Решение по дело №1837/2024 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 846
Дата: 25 юни 2024 г.
Съдия: Мария Бончева
Дело: 20243110201837
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 май 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 846
гр. Варна, 25.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мария Бончева
при участието на секретаря Мария Пл. Минкова
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно
дело № 20243110201837 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на Я. Х. Д. против Наказателно Постановление № 22-0819-003029/
06.07.2022г. на Началника на група ОД МВР-Варна, сектор ПП с което на Я.
Х. Д. е наложено административно наказание в пункт първи „ГЛОБА” в
размер на 200 лева на основание чл.179 ал.2 вр. чл.179 ал.1 т.5 от ЗДП и
административно наказание в пункт втори„ГЛОБА” в размер на 100 лева и
Лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец на основание чл.175
ал.1 т.5 от ЗДП.
Жалбоподателят моли да бъде отменено наказателното постановление. В
съдебно заседание редовно призован се явява лично, и се представлява от
процесуален представител, който поддържа жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована не се представлява но
ангажира становище по жалбата.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
На 28.01.2022 г. в 14:00 часа, в гр.Варна бул. „Република“ посока бул.
„Вл. Варненчик“, при управление на товарен автомобил с регистрационен
1
номер РР 3988ВА, като при извършване на маневра, която е свързана с
частично навлизане от лява пътна лента в съседна дясна пътна лента, водачът
не пропуска и блъска движещият се по нея лек автомобил Рено Клио с
регистрационен номер СВ 1786РК. Настъпва ПТП с материални щети.
Водачът напуска мястото на ПТП и не установява последиците от него.
В хода на съдебното производство бе разпитан свид. Р***. Съдът не
кредитира показанията на свидетелят Р****. Показанията на същия
съществено противоречат на установеното посредством събраните по
преписката писмени доказателства. По АНП събрани множество писмени
доказателства –сведения и обяснения от очевидци на ПТП, протокол за ПТП,
снимков материал, докладни записки разкриващи в пълнота конкретния
случай. Те в пълна степен разкриват ковкретния случай, механизма на
настъпилото ПТП и обстоятелството, че жалбоподателя не е спряли останал
на място за да установи последиците от същото. В тази връзка съдът не
приема възраженията на жалбоподателя.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства по административно наказателната преписка, събраните
в хода на съдебното производство гласни доказателства, които са
последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в
съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността
му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът
прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект,
поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество се
преценява като основателна.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от
Началника на сектор в ПП КАТ ОДП-Варна, съгласно заповед № I-8121з-
1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи. В хода на
административнонаказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с
2
нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и
срещу какво да се защитава. Съдът намира, че АНО е изпълнил задълженията
си по ЗАНН, като в наказателното постановление е дал описание на
нарушението, посочил е доказателствата, на които се позовава, като не е
обсъдил възражения направени от жалбоподателя, тъй като видно от
материалите по преписката не са били направени такива.
По пункт първи от НП- Съдът намира, че правилно
административнонаказващият орган е констатирал нарушение по чл.25 ал.2 от
ЗДП, като е отнесъл фактите към хипотезата на правната норма. Безспорно се
установява от приложените по преписката материали, че въззивникът е
извършил вмененото му нарушение. В тази насока са приобщените по АНП
сведения от очевидци на нарушението и протоколи за ПТП. По делото са
налице категорични и безспорни доказателства за извършено от
жалбоподателя нарушение на чл.25 ал.2 от ЗДвП. Твърдението на
жалбоподателя, че не е извършил вмененото му нарушение, не само не се
подкрепя от никакви доказателства, но и изцяло се опровергава от
събраните. Видно от разпоредбата на закона при извършване на маневра, която
е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е
длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея.
Когато такава маневра трябва едновременно да извършат две пътни превозни
средства от две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното
превозно средство, което се намира в дясната пътна лента. Тъй като не е
изпълнил това си задължение по ЗДП въззивникът е станал причина за ПТП.
Правилно е била определена и санкционната норма. Съдът намери, че при
индивидуализацията на административното наказание, наложено на
жалбоподателя, административно- наказващия орган се е съобразил с тежеста
на нарушението. В тази връзка съдът намира, че наказанието е правилно
определено, справедливо е и съответстващо на извършеното нарушение.
По пункт втори от НП- Административнонаказващият орган, след като
констатирал нарушение по чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП е наложил наказание
“ГЛОБА” в размер на 100 лева и наказание „Лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 1 месеца. Съдът намира, че правилно АНО е констатирал
нарушение по чл.123 ал.1 т.1, като е съотнесъл фактите към хипотезата на
правната норма. В НП е било посочено, че жалбоподателят не е останал на
3
място и не е уведомил контролните органи за ПТП. Съдът намира, че
наказващият орган се е произнесъл при изяснена фактическа обстановка. В
тази насока са и приложените писмени доказателства, които съдът кредитира
изцяло. В тази връзка съдът намира, че жалбоподателя е правилно наказан и е
извършил вмененото му нарушение. Съдът намери, че при
индивидуализацията на административното наказание в пункт втори,
наложено на жалбоподателя, административнонаказващия орган се е
съобразил с тежеста на извършеното нарушение. В тази връзка съдът намира,
че наказание в пункт втори, което е определено към минималния размер е
справедливо и съответстващо на извършеното нарушение и би изпълнило
целите на чл.12 от ЗАНН.
Правилно и законосъобразно е преценено, че не са налице основания
случаят да бъде определен като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН,
защото не касае деяние с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с други подобни случаи. Съдът счита, че при преценка дали се касае за
маловажен случай е необходимо да се обсъди степента на обществена
опасност на нарушението, като негово обективно качество, за да бъде
социално необходимо и оправдано да се прибегне до прилагане на
административно наказателната отговорност. В конкретния случай съдът
намира, че конкретното нарушение не може да се квалифицира като
маловажно, тъй като по нищо не се отличава от останалите от същия вид.
Следвало е жалбоподателят да има дължимото законосъобразно поведение за
спазване на принципите на ЗДП. Поради изложеното до тук, съдът намира че
извършеното нарушение не следва да се приема като маловажно.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва
на ОДМВР гр.Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно
препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП.В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80
до 120лева. Производството по делото продължи в едно съдебно заседание, не
е с фактическа или правна сложност поради което следва да се присъди
4
възнаграждение на минимума от 80лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 22-0819-003029/
06.07.2022г. на Началника на група ОД МВР-Варна, сектор ПП с което на Я.
Х. Д. е наложено административно наказание в пункт първи „ГЛОБА” в
размер на 200 лева на основание чл.179 ал.2 вр. чл.179 ал.1 т.5 от ЗДП и
административно наказание в пункт втори„ГЛОБА” в размер на 100 лева и
Лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец на основание чл.175
ал.1 т.5 от ЗДП.
ОСЪЖДА Я. Х. Д. да заплати на ОД МВР гр.Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева, на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд
Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

5