850 и район на действие СГС  на 05.01.2018г.  е заплатил 20 000лв. главница , 5358.86лв. законна лихва и 3726.02. съдебни разноски общо 29084.88лв., на 25.01.2018г. е заплатил в полза на СГС държавна такса в размер на 3200лв., на 25.01.2018г. държавна такса в полза на САС в размер на 1200лв., и на 25.01.2018г. на адв.Н.Д. адвокатско възнаграждение за двете инстанции в размер общо на 4660лв.   Общо изплатените суми са в размер на  139 232.05лв.    От всички тези доказателства може да се проследи , че ищецът е заплатил   обезщетенията определени от съда. С регресна покана изх.№РП-117/06.02.2020г., получена на 18.02.2020г.  ищецът поканил ответника да възстанови платеното от ГФ , но към настоящият момент липсват доказателства ответникът да е  погасил задължението си.

        При така установената фактическа обстановка , съдът достигна до следните правни изводи :  Предявеният иск е с правно основание чл.288 ал.12  от КЗ/отменен/ , но действаща към момента на настъпване на процесното ПТП материално правна норма, във вр с чл.45 от от ЗЗД . Искът е регресен суброгационен иск , който дава право на ГФ при условие , че е заплатил дължимото се обезщетение на увреденото лице  , да се суброгира изцяло в неговите  права до размера на заплатената сума    и разходите по ал.8 и да предяви иск срещу прекият деликвент.  За да се ангажира отговорността на ответника по чл. 288, ал. 12, във вр. с ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ (отм.), следва да бъде осъществен следния многоелементен фактически състав: 1) Гаранционният фонд да е заплатил обезщетение за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или  телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, 2) пътнотранспортното произшествие да е настъпило на територията на Република България, 3) и да е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България, 4) и виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Осъществяването на горния фактически състав има за последица встъпване на Гаранционния фонд в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по чл.288 ал.8 от КЗ (отм.), т.е. притезанието на фонда възниква на две отделни основания – суброгация в правата на увреденото лице по чл.45 от ЗЗД до размера на платеното и вземане против виновния водач за разноските за определяне и изплащане на обезщетението по силата на законовата норма на чл.288 ал.8 от КЗ (отм.).

Предвид всичко установено по делото , съдът намира , че предявеният иск е основателен и доказан , тъй като е доказано наличието на посоченият по-горе фактически състав.

Видно от приложените съдебни решения прекият деликвент и ответник в настоящото дело е причинил процесното ПТП , като се установяват всички елементи от фактическият състав на чл.45 от ЗЗД за ангажиране  на отговорността на ответника за причинените от противоправното му поведение неимуществени вреди на   пострадалото  лице , като към момента на настъпването на което същият не е имал застраховка гражданска отговорност  за МПС-то с което е извършеното процесното ПТП.

Предвид представените платежни нареждания , плащанията по които  не се оспорват от ответника , съдът приема за доказан факта на заплащане на процесните суми от ГФ на увреденото лице  в общ размер от  139 232.05лв.     В резултат на това ищецът е встъпил в правата на увреденото лице до размера на заплатените обезщетения за вредите от деликта и лихвите .

 

Предвид гореизложеното искът следва да бъде уважен за пълният предявен размер от  139 232.05лв.   

Върху претендираната главница следва да се присъди и законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й  изплащане. 

   Съобразно изхода от спора на ищеца  следва да се присъдят направените по делото разноски в  размер на  5 569.28лв. за държавна такса  

         Водим от гореизложеното, съдът

 

                                                   Р  Е  Ш  И : 

 

    ОСЪЖДА  М.С.Р. с ЕГН ********** ***  да заплати на Гаранционен фонд гр.С...представляван заедно от изпълнителните директори  М.Н.К. и С.Г.С.,  по банкова сметка ***: IBAN:***: UNCRBGSF, на осн.чл.288 ал.12 от КЗ/отм./ във вр. с чл.45 от ЗЗД сумата от 139 232.05лв./ сто тридесет и девет хиляди двеста тридесет и два лева и пет стотинки/,  представляваща заплатено от Гаранционният фонд обезщетение на А.Т.Д. с ЕГН **********  в качеството й на увредено лице от ПТП настъпило на  17.10.2013г.  по вина на ответника М.С.Р. , който е управлявал МПС без договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите,  ведно  със законната лихва върху тази сума , считано от  25.11.2020г.  до окончателното й заплащане.

ОСЪЖДА М.С.Р. с ЕГН ********** да заплати на Гаранционен фонд гр.С. разноски по делото в размер на  5  569.28лв.

 Решението  подлежи на обжалване  в  двуседмичен  срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд - Варна .   

 

   

                                                           

                                                          ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: